5649
Разказите на Иван Вазов са събрани в 4 стихосбирки!!! В час по литература
Крикор и Гарабед били комшии и решили да отворят кебапчийници. Минали няколко дена – при Гарабед пълно с народ, а при Крикор никой няма. Отишъл Крикор една вече при Гарабед и го пита: – А бе, как ги правиш тези кебапчета, че хората се избиват да идват при тебе, а при мене никой няма? – Ами как – 50% кайма и 50% лайна… – А-а-а, ама ти и кайма слагаш, значи…
-Докторе, през цялото време виждам пред очите си светещи точици – оплаква се пациент на очен лекар. Докторът му предписал очила. След няколко дни болният дошъл отново. – Е, как е? – пита докторът – По-добре ли се чувствате? – Разбира се, докторе. Сега виждам светещите точици доста по-ясно.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Един мъж бил страшно подтиснат. Влязъл в най-близкия бар и си поръчал тройно уиски. Барманът му налял и мимоходом отбелязъл: – Това е доста силно питие. Какъв ти е проблемът? Мъжът пресушил чашата си на един дъх и отвърнал: – Днес като се прибрах вкъщи открих съпругата ми в леглото с най-добрия ми приятел. – Гледай ти! – възкликнал съчувствено барманът и отново напълнил чашата. – Нищо чудно, че имате нужда да пийнеш нещо. Това е от заведението. Мъжът пресушил и втората чаша и барманът продължил да го разпитва. – И какво направи ти? – Приближих се до него, погледнах го право в очите и му казах: Лошо куче, много лошо куче.
Един доктор отишъл на преглед при друг доктор и питал: – Ще ме прегледаш ли? – Защо? Сам не можеш ли? – Мога, ама много скъпо взимам.
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!