На една мацка много й се прияли охлюви, ама много. Влиза тя в ресторанта и си поръчва една порция охлювчета. Келнерът й ги носи и тя веднага хваща първия – всмуква го наведнъж, хваща втория – всмуква го на един дъх, хваща третия – бре, смуче, смуче, ама нищо… Надигнало мацето да погледне какво става и гледа охлювът се запънал в черупката, разпищолил се, кефи се и вика: сму-у-учи-и-и малката-а-а, смучи-и-и.
Ето какво би казал Цезар, ако днес беше жив и се хранеше в ресторант. – Дойдох, видях, но не победих. Все още чакам келнера.
Десантчик пита командира:– Какво ще стане ако не ми се отвори парашута?– Ще се приземиш първи.
Разговор в кафенето на театъра: – От мен зависи в каква светлина ще се представи всяка една пиеса в този театър. – Вие какво, да не сте директора? – Не, аз съм осветителя.
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение: – Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя? – Стена – казва Петърчо. – Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката. – Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето? – Крава – казва Марийка. – Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката. – А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо. Учителката: – Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите. – А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо. – Питай, Иванчо – казала му учителката. – Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то? – Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му. – Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
Оженили се мравката и слона, но след първата брачна нощ слонът починал. Какво да прави мравката, като млада вдовица трябвало да го погребе. Почнала да копае гроб и си говорела: – Ех, горката аз, една нощ удоволствие а после цял живот гроб копаеш.
