10942
Попитали една известна актриса защо е уволнила готвачката си: – Ами много добре готвеше, ама разправяше на всички че работи при мен от 40 години…
Попитали една известна актриса защо е уволнила готвачката си: – Ами много добре готвеше, ама разправяше на всички че работи при мен от 40 години…
КГБ изпраща Гарабед да отградне една тънка папка от ЦРУ. Шефовете му казали: – Гарабед, тази папка никой не успя да я вземе. Даваме ти две години да я донесеш. След две седмици Гарабед носи папката. Всички изненадани го питат: – Гарабед, как успя да вземеш папката? – Аз на ЦРУ толкова дебели папки сам им давал, те за една тънка ли ще се циганят…
В съда: – Обвиняеми, разкажете как стана всичко? – Ставам аз сутринта, отивам в банята и започвам да се мия. Жена ми слага през това време масата за закуска. Викна ме, и аз по халат седнах да си мажа филийка с масло. Не щеш ли, маслото падна на килима. Наведох се да го остържа, но в това време мина тъщата, хлъзна се, и падна върху ножа. И така 17 пъти…
Трима наркомани, яко надрусани вървят по пътя. Единият казва: – Пичове, да вземем едно такси, а? Останалите двама се замислили и отговарят: – Става… Само че, за да не ни усети шофьорът, че сме надрусани, ще седнем и ще стоим тихичко. Спрели те едно такси и се качили. Сядат и мълчат. След пет минути шофьорът пита: – Момчета, вие кво, да не сте се надрусали? – Как разбра? – Ми как, седите ми тука тримата на предната седалка и си мълчите…
Мъж отива при лекар на профилактичен преглед. – Пиете ли? – Не! – А пушите ли? – Не! – Не ме гледай с тази идиотска усмивка, пак ще ти открия нещо!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Самолетът е в пламъци. Пилотът скача с парашут, но при приземяването се закача за клоните на дърво. Един селянин дотичва и му помага да слезе. – Исках да поставя нов рекорд – обяснява пилотът, – но не успях. – Напротив, успяхте – казва селянинът. – Вие сте първият човек, слязъл от дърво, без изобщо да се е качвал на него.
"Терористи отвлякоха самолет, в който са пътували адвокати за конференция. Терористите поискали откуп 20 милиона долара и заплашиха, че, ако не получат това, което искат, ще започнат да освобождават по един адвокат на всеки час…"
Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: – Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. – Тате, ама то бил много хубав този свят. – Ами хубав е. – Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? – Ех, какво да правим сине – родина…