Степените на пиянството. Първа. – Келнер, защо са ви мазни салфетките? – Аз не съм виновен, че се бършете в баницата. Втора. – Келнер, донесете вратата, искам да изляза. Трета. Качва се на такси. – На къде сте? – А вие клатите ли се? Четвърта. Стига си вкъщи и вижда жената и децата. – Някъде съм ви виждал всичките… Но както и да е, сега се разотивайте по къщите, защото смятам да си лягам.
Някакъв отива на лекар. Сяда на стола и казва: – Докторе, ей тук ме боли… Лекарят го преглежда, сбръчва вежди и пита: – Пиеш ли? – Ми … сипи!
Зрител напуска театъра след първото действие. – Защо така рано? – пита го една разпоредителка. – Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор.
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
