2173
Един пита дядо си:– Кой месец е най-подходящ за сватба?– Нонтемвър.– Но такъв месеца няма!– Именно!
Ревнив съпруг, преди да замине в командировка казва на приятел: – Искам да следиш жена ми! Ако забележиш нещо необичайно, веднага ме извикай с телеграма! След три седмици получава телеграма: "Веднага идвай!" Пристига мъжът и пита какво се е случило. Приятелят обяснява: – В началото беше така. Всяка вечер при нея идваше някакъв мъж, стоеше цяла нощ и си отиваше на сутринта. – Е що чак сега ме викаш бе? – Ами необичайното беше вчера. Тоя не дойде!
Марийка към Иванчо: – Иванчо, айде да са оженим! – Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…
Заключение от застрахователна експертиза на компютърна фирма: "Клиентът сам е виновен за повредата на компютъра си, тъй като неправилно го е използвал по време на пожар".
Системен администратор се учи да стреля на стрелбище. Вдига пистолета, изстрелва цял пълнител – нито един куршум в мишената. Инструкторът казва:– Абе какво става, как може нито един път да не уцелиш?– Не знам, от моята страна всичко е наред – куршумите излязоха от цевта.
Жена си купила папагал от разпродажба на имуществото на публичен дом. Занесла го вкъщи и го сложила в гостната. Когато дъщерята се прибрала от училище, папагалът закрещял с все сила: – Нови, курви пристигнаха! А когато се прибрал съпругът на жената, папагала закрещял: – А клиентите са си все същите!
Степените на пиянството. Първа. – Келнер, защо са ви мазни салфетките? – Аз не съм виновен, че се бършете в баницата. Втора. – Келнер, донесете вратата, искам да изляза. Трета. Качва се на такси. – На къде сте? – А вие клатите ли се? Четвърта. Стига си вкъщи и вижда жената и децата. – Някъде съм ви виждал всичките… Но както и да е, сега се разотивайте по къщите, защото смятам да си лягам.
Двама говорят за политика: – Абе защо ще гласуваш за този измамник? Нали знаеш, че само обещава, а после нищо няма да изпълни? – Да, ама няма да го изпълни чак след четири години, а обещава още сега!
– Защо прекъснахте изведнъж речта си? – попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата. – Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си…