3203
Габровец тръгнал на излет, но скоро се върнал. – Не дойде ли колегата ти? – посрещнала го жена му. – Яви се, но и той не носеше нищо за ядене.
Попитали радио "Ереван": Може ли в Люксембург да победи комунизма? Отговор: – Не! Не е възможно такъв голям хаос да стане в такава малка страна.
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Дресьор играел на покер с едно от своите кучета. Дошли при него приятели и се възхитили: – Брей какво умно куче имаш! – А умно, всеки път като му влезат хубави карти и започва да маха с опашка.
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
Група туристи разглежда Лувъра. След многочасова обиколка из залите на музея, екскурзоводът казва: – Ако имате някакви въпроси, моля, аз съм на ваше разположение. – Кажете, – обажда се една дама, – с какво търкате пода, за да блести така?
Шефа на борците решава да прати двама от тях във ВУЗ. След една година отива и гледа единият от тях копае под едно дърво. – Какво прави тоя, аз не мога да го накарам човек да убие, те го накарали да копае. Какво правиш бе келеш? – Остави се, шефе, уча математика – карат ме да търся корен квадратен от четири и на – търся го. – Ами къде е другия? – Ами той май е в задния двор ама да знаеш май и той учи математика. Отива шефа и какво да види – оня си изкарал оная работа на един пън, точи брадва и реве. – К"во пра"иш ти бре? – Остави се шефе – проплакал втория борец – карат ме да деля член на многочлен.
Василий Иванович отсъства от дивизията, а белите нападат щаба. За да спаси положението, Анка картечарката се преоблича с неговите дрехи, запасва сабята му, яхва коня му и начело на казашка сотня посреща атаката на врага. За лош късмет, снаряд пада близо до нея и Анка губи съзнание. Свестява се в лазарета, а над нея Петка успокоително говори: – Не си в опасност Василий Иванович. Раната ти между краката я зашихме и сега казаците ти търсят ташаците в полето.