1435
Като не гледаш къде стъпваш, поне стъпвай, където гледаш…
Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите" така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. – Абе, сине, тези врабчета са с краката нагоре! – рекла старицата. – Нищо, бабо! Ние нарочно – да не ти нацвъкат килима!
Голям шеф решил, да провери, колко са умни подчинените му. Отива при секретарката: – Колко е две по две? – Искате ли подробен рапорт или така? – Давай така! – Четири! Отива при компютърния специалист: – Колко е две по две? Оня пуснал Excel и след пет минути кзва: – Получава се 4.00 E+0, но не съм сигурен, ще трябва да питам програмиста, той ще помогне! Отива при счетоводителя: – 2х2? – А, да, сега ще го проверим. Значи според мен е някъде между 3.196… и… да кажем… 5.659. Но по-точен отговор мога да дам след две седмици! Отива при мениджъра по продажбите: – 2х2? – А, колко трябва да бъде? – Ами аз теб питам! – Ммм… значи няма да кажете вашата цена!? Добре, да кажем, че е шест! Не, не, почакайте! Вие добре знаете пазара! Мога да ви го дам за 5.25, като на приятел! Отива при юрист-консулта: – Колко е две по две? – Трябва ли да отговоря? – Да! – Ами в началото ще кажа 4, но с добра защита може да се получи и 3!
Чапай изпраща Петка да докара една цистерна със спирт. При пристигането на Петка се вижда, че не носи нищо. Чапай пита Петка: – Петка, къде е цистерната със спирта? Петка отговаря: – Половината от цистерната я продадох, а половината – изпих! Чапай: – А къде са парите? – Парите ги пропих!
В малко селце назначили нов свещеник. Решил човекът да установи контакт с местните жители и тръгнал от къща на къща да се запознава. Някъде в края на деня стига до една къща и чука на вратата. Отвътре се чува съблазнителен женски глас: – Ти ли си, ангел мой? Свещеникът се замислил малко, но отговорил: – Не, но съм от същата фирма….
Отворили голям универсален магазин в гората. На щанда за хранителни стоки имало нов продукт, който бил голямо чудо и всички животни се редяли на опашка, за да видят какво представлява… Решил и заека да провери – какво е това нещо Жгмуди, за което всички животни в гората говорели. Станал много рано и отишъл до магазина. Но какво да види – опашката – километрична. Чакал, чакал и вечерта тъкмо да му дойде реда и магазина затворил. Отчаял се заека, но желанието му да види какво е това чудо било огромно и той станал още по-рано на другия ден. След дълго чакане най-накрая му дошъл реда.– Един килограм Жгмуди моля! – казал заека на магазинерката.– Съжалявам, но Жгмудите се продават само в непрозрачно пликче, не са на килограм.– Добре дайте ми едно пликче тогава!Щастлив заека взел пликчето, с огромното нетърпение да разбере какво е това. Поразмислил, но решил първо да го занесе при жена си и малките зайчета, за да видят заедно изнената. Прибрал се и още от вратата се провикнал:– Жена, деца, добрах се, взех ги най-накрая тия прословути Жгмуди!Всички се скупчили нетърпеливо около него и заека разтворил пликчето…И какво да видят… Жгмуди!
– Мъжът ми се чувства много зле! Трудно диша! – А какво казват лекарите! – Да не му завързвам вратовръзката толкова стегнато.
На един студент-композитор му предстои изпит по специалността. – Не разбирам защо се мъчиш – казва му негов приятел. – Просто вземи прелюдията на твоя професор и я препиши от края до началото, отзад напред… – Опитах – тежко въздъхва студентът. – Получава се валс от Шуберт…