Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Шерлок Холмс се събужда сутринта, отива в кухнята и заварва там доктор Уотсън. Поглежда го изпитателно и казва: – Уотсън, пак си гледал порно цяла нощ. – А как се досетихте, Холмс? – Първо: Очите ви са зачервени. – Правилно, а второ? – А второ, друго освен порно нямам.
Две майки си говорят: – Какво правят децата в другата стая? – Ами Иванчо покаэва на Марийка някакъв номер с топка. – Добре, че не е с две топки, че щяхме да се притесним…
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Иванчо се прибира в къщи разплакан и казва на баща си, че в училище чул нови думи, но не ги разбрал: "по принцип" и "де факто". Баща му почнал да ги разяснява, вика по-малката му сестра и я пита: – Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него? – Ами ще легна бе, тате, пари са това. Бащата пита Иванчо: – Разбра ли, бе? Иванчо клати глава отрицателно. Бащата вика по-голямата му сестра и й задава същия въпрос: – Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него? – Ще легна, бе тате, пари са това. Иванчо пак нищо не разбира. Накрая бащата вика майка му, но и тя отговаря, че за 500 DM ще легне с чужд мъж. Иванчо нищо не разбира от обяснението. – Виж, бе татьовото, "по принцип" ние трябваше да имаме 1500 DM, а "де факто" имаме три курви вкъщи.
Иванчо и Марийка са сред природата. – Марийке, намерих четирилистна детелина. – Иванчо, това означава, че ние скоро ще се оженим. – Така ли? Аз винаги съм мислил, че четирилистната детелина носи щастие…
Мюлер си вървеше по коридора, когато ненадейно нещо твърдо се опря в гърба му. – Пистолет! – помисли си Мюлер. – Близо си, сладур… – помисли си Щирлиц.
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
В час по математика: – Иванчо,защо стоиш над тази празна тетрадка? – пита учителката. – Това ми е тетрадката за смятане на ум, госпожо.
Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт! Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел: – Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник? – Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
Иванчо се прибира от училище: – Тате, имам две по български език. – Защо бе, сине? – пита баща му. – Ами даскалката каза: "Марийка влиза в гората с Пешо и излиза с Гошо. Какво е Марийка?" – Как какво бе, курва! – казал баща му. – Ами и аз така казах, ама тя каза, че е подлог.
Чапаев си води дневник: Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората. Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.
Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
Учителят пише забележка на своя ученичка: "Марийка говори много!". На другия ден момичето връща бележника на учителя си. Баща й е написал: "Да бяхте чули майка й!".
Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита:– Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените?Поручикът:– Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам?Корнетът:– Но поручик, за това ще да получите плесница!Поручик Ржевски леко го потупва по рамото:– Получавам… А после най-често го начуквам…
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
– Иванчо, защо рибите са неми? – Що за въпрос? Може ли някой да каже дори една дума, като си завре главата под водата?