Жена плаче на гроба на починалия си съпруг. Един от гробарите е наблюдавал известно време, след което попитал: "Моите съболезнования, госпожо… просто се чудя какви ли са били последните му думи?" Жената, със сълзи на очи, се обърнала към гробаря и казала "Ами…. последните му думи… ами… "Ама, глупачко, с тая пушка и 5 метрова стена от 5 крачки не можеш да уцелиш"….
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Мъж е на очен доктор: – Докторе, зрението ми започва да отслабва. – Да, ще трябва да правите упражения за очите всеки ден по един час: да ги движете нагоре-надолу, наляво-надясно, може в произволен порядък. – Всеки ден по един час? Но това е адски скучно. – Няма проблем, ще ви дам видеокасета, кояото силно ще облекчи тази процедура. – Че какво има на тази касета толкова специално? – Нищо особено. Просто на нея е записано тичането на голи жени с голям бюст.
Един философ трябвало да мине от единия на другия бряг на голямо езеро. По време на дългото пътуване той заразпитвал рибаря, който го прекарвал с лодка: – Приятелю, знаете ли алгебра? – Не – отговорил рибарят. – Как, но тогава ти си загубил една четвърт от живота си! – възкликнал философът. – А учил ли си математика? – Не. – О, та това значи, че две четвърти от живота си пропилял! А имаш ли понятие от философия? – За това чувам за първи път! – чистосърдечно отговорил рибарят. – Ай, ай, ай, та, човече, ти си загубил три четвърти от своя живот! – с почуда заклатил глава философът. В това време над езерото започнала силна буря. – Господине, знаете ли да плувате? – попитал рибарят. – Не, не зная. – Тогава бързо лягайте в лодката, защото ако се преобърне, всичките четвъртинки от живота ви са загубени! – обобщил рибарят.
Две коли се блъскат на един светофар. Виновният за случилото се излиза от колата си и започва да се извинява на другия: – Извинявам се много, но не мога да ти платя. В колата имам един бобър. Прави страхотни свирки, няма да съжаляваш. Другият се съгласил, взел бобъра и си заминал. По пътя решил да го изпробва. Останал много доволен. Като се прибрал жена му започнала да го хока: – Къде ходиш, бе и какъв е тоя бобър кадето го носиш? -Слушай, жена научи го да прави мусака и си обирай крушите!
Една жена получила инфаркт. Веднага я откарали в болница, но по време на операцията, духът на жената срещнал Господ. – Изтече ли времето ми? – Не още, остават ти още 43 години, 2 месеца и 8 дни живот – отвърнал Господ. След известно време жената се възстановила и решила да си направи пластична операция на лицето и липосукция. Сменила и цвета на косата си. След всичко това, тя излязла от болницата с твърдото решение, че ще изживее щастливо остатъка от живота си. Но докато пресичала улицата, една линейка блъснала жената и тя отново се изправила пред Господ: – Нали ми каза, че ще живея още 40 години? Защо не ме спаси от линейката? Господ отговорил: – Не те познах.
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
