205
– Момченце, защо плачеш? – Набиха ме. – За защо те набиха? – Много плачех.
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
В ателието на художник. – Колко реалистична картина! Просто слюнки ми потекоха! – От пейзаж, изобразяващ слънчев ден? – О, Боже! Аз пък мислех, че е омлет с лук…
Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва: – Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък. Иванчо се обажда: – Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.
– От какво се оплаквате? – От безсъние. – И по колко часа спите на ден? – По десет. – Че какво безсъние е това? – Абе аз спя, ама сънувам че съм буден…
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
Попитали радио Ереван: – Има ли живот на Марс? Радиото отговаря: – И там няма.
Питат Щирлиц колко прави 4х4? Щирлиц много добре знае колко прави 4 по 4, но не отговаря – чака потвърждение от Москва.
Въпрос: Защо в Ереван стадионите имат само един ред седалки? Отговор: Защото никой арменец не иска да седи на заден план.
– Вчера поправих часовника с кукувицата. – И какво, върви ли? – Разбира се. Сега кукувицата излиза на всеки половин час и пита колко е часът.