1991
Старшина отива за риба. Вади въдицата, отваря буркана с червеите и командва: – Трябва ми един доброволец. Две крачки напред!
Старшина отива за риба. Вади въдицата, отваря буркана с червеите и командва: – Трябва ми един доброволец. Две крачки напред!
Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. – Тръгвай! – крещи старшината. – Не ще да запали, господин старшина. – оправдава се шофьорът. – Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!
Пасат четири коня на една ливада – единия млад жребец, другия на средна възраст, третия на солидна възраст, а четвъртия – дърта кранта. В другия край на ливадата се появява млада кобила. Жребеца подскочил и казал: – Хей, давайте да отидем да я оправим!? – Що да бързаме – казал коня на средна възраст – може така, пасейки, пасейки ще стигнем. – А – казал вързрастния кон – на който му трябвам, сам ще ме намери. – Тихо – казала крантата – тихо да не ни чуе…
Една весела мъжка компания се събирала почти всяка вечер в една кръчма. Един от тях бил пелтек, но много приказлив. Веднъж компанията решили да му скроят номер: – Ако проговориш, плащаш цялата сметка. Цяла вечер приятелите поръчвали и не спирали да го дразнят, за да проговори. По едно време единия от компанията казал: – Знаете ли, че пелтека имал две бенки на оная работа? Компанията прихнала. Минал час, два, а те не спират. Накрая пелтека не издържал и се обърнал към този, който пуснал приказаката за бенките: – Аз ще п-п-п-п-плаааатя сметката, ама да зззззззззнаеш, че жжжжжжжена ти е клю-клю-клю-карка!
– Здравей, Иванчо! Как е брачният ти живот? – Виси на косъм. – На какъв косъм, бе човече? – На онзи рус косъм, който Марийка намери преди няколко дни на сакото ми…
Един терорист по време на полет се изправя, вдига една спринцовка и казва: – В тази спринцовка има вируса на СПИН, който ми се противопостави ще му го инжектирам! Българин съвсем спокойно става, взема спринцовката и почва да се боцка. – Какво правш, бе човек? – изумен е терориста. – Спокойно, ползвам презервативи – невъзмутимо го успокоява българина.
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!