Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас: – Ало, трябва ли ви говорещ кон? – Мамка ти, шегаджия смотан! – отвръща директорът и тръшка телефона. След малко пак се звъни: – Ама аз съвсем сериозно… – но директора пак затваря. Трето позвъняване: – Моля ви се, господин директор, не затваряйте, знаете ли колко трудно се набира седем цифров номер с копито?
Директор отива на лекар и се оплаква от преумора. След като го преглежда, докторът го пита: – А как сте със секса? – Един момент… – директорът изважда бележника си и прави нужната справка. – Секс имам всеки понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. – Множко е! – констатира лекарят. – Вторник трябва да отпадне! – Но докторе, това е единствената вечер, която прекарвам вкъщи.
Ресторант. Клиент започва току-що донесените му кюфтета и намира косъм. – Келнер! В кюфтето ми има косъм. – А-а-а! Нормално е! Готвача ни е еднорък и прави кюфтетата с едната си ръка върху гърдите. Пак добре, че не сте си поръчали пълнени чушки…
Мъж се връща от среща с любовницата си и усеща, че много мирише на женски парфюм. Отива до кръчмата, пие една мастика – пак ухае на жена. Пие втора, трета накрая се залива с мастика и леко опиянен и добил кураж отива вкъщи. На вратата жена му го помирисва: – Простак, колкото и женски парфюм да излееш отгоре си пак ще усетя, че си ходил в кръчмата!
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…
