6730
Срещат се двама съученици.– Как е, какво ново при тебе?– Записах се да уча медицина.– Аз пък ветеринар… Значи ще можем да се лекуваме един друг.
Срещат се двама съученици.– Как е, какво ново при тебе?– Записах се да уча медицина.– Аз пък ветеринар… Значи ще можем да се лекуваме един друг.
Две бебенца на мутри си играят в пясъка с лопатки и кофички. На едното му се счупила лопатката и почнало да копае със дръжката на мобифона си. Другото му вика: – Абе, недей така, ше ти се счупи мобифона. – И кво от тва? – Ами после няма да си имаш мобифон. – Ти ше кажеш, баща ми ще ми купи нов. – Да де, ама докато намери къде се продават, докато ти го поръча, докато го плати – ти ше обикаляш цял месец, като глупак само с пейджър.
Въпрос към радио Ереван: – Какво правят младоженците първата брачна нощ? – Броят парите.
Питат Радио Ереван: – Какви са симптомите на венерическите болести? Радиото отговорило: – Ами, ако съдим по Венера Милоска, първо ви падат ръцете…
Директор отива на лекар и се оплаква от преумора. След като го преглежда, докторът го пита: – А как сте със секса? – Един момент… – директорът изважда бележника си и прави нужната справка. – Секс имам всеки понеделник, вторник, сряда, четвъртък и петък. – Множко е! – констатира лекарят. – Вторник трябва да отпадне! – Но докторе, това е единствената вечер, която прекарвам вкъщи.
Говорят си американка, французойка и българка. Американката казва: – Аз на моя като му казах той да чисти и да готви не го видях две седмици. После се върна вкъщи и всичко почна той да прави. Французойката: – Е, ми то и аз като му казах на моя, че той ще пере и готви и аз не го видях две седмици. После си събра багажа и си замина. Българката: – Аз, като му казах на моя, че вече само той ще чисти и готви и аз не го видях две седмици. На третата почнах да го виждам с едното око…
Разговарят двама приятели: – Учудвам се как може асансьорът ви винаги да работи?! – Няма нищо чудно. Механикът по поддържането на асансьорите живее на последния етаж.
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!