Германците обграждат квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, предай се! От вътре се чува глас: – Няма ме вкъщи… – Щирлиц, не лъжи, обувките ти са пред вратата! – Ами, че може да съм тръгнал бос… Мюлер се почесва по главата и казва: – Ей, много е хитър тоя… Оттегляй се!
– Това е просто… ужасно е да си търсиш спътницата в живота с помощта на компютър! – казва баща на сина си. – А ти как си се запознал с мама? – Нормално, спечелих я на покер.
– Татко, татко, купи ми нов хард диск, че тоя се задръсти! – А вълшебната думичка? – Мамка му, и тука са сложили вече парола.
Сержант проверява знаят ли новобранците основните задължения по охраната на поста и пита: – Какво трябва да направите, ако през нощта видите подозрителен човек, който пълзешком се промъква покрай поста? – Ще вдигна ротния командир и ще му помогна да се добере до леглото…
Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
