4125
Въпрос: Как можеш да видиш блясък в очите на блондинка? Отговор: Като й светнеш с фенерче в ухото.
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
Бащата на Иванчо казва: – Дай да ти видя бележника. – Не мога. Дадох го на Петърчо – искаше да изплаши родителите си.
На изпит по физика. Влиза първият студент. – Колега, представете си сега че пътувате във влак. – казва изпитващият. – Става ви горещо, какво ще направите? – Ами ще отворя отворя прозореца. – казва студента. – Добре, това до какво ще доведе, до намаляване или увеличаване на скоростта? – До намаляване. – Грешен отговор, колега, съжалявам – двойка. Излиза студента и предава на другите. Влиза вторият. И на него изпитващият задава същия въпрос. – До увеличаване. – казва уверено студента. – Грешен отговор, колега, съжалявам – две. Излиза отчаян студента и предава на следващите. Влиза трети. – Така. колега, представете си сега че пътувате във влак. – казва изпитващият. – Става ви горещо, какво ще направите? – Ами ще си съблека якето. – казва студента. – Добре де, ще ви стане още по-горещо? – Ами ще си съблека пуловера. – хитро пак отговаря студента. – Добре де, ще се пукнете от жега в купето, какво ще направите? – Абе от жега умирам ама не отварям прозореца!
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
Кандидат-депутат се обажда на жена си след изборите: – Можеш да ме поздравиш, избраха ме! – Не може да бъде, да не ме лъжеш? – За какво да лъжа вече – нали ти казвам, вече ме избраха!
Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля: – Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам "Белгуев! Дрьж ми шпагата!" – Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш "Белхуев" и ще станеш за резил! Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум "Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…", та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената: – Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…