2108
Една тъща отишла на гости и зетят я попитал: – Маме, ти до кога смяташ да поостанеш? – Ами, докато ви поомръзна, маме – отговорила тя. – Е, остани поне за едно кафенце, де – отговорил зетят.
Двама депутати разговарят в тоалетната на Народното събрание. – Абе това – казва единият – срането, физическа работа ли е, или умствена? Другият отговаря: – Абе, трябва да е умствена, защото ако беше физическа някой щеше да я свърши вместо нас.
Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Започнали да си припомнят, как са живели преди – при социализма. Единият започва: – Ех, помниш ли, преди нищо не ни разрешаваха, нищо не можехме да направим. Бяхме като импотентни. Затова пък сега, какви възможности се откриха! Другият: – Да бе, верно. Като импотентни бяхме. А сега, все едно са ни сменили пола на женски. – Как така? – Ами така, ето ти преди беше импотентен и всичко, за което мечтаеше, беше да видиш една добра ерекция. А сега след като ти смениха пола, няма проблем да я видиш. Жалкото е, че не е твоята…
Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим. – В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!
Две групи борчета се карали за това кой да притежава паркинга. Обявили си състезание с кучета. На другия ден едната група идва с бултериер а другата с дакел. Дакелът изяжда бултериера. Едната група борчета казва: – Знаеш ли колко платихме за този бултериер? А другата казва: – А вие знаете ли колко платихме за пластичната операция на този крокодил?
Делото продължава няколко часа. Обвиняемият пита адвоката си: – Още колко време ще продължи? – За мен още около час, а за вас – от три до пет години.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Пияница пътува към дома си и блъска колата навсякъде, където успее да я нацели. Докато стига до тях, успява да я смачка цялата. Паркира под прозореца на дома си и се прибира на зиг-заг. Влиза вкъщи и пита жена си: – Жено, виждала ли си смачкани 5 лева? – Да. – А смачкани 50 лева? – Да? – А 500 лева? – Да, на пачка. – А смачкани 5000 лева? – Не… – На тогава, виж ги под прозореца.
Иванчо среща бременна жена на улицата. – Какво има в корема ти? – пита Иванчо. – Дете. – Обичаш ли го? – Да, разбира се! – Ами тогава защо си го изяла???