10865
Заменям гараж срещу хотел "Хемус". Обява
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
– Докторе, от малък съм кривоглед с едното око. – Виждам. – А освен това настинах и си загубих гласа. – Чувам. – А вчера ме удари линейка. – Знам.
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
Зайо седи на пьн в гората и си пили ноктите. Минава лисицата. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. Лисицата се зачудила и си тръгнала. Минава вълкът. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. Вълкът и той се почудил и си тръгнал. Минава мечката. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. И мечката си тръгнала. Из гората се понесла мълва. Даже и лъвът разбрал, ядосал се и решил да види каква е работата. Отишъл при Зайо. – Зайо, абе ти какво правиш? – Абе, нищо. Пиля си ноктите и си говоря глупости.
При художника: – Господине, можете ли да ми нарисувате портрет, на който да изглеждам доста по-млада? – Разбира се, госпожо! Ако искате мога да ви нарисувам с кофичка и с лопатка за пясък в ръце!