1494
Вапцаров облича и съблича живота така, че да го видим без грим.
– Обвиняеми, говорите абсолютни глупости! Изхвърлили сте жена си през прозореца, а искате да ме убедите, че сте го направили от разсеяност?! – Господин съдия, съвсем бях забравил, че сме си сменили квартирата и живеем на осмия етаж, а не на партера…
– Новия пациент ще го обслужвам само ако гипсирате и другата му ръка, професоре! – оплаква се медицинската сестра.
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: – Синът ви вчера не дойде на училище. – Е? – И оня ден го нямаше. – Е, и? – И преди това липсваше. – Е, и? И утре няма да дойде. – Защо? – Удуших го, гада!
Седят три жени и пият кафе. Едната казва: – Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място – тишина, слънце, спокойствие… Другата: – И ние нашата я погребахме на хубаво място – слънчево, тихо, спокойно… Третата звъни по мобифона на свекървата си: – Мамо, какво правиш? – Ами-и-и… Какво да правя, мотам се. – А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Доктор към пациента: – Имам за вас две новини, добра и лоша. – Кажи хубавата? – Ами тази болест сигурно ще я нарекат на твое име.