В една сладкарница поръчали торта с надпис "Честит рожден ден". Сладкарят възложил поръчката на помощника си. След един ден двамата се чули по телефона: – Какво стана с тортата? Готова ли е? – попитал сладкарят. – Да, но малко се посмачка, след като я прекарах през пишещата машина. – отговорил помощникът.
Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: – Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична. Оболенски: – Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? – Не. – Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: – Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! – Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? – Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…
Мутри отиват в САЩ. Мангизи много, ама не знаят английски. Купили си по една кола и тръгнали в различни посоки. Добре, но на магистралата го спира полицията, а той не може да разбере защо. Сложили му белезниците, откарват го в участъка и там му обясняват с преводач, че е превишил скоростта – ограничението е 65 мили в час, а той е карал със 100. Мутрата: – Не е вярно! По цялата магистрала има табели, че разрешената скорост е 101 миля! – Това е номерът на магистралата. Тук мутрата започва да се смее на глас. – Какво има? – питат го. – Нищо. Брато сега кара по магастрила 580!
Какво си мислят музикантите в една група докато свирят?Барабанистът: Леле какъв завързан и готин ритъм свиря и какви брейкове праскам!Китаристът: …а леле майко какви жици, какви рифове праскам – всички мацки са мои!Вокалът: Пея като змей – височини, низини – жесток съм, нема проблеми с мадамите!Клавиристът: Леле какви пръсти кърша, кви сола, хармонии – мамата си трака!Басистът: До-до-до-до, сол-сол-сол-сол…
Попитали един американец: – За колко време можете да научите китайски? – За около пет години. Попитали един руснак: – За колко време можете да научите китайски? – Ако се напрегна, мога за една година. Попитали студент от българско ВМЕИ: – За колко време можете да научите китайски? – Дайте конспекта и ми се обадете утре.
Полицай звъни на вратата. Отваря му домакинът. – При нас, господине, – казва строго полицаят, – постъпи оплакване, че вие тук издевателствате над някой си Бетховен.
Полицай спира шофьор за превишена скорост. Оня започва да мрънка: – Моля ви, г-н полицай, бързах… и т.н. Полицаят решава да се погаври с него: – Няма "бързах", сега ще опишеш в тая протоколна книга защо направи това нарушение, но го искам на чист китайски език. – Ама как на китайски, не знам… – Пиши! Шофьорът взима книгата, позачудва се, слага вътре 20 лева и я връща на полицая. Той я отваря и казва: – Не знаел той китайски, виж как знаеш! Ама само половината си написал…
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
Както обикновено, съпругът се връща по-рано от командировка и сварва жена си с любовник в спалнята. Само че, съпругът бил военен и не си поплювал много. Извадил пистолета и им наредил: – Жена, ти в левият ъгъл на стаята. Ти, нещастник, в срещуположния. Ония двамата, треперят от страх и изпълняват. Съпругът продължава: – Сега, клякате и се изсир*те! – Ама скъпи как так… – мъжът я прекъсва със сваляне на предпазителя. Свършили те работата, а съпругът: – Сега си разменяте местата! Ония пак изпълняват. – Ха сега, клякате и всеки да изяде, каквото му е надробил другият! – и опъва петлето назад. Ония се молили, молили накрая… къде ще ходят… изпълнили нареждането…След 3 месеца жената и любовникът се срещат на улицата. Любовникът: – Скъпа, защо не ми се обждаш вече? Вече не ме ли обичаш? Не мога да живея без тебе! А жената: – Да бе! Ти ако ме обичаше поне малко, нямаше такова огромно лай*о да изсе*еш!
