Сприятелили се двама студенти – българин и французин. Идва французинът в България и започва да разглежда семейния албум на приятеля си. По едно време вижда снимка – баща му седи на стол, а майка му права до него и се възмущава: – Що за кавалерство е това – как може мъжът да седи, а жената да стои права? Българинът обяснява: – Тази снимка е правена след първата брачна нощ. Баща ми не е можел да се държи на краката си, а майка ми не е могла да си седне на гъза.
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…
– Иванчо, чудесен доберман имаш. – Да и амбициозен също. Когато го купих беше пинчер.
Умира катаджия. Представя се пред Господ. Той пита: – Е, сине мой, правил ли си добрини? – Да, случавало се е! – А злини? – И това се е случвало! – Ами, тогава, ето ти два пътя, единият води в рая, а другият в ада. Който си избереш, там и отиваш. Катаджията се замисля и отговаря: – Абе, не може ли, да си седя тука на кръстовището?
Млад ветеринарен лекар започва работа на село. Кметът идва да го поздрави и казва: – Вие ли сте? Докторът за говедата? – Да, аз съм, а какво ви боли?…
Как математикът вика кокошките? – 3.14, 3.14, 3.14!
