9464
Изкуственото осеменяване е когато ветеринарят замества бика.
Връща се Иванчо от училище с пет двойки и поднася бележника на баща си. Баща му го пита: – Как можа за един ден да получиш пет двойки бе идиот такъв?! – Ами първо ме изпитваха по математика. Учителката ме попита колко прави 2 по 3 и аз й казах 5. Но после ме попита колко прави 3 по 2 и аз я попитах "Задачи ли ще решаваме или ще се ебаваме?" и тя ми писа 2. – Добре де, ами втората? – Ами втората е по биология. Учителката ми каза, че ще ми казва женски животни и аз трябва да й казвам съответните мъжки. Първо ми каза лъвица, и аз казах лъв. После ми каза котка и аз казах котарак. Но след това ми каза муха и аз казах мухоебец и тя ми писа 2. – Ами третата? – Ами третата е по български. Трябваше да напишем две прости изречения и да ги обединим в трето. Аз написах: "Учителката по Български излиза с учителя по Немски." "Учителят по Физика също излиза с учителката по Български." И ги обединих: "Учителката по български е курва." – и ми писа 2. – Хубаво, а четвъртата? – Четвъртата е по физическо. Учителката ни каза да си вдигнем левия крак. След това каза да си вдигнем десния крак, и аз я попитах "Ама аз на хуя си ли да застана?" и тя ми писа 2. – Добре, добре. А петата по какво е? – Ами по пеене. – Е толкова ли не можеш да пееш бе Иванчо? – Абе тате, при четири двойки пее ли се?
Старичка Тойота лети с бясна скорост и на едно кръстовище се забива със страшна сила в чисто нов Мерцедес. От него изскача мутра, изважда шофьора на Тойотата и започва да го бие. Бие, бие и изведнъж забелязва че на дясната седалка седи дебеловрато момче, което се превива от смях. – Кво се хилиш, бе? – Абе, не видя ли, че колата е с десен волан. Тоя го взех на стоп да го закарам до болницата.
Едно малко момиченце отива в зоомагазина, усмихва се на продавача и му казва: – Искам да си купя едно зайченце. – Добре, кое зайче си избираш? Това сивичкото с бялата пухкава опашчица или това черничкото с големите тъжни очички? Момиченцето се усмихнало и казало: – Честно казано на моя питон му е все едно!
Пийнал пощенски чиновник се прибира в къщи. Жена му недоволства и мърмори. – Е, и какво ще кажеш все пак? – завършва тя. – Като обикновена телеграма твоята словесна канонада струва 830 лв. и 30 стотинки…
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?