3180
Баща към малкия си син: – Пак ли ще ми задаваш въпроси? Нали съм ти казал да не си отваряш устата, преди да са те попитали нещо! – Добре, тате, повече няма да правя така. Ти само ме попитай дали мама не е паднала от стълбата!
Иванчо казва на баща си: – Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. – А ти благодари ли й? – Не. Веднага настъпих и другия й крак…
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
Двама старци си говорят в кръчма: – Дали през 21 век компютърът ще измести вестника? – Не, естествено! – Защо мислиш така? – С компютър муха можеш ли да убиеш?!
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
Заека и вълкът влизат във един бар и заека поръчва: – Една водка за мен и една кола за вълка. – Добре – отговорил бармана. На следващия ден заека пак поръчва: – Две водки за мен и две коли за вълка. Но този път вълкът се обидил и причакал заека извън бара и го пребил. На по-следващия ден заека отново поръчва: – Три водки за мен и една кола за вълка. Барманът учуден пита: – Е защо така бе зайо? – Защото вълкът като се напие не знае какво върши.
Мъж и жена гледат телевизия – някакъв проповедник говори за вярата, за молитвите и т.н. По едно време казва: – Вярата в Господ може да излекува всяка болест. Достатъчно е по време на молитвата да вдигнете едната ръка във въздуха, а другата да сложите на болното място… Мъжът вдигнал едната си ръка, а другата сложил върху члена си. Жена му го погледнала и измърморила: – Стори ми се, че каза „да излекува болест“, а не да „съживи мъртвец“…
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."