Млада певица пее в операта. След изпълнението я викат на бис. После втори бис. Трети, четвърти… осми. По някое време се престрашила да попита: – Докога ще ме викате така на бис? Глас от публиката: – Докато се научиш да пееш!
В първата си брачна нощ Лорд Джон влиза в спалнята на съпругата си, облечен в бяла пижама: – Милорд, – казва милейди – трябва да Ви призная нещо: аз не съм девствена! Лордът излиза, без да каже дума, и след малко се връща в черна пижама. – Но, Милорд…?! – недоумява милейди. – Обличам се в бяло само за премиера!
Учителка се опитва да научи децата на фантазия и оригинално мислене. – Деца, какво е това: сиво на пътя? Децата: – Бетонна стена. – Правилно! Обаче може да бъде и магаре. Какво е това: Голямо кафяво в полето? Децата: – Крава. – Правилно! Но може да бъде и купа старо сено. Иванчо от последния чин: – Или купчина тор! Учителката: – Иванчо, ти само глупости говориш! Иванчо: – Госпожо, а може ли аз да задам един въпрос? – Може! – Какво е това: като влиза е сухо, кораво и право, а когато излиза е меко, мокро и увиснало? Учителката, разгневена се приближава до Иванчо и му издърпва ухото. Иванчо, разтривайки ухото: – Правилно! Но може да бъде и дъвка…
– Може ли утре да не идвам на училище? – пита Иванчо. – Майка ми ще прави пролетно почистване и трябвa да и помогна. – Изключено! – казва учителя. – Много ви благодаря! Знаех си, че мога да разчитам на вас.
Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден. На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно. Лъвът: – Зайо, ще те изям. Издадох заповед! Зайчето: – Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия. На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно. – Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка. – Моля те, вече няма да пия, за последно беше. На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола. – Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата. Зайчето (с пиянски глас): – Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият? – Да. – Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?
Младоженката е много нервна, когато влиза в хотела, придружена от съпруга си. – Мили – шепне тя, – имам впечатление, че всички ни гледат, толкова имаме вид на младоженци на сватбено пътешествие! Няма ли начин да ги накараме да помислят, че сме женени отдавна? – Има – отговаря съпругът. – Вземи да носиш куфарите.
Мюлер попълва данните на Щирлиц в служебната му биография. – Години? – пита го. – Ти колко ми даваш? – прави се на интересен Щирлиц. – Ако зависеше от мен – доживот бих ти дал.
