4035
Двама бързат за влака. Единият пита: – Колко време имаме? – Десет минути. – А по моя часовник са само пет. – Е, значи ти ще го изпуснеш.
Блондинка отива на дискотека . Плачейки сяда на бара. – Защо плачеш – пита барманът . – Защото ми омръзна да ми се подиграват , че съм блондинка. – отговаря момичето .Тогава барманът казва . -Сега ще ти докажа , че и брюнетките са тъпи . – тогава той отива при една брюнетка и й казва . – Иди се търси вкъщи. Виж да видим , дали си там !-и момичето отива . – Видя ли , че и брюнетките са тъпи?-пита младежът . – Да, наистина ! Аз, ако бях щях да потърся себе си у нас ,като звънна на домашния телефон ! – подигравателно казва тя .
Ситуация:В ъгъла на една стая гори купчина хартии, гори не много силно, но има реална опасност от голям пожар. Наблизо има чувал с пясък. Как действат различните хора:Инженер-практик: Влиза в стаята, вижда огъня и засипва огъня с пясък.Физик-теоретик: Влиза в стаята, вижда огъня, посипва с пясък около огъня и наблюдава явлението.Математик: Влиза в стаята, вижда огъня, вижда чувала с пясък и след като осъзнава, че задачата има решение, губи интерес към нея и излиза от стаята.
Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета. – Какви сте вие бе? – Мечета. – А къде е майка ви? – Отиде за мед в гората. – Ами да ви еба майката тогава… И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак: – Къде е майка ви бе, мечета? – Отиде за мед. – Да ви еба майката тогава… Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там. Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя. – Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката. – Не може, вече обещах на децата.
Старшината в армията: – Нека всички, които не се страхуват от жените си, да направят една крачка напред! Всички остават на мястото си, само един дребен, приличащ на мухльо излиза напред. Всички го гледат невярващо. Старшината: – Ти ли, бе, ти ли не се страхуваш от жена си? – Ми да. – И как го правиш, бе? – Ами… слушкам.
– Случайно да сте намирали портфейла ми? – Заповядайте, ето го – казва келнерът. – Колко е приятно да срещнеш честен човек! В четири ресторанта питах за портфейла си, а тези мошеници ми отговориха, че нищо не са намирали.