5636
Двама приятели обсъждат децата си: – А пък моя син все ме пита откъде се появяват децата. – Нека пита, нали трябва да научи… – Ами да иде да пита жена си, от три години е женен!
Баба при лекар: – Е, ся докторе кажи… вече може ли да се качвам по стълбите? – Да, но много, много, много бавно! – Ииии, мама му стара най-накрая, че вече ми писна да се качвам по водосточната тръба до вкъщи!
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Борци отиват на лов. Ловували каквото ловували, простреляли едното борче по погрешка. Единият от апапите се обажда в бърза помощ: – Приятелят ми е прострелян. Помагайте! – Такааа. Успокойте се най-напред. Сега се уверете, че приятелят ви не диша. – Момент само… Чува се изстрел. – Вече не диша. Сега какво…
Някакъв КАТ-аджия умрял и попаднал на небето. Свети Петър го попитал: – Сине мой, вършил ли си добри дела на земята? – Да, случвало се е. – А лоши? – И лоши съм вършил. – А кои са били повече – добрите или лошите? – Ами поравно бяха, Свети Петре. – Добре, значи ще ти дам право на избор – ето по този път можеш да влезеш в Рая, а по онзи – в Ада. Къде искаш да отидеш? – А не може ли да остана тук на кръстовището?
Проверка в поделение. Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе. Веднага взима меерки: – Ей шматковец, я ела тука. Войника със строева крачка се доближава и рапортува: – Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал. Генерала се учудва: – Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"? – Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…
Щирлиц помисли. Хареса му и помисли още веднъж…