10295
"ДNHN ОД ЛЮБИМЕЦ" Надпис на пазара до "Римската стена"
Младеж, от малко село, вдигнал сватба. След сватбата младоженците легнали да спят в една стая с брата на момчето. Младоженците тихичко си вършат работата, а брата по едно време се обажда: – Брат ми! Дай и на мен да ям нещо, бе. – Какво ядене бе, Пешо? Посреднощ е! – Абе дай от тва дето го ядете вие… – Ама ние не ядем нищо… – Искаш да кажеш, че не ядете нищо? – Да! – А що мляскате така?
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
Учител в родопско село казва на децата: – Утре за час по рисуване всеки да донесе по едно яйце и да го нарисува. Едно от децата става и казва: – Ние нямаме яйца. – Тогава ти ще донесеш маслото и хляба.
На погребение един мъж плаче неудържимо. Питат го: – Какъв ви беше покойникът? – Длъжник.
Иванчо ще се жени за Марийка в неделя, но в селото пльзнало слух, че Марийка няма путка. Тогава той ядосан отива при нея и я пита: – Марийке ма, сватбата е в неделя, ресторанта е резервиран, музика съм поръчал а цялото село говори, че ти нямаш путка, вярно ли е? – Как бе Иванчо, имам си бе, я виж отдолу. Иванчо се навежда, след което бързо се изправя и пита: – Ами то както се е размирисало ще изкара ли до неделя ма Марийке?
– Защо държиш тоя аквариум в офиса? – питат бизнесмен. – Знаете ли колко е приятно да видиш някого, който си отваря устата и не иска пари?
Учителката пита децата: – Деца, кой ще каже една гатанка? Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора. – Госпожо, вдигнете това дете. Учителката вдига Иванчо и става неспокойна. – Черно, кръгло, с дупка в средата – що е то? – пита Иванчо. – Деца, веднага излезте от стаята – казва даскалката. – А сега, Иванчо, кажи какво е. – Грамофонна плоча, госпожо. Директора излиза и казва: – Деца, влезте, не е путка.