465
– Тате, тате! Знаеш ли колко е дълга пастата за зъби? – Не – с досада отговаря бащата. – От средата на килима в хола до края на антрето.
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
8864
Две приятелки си говорят: – Знаеш ли какво ми се случи миналата седмица, когато мъжът ми замина в командировка… Отидох на фризьор, направиха ми хубава прическа, маникюр, педикюр… След това си купих хубава рокля, вечерта отидох на ресторант.. с един страхотен мъж. Вечеря на свещи, цветя, романтика, музиката свири само за нас… След това в скъп хотел правихме секс цялата нощ до сутринта… По-красива нощ не съм имала през живота си и… и… и…! – И какво, какво стана после? – И какво, нищо. Прибра се мъжът ми от командировка и ме прееба по своему…
-
-
-
-
5863
– Докторе имам проблем, свършвам много бързо.– Ами да помислим какво ще ви помогне: следващият път, при полов контакт си представете, че е мързелива неделна сутрин, бавно си обличате дрехите, миете си зъбите, излизате на продължителна разходка, отивате да пиете кафе, сервитьора се мотае, бавно си пиете кафето…Пробвайте тази рецепта.На другия ден пациента се връща и разказва:– Направих както ми казахте: представих си, че е неделна сутрин, че бавно се обличам, мия си зъбите и излизам на разходка, но зад ъгъла изкочи сервитьора с кафето!
-
-
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
-
9839
Двама се разминават в тъмна улица и единия вади нож: – Стой! Имаш ли пари? Другият вади пищов: – Имам, защо? – Ами така, да ми развалиш малко…
-
7083
Френски войник си спомня за войната в Алжир: – Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко! – Е, поне вода нямахте ли? – Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!
-
4584
Купува си един тип компютър, но не бил много на ти с тези машини. След няколко дена твърде разярен позвънява във фирмата, от която си е закупил компютъра: – Изобщо не съм доволен от този компютър и можете ли да ми обясните какъв е този "General Failure" дето си позволява да ми чете диска?
-
-
2412
В кардиологичния кабинет. – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. – Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат…