Блондинка звъни в софтуерна фирма: – Програмата ви не работи! Какво да правя? – Прочетохте ли внимателно указанията? – Да, да, направих всичко, както е написано – не работи. – Прочетете още веднъж първата страница. – Чета: "Натиснете ENTER". Натискам… Не работи. – Четете нататък. – Чета: "Пуснете ENTER". О! Заработи!
Балканите идат! Сценарий за развитието на Европейския съюз 2007 г. – България е приета в ЕС. 2010 г. – Румъния е приета в ЕС. 2015г. – Хърватия, Македония, Босна и Херцеговина и Турция са приети в ЕС. 2017г. – Албания, Косово и Сърбия са приети в ЕС. 2018г. – За първи път европейска институция назначава румънец на висок пост. Той назначава жена си, цялата рода на жена си, членове на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели. 2019г. – Служителите от балканските страни представляват 10% от европейската администрация. 2022г. – Служителите от балканските страни представляват 60% от европейската администрация. Администрацията повишава заплатите тройно, въвежда гъвкаво работно време, южнославянските езици са на трето място сред "езиците на администрацията". Поради стрес 90% от служителите на европейската администрация излизат в отпуск по болест. Най-много заболявания са констатирани в периодите между 15 юни и 15 септември и 15 декември и 15 януари. Болните служители са забелязани в Алпите, Канарските острови и други места, известни като лечебни срещу стрес. Европейският парламент гласува закон, според който бюджетът на ЕС плаща за лечението на тези болести. По време на отпуските европейската администрация се движи от стажанти на временни трудови договори. 2025г. – Балканците достигат 90% от администрацията. Македонците отново отказват да приемат еврото. 2026г. – Високата цена на европейската администрация изисква драстични съкращения. Уволнени са всички белгийски граждани, служители на ЕС. Балканските служители в ЕС достигат 99.3% от общия брой. 2027г. – Румъния успешно приключва приватизацията. През 2028г. Сърбия поема председателството на ЕС. 2028г. – През февруари Германия напуска ЕС. Месец по-късно тя е последвана от Франция и Финландия. До края на годината под албанско председателство напускат Великобритания, Белгия, Дания, Швеция, Холандия, Люксембург, Италия, Испания, Португалия, Австрия, Чехия, Литва, Латвия, Естония и Словения. Всички тези държави въвеждат строг визов режим за ЕС.
– Как прекара коледните празници? – Чудесно. На Коледа ни гостуваха един адвокат, зет ми, един политик и един банкер. А на обяд мама сервира още един пуяк.
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
– Докторе, страдам от чувство за малоценност. – А това чувство изведнъж ли се появи у вас или се разви нормално във връзка с женитбата ви?
Студентско парти. В една от стаите се усамотява една двойка. След доста време отвътре се чува истеричен кикот. Останалите отварят вратата и виждат момичето, което не може дъх да си поеме от смях, а момчето се е скрило под одеалото. Момичето обяснява: – Аз го питам кога ще свърши, а той ми отговаря, че е втори курс.
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
Влиза един борец в един магазин за полилеи и започва да пита продавачката: – Какво е това? – Полилей! – Какво е това? – Полилей. – Какво е това? – Е гъз де, гъз, какво може да е! Бореца казал: – Дайте ми един! Продавачката му го дала. Отишъл си бореца, в офиса сложил полилея и му се радва. Влиза един друг борец и го пита: – Како е това бе? – Гъз. – Искам и аз такъв! Отишли те в магазина и казали на продавачката: – Дайте ни един гъз! Продавачката се изплашила и отишла при шефа: – Шефе тука има двама борци, искат гъз! Шефа: – Показвай го, че ще ми изпотрошат стоката! Отишла тя при борците, показала си гъза, а те казали: – Ааа, не, онзи беше с висулки! Тогава продавачката се провикнала: – Шефееее, тебе търсят!
