Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
– Келнер, супата е много гореща! – Изчакайте малко да изстине! – Нямам време да чакам! – Тогава просто духайте! – Ако имах намерение да духам, нямаше да си поръчам супа, а тромбон!
– Какво ще стане след Страшния съд? – Как какво – апелация.
По време на бал в императорския дворец Александър Втори попитал поручик Ржевски: – Драги мой поручик, кажете, а вярно ли е, че сте се стреляли с корнет Оболенски пред Наташа Ростова? – Това е силно преучеличено, Ваше величество! Аз стрелях зад Наташа Ростова, а страхливецът Оболенски – зад дървото.
Въпрос към Радио Ереван: – Как трябва да спят мъж и жена, които са се скарали? – Членоразделно.
– Докторе, защо толкова дълго ми пишеш диагнозата? Какво става? – Не се притеснявай, не е диагноза. Съчинявам ти некролога.
Един полицай копаел дупка в двора си. Минал комшията му и го попитал: – За какво ти е тая дупка? – Абе ще се снимам… – Е, и? – Ами искат ми снимка до кръста. На другия ден съседът пак видял, че полицаят копае нова дупка до първата. – Сега пък защо копаеш? – Ами не съм разбрал вчера, те ми искали две снимки.
