7222
Баща строго пита приятеля на любимата си дъщеря: – Ще се ожениш ли за дъщеря ми?! – О-о-о, дори не знаех, че… имам избор.
Някакъв КАТ-аджия умрял и попаднал на небето. Свети Петър го попитал: – Сине мой, вършил ли си добри дела на земята? – Да, случвало се е. – А лоши? – И лоши съм вършил. – А кои са били повече – добрите или лошите? – Ами поравно бяха, Свети Петре. – Добре, значи ще ти дам право на избор – ето по този път можеш да влезеш в Рая, а по онзи – в Ада. Къде искаш да отидеш? – А не може ли да остана тук на кръстовището?
Някаква млада двойка – годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място. Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая. – Заповядайте вътре, чеда мои! – казал им Свети Петър. – Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може – не щем да влизаме. – Чакайте тук, отивам да проверя. – казал Петър и изчезнал. Седят двамата пред вратите на рая и си мислят: "Добре де, това е рай все пак – ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?" Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили… Свети Петър се върнал чак след три месеца: – Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените! – Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме… А може ли да се разведем после? – Аман от вас! – викнал гневно Свети Петър. – Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
На маскен бал в училище всички деца се маскирали подобаващо: на животни, зверове, призраци и други. Иванчо си намазал лицето с лютеница и си напълнил устата с прясно мляко. Когато го попитала учителката на какво се е маскирал, Иванчо натиснал с юмруци бузите на лицето си, избълвал прясното мляко върху нея, и казал: – На гнойна пъпка другарко!
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…