551
– Редник Петров, как се почиства автомат? – Ами първо, поглеждаме му серийния номер… – Чакай, чакай… Това пък защо? – Ами да не стане някаква грешка – за какво ми е да чистя чужд автомат?
– Редник Петров, как се почиства автомат? – Ами първо, поглеждаме му серийния номер… – Чакай, чакай… Това пък защо? – Ами да не стане някаква грешка – за какво ми е да чистя чужд автомат?
Черно БМВ 7-ма серия хвърчи с бясна скорост по Червения площад в Москва. Изведнъж от някаде изскача полицай и му махва с палката. Спирачките изпищяват и БМВ-то залепва на място. Непрогледно черното стъкло бавно се спуска а вътре 130 килограмово борче с черен костюм… – Господине, движението на МПС по площада е строго забранено! Борчето вади документ със седем печата и казва: – Това е личното ми разрешение от министъра на вътрешните работи. – Добре тогава, а каква е тази картечница на седалката до вас? Борчето вади друг документ отново със седем печата. – И за нея имам лично разрешение! Полицаят прави изключително тъпа физиономия и казва: – Отворете багажника да видим какво имаме вътре! Отваря борчето, а вътре труп. – Какъв е този труп подяволите? Борчето вади трети документ. – Този документ е от моргата, човекът е починал от сърдечна недостатъчност! – А какво прави този поялник заврян в задника му? Борчето вади лист хартия с нещо написано на него и подпис най-долу. – Това е последното желание на покойника!
Продават старо дресирано куче. Купувачът се поинтересувал: – А това куче вярно ли е? – Изключително вярно е, вече три пъти го продаваме и трите пъти се връща обратно в цирка.
– Келнер, донесете ми пиле и колкото по-младо е, толкова по-добре! – В такъв случай, сър, не предпочитате ли едно яйце?
Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Семейството на някакъв богаташ било на почивка на морето. Изведнъж от водата се чул женски вик: – Помощ, давя се! Богаташът се провикнал: – Хора, не мога да плувам! Давам хилядарка на този, който спаси жена ми! Скочил един и я измъкнал. Отишъл при богаташа, оня се вгледал в жената и казал: – Извинявай, братче, ама е станала грешка. Това не е жена ми, а тъщата. Спасителят казал: – Жалко… Колко ти дължа тогава?
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
В аптека клиент пита тихо и срамежливо: – Извинете, да имате препарат срещу срамни въшки? – Да. Колко? – Не знам, не съм ги броил.