9720
Какво ме гледате като някакво неизвестно подземно животно! Учител по история
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Пътник пристига късно през нощта в евтин хотел и пита има ли свободна стая. – Имаме една на първия етаж. В коридора няма осветление, но ще я намерите лесно. Като стигнете до една греда, завийте на ляво и ще я намерите. Човекът тръгва по коридора, блъска си главата в нещо и изкрещява от болка. – На прав път сте! – вика окуражително портиерът. – Това беше гредата, а сега – веднага в ляво…
Учителката пита Иванчо: – Ти защо не си си написал домашното? – Ами вчера имаше пожар у нас и загина дядо. – Изгоря ли? – Не, успя да скочи през прозореца! – Преби се долу ли? – Не, долу имаше пожарникари. Те бяха опънали едно платно и той падна на него, отскочи и отново влезе през прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак успя да скочи! – И тогава се преби? – Не, нали Ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно и той отскочи от него и пак в прозореца. – И тогава изгоря? – Не, пак скочи. – И този път се преби? – Абе нали ви казах, че пожарникарите бяха опънали едно платно… – Добре бе, какво все пак се случи с дядо ти? – Ми на пожарникарите им писна и го застреляха.
Войник получава задача да преведе нощем нов офицер до позицията. Двамата тръгват и от време на време войникът се обръща и шепнешком предупреждава: – Вляво – дупка от снаряд… Вдясно – телена ограда! След около час офицерът прошепва: – На какво разстояние сме от противника? – На около три километра. – Тогава за какъв дявол се измъчваме да шепнем? – Аз не шепна! Аз съм настинал!
– Можеш ли да доиш и да караш трактор? – попитали новия ратай. – Да карам трактор мога, но досега не съм пробвал да го доя…