Фирма премистила своя офис. По този повод приятелите на шефа решили да изпратят букет цветя. Но, когато букетът пристигнал, на картичката пишело: "Почивай в мир!" По-късно от цветарския магазин се получило следното извинение: "Уважаеми господине, моля приемете нашето искрено покаяние за допуснатата грешка! Оказа се, че вашият букет е бил изпратен на едно погребение с картичка "Приемете нашите поздравления на вашия нов адрес!"."
Шефа на една мутра го извикал и му казал: – Стягай се за път, ще ходиш в пустинята. Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа: – Какво си взе? – Храна. – За какво ти е? – Да ям по пътя. – Добре. Какво друго? – Вода. – За какво ти е? – Да пия по пътя. – Добре. Друго? – Една врата на кола. – Врата?! Че за какво ти е? – Като ми стане горещо, да отворя джама!
– Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор. Ще платите или ще лежите? – Предпочитам да отлежа. Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и чаша слабо кафе. – Искам да говоря с директора на затвора – ядосал се той – Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
На среща между бивши съученици. Двама одумват трети: – Знаеш ли, той така забогатя, че вече не си знае парите?! – Не се учудвам! Хич не му вървеше математиката…
Полицай спира блондинка заради превишена скорост. – Може ли книжката! – Не знам за какво ме питате. Как изглежда това? – Това е такова нещо, на което има ваша снимка. Тя търси нещо в дамската чантичка и му подава огледало. – Сигурно ме питате за това. Полицаят го взима оглежда се и щастливо констатира: – Можехте отначало да ми кажете че сме колеги.
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
– Господин докторе, непрекъснато виждам пред себе си проблясващи точки. Офталмологът предписва на пациента очила. След известно време човекът отново идва. – Е, как е? По-добре ли е? – Разбира се – отговаря пациентът. – Сега виждам проблясващите точки много по-ясно!
