Любими герои

Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …

  • 11590

    Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита: – Малкия, измръзна ли? Иванчо отговаря: – Аз замръзнах, а малкия си го топля с ръце.

  • 5052

    Иванчо към майка си: – Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам. – Правилно си отговорил. А той какво каза? – Нищо, само че много се зарадва…

  • 8592

    Английски лорд разсъждава: – Вие, французите, нямате никакво чувство за такт. Влизате случайно в баня, в която се къпе жена, казвате: "Извинете!" и затваряте вратата! – А какво според вас трябва да се направи? – Преди да затворите вратата трябва да кажете: "Извинете, господине!".

  • 11095

    Щирлиц дълго гледал в една точка. След това в друга… "Двуеточие!" – досетил се Щирлиц.

  • 9968

    Двама достолепни джентълмени пътували на баровски пътнически кораб. След няколко дни ги налегнала скуката и единият предложил: – Ако искате, може да организираме една игра на покер? – Да, защо не. Но имайте предвид, че съм аматьор, а и не съм играл от поне десетина години… – Няма страшно, и аз така. Викнали стюарда и го накарали да донесе тесте карти. Още като го хванал, единият джентълмен казал: – Това тесте не е наред – липсва една карта! Другият и той го хванал, претеглил тестето на ръка и уточнил: – Да, липсва девятка купа.

  • 4147

    Учителката пита Иванчо:– Колко е 3+2?– Пет – казва Иванчо.– А 2+3?– Шест – отговаря Иванчо.– Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!– Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.

  • 3284

    На изпит по история в руско училище, учителката пита едно от децата: – Кой е бил Чапаев? – Ами, той е бил предводител на негрите. – ??? – Ами да, нали е воювал срещу белите…

  • 11336

    Уотсън пита Холмс: "Абе, Холмс, нещо се е повредила лампата в тоалетната. Като отворя вратата светва, като я затворя угасва." "Елементарно, Уотсън! Пикал си в хладилника."

  • 178

    В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".

  • 7730

    Учител по музика към Иванчо: – Предупреждавам те, че ако не се държиш както трябва, ще кажа на родителите ти, че имаш талант …

  • 5152

    Щирлиц трябва да се срещне със свръзката си от Русия в някакъв германски бар. Отива, сяда на бара и казва: – 100 грама водка. – Нямаме, вчера свърши. – Тогава сто грама коняк. – И коняка свърши. – Една бира? – И бирата свършихме. "Ясно, свръзката е пристигнала", мисли си Щирлиц.

  • 1650

    Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.

  • 404

    При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.

  • 9010

    По време на бал в императорския дворец Александър Втори попитал поручик Ржевски: – Драги мой поручик, кажете, а вярно ли е, че сте се стреляли с корнет Оболенски пред Наташа Ростова? – Това е силно преучеличено, Ваше величество! Аз стрелях зад Наташа Ростова, а страхливецът Оболенски – зад дървото.

  • 887

    Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните. Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената – бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил. След това Чапай го хвали: – Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите… – А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!

  • 6054

    Сър Джон към прислужника си: – Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли? – Да, милорд. – Добре, свободен си.