1054
– Келнер, ножът, които сте ми дал е ужасно мръсен! – Хммм… Странно – последното нещо, което рязах с него беше сапун…
– Келнер, ножът, които сте ми дал е ужасно мръсен! – Хммм… Странно – последното нещо, което рязах с него беше сапун…
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Старшината Гърдю съветва войниците: – Който е тъп и не помни – да си записва като мен!
– Сестро – моли болният, – дайте ми някакви приспивателни хапчета! – За съжаление свършиха, но ако искате, мога да ви дам моето плюшено мече…
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
Шефа на борците строява подчинените си и казва: -Тези сьс средно образование от ляво, тези с основно от дясно. Половината застават от ляво, другите от дясно и един стои на средата. Шефът го пита : -Ти от ляво или от дясно? А той му отговаря: -Аз шефе само до втори клас. А шефът му казва: -Тогава ти зад мене!