6600
Адвокат, който говори очевидни нелепости, се обръща с възмущение към съдията: – Но вие не ме слушате, господин съдия! – Имате късмет – успокоява го съдията.
Адвокат, който говори очевидни нелепости, се обръща с възмущение към съдията: – Но вие не ме слушате, господин съдия! – Имате късмет – успокоява го съдията.
Мъничко момченце, както си играело, изведнъж скочило, съборило книгите от библиотеката, преобърнало един стол и ударило с юмруче по масата. В стаятя притеснена дотичала детегледачката: – Какво правиш? – Играя си! – спокойно отвърнало детето. – На какво си играеш? – На една игра – казва се "Майка ти да е**, къде са ключовете от колата".
– Тате, как се пише "адрес"? – Ами… Абе, я пиши "URL" и ме остави на мира.
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Пристигнал член на дружеството на трезвениците в един завод. Началникът на цеха го развежда и го води при шлосера Иванов. – Ето го нашият ударник. – Много добре,- зарадвал се гостът.- А кажете ми, ако бяхте изпил чаша водка, щяхте ли да можете да работите толкова ударно? – Не знам,- свил рамене шлосерът. – А две чаши? – Не съм сигурен… – А цяла бутилка? – Ами, както виждате работя…