Имало едно време един млад човек, който искал да стане велик писател. "Искам да пиша думи, които цял свят да чете", казал той. "Нещо, което да предзизвиква силни емоции у хората. Искам написаното от мен да ги кара да пищят, плачат и вият от болка и гняв." Той заживял щастливо и в момента пише Error Messаges за Майкрософт.
Какво е хубаво и какво е лошо Хубаво: Жена ти е бременна.Лошо: В утробата й има цели три бебета.Много лошо: Направил си операция за стерилизация. Преди три години. Хубаво: Жена ти не говори с теб.Лошо: Иска развод. Много лошо: Тя е адвокат. Хубаво: Синът ти расте.Лошо: Свалил е възрастната ви съседка.Много лошо: Ти също. Хубаво: Синът ти прекарва много време в стаята си.Лошо: В стаята му намираш скрити порнофилми.Много лошо: Имате на някои от тях. Хубаво: Мъжът ти най-накрая е съгласен – стига толкова деца! Лошо: Не можеш да си намериш противозачатъчните. Много лошо: Взела ги е дъщеря ти. Хубаво: Твоят мъж добре се ориентира в модата. Лошо: Ти разбираш, че той тайно е обличал дрехите ти. Много лошо: На него му стоят по-добре. Хубаво: Провеждаш беседа за пчеличките и тичинките с дъщеря сиЛошо: Тя постоянно те прекъсва… Много лошо: …и поправя. Хубаво: Синът ти излиза на първа среща. Лошо: С мъж. Много лошо: Който е твое гадже. Хубаво: Дъщеря ти си намира работа веднага след завършване на института. Лошо: Като проститутка. Много лошо: Някои от колегите ти са й клиенти. Ужасно: Тя печели повече от теб. Хубаво: Четейки всичко това, ти се усмихваш. Лошо: Познаваш хора с подобни ситуации. Много лошо: Ти си един от тях.
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: – Мамо, татко, аз вече мога да пиша! – Какво можеш да напишеш? – Откъде за зная? Нали не мога да чета!
Президент на голяма компания се обръща към секретарката си: – Къде е прахът по бюрото ми? Бях си записал няколко важни телефонни номера!
Поручик Ржевски и Наташа Ростова се разхождат в парка и мило беседват. Тя:– Ах, поручик, кажете, а имал ли сте някога светла и голяма любов?Ржевски:– Имах една… беше блондинка… с мой ръст, поне 70 кг. тежеше!
– Келнер, какво е това? Ако е чай, донесете ми захар, а ако е супа – донесете ми сол!
Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи: – Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!
