Един човек спрял на бензиностанция, но докато чакал да се напълни резервоарът, забелязал покрай пътя двама мъже: единият копаел дупка, а другият я запълвал. След като погледал известно време, човекът се приближил и попитал двамата мъже какво правят. Те отговорили: – По принцип трябваше да сме трима: аз копая дупка, Родни засажда в нея едно дръвче и Майк запълва дупката. Ама Родни днес е болен и ние – к`во – да не работим ли?
– Татко, защо се подписваш в бележника с кръстче? Нали не си неграмотен? – Не искам учителят да помисли, че грамотен човек може да има такова дете!
Старшина строява ротата и казва: – Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… – Алуминий. – чува се глас от строя. – Кой се обади? – пита старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! – Ще спасяваме старшината. – чува се отново от строя – Кой се обади? – пита пак старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…
Компютърен маниак разказва на свой приятел: – Представяш ли си, вчера се връщам от работа по-рано от обикновено. Влизам в спалнята, а там в леглото – жена ми и някакъв непознат мъж. И на двамата очите им едни такива хитри-хитри… Веднага заподозрях нещо, затичах се към компютъра, опитвам се да вляза в Интернет – а те, гадовете, паролата ми сменили, бе…
В болницата: – Добре ли си? – Още не, но вече съм по-добре. – Добре е, че вече си по-добре! – Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!
