9152
Между съпрузи: – Мили, в този вестник пише, че някакъв бандит стрелял в един мъж, но куршумът улучил копчето на сакото му и това му спасило живота. – Щастливец! Ако беше твоя мъж, сега щеше да бъде мъртвец.
Дама разглежда изложба на модерна скулптура. – Ще ви кажа искрено, че не бих сложила в дома си това чудо! – казва тя на скулптора. – И аз, госпожице. Затова го и продавам!
Американец, пътешестващ по Италия, нарушил правилата за движение. Полицаите го спряли и му казали да напише обяснение. – Та аз едва говоря италиански, а да пиша въобще не мога. – В такъв случай ще бъдем принудени да ви арестуваме – свил рамене полицаят. – О, боже! – възкликнал американецът. – Е, добре, дайте ми лист хартия ще опитам. Американецът взел листа, сложил в него десет долара и го върнал на полицая. – Ето, виждате ли – казал полицаят – казвате, че не умеете да пишете на италиански, а половината вече го написахте…
Военен преподавател обяснява на войниците новите достижения на техниката: – Американците са измислили нов вид патрони – без гилзи! Сега се опитват да изобретят и пушка за тях.
По време на един престой в Женева Чарли Чаплин отседнал в прочутия хотел "Трите корони". На заминаване дал на камериера бакшиш от двадесет франка. – Миналата година ми дадохте четиридесет франка, за да пия за ваше здраве – отбелязал обидено камериерът. – Да, така беше, но тази година здравето ми чувствително се подобри – отговорил Чаплин.
– Докторе, бързо елате в болницата – трябва спешно да оперирате жена ми от апендицит! – Не се притеснявайте! Преди две години оперирах жена Ви от апендицит – на човек не му се появява втори апендикс! – Да, но понякога на човек му се появява втора жена…
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
В ресторанта: – Съжалявам, господине, но не пускаме клиенти без вратовръзки… – Но вътре има хора не само без вратовръзки, но и без ризи! – Ооо, навярно те вече са си платили сметките…