Старшината прави строева подготовка на ротата. Командва всички да си вдигнат левия крак. Войниците изпълняват, само един се обърква и вдига десния. Старшината гледа два крака един до друг и пита с недоумение: – Кой там си е вдигнал и двата крака?
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
Един човек имал навика да си пие рома с папагала. Един ден си пиели, както винаги, но на човека му се приходило до тоалетна и казал на папагала: – Само да ми изпиеш рома, ще ти оскубя всичките пера едно по едно! Връща се човекът от тоалетната и какво да види – рома го няма, а папагала се полюлява в клетката. – Ела тука сега, гадино, ще ти оскубя перата!!! – провикнал се ядосано. Папагалът като го видял се изпъчил и започнал да си скубе сам перата и да вика: – Ебал съм им майката на тия пера ве…
В ателието на художник. – Колко реалистична картина! Просто слюнки ми потекоха! – От пейзаж, изобразяващ слънчев ден? – О, Боже! Аз пък мислех, че е омлет с лук…
Питат Радио Ереван: – Коя е най-красивата нация? Радиото отговаря: – Благодарим за комплимента!
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
