7473
– Иванчо, кажи какви редки австралийски животни познаваш? – Слон. – В Австралия няма слонове. – Точно за това са рядкост.
– Иванчо, кажи какви редки австралийски животни познаваш? – Слон. – В Австралия няма слонове. – Точно за това са рядкост.
След обстоен преглед лекарят се обръща към пациента: – Съжалявам, но не мога да направя нищо за вас… При вас това е наследствено… – Тогава изпратете сметката на баща ми!
Бин Ладен се обажда на Д. Буш: – Джордж, имам за теб две новини, една добра и една лоша. С коя да започна? – Давай с добрата. – Реших да се предам! – А лошата? – Идвам със самолет!
Полицията разбива сборище на наркомани. Разбиват със шут вратата и влизат с викове: – Всички на пода! Никой да не мърда! Дрогираните наркомани се натъркалят на пода, само един остава на стола. – Ти глух ли си бе! Лягай веднага на пода! Никаква реакция. Бутат го полицаите и какво да видят – в гърба му забита брадва. – Убийство! Кой го уби? Ти ли го уби? – питат един от налягалите. – Не съм! – Ти ли беше? – питат друг. – Не съм бе, старши! Никой не го е убивал! Той така умрял си дойде!
Попитали Радио Ереван: – Как СДС стигна до решението, че средната заплата ще достигне 420 лева – Ами казали са им, че долара ще стане 4,20.
– Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор. Ще платите или ще лежите? – Предпочитам да отлежа. Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и чаша слабо кафе. – Искам да говоря с директора на затвора – ядосал се той – Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!
В поликлиниката влиза прежълтял мъж и се държи за корема. – Докторе – казвай той – вчера ядох миди и сигурно са били развалени, защото ужасно ме боли коремът! – Не усетихте ли неприятен мирис, когато ги отваряхте? – Трябваше ли да ги отварям?
Политически виц от комунистическо време: Двама са в командировка, спят на хотел. До тях в съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На тия им писнало и се наговорили да ги шашнат, та да млъкнат. Единия отива оттатък и вика: – Абе, кви са тия политически вицове бе? Вие не знаете ли, че тука всичко се подслушва и записва? – Айде бе, не може да бъде. – Ей сега ще ви покажа. Навежда е към контакта и вика: – Две чайчета в тази стая, моля. Другия е вече подготвен и след малко влиза с два чая. Ония се сбъркват, млъкват веднага и всичко утихва. На сутринта нашите хора отиват да си плащат сметката. На излизане портиера им казва: – Ей, на майора много му хареса тоя номер с контакта.
Един човек си върви по улицата и чува една жена да вика: – Помощ,помощ…… Мъжът поглежда нагоре и вижда една жена се е хванала за парапета на терасата си на десетия етаж и един мъж я бие по пръстите. – Защо я биеш? – пита мъжът. – Ами, тя ми е тъща. А мъжът отдолу казва ядосано: – Брей, че се и държи, мама и мръсна!
Срещнали се двама пенсионери в Германия и си говорят: – Абе цял живот си живея тук и никъде не съм ходил в чужбина. Реших да направя една екскурзия, ама нали нямам много пари, искам да ида някъде, където е по-евтино. Ти нали си пътувал много, дай ми съвет. – О, в Русия иди. Където и да съм ходил никъде няма толкова евтино – всичко е без пари, и ядене, и пиене, и спане, и мадамите и те са без пари. Послушал го другия и отишъл. След няколко месеца пак се срещат: – А бе човек как можа да ме излъжеш така. Съдраха ми кожата, добре че бях си купил билет за обратно. Такава скъпотия не бях виждал. – Ама ти как отиде, с коя агенция? – попитал другия. – Че как с коя, с "Орбита", нали е най-добрата туристическа агенция. – Е, объркал си мой човек. Аз навремето ходих с "Вермахта".
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: – Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: – Лейтенант, знаете ли коя съм аз? – Не, госпожо. – Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". – Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз? – Не, не знам- казва генералската жена. – Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.