Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: – Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща: – Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…
Мутра кара мотоциклет в гората. Изведнъж от едно дърво се чува глас: – В тази гора не може да се кара мотоциклет. Трябва да те глобя! Поглежда мутрата нагоре, сред клоните на едно дърво се скрил горският. Мутрата гаси мотора и казва: – Абе, я ходи се… Сега ще слезеш от дървото и ще дойдеш да го духаш… Горският: – Ти луд ли си, бе? За кого работиш? – За Компира! Горският вади мобифон и се обажда в министерството. – Да шефе, разбираш ли, тука някакъв в гората… с мотоциклет… Да бе… Казва че работи за някакъв Компир. Да. Ами да. Ама как така… Добре. Добре бе, слизам, слизам…
Звъни телефонът в полицията. – П-п-п-полицията ли е? -Да. – Т-т-тук има т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Н-не, Г-г-г… – Гарибалди? – Не, Г-г-г… – Стегнете се и се обадете пак, може някой да звъни за помощ! След четвърт час телефонът пак звъни. – П-п-п-полицията ли е? – Да. – Т-т-тук има т-т-т-труп. – Къде? – На улица Г-г-г… – Гогол? – Д-да. П-п-преместих г-г-го…
– Докторе, спомняте ли си, че преди две години ме посъветвахте да избягвам влагата заради ревматизма. – Спомням си! Има ли подобрение? – О, определено да! А мога ли вече да се изкъпя?
Млад лейтенант, току що завършил военното училище, трие със спирт оптическата леща на снайпера. – Какво правиш? Какво ви учат вас в училище? – Ами изтривам с тънък слой, както ми наредихте. Взимам парчето плат, сипвам спирт върху него и трия. – Не се прави така! Гледай мен! Капитанът взима чаша, напълва я със спирт, изпива го на един дъх, след това издиша върху лещата и започва да трие. – Така се трие с тънък слой!
Иванчо казва на баща си: – Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. – Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!
