9101
– Мечтата на живота ми е да се омъжа за интелектуалец – казала една щука на един шаран. – Но кажи ми, моля те, къде в нашата река може да се намери делфин?
Дядо разправя на внуците си подвизи от войната: – Нося се аз на коня, и гледам срещу мен – куп врагове! Че като ги подхванах със сабята – сеч, сеч! Това ръце, крака – всичко наред сека! – А защо не им сече и главите? – Ами главите им вече бяха отсечени…
Учителката предлага на децата да играят на букви: тя казва буква, а децата казват дума, която започва с тази буква и я обясняват. Започнали… А, Б и т.н. Децата се поуморили. Стигнали до буква "П". Само Иванчо вдигал ръка. Учителката го посочила със свито сърце: – Кажи, Иванчо. – "Подсъзнание", госпожо. – Браво, Иванчо – отдъхнала си тя – И какво значи "подсъзнание"? – Ами, госпожо, представете си, че по улицата вървят две жени и ядат сладолед. Едната го ближе, а другата го смуче. Коя от двете е омъжена? – Ами – позачервила се учителката – тази, която го смуче… – Не, госпожо. Омъжена е тази, която носи халка, а това дето вие си го мислите – то е подсъзнание.
Милиционер се прибира рано сутринта у дома. Целият разрошен, мирише на парфюм и по яката на ризата следи от червило… Жена му го чака: – Къде беше? – На работа. – На каква работа, бе, до сутринта?! – На каква, на каква!? На засада бях. В това време от кухнята излиза тъщата и с ирония пита: – Е, и как беше? Засади ли го?