След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: – БКП! Големеца отвърнал на поздрава: – ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: – БКП – това е "Бягай крий парите", а ДКМС – "дреме ми на капата, мойте са скрити".
– Докторе, жената ме напусна, взе децата със себе си, изгониха ме от работа, останах без къща, спя у приятели, почнах много да пия, ръцете ми треперят, виждам всичко размазано… какво да правя? – Като лекар бих ти казал да спреш да пиеш, но като човек – не те съветвам.
След едно корабокрушение се спасили четирима – пияница, студент, невярна жена и верен съпруг. Защото: – на пияницата морето му е винаги до коленете; – студентът винаги ще изплува – даже и на сесия; – невярната жена ще намери изход от всяко положение; – а верният съпруг не е потънал, защото е глупав като коркова тапа.
Дама влиза в кабинета на психиатъра: – Докторе, какво да правя? Синът ми вече втори ден прави само едно и също- пуска сапунени балончета. – Но, госпожо, за децата е нормално да се увличат в игрите си, нямате никакъв повод за безпокойство. – И аз това казвам. Само че, кой знае защо жена му много се притеснява…
Сър Хари има подозрения, че съпругата му – лейди Мейбъл – има връзка с младия сър Лейтън. В тази връзка, преди да замине извън Лондон за няколко дни, той дава съответни разпореждания на иконома си Джеймс. Вечерта, след завръщането си, лордът вика Джеймс на отчет. – Ами, да, сър. Младият сър Лейтън беше тук завчера. – И после, Джеймс? – Двамата с милейди вечеряха в Синята столова, после им поднесох напитки на верандата… – А после, Джеймс? – След това двамата се оттеглиха в спалнята на милейди и аз продължих наблюдението си през ключалката, както ми заповяда Ваша светлост… – А след това, Джеймс? – Двамата се съблякоха и в този момент сър Лейтън изгаси лампата, поради което не успях да видя нищо повече, сър. – По дяволите, Джеймс! Пак тази мъчителна неизвестност!…
Студентка-първокурсничка се прибира у дома в четири часа сутринта. Майка й седи и я чака. – Хайде да видим сега, какво ще кажеш за свое оправдание. Къде ми скиториш ти цяла нощ, а? – Ми, на лекции бях… – някак замечтано отговаря студентката. – До четири часа сутринта!!??!! – Ами да, то, щото лектора, такова …. абе оказа се, че заеква….
