11740
Авторът представя баба Илийца като кокалеста и мъжкарана.
Поручик Ржевски знае, че за да се запознаеш с момиче, трябва да се приближиш, непринудено да поговориш за времето и след това да се представиш. Веднъж докато се разхождал той срещнал момиче, което разхождало болонката си. Приближил се, изритал кучето с всичка сила и казал: – Ниско лети. На дъжд ще да е. Между другото, разрешете да се представя: поручик Ржевски.
Две бебенца на мутри си играят в пясъка с лопатки и кофички. На едното му се счупила лопатката и почнало да копае със дръжката на мобифона си. Другото му вика: – Абе, недей така, ше ти се счупи мобифона. – И кво от тва? – Ами после няма да си имаш мобифон. – Ти ше кажеш, баща ми ще ми купи нов. – Да де, ама докато намери къде се продават, докато ти го поръча, докато го плати – ти ше обикаляш цял месец, като глупак само с пейджър.
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: – Та вървя си аз през гората и виждам… – Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. – Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… – Задник! – викат хусарите. – Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… – Задник! – викат хусарите. – Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?
На преглед при доктора: – Свалете си гащите, ще ви меря температурата. – Ама защо? – Имаме само ректални термометри… След малко лекарят вади термометъра: – Висока температура! 39.5! – Бре… и то на сянка!
В хотела сервитьорът любезничи със симпатична закусваща двойка – нали трябва да се заслужи бакшиша. Мъжът отговаря с нежелание на натрапника: – Малко на ваканция, а? – Да… – А деца имате ли? – Да… – Решихте да ги оставите в къщи тоя път, а? – Да… – Колко е хубаво само двама без деца. Романтика! – Да… – А кой гледа децата? – Жена ми…