Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал: "Дайте ми една торта с моркови!" "Нямаме торта с моркови", отговорили му любезно. На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял: "Дайте ми торта с моркови!". Отново му обяснили, че нямат. И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал: "Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!" На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита: "Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?" "Не." "Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!"
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
– Вчера поправих часовника с кукувицата. – И какво, върви ли? – Разбира се. Сега кукувицата излиза на всеки половин час и пита колко е часът.
Шерлок Холмс и д-р Уотсън се разхождат из долината. Изведнъж чуват нечовешки вой. – Какво става, Холмс? Да не е пак Баскервилското куче? – Няма нищо страшно, Уотсън. Пак дават на сър Хенри овесена каша за закуска.
