355
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!
Поручик Ржевски бил на светски прием и разговарял с Наташа Ростова. Изведнъж той се извинил и хукнал навън. След малко се върнал, целите му крачоли мокри. Наташа го пита: – Какво, дъжд ли? – Не, вятър!
Мутра седи в ресторант. Сервитьорът му носи второто. – Ей… сервитьора… абе аз тебе някъде съм те виждал. Не се ли борихме с тебе на финалите по борба през "86 година? – Не, господине. – Не, не, познавам те тебе от някъде аз… А на олимпиадата през 1984, да си ходил? – Не, господине. Никога не съм се занимавал с борба. – Тогава съм те виждал в залата за бодибилдинг… – Не, господине. Не ходя там. – Ааа! Сетих се бе! Ти ми донесе преди малко първото…
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
Санаториум за алкохолици. Провежда се лекция за вредата от алкохола. За да подкрепи нагледно думите си лектора изважда един червей и пред очите на всички го потапя в чаша с водка. Червеят се сгърчва и умира. – Е, каква е поуката? – пита лекторът. От задния ред се чува глас: – Че алкохолиците нямат глисти.
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!