В едно купе пътували момиче, момче и борец. Hа момичето му станало топло и помолило момчето да отвори прозореца. Момчето се опитало да го отвори, но ръчката заяждала и той, колкото и да се напрягал, не успял. Тогава борецът му казал: – Виж сега как става тая работа – и ударил с главата си стъклото. Прозорецът се счупил и влязъл по-хладен въздух, а борецът поучително казал, като посочил главата си: – Разбра ли бе. Не са важни мускулите. Тука е важно да има нещо.
Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: – Сега само ти ми остана на този свят!
– За да се купи апартамент в София, трябва да се работи 100-120 години,– Ето, виждаш ли, правителстото се грижи, за да живеем, колкото се може повече!
Старшина разяснява свойствата на автомат на новобранците: – Куршумът излита със скорост 800 метра в секунда… – Това не е ли малко? – пита един от тях. – Може и да е малко, редник, но досега не е известен случай някой враг да може да бяга по-бързо от това.
Една нощ всички хора поглеждат към небето и виждат странна картина – един куп комети започват да се подреждат и изписват на фона на звездното небе: "Здравейте! Вие кои сте?" Настава паника. После всички правителства се впрягат, мобилизират всякакви ресурси, пращат всякаква техника в Сахара и като мръква, изписват в пустинята с ярки светлини: "Здравейте и вие! Ние сме земляни!" На другата вечер кометите пак се подреждат в надпис: "А вие млъквайте! Не говорим с вас."
Някакъв човек се обажда на радио Ереван: – Добър ден, скъпо мое радио. Аз ви се обаждам, за да се оплача. Ние сме много бедно семейство. Всъщност ние сме толкова бедни, че ползваме едно и също бръснарско ножче четирима души. С това ножче аз и баща ми си бръснем брадите, а майка ми и сестра ми си бръснат краката. Кажете, може ли да е по-лошо? Радиото помълчало малко и отвърнало: – Всъщност, да – може да е и по-лошо. Можеше с това ножче вие и баща ви да си бръснете краката, а майка ви и сестра ви да си бръснат брадите…
Интернет маниак се опитва да се откаже от ровенето в мрежата. Сяда пред компютъра и започва да си повтаря: – Няма да го пусна! Няма да го пусна! Няма да го пусна! По някое време не издържа, включва компютъра и модема и продължава да повтаря: – Не бях аз! Не бях аз…
