2395
Още една свирка и отиваш в дирекцията. Учителка по музика
Мутра кара мотоциклет в гората. Изведнъж от едно дърво се чува глас: – В тази гора не може да се кара мотоциклет. Трябва да те глобя! Поглежда мутрата нагоре, сред клоните на едно дърво се скрил горският. Мутрата гаси мотора и казва: – Абе, я ходи се… Сега ще слезеш от дървото и ще дойдеш да го духаш… Горският: – Ти луд ли си, бе? За кого работиш? – За Компира! Горският вади мобифон и се обажда в министерството. – Да шефе, разбираш ли, тука някакъв в гората… с мотоциклет… Да бе… Казва че работи за някакъв Компир. Да. Ами да. Ама как така… Добре. Добре бе, слизам, слизам…
Седи мъж в операта. Изведнъж се обръща към съседа отдясно: – Вие ли казахте – да ти еба майката? Съседът изненадано: – Не. Мъжът се обръща към съседа отляво със същия въпрос. Съответно получава същият отговор. Отпуска се с въздишка на стола и казва: – Ух, навярно музиката ми го е навяла…
Погребално бюро във Венеция. Клиент се интересува за цените. – Можем да ви предложим първокласно погребение, господине! Махагонов ковчег, украса от слонова кост, златни дръжки. За опечалените – черна гондола, оркестър изпълнява траурна музика от съседната гондола.– Колко струва?– Три милиона лири.– Е не, скъпо е.– Тогава погребение втора класа? Дъбов ковчег, сребърни дръжки, черна гондола за опечалените, но музиката е на запис.– И колко струва това?– Два милиона.– И това е много. Няма ли нещо като за двеста хиляди?– Има – погребение осма класа. Чамов сандък за ковчег, никаква музика, а на опечалените даваме под наем плавници.
– Иванчо, защо рибите са неми? – Що за въпрос? Може ли някой да каже дори една дума, като си завре главата под водата?