3171
Новобранци тренират за състезание по скок на височина. Най-добрият скачач сред тях пита предпазливо: – Сержант, разрешавате ли да скочим колкото високо искаме? – Стига да се приземите навреме за вечеря!
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
-
-
-
8842
В комисията за борба с прането на мръсни пари: – Откъде взехте пари да приватизирате такъв огромен комбинат? – Имах завод, продадох го и добавих още малко пари. – А откъде взехте пари да приватизирате завода? – Преди това бях приватизирал един цех, продадох го, добавих малко и купих завода. – А откъде взехте пари да приватизирате цеха? – Бях купил една будка, продадох я, добавих още малко… – А откъде взехте пари да закупите будката? – Ааа, тях вече ги излежах!
-
8331
Една майка имала три дъщери. Дошло време да ги омъжва. Помолила ги 2-3 месеца след началото на семейния живот да й пратят кодирана телеграма и да и кажат как са. Първата изпратила телеграма с текст "Marllboro". Майката не знаела това какво означава, но видяла реклама в едно списание – "Marllboro" – Блаженство и наслада. Разбрала, че щерката е добре и се успокоила. Втората пратила "Benson & Hedges" – King Size. Третата изпратила телеграма с текст "British Airways". Рекламата гласяла – "Седем дни в седмицата, три пъти на ден, във всички направления…"
-
-
-
-
9916
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!
-
-
-
-