2636
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
Попитали Радио Ереван: – Може ли от 10 квадратни метра бял плат да се направят долни гащи? Радиото отговаря след неколкоминутно мълчание: – Ебати гъза!
В операта: – Татко, защо мъжът в черно бие тази леля? – Не я бие, детето ми, това е диригентът. – Тогава тя защо така пищи?
Зима е. Студент отива в гората за дърва. Не щеш ли, попада на златното дърво. Премерва се с брадвата и замахва да сече. Чува се глас:– Не ме сечи, младежо, ще ти изпълня едно желание.Студентът понеже бил загорял без да се замисли казал. – Искам да ми доведеш веднага една красива студентка от Нов Български Университет.– Сечи, сечи – въздъхнало дървото.
Седят три жени и пият кафе. Едната казва: – Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място – тишина, слънце, спокойствие… Другата: – И ние нашата я погребахме на хубаво място – слънчево, тихо, спокойно… Третата звъни по мобифона на свекървата си: – Мамо, какво правиш? – Ами-и-и… Какво да правя, мотам се. – А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…