Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 178

    В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".

  • 4788

    Семеен разговор: – Скъпи, снаха ни ходи с чужди мъже… – Това си е нейна работа. – Ама тя изневерява на сина ни! – Това си е негова работа. – Ама тя изневерява и с тебе! – Това си е моя работа. – Скъпи, ами аз… – Това си е твоя работа.

  • 4586

    Не ме правете на луда, аз не съм паднала от Марс, а и дори да съм паднала от там, съм паднала много преди вас. Учителка по химия във френската гимназия

  • 9590

    Мъж и жена са в магазин, жената казва: – Скъпи, утре мама има рожден ден, какво ще и купим? Тя би се зарадвала на някакъв ел.уред. – Какво ще кажеш за стол.

  • 6334

    Снощи пак не ме остави да спя. Чувствах те в съня си. Присъствието ти бе мъчително. Остави следите си върху мен. Утре ще те убия, гаден, мръсен…. КОМАР!

  • 1855

    Формула на любовта: A x B x C = K, където А – ум, В – красота, С – достъпност, К – константа.

  • 3450

    Колежке, много елегантно чукате… Доцент при почукване на вратата

  • 1300

    Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.

  • 11284

    Бони, в тоалетната сме. Ела да ни донесеш салфетки, моля те. Чао! Чакаме те. Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".

  • 974

    – Скъпи, нали очите ми са сини като небето? – Ъхъ. – И устните ми са алени като рози! – Ъхъ. – Колко обичам, като ми говориш такива нежни, поетични неща!

  • 2158

    – Вчера ми откраднаха куфара и палтото. – Ходи ли в полицията? – Ходих. Не са ги откраднали те.

  • 1481

    Много хубав удар, за съжаление нито силен, нито точен.

  • 3141

    На крак работни ръце Надпис на изоставена сграда на ТКЗС в Ловешки окръг

  • 7859

    Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…

  • 1819

    Мадама се жалва на приятеля си: – Защо никога не ми купуваш цветя? – Ама защо? Нали още не си умряла?