9029
Бащата на Иванчо казва: – Дай да ти видя бележника. – Не мога. Дадох го на Петърчо – искаше да изплаши родителите си.
Бащата на Иванчо казва: – Дай да ти видя бележника. – Не мога. Дадох го на Петърчо – искаше да изплаши родителите си.
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. – Серьожа, это ты? – Ja, ja!
Три блондинки попаднали на остров сред реката и не знаели как да се измъкнат. Тогава дошъл Добрия дух и им обещал да им изпълни по едно желание. Първата казала: – Искам да ме направиш умна, че да се измъкна. Речено-сторено, направила си сал и минала. Втората казала: – Искам да ме направиш по-умна от първата. Речено-сторено и тя си направила лодка и минала по моста. А третата казала: – Искам да съм по-умна от втората. И тогава духът я направил мъж и тя минала по моста.
Клиентът пита келнера: – Това сметката ли е или телефонният номер на заведението?
– Кажете, професоре – пита журналист учен – какъв е смисъла от преминаването към компютри? – Това е много просто. Сега десет хиляди души трябва да работят денонощно в продължение на век, за да направят толкова грешки, колкото прави машината за три секунди.
В метеорологичната служба звъни телефон: – Ало! Може ли да поръчате хубаво време в неделя? – Може, разбира се. А за колко души?
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.