Киркор и Гарабед били колеги, ама станал злополука и Гарабед умрял. Шефа казал на Киркор да иде като най-близък при жена му и да й каже за злополуката, ама по възможно най-лекия начин, че да не се разстройва много. Отива Киркор и звъни на вратата. Жената на Гарабед отваря и Киркор: – Амиии, Гарабед се разболя нещо… и… утре че го копаме!
В реанимацията: – Ало, докараха ли Петров при вас? – Да. – Жив ли е? – Още не е.
Някакъв човек влиза в бръснарницата: – За пръв път идвам при вас. Добре ли подстригвате? – Чудесно! – отговаря гордо бръснарят. – Човекът преди вас беше толкова доволен, че поиска да го подстрижем още веднъж!
Клиент пита часовникар дали той е съгласен да поправи старинен часовник. След утвърдителния отговор на майстора, клиентът му подава пакет, в който се намира махало от стенен часовник. – Но къде е самият часовник? – пита часовникарят. – В къщи е. Той е в ред. Само махалото не се клати…
Борци отиват на светско парти и веднага си намират столове, сядат около шведската маса и се нахвърлят на яденето. Като ги видели, някои от присъстващите възнегодували: – Чакайте, бе! Що сте насядали така? Това е шведска маса! – Добре бе началник, като дойдат шведите ще станем – отвърнали невъзмутимо мутрите.
Hа един светофар спират един до друг борец с БМВ и моторист. Мотористът решава да се пошегува с бореца и му подвиква: – Хей, какво е това: четири колела и по средата едно тъпо? – Hе знам – отговаря троснато мутрата. – Ти бе, тъпак! – отвръща мотоциклетистът. Борецът се ядосал, но не могъл да му го върне, защото светофарът светнал зелено и мотористът се изгубил някъде между колите. Hа следващия светофар до БМВ-то на бореца спряло трабантче. Борецът решил да си го изкара на шофьора и го попитал: – Ей, знаеш ли какво е: четири колела и в средата едно тъпо? – Hе знам – отговорил уплашено шофьорът. – Аз бе, тъпак! – извикал борецът.
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
