Теорията е когато се знае всичко, но нищо не работи. Практиката е когато всичко работи, но не се знае защо. Ние съчетаваме теорията с практиката, при което нищо не работи и никои не знае защо!
Щирлиц незабележимо премина границата. За това той разбра от сутрешните вестници.
– Докторе, защо след като казвате, че всяка цигара е пирон в ковчега пушите толкова много? – Вие да не искате моя ковчег да остане без пирони?
Танцува Наташа Ростова с поручик Ржевски: – Поручик, защо сте днес така мълчалив? Разкажете ми някоя забавна и весела история! – История? Заповядайте! Излизам значи снощи от казармата, а на двора някакъв гражданин ебе кобилата! Аз като свирнах, кобилата рипна и побягна, а оня чак на казармения портал, хахаха, успя да се отцепи! – Фи, поручик! Какъв сте пошъл! Оставете ме! – и отива да танцува с Пиер Безухов: – Ах, Пиер! Тези хусари са толкова пошли! – Да, госпожо, абсолютно сте права! А да знаете и колко са подли! Ето послушайте: еба аз значи снощи кобилата…
В училище учителят обяснява на децата как трябва да си мият зъбите преди лягане, и после почва да ги пита: – Петърчо, ти какво правиш вечер преди лягане? – Мия си зъбите! – Браво. А ти, Марийке? – Мия си зъбите. – А ти, Иванчо? – Пуша една цигара и си лягам. – Браво бе… А родителите ти какво правят? – Е, господин учител, тоя въпрос не е подходящ за деца във втори клас…
Знаете ли как се разбива банкомат? Взимате един ноутбук и един голям чук. Отивате при банкомата, и го блъскате яко с чука. Трошите му всичките железарии, стигате до парите, взимате ги и бягате. А защо ви е тогава ноутбука ли? Че какви хакери сте без ноутбук?
Двама студенти си говорят и единия пита: – Абе приятел, я кажи как да се отърва от тия хлебарки бе, пробвах с отрова, с къщички, с чехли ги бих – все нови и нови, няма край, ще се побъркам. – А ти с тебешири пробва ли? – Как така с тебешири, те убиват ли ги? – Ами не, ама поне си рисуват кротичко в ъгъла.
В училище: – Иванчо, днес за пръв път домашното ти по математика е правилно решено. На какво се дължи това? – Ами татко нямаше време да ми помогне…
– Защо не тръгна автобусът? Закъснява доста… – Защото шофьорът отстъпи мястото си на майка с малко дете.
