По социалистическо време, един работник искал да напусне завода но все не го освобождавали. Тогава го посъветвали да обвини началника на цеха, че краде и уволнението му е в кърпа вързано. – Мълчи си! Половината от откраднатото ще е за тебе. – казал началника и го оставил на работа. Тогава го посъветвали да каже нещо антипартийно на партийния секретар. Влязъл работникът при секретаря и извикал: – Хайл Хитлер! Партийният секретар скочил иззад бюрото и извикал: – Хайл! Наште ли дойдоха?
Изпратили две кучета – Лайка и чау-чау, и една блондинка в космоса с важна мисия. От контролния център викат Лайка: – Лайка! – Бау-бау. – Натисни червеното копче! След един час викат Чау-чау: – Чау-чау! – Бау-бау. – Натисни зеленото копче! След три часа викат блондинката: – Ало, блондинката! – Бау бау? – К"во лаеш ма? Нахрани кучетата и не пипай нищо!
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
В баровски фризьорски салон: – А сега, госпожо, да започнем с рентгенова снимка на главата ви…
Героя от войната Майор Митев бил на посещение в класа на Иванчо и учителката по този случай накарала учениците да напишат изречение в което всяка дума да започва с буквата М. Става Марийка и почва: – Москва, май месец, манифестация, майор Митев марширува с много медали. Става Пена: – Манхатън, март месец, мъгла, мафията моли майор Митев за милост. Най-накрая дали думата и на Иванчо: – Мека, мараня, мек миндер, млад манаф мърка и мърмори: Машала майор Митев, машала.
Един рибар и вярното му куче отиват да лови златната рибка. Хвърля въдицата във водата и нещо клъвва. Дърпа той въдицата и що да види – излиза една крава. Тя му казва: – Муууу. Дай една цигара. Рибаря озадачен й дава цигара, а тя му вика: – Муууу. А огънче нямаш ли? Дал й и огънче. И рибаря поглежда към кучето си и то му казва: – К"во ме зяпаш бе, и аз съм шашнат!
Чирак в строително-ремонтна бригада получил задача да боядиса прозорците в квартирата на шефа на фирмата. След час той се обажда на шефа и докладва: – Шефе, прозорците са боядисани. Да боядисвам ли и дограмата?
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора. – Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? – пита дъщерята. – Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.
