10246
Чапай и Петка на бойното поле: – Абе Чапай, на какво мирише кръвта? – На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! – Леле Чапай, аз съм тежко ранен!
Чапай и Петка на бойното поле: – Абе Чапай, на какво мирише кръвта? – На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! – Леле Чапай, аз съм тежко ранен!
Една българка се обажда на приятелката си: – Скъпа, посъветвай ме какво да правя. Моят нали преди две години отиде в Америка и сега ме вика да отида с двете деца. – Ама ти си луда! – обадила се приятелката й. – И още стоиш. Какво чакаш, стягай багажа! – А бе, то да замина, ама децата станаха четири!
– Келнер, когато дойдох, ми казахте, че няма риба, а на господина там сервирате! – Вярно е, но когато вие поръчвахте другият господин ей там още не беше си върнал порцията!
Старши командир казал на войниците: – Кой казал на командира че има дървена глава? Войниците: – Ние не сме казали на командира, че има дървена глава. Ние му казахме да си сложи каската, защото прелитаха кълвачи.
– Келнер, тази пържола е ужасно жилава! – О, не, господине – просто ножът е тъп.
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят – значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика: – Ча-п-а-а-а-й! – Какво викаш бе, аз те виждам!
В училището учителката задала въпрос на класа: какво работят вашите родители? На Петя баща й – шофьор, на Гошко майка му – доктор, а Иванчо отговаря: – А тати работи в стриптийз клуб – музикант. Учителката изпада в ужас и вечерта отива на гости на семейството. Вратата се отваря, бащата – дребен, плешив тип с големи кръгли очила, в апартамента навсякъде висят кабели, тонове микросхеми. Учителката го пита: – Вашият син, Иванчо, каза че работите в стриптийз клуб – музкант? Ама вярно ли е? Таткото отговаря: – А Вие мислите ли, че първокласник ще разбере, че баща му е специалист по протоколи TCP/IP в ethernet мрежите, на микро ниво?
Богата тъща казва на зетя си: – Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави – струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник. На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва: – Направих всичко както ми нареди. Прави – струвай, погребението е днес в 12 часа.