9111
Качва се една жена в трамвая. Тя била с тежки торби, много й се седяло, и рекла: – Тук кавалери има ли? Един господин жлъчно й отговорил: – А бе, кавалери има, ама свободни места няма…
Питат радио "Ереван", как се познава, дали една жена има любовник? – Много лесно – ако видиш жена, която върви с наведена надясно глава, значи има любовник; ако върви с наведена наляво глава – има любовник; ако върви с гордо изправена глава – има любовник; ако е с наведена глава – има любовник… Абе, няма жена, която да има глава и да няма любовник!
Доктор се обажда на пациент по телефона: – Получихме резултатите от изследванията ви и имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че ви остават още 24 часа живот. Ужасеният пациент пита: – А тогава каква е лошата? – Не можах да са свържа с вас вчера.
Имало едно време един мъж, който редовна си кувал билети от лотарията. Годините минавали и най-неочаквано един ден мъжът спечелил! Веднага се качил на колата си и с бясна скорост препуснал към дома. Когато пристигнал отворил входната врата с ритник, после я затръшнал зад себе си и казал на жена си: – Скъпа, днес спечелих от лотарията, така че веднага си стягай багажа! – О, мили, това е прекрасно! – възкликнала съпругата – Но за какво да се подготвя – за море или за планина? – За каквото искаш! Само гледай да си изчезнала до края на седмицата!
Старшина отива за риба. Вади въдицата, отваря буркана с червеите и командва: – Трябва ми един доброволец. Две крачки напред!
Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
Щирлиц се промъква към тайна германска установка. Мюлер дебне в тъмното и по някое време се провиква: – Стой, кой там? Щирлиц, това ти ли си? – Мюлер, много добре знаеш че даже и да съм аз, няма да си призная…
– От какво се оплаквате? – От безсъние. – И по колко часа спите на ден? – По десет. – Че какво безсъние е това? – Абе аз спя, ама сънувам че съм буден…