Вървят си хората по улицата и чуват писъци от високите етажи на един блок. Гледат нагоре – някакъв мъж хвана жена за краката и я провесил през балкона. Опитва се да я изхвърли, обаче тя се държи яко за железата и пищи. Народа вика: – Пусни жената бе! – Това не е жена! Това е тъща ми! – Брей, как се държи говедото, не дава да го пусне човек…
Интересно… Защо единственото списание, което пише само за блести, се нарича "Здраве"?
Старичка Тойота лети с бясна скорост и на едно кръстовище се забива със страшна сила в чисто нов Мерцедес. От него изскача мутра, изважда шофьора на Тойотата и започва да го бие. Бие, бие и изведнъж забелязва че на дясната седалка седи дебеловрато момче, което се превива от смях. – Кво се хилиш, бе? – Абе, не видя ли, че колата е с десен волан. Тоя го взех на стоп да го закарам до болницата.
Мъж върви по улицата и среща погребение. Но му прави впечатление, че носачите на ковчега са го обърнали на късата му страна. Той ги спира и ги пита: – Момчета, кого погребвате? – Тъщата – отвръща единият. – А защо носите ковчега на една страна? – Защото като я обърнем по гръб и започва да хърка!
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
