1595
– Пешо бе, как ги различаваш твоите близнаци? – Много просто! Карам ги да броят. Единият може да брои до две хиляди, а другият – до три хиляди и петстотин.
Вуте бил на пазар в София, влязал случайно в един сексшоп, дълго оглеждал и накрая си харесал една надуваема дама. Получил инструкции от продавача как да я ползва, прибрал се в село и се похвалил на жена си: – Виж, Пено, какво си купих от София! – Какво е това, бе Вуте? – Надуваема булка! Когато си ми сърдита ще спя с нея! Пена започнала леко да ревнува и попитала хитро: – Вуте, а нямаше ли в магазина надуваеми мъже? – Не, Пено! За мъже имаше само резервни части…
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
На известен богаташ се повредил сейфа и той помолил своя приятел директор на затвора да му изпрати специалист и да го отвори. Отведеният затворник отворил сейфа за 10 минути и бизнесменът го попитал: – Как да ви се отблагодаря? – Не знам какво да ви кажа, господине. Последният път, когато бях на свобода, за същото време и по същия начин спечелих 8 милиона лева…
Професор по математика обяснява на студентите: – Математиката е наука, която е много полезна за бита. Ако, да речем, към рождената си дата прибавя телефонния номер на Деканата и от резултата извадя ръста на тъща си в сантиметри, ще получа собствения си телефонен номер с точност до една десета…
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Един ден Иванчо се връща в къщи и се хвали на дядо си: – Днес помогнах на една баба да пресече улицата. – Браво, Иванчо, ето ти 1 лев. На другия ден Иванчо идва с Марийка. – Днес помогнахме на една баба да пресече улицата. – Браво на вас, ето ви по 1 лев. Когато Марийка си отишла, дядото попитал Иванчо. – Защо днес идвате двама души? – Защото бабата се съпротивляваше…