3643
– Помощ! Има ли лекар в някое купе? – чува се отчаян вик в пътнически влак. – Аз съм лекар. Какъв е проблемът? – притичва очилат господин. – Можете ли да ми кажете, докторе, как се казва болест на гърлото, която започва с "а" и има шест букви?
Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
Веднъж, след като неудачно се е пошегувал на бала, поручик Ржевски се обръща към всезнаещият корнет Оболенски: – Корнет! Бихте ли ми разказали някоя интересна история, но такава, че да става и за пред дами… да е по-прилична. Оболенски: – Добре, поручик. Знаете ли как в Австралия ловят щрауси? – Не. – Туземците си бръснат главите и се зариват в пясъка до ушите. Щраусът приема главата за яйце и сяда върху нея. Тогава го и хващат. Поручик Ржевски благодарил на корнета, и веднага решил да разкаже тази история на хусарите в офицерския клуб: – Господа! А знаете ли, как в Африка ловят щрауси? Бръснат си главите, зариват се в пясъка до уши, и когато щраусът минава покрай тях, го хващат за яйцата! – Почакайте, поручик, а за какво им е тогава да си бръснат главите? – Еее… какво да направим, Африка, господа, Африка…
Защо Господ никога няма да стане професор? 1. Има само една публикация по темата2. Публикацията е писана на иврит3. Няма позовавания на други автори, писали по темата4. Публикацията не е отпечатана в научно списание5. Съществуват известни съмнения дали той я е писал6. Дори да приемем,че Той е създал света, над какво е работил след това?7. Не е привличал достатъчно сътрудници8. Научните среди срещат определени трудности при опитите да възпроизведат неговите резултати9. Никога не е искал от Комисията по етика разрешение да използва хора за своите опити10. Когато по време на един от експериментите нещо се объркало, Той се е постарал да скрие провала си, като издавил всички11. Когато доброволците не се държали както му харесва, Той ги изключвал от контролната група12. Рядко посещава занятията, просто кара студентите да четат книгата му13. Някои казват, че пращал сина си да води занятия със студентите14. Изключил е първите двама студенти, заради жаждата им за знания15. Независимо от това, че в теста си е дал само 10 задачи, повечето от студентите му са се провалили на теста16. Консултациите си провеждал рядко и то само по върховете на планините!
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
Един си купил мишка с инфрачервен порт. Прочел ръководството и там пишело, че работи върху всякаква повърхност. Потъркалял я върху масата – работела! … върху хартия – също! … по балатума – пак! Какво ли още да опита? По огледалото? "Открито е ново устройство…"
Учителката пита Иванчо: – Ти вчера защо не дойде на училище? – Ами… баба ми се опари… – Ей, и много ли? – Много – кремираха я!