503
"Светозаре, какво мълчиш като комунист на разпит?" Учител по литература в ГПЧЕ
– Докторе, защо след като казвате, че всяка цигара е пирон в ковчега пушите толкова много? – Вие да не искате моя ковчег да остане без пирони?
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Крикор и Гарабед се прибират късно вечерта след купон, и в тъмното виждат насреща им по улицата да се задават двама съмнителни субекти. Гарабед казва: – Крикоре, дай да минем на другия тротоар, че тия типове са двама, а ние с тебе сме сами…
На някакво гости един мъж забелязва, че жена му изчезва с домакина за известно време. Когато се връщат, той се приближава до нея: – Къде бяхте? – Ами стана ми малко лошо и отидохме той да ми даде някакви капки от домашната аптечка. – Виждам, че вече си по-добре!? – О, да, доста по-добре. – И още виждам, че той е забравил да затвори ципа на аптечката.
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стоели до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил: – Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?