8525
– Иванчо, защо не идва вчера на училище? – Семейството ни се увеличи с един човек, госпожо. – Братче или сестриче си имаш? – Татенце! Мама се омъжи за пети път.
– Иванчо, защо не идва вчера на училище? – Семейството ни се увеличи с един човек, госпожо. – Братче или сестриче си имаш? – Татенце! Мама се омъжи за пети път.
– Помолиха ме да напиша препоръка за бившата ни служителка. Написах, че е неграмотна и дръзка. Иска ми се да напиша и нещо положително? – Ами добави, че има добър апетит и обича да си поспива до късно…
Лорд Джон излиза рано сутринта на лов и казва на слугата си: – Ще се върна за вечеря. Обаче се връща още на обяд. Слугата го пита: – За още патрони ли се връщате, сър? – Не, за още кучета.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Погребално бюро във Венеция. Клиент се интересува за цените. – Можем да ви предложим първокласно погребение, господине! Махагонов ковчег, украса от слонова кост, златни дръжки. За опечалените – черна гондола, оркестър изпълнява траурна музика от съседната гондола.– Колко струва?– Три милиона лири.– Е не, скъпо е.– Тогава погребение втора класа? Дъбов ковчег, сребърни дръжки, черна гондола за опечалените, но музиката е на запис.– И колко струва това?– Два милиона.– И това е много. Няма ли нещо като за двеста хиляди?– Има – погребение осма класа. Чамов сандък за ковчег, никаква музика, а на опечалените даваме под наем плавници.