1864
Три гарги летели. Едната свила наляво, другата свила надясно, а третата си свила един джоинт.
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…
Две момиченца си говорят:– Твоя татко какво работи?– Пожарникар е. Ами твоя?– Моя е адвокат.– Ама честен ли?– Не, обикновен!
Шоп попитал радио Ереван: – Какво да си помисля, ако заваря коч в спалнята си? – Трябвало е да мислиш преди, а не след това.
Чапай и Петка седят горе на едно дърво. Идва един слон и почва да клати дървото. Петка: – Василий Иванич, може би тука му е гнездото? Чапай: – Е, ти пък Петка, те живеят в дупки в земята!
Питат радио Ереван: – Има ли надежда в България? – Разбира се… Във Външно министерство.
Цените са като децата. Растат…