Бранислав Нушич бил директор на Сараевския театър. Една вечер в ложата му влязъл посетител и му казал: – Знаете ли, за вас би било по-добре да напуснете представлението колкото може по-бързо. – Но защо? – Защото поразително приличате на писателя, чиято пиеса се играе в момента!
Попитали радио Ереван: – Каква е разликата между самотната и порядъчната жена? – Самотната – това е жена, която всяка вечер си ляга сама, а порядъчната обича реда – тази вечер с един, утре с друг и така нататък.
Някакъв човек влиза в бръснарницата: – За пръв път идвам при вас. Добре ли подстригвате? – Чудесно! – отговаря гордо бръснарят. – Човекът преди вас беше толкова доволен, че поиска да го подстрижем още веднъж!
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
