Мъж и жена гледат телевизия – някакъв проповедник говори за вярата, за молитвите и т.н. По едно време казва: – Вярата в Господ може да излекува всяка болест. Достатъчно е по време на молитвата да вдигнете едната ръка във въздуха, а другата да сложите на болното място… Мъжът вдигнал едната си ръка, а другата сложил върху члена си. Жена му го погледнала и измърморила: – Стори ми се, че каза „да излекува болест“, а не да „съживи мъртвец“…
Блондинка превишава скоростта. Спира я полицайка, която също е руса. – Може ли да видя книжката ви? пита тя. Блондинката започва трескаво да търси в чантата си. – А как изглежда книжката? пита блондинката. – Ами това е четириъгълен предмет, на който има и снимка. Най-накрая блондинката намира четириъгълното си дамско огледалце в чантата и го подава. Полицайката го поглежда, връща го на блондинката и казва: – Всичко е наред! Не знаех, че сте полицай!
Седи поручик Ржевски и пише нещо… Влиза полковника: – Поручик, какво пишете? – Ами съчинявам химн за нашия полк… – Нима? Дайте да погледна… Но това са само псувни! – Но защо… Ето тук във втория стих има думата "знаме"…
Пиян мъж се качва в автобуса и казва на седящата пред него жена: – Я, какво е това на коленете ви? Да не е шимпанзе? – Как не ви е срам? Това е детето ми!! – Добре бе, не се обиждай! Като не е шимпанзе, сигурно е орангутан! … Или горила?… Не издържала жената и се разплакала. Пътниците започнали да крещят на пияницата. Автобуса спрял. Появил се шофьора и изхвърлил пияницата. Връща се след това в автобуса и казва на разплаканата жена: – Моля ви, успокойте се, не плачете. Ето ви вода… По-добре ли сте?.. – …да, …благодаря ви, толкова сте мил! – Е добре,..ако искате да купим и банан на вашата маймунка?
– Докторе, нима във вашата болница няма лекарства за моето заболяване? – Какво говорите! В нашата болница има толкова много лекарства, че за някои от тях все още не са се намерили заболявания!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Марийка отива при Иванчо, и (поглаждайки се многозначително по корема) му казва: – Честито, ще ставаш татко! – Така ли? И коя ще е майката?
