4905
Рота парашутисти-новобранци се строява за първия си скок. Старшината се обръща към един от войниците: – Защо трепериш такъв? – Страх ме е, за пръв път ще скачам с парашут… – Е, ако чак толкова те е страх, тоя път може да скочиш и без парашут.
Рота парашутисти-новобранци се строява за първия си скок. Старшината се обръща към един от войниците: – Защо трепериш такъв? – Страх ме е, за пръв път ще скачам с парашут… – Е, ако чак толкова те е страх, тоя път може да скочиш и без парашут.
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…
Влакът е спрял на границата за митническа проверка. Към водача на голяма група, заела три вагона, дотичва една пътничка от първия вагон: – Митничарите направо ще ни разбият! Преобърнаха половината вагон с главата надолу, проверяват всичко! Ръководителят на групата вади две бутилки водка: – На, занеси им да пийнат. След малко оная се връща: – Не искат водка! – Добре, кажи на Ленчето от втори вагон да иде да ги оправи. След десет минути: – Лоша работа… Тя само дето не почна да танцува гола там – не я искат и това е… Продължават да проверяват целия вагон. – Тежък случай значи… Добре де, ето вземи тези пари и им ги дай. След още малко мадамата пак се връща: – И пари не искат. Замислил се водачът на групата и изведнъж викнал: – Викай полиция! Измамници! Това не са никакви митничари!
Какво е П.У.Т.К.А ? Това е Пункт за Управление и Тактическа Координация на Авиацията.
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
Двама наркомани вървят по крайбрежната улица, а срещу тях – двама полицаи. Полицаите ги спират и питат: – Момчета, да сте виждали тук един труп? – Не, нищо не сме видели. Полицаите отминават. Наркоманите разместват тревите около реката и сритват безжизнено тяло във водата: – Плувай си спокойно, пич, прикрихме те!
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…