3986
Реклама: "Купете си най-мощния компютър, за да можете да рестартирате по-бързо."
Реклама: "Купете си най-мощния компютър, за да можете да рестартирате по-бързо."
– Но това се казва истинско безобразие! – възмущава се пред колегите си един сервитьор. – Петдесет пъти ми каза да му донеса кюфтета сос и когато най-сетне му ги донасям, него никакъв го няма.
Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
– В моята практика клиентите се стремят да получават най-малкото. – Любопитно! А какво практикувате? – Наказателен съдия съм.
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: – Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? – Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев): – Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…
– Знаеш ли кое е най-трудното в нашата работа? – пита фармацевт млад колега. – Кое? – Да измисляш все нови и нови имена на едно и също лекарство.