Срещат се двама стари приятели: – Хе, здрасти бре, от кога не сме се виждали, кво правиш, как я караш!? – казал единия. – Ми бива, почнах работа в телевизията. – отвърнал другият. – Оооо браво, и като какъв? – Като свърши програмата правя "шшшшшшшшшшшшшшшшш".
Мутри отиват в САЩ. Мангизи много, ама не знаят английски. Купили си по една кола и тръгнали в различни посоки. Добре, но на магистралата го спира полицията, а той не може да разбере защо. Сложили му белезниците, откарват го в участъка и там му обясняват с преводач, че е превишил скоростта – ограничението е 65 мили в час, а той е карал със 100. Мутрата: – Не е вярно! По цялата магистрала има табели, че разрешената скорост е 101 миля! – Това е номерът на магистралата. Тук мутрата започва да се смее на глас. – Какво има? – питат го. – Нищо. Брато сега кара по магастрила 580!
Един мъж бил при любовницата си. След страстния секс се погледнал в огледалото и се уплашил – на врата си имал огромен отпечатък от зъби и засмукване… Какво да прави? Мислил, мислил, и нищо не можал да измисли как да се прикрие. Прибрал се вкъщи, и като видял кучето се сетил – поборил се малко с него, разкъсал си сам ризата, и като влязъл при жена си казал: – Ей, това куче съвсем е побесняло! Виж как ме ухапа по врата! Жената си свалила блузката и казала: – Така си е, виж пък мене как ме нахапа по гърдите.
Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици. – А стига бе! – казва му Чапаев – как ги уби?! – Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово. – Виж какво Петка – разярил се Чапаев – ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Възрастен актьор се обръща към директора на театъра: – Господине, работя в този театър вече двайсет години. Струва ми се, че бихте могли да помислите за подобряването на материалното ми състояние! – Добре. Ще се разпоредя да ви дадат всички роли, в които се налага да се яде на сцената…
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Вървял си лъва из гората и внезапно пропаднал в ловна яма. Случайно оттам минал заека, метнал му едно въже и го извадил. Лъвът му бил много задължен и свикал всички животни на събрание. Казал им:– От сега нататък, заека е мой приятел и каквото ви каже той, все едно аз съм го казал.Разотишли се животните и на другия ден, както си вървял по пътеката заекът срещнал лисицата.– Лисо, ти чу ли какво каза снощи лъва?– Чух – казала лисицата.– Хайде тогава един бърз секс в храстите.Нямало как, лисицата отишла със заека в храстите.По-късно заека срещнал мечката.– Мецо, ти чу ли какво каза снощи лъва?– Чух – казала мечката.– Хайде тогава един бърз секс в храстите.Нямало как, и мечката отишла със заека в храстите.По-късно заекът срещнал вълка. Застанал пред него, изправил се на задни лапи и му казал:– Гледай сега пич, много си ме гонил, обаче дойде и моя ред да те оправя. Хайде сега един бърз секс в храстите.Отишли зад храстите и след малко се чули виковете на заека:– Ах ти копеле, лъвът като вика всички животни на събрание, ти защо не ходиш?
Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва: – Ох, хо, хо, ох, ох, хо… Отзад го бутат: – Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.
Шерлок Холмс: – Уотсън, виждам, че тази сутрин сте били много развълнуван. – Блестящо, Холмс! Отново вашия дедуктивен метод. – Хм… забравили сте да си обуете панталона, Уотсън.
