1706
Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: – Сега само ти ми остана на този свят!
Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: – Сега само ти ми остана на този свят!
Семейна двойка от Сибир решила да отпразнува двайстата си годишнина от сватбата в Калифорния. Мъжът заминал един ден по-рано, за да уреди настаняването в хотела. Когато се качил в стаята видял, че има компютър и решил да прати мейл на жена си. Но объркал адреса и мейлът бил изпратен на една вдовица на свещеник, която тъкмо се връщала от погребението на съпруга си. Ето какво прочела: За: Моята обична съпруга Относно: Току-що пристигнах Съобщение: Знам, че си очудена, че ти пиша. Тук има компютри и ни позволяват да пращаме мейли на любимите си хора. Току-що се настаних. Всичко е подготвено за утрешното ти пристигане. Чакам с нетърпение да се видим. Надявам се пътуването ти да е безпроблемно като моето. P.S. Тук долу е наистина горещо!
Студент отива на изпит по анатомия, но за съжаление не успял да го вземе. Преди да излезе от учебната стая заявява ядосано на изпитващия: – Отивам да си забода нож в сърцето. Разтревожени другите ученици молят изпитващия да му пише три. Спокоен учителя отговаря: – Спокойно, той не знае къде му е сърцето.
Излиза един пияница от кръчмата и си тръгва. Изведнъж се усеща, че си е изгубил ключовете, отива до една улична лампа и започва да си ги търси. Към него се приближава полицай и го пита: – Какво търсиш тука, бе? – Търся си ключовете, господин полицай! – А ти, къде ги изгуби?- пита полицая. – Е там, пред кръчмата. – Тогава, защо ги търсиш тука бе глупак? – Ами тука е по-светло господин полицай!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Един зевзек отива при един полицай и го пита: – Г"син полицай, на един полицай може ли да се каже "говедо"? Полицаят ядосан: – Не! Как ще може! – Ами на едно говедо може ли да се каже "г-н полицай"? Полицаят се замисля и казва: – Може, разбира се! – В такъв случай довиждане, г-н полицай.
Двама сядат в кафене и си поръчват: – Две соди. – И гледай чашата ми да е чиста! – обажда се единият. След малко келнерът пристига с двете соди: – Ето, заповядайте. За кого от двамата беше чистата чаша?