8480
– Мамо, днес в училище едно дете ме нарече магаре! – И ти какво направи? – Хвърлих му един къч.
В комисията за борба с прането на мръсни пари: – Откъде взехте пари да приватизирате такъв огромен комбинат? – Имах завод, продадох го и добавих още малко пари. – А откъде взехте пари да приватизирате завода? – Преди това бях приватизирал един цех, продадох го, добавих малко и купих завода. – А откъде взехте пари да приватизирате цеха? – Бях купил една будка, продадох я, добавих още малко… – А откъде взехте пари да закупите будката? – Ааа, тях вече ги излежах!
Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай: – Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи. Чапай му казва: – Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат. Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита: – Какво стана бе, направи ли нещо? Петка: – Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато – слаб, целия кожа и кости. – Здрасти – казва Доган, – защо си толкова мършав? – А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Попитали Радио Ереван: – Българите кога ще стигнат дъното? Радио Ереван отговорило: – Те вече го стигнаха, но сега копаят надолу!
На една мацка много й се прияли охлюви, ама много. Влиза тя в ресторанта и си поръчва една порция охлювчета. Келнерът й ги носи и тя веднага хваща първия – всмуква го наведнъж, хваща втория – всмуква го на един дъх, хваща третия – бре, смуче, смуче, ама нищо… Надигнало мацето да погледне какво става и гледа охлювът се запънал в черупката, разпищолил се, кефи се и вика: сму-у-учи-и-и малката-а-а, смучи-и-и.
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
След едно корабокрушение, музикант се добрал с цигулката си на необитаем остров. Излязал от водата изтощен, но едва си поел дъх и го наобиколили диваци, които говорели още членоразделно. Искали да го убият, но той от страх и отчаяние засвирил на цигулката и те се усмирили и със удивление го заслушали! Свирил така цял ден. Привечер се уморил много и спрял да свири, но диваците заръмжали и той пак засвирил. Така до сутринта. По обяд пак направил опит да си почине, но отново го заплашили и той пак засвирил. Така няколко дни, оцелявал благодарение на музиката. По едно време се появил един опърпан дивак и без да се замисля му сцепил главата. – Защо спря музиката бе, какво стана? – запитали по-задните. – Абе мани, глухият му еба мамата!