През 1987, малко преди да излети совалката "Чалинджър" в белия дом звъннал червения телефон. Президентът Рейгън вдигнал слушалката и чул покрусения глас на Горбачов: – Много съжалявам за совалката… – В какъв смисъл? – учудил се Рейгън. – Ами че избухна… – Но тя още не е излетяла! – О, извинявай, ще се обадя след десет минути.
– Иванчо, защо на диктовката имаш точно същите грешки като Марийка, с която стоиш на един чин? – Защото с нея имаме една и съща учителка, госпожо.
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: – Ела у нас, да пийнем чай? – Не искам. След някой-друг ден пак: – Ела у нас да пием чай? – Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: – Я дай да влезем за малко в аптеката? – Защо? – Ами да купим нещо за чая…
След края на медения месец, младоженецът се среща със свой приятел и започва да разказва: – В първата брачна нощ, след като правихме любов, аз, по навик, оставих 50 долара на възглавницата! – Е, не е чак толкова страшно – успокоително казал приятелят. – Не това ме притеснява! – продължил женихът. – Жена ми ми върна 20 долара ресто!
