4784
"В часа по френски може да ядете, може да пиете, но в никакъв случай не трябва да ми мирише на семки." Г-н Илиев – учител по френски в 18 СОУ
Костов сънува следващите избори. "Най добре е танковете да дойдат" – мълви в просъница той. Буди се от връхлитането на Бонев в спалнята, който застава мирно и козирува: – Както заповядате, господин премиер!
– Келнер, супата е много гореща! – Изчакайте малко да изстине! – Нямам време да чакам! – Тогава просто духайте! – Ако имах намерение да духам, нямаше да си поръчам супа, а тромбон!
Човек си кара кола и го спира полицай: – Не сте си сложил колана, глобата е 5 лева. Колата тръгва, като преди това шофьора си слага колана и след 500 метра пак го спира полицай. Поглежда в колата и вижда че човека вътре е с колан, проверява колана и казва: – Колана е хлабав – глобата е 5 лева. Човекът тръгва, но преди това си стяга колана. След 500 метра пак го спира полицай. Вижда, че е с колан, проверява – колана е яко стегнат, и казва: – Гледай го пък тоя, за 5 лева ще се удуши.
Върви Вълкът през гората и гледа на една полянка – Заека седи на един дънер и с един голям камък се удря между краката и вика "Оооххх… кеффф… кеффф… ооохххх..". Решил и вълкът да опита, намерил си полянка с голям дънер, взел един гооолям камък и… се ударил с все сила по ташаците – "Ауууууууу…" извил от болка вълка. Като му поолекнало тръгнал да дири Заека… открил го на полянката до дънера. Пита го Вълка: – Абе Зайо, какъв ти е кефа като се удариш по ташаците? – Кефа е като не уцелиш бе, шемет!
– Докторе, ям като свиня, работя като вол и се уморявам като куче! Какво да правя? – Отде да знам, да не съм ветеринар!
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.