11940
Жената трябва винаги да се слуша – веднъж ще излезе права, ама не знаеш кога.
Един алпинист тръгнал да изкачва една много стръмна, почти отвесна скала. Изкачил я той едва-едва и на върха видял един йога, който висял с една ръка от ръба, а с другата държал книга, която четял. Алпинистът го попитал: – Абе казват, че вие йогите можете всичко. Вярно ли е? Йогата се пуснал от скалата, прелистил следващата страница, хванал се пак и казал: – Лъжат бе!
Tрима друсани отиват на купон и чукат на вратата, но никой не им отваря. Този който е на кока казва: – Абе дайте да разбием вратата и да ги пребием тия копелета вътре! Тоя на помпата казва: – Защо да я разбиваме като можем да се плъъъзнем отдолу и да влезем. Третия, напушения казва: – Що бе, то и тука си ни е гот?
Една мутра отишла в селски магазин и започнал да тормози магазинерката. Това какво е онова какво е . но на магазинерката и писнало и на един абажур казала е то ва е гъз е това искам казал. На другиа ден викнал друга мутра да се похвали за новата придобивка. Виж какъв гъз си взех от селския магазин . На другия ден мутрата отишъл в саштия магазин и поискал от колежката един гъз жената се обадила на шефа си и му обяснила какво иска мутрата . шефа казал даваи. Жената се одупила мутрата се навел погледнал и казал аа не искам го с камбанки. Момент казала магаазинерката обадила се и казал Шефе идваи тебе търсят.
Вози се някакъв селянин в един претъпкан трамвай, а до него един огромен куфар. Един възмутен гражданин му казва: – Господине, моля ви преместете си куфара защото пречи на хората! Но онзи не му обръща никакво внимание. Гражданинът повтаря по-силно: – Господине, моля ви, разкарайте си скапания куфар! Но онзи пак нулево внимание. Накрая гражданина се вбесява и изхвърля куфара през прозореца и казва весело: – Какво ще кажеш сега, а? А селянинът му отговорил спокойно: – Куфаро не беше мой!
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия. Точка, тире… Точка, тире… Другите клавиши на машината не работеха…
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: – Какво стана? – Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"… – И? – Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци?