9003
"-Всеки час пукате по една топка.Аз сто хиляди топки да имам, на вас двеста хиляди няма да ви стигнат. Г-н Кочев – Учител по физкултура в ОМГ "ак.Кирил Попов" – Пловдив.
Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ. Първо отишла при Баба Меца и й казала: – Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера? А Баба Меца отговорила: – Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш. Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал: – Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест. И лисицата: – Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи! А той: – Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто. И лисицата вече крайно изнервена, го попитала: – Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна? – Ми боли ма оная работа за твойте въглища!
На един борец му казали, че е много доходно (пък и представително) да си влагаш парите в изкуство. И естествено, още на следващия ден, той веднага отишъл в една галерия и започнал да разглежда… Гледа – от едната му страна всички картини имали цени в стотици хиляди левове, а тези от другата страна били значително по-евтини – само по няколко хиляди лева. Озадачен, той повикал управителя на галерията и се поинтересувал защо има такава голяма разлика в цените? Собственикът му обяснил, че картините от ляво са на стари художници – класици, които вече не са между живите, и затова са толкова скъпи. А пък тези от дясно са на млади художници, които тепърва се утвърждават. Тогава борецът казал: – Дайте ми картините на младите художници, и от утре ги бройте и тях класици…
В един хотел се настанили да почиват едновременно арабски шейх и английски лорд. С течение на времето се сприятелили. Един ден, докато били в апартамента на лорда решили да направят състезание между слугите си – кой е по-бърз при изпълнение на личните им поръчки. Първият бил лорда. Той звъннал на звънчето, в отговор на което на врата дискретно се почукало. – Желаете ли нещо, милорд? – Да, Джеймс! С моя приятел сме решили да изпушим по една лула, но ни свърши тютюна. Би ли слязъл до бакалията да купиш един пакет? – Разбира се, милорд! След излизането на слугата, лорда започнал да обяснява на шейха действията му: – Сега Джеймс се намира на площадката пред асансьора, натиска копчето и след минутка ще бъде на първия етаж. Поздравява учтиво администраторката и излиза от сградата. Оглежда се внимателно и пресича улицата. Влиза в бакалията, отново поздравява учтиво бакалина, купува един пакет тютюн, сбогува се, излиза отново на улицата, внимателно пресича и влиза в хотела. Отново поздравява учтиво администраторката и след минута ще е тук. След минута на вратата се почуква и Джеймс влиза. На свой ред шейха плясва два пъти с ръце. Вратата се отваря със замах и се появява босо младо момче. – Търсил си ма ба, челеби? – Асане, тука сас мойту авер сме решили да спушим по една лула, ама ни свърши тютюна. Ша слезиш ли до бакалията да купиш един пакет? – Да ба челеби, как! Шейхът започнал да обяснява действията на слугата си: – Сега, мойто Асан си търси чехлити, мойто Асан продължава да си търси чехлити. Сига вечи си намерил чехлити и са набира надолу по стъпалата, защот ни знай как са работи с асънсьора. Мойто Асан вечи е долу и вижда "Ау, чок гюзел хадминистраторка!" Започва да зарибява, обаче парашута му ни съ отваря, тегли една майна на мумичито и излиза от хотела. Дере кат" магари приз кълчища приз улицата и нахълтва в бакалията. Започва да съ пазари с бакалина за тютюна. "Дай по-ефтино тютюна, ба!" "Няма да го дам"! "Дай по-ефтино тютюна, ба!" Кату вижда, чи няма да смъкни от цината, тегли и на него идна майна, купува тютюна и пак пресича улицата кат" турпеду. Влиза в хотела, тегли един кръвожаден поглед на хадминистаторката и съ набира нагори по стълбите. След пет минути шъй тука. Минават пет, десет, двайсет и пет минути, но от слугата няма и следа. След около час гореспоменатото момче отново нахълтва в стаята: – Ха бе, челеби, да си ми виждал някъде чехлити?
Шоп попитал радио Ереван: – Какво да си помисля, ако заваря коч в спалнята си? – Трябвало е да мислиш преди, а не след това.
Шеф на ресторант към гост: – Нашият ресторант е от категория лукс! Сметката на клиентите се носи от кардиолог!
Отива заека в една баничарница и пита: – Имате ли 1000 банички? – Не. На другият ден пак идва: – Имате ли 1000 банички? – Не! Така и на следващия ден. Баничарят се замислил и решил да направи 1000 банички, щото решил, че заекът ще ги купува. Идва на четвъртия ден заека: – Имате ли 1000 банички? – Дааа, имаме! – Хммм, и кво ша ги праите толко много?
Командирът на поделението трябва да прати трима войници на опасно задание. Строява ги и командва: – Да излязат напред трима доброволци, на които не съм давал пари назаем!