Големият пианист Глнгууд е на концерт. Пианиската, която свири на този концерт е много красива и с рокля с гол гръб, но свири ужасно лошо. Гленгууд се изнервя и негов приятел седящ до него му казва: – Абе остави как свири. Виж каква Венера е седнала на пианото!!! Гленгууд отговаря – Ех, да Венера! Само дето не са и отрязани ръцете за съжаление!!!
Tрима друсани отиват на купон и чукат на вратата, но никой не им отваря. Този който е на кока казва: – Абе дайте да разбием вратата и да ги пребием тия копелета вътре! Тоя на помпата казва: – Защо да я разбиваме като можем да се плъъъзнем отдолу и да влезем. Третия, напушения казва: – Що бе, то и тука си ни е гот?
В генералния щаб се срещат двама генерали. – Изглеждате някак странно тази сутрин – казва единият – Да, наистина, за първи път откакто работим заедно, ви виждам без медали. Другият генерал поглежда към гърдите си и възкликва: – О, забравил съм да ги сваля от пижамата си!
– По какво се отличава министъра на социалната политика от програмиста? – На програмиста му плащат за работещи програми.
След представление, хор от шестима певци отишли да се почерпят. Когато тръгнали да се прибират, диригента казал: – Чарли, ти ще караш. Прекалено си пиян, за да пееш с нас отзад.
Не се залежавай, ако не можеш да правиш пари в леглото.
Шерлок Холмс чете сутрешния си вестник. И изведнъж – какво да види – собствения си некролог! Шашнат, звъни на д-р Уотсън: – Скъпи ми Уотсън, чете ли днешния вестник? – Да, Холмс… Каква трагедия! Вече казах на г-жа Уотсън, много е разстроена от смъртта ти. Между другото, откъде се обаждаш?
Учителка пита децата в училище кой какъв иска да стане като порасне, също така пита и Иванчо: – Иванчо ти какъв искаш да станеш като пораснеш? – Президент на Щатите! – Ами ти Марийке? Иванчо: – А тя ще бъде Моника Левински!
Някакви наркомани пътували с кола, всичките много надрусани. Стигат до един светофар, стоят и гледат светлините – червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено… Стоят така половин час, един, два… Най-накрая един бута шофьора: – Айде бе, няма ли да минаваме? – Не мога да се включа бе, много бързо ги сменят!
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.
