Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Прибира се майката на Иванчо вкъщи и го заварва пред телевизора.Пита го ядасана: -Иванчо, абе ти цял ден ли гледаш телевизия бе?! Иванчо уверено: -Мамо ти как можа да се усъмниш в мен, естествено че не само гледам телевизия, от време на време сядам и пред компютъра!!
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
Учителката: – Жоро, вчера защо не беше на училище? – Майка ми роди, госпожо, вече си имам братче! – Но как така, нали баща ти от две години е на работа в чужбина? – Да, госпожо, но те си пишат! – Егати дългата химикалка! – обажда се Иванчо.
Германец,италианец и Бай Ганьо се състезават кой ще издържи в ковчек с оси.Влиза германецът-издържа пет часа.Влиза италианецът-издържа десет часа.Влиза Бай Ганьо-издържа 5000 години.Питат го как е издържал толкова много.И той им отговорил: -Вие знаете ли колко време празнуват осите погребенията?
…и слона казал на голия мъж: – Добре де, ти как дишаш с това?
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара: – Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа – ще му сменя бравата!
Слонът и мишката отишли в гражданското да се разписват: – Хубаво,че сте решили да се жените, ама размислихте ли? – попитал ги регистраторът. Мишката излязла няколко крачки напред: – Няма време за мислене. Налага се!
Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар. – Василий Иванич – вика Петка – хвърли куфара, ще се удавиш! – Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета…
Щирлиц бързаше към кафе "Елефант" за среща с жена си. Нея пет пъти я прекарваха през линията на фронта и всеки път се оказваше че не е неговата жена.
Иванчо се връща в къщи с посинено око. И майка му му казва: – Иванчо, аз казах ли ти преди да се сбиеш да броиш до 10! А Иванчо и отговаря: – Да, ама мамо майката на Стоян му казала да брои само до 5.
Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: – Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: – Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…
Чапаев и Петка, поради липса на спирт, се напили с ракетно гориво. Излиза по едно време Петка от стаята. След малко звъни телефонът. Чапаев вдига: – Да? – Чапай, недей да ходиш до тоалетната! – Ама защо? Кой се обажда? – Петка. – Откъде се обаждаш бе? – От Америка.
Пращат Иванчо в първи клас. Още първия ден обаче той отива при учителката и казва: – Госпожо, аз съм много умен, не съм за първи клас – пратете ме направо в трети! Учителката се объркала и го води при директора. – Господин директор, Иванчо иска направо от трети клас да започне да учи! – Ами добре, изпитай го да видим. Почнала учителката: – Колко е 3 по 3? – 9. – Правилно. А 6 по 6? – 36. – Добре. А какво е това – кравата ги има четири, а аз – две? – Крака. – А какво е това – ти го имаш в панталоните, а аз го нямам? – Джоб. – Правилно! Ставаш за трети клас! А директорът се обадил: – Направо в пети да го пратим, много е напред с материала! Я как отговори на всичко, а последните два въпроса даже и аз ги обърках!
Иванчо се оправдава пред баща си: – Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: – Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: – Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: – Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: – Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!