11427
Който хлопа да не хлопа!Нямаме час по тъпанарство! Учителски
В един бар влиза един педераст, ама съвсем леко отваря вратата, после съвсем леко я затваря, сяда на бара и казва на бармана, който бил негър, със съвсем тънък глас: – Едно уиски. Бармана се ядосал и казал: – Абе ти къв мъж си, я излез и влез пак обаче тоз път няма да отваряш леко вратата, а със шут, затваряш я по същия начин, идваш, блъскаш на бара и казваш "Я дай едно уиски тука бе!". Педераста се съгласил и излязъл. Но пак влязъл по същия начин – съвсем леко отворил вратата, съвсем леко я затворил и с още по-тънък глас казал: – Едно уиски. Бармана се ядосал още повече и му казал: – Я застани на моето място, аз ще ти покажа как се прави. Барманът излязъл и след малко влязъл като танк. БАМ – шут на вратата, БАМ да я затвори, седнал на бара, блъснал с ръка и казал: – Я дай едно уиски тука бе! А педераста му отвърнал: – На чернилки не сервираме.
Полицай спира огромен Мерцедес, вътре красива блондинка: – Добър ден, документите за проверка! Блондинката: – Не знам за какво говорите. Полицаят: – Ами за шофьорска книжка и талона на колата! Блондинката отново отговаря, че не знае, за какво става въпрос и настоява, че няма документи. Полицаят: – Госпожице, защо не проверите в дамската си чанта или в жабката на колата ! Блондинката проверява и наистина намира необходимите документи. В този момент по радиостанцията на полицая се обажда негов колега и след като разбира, че е спрял същата блондинка с Мерцедеса, го съветва да си събуе гащите пред нея и да види какво ще стане. Полицаят си свалил панталоните и застанал пред красивата блондинка. Възмутена блондинката отвърнала: – Е-е-е-е-е пак ли алкохолна проба!
Военен преподавател пояснява: – Атомната бомба е така направена, че винаги пада в епицентъра на взрива!
Лекар към болен на легло поп: – Не се притеснявайте, отче, скоро ще ви изправим пак на колене!
Мюлер разбира, че в Гестапо има руски шпионин. Вика всички на разпит. – Кой е шпионин? – крещи Мюлер. – Той! – Щирлиц сочи Калтенбрунер. – Щирлиц, знаеш, че не е вярно, защо? – удивен е Калтенбрунер. "В името на прогреса на съветската идея", прошепва Щирлиц.
Мадама пристига в автосервиз с потрошена кола, вади един куп чаркове от багажника и казва: – Вчера катастрофирах, събрах каквото беше изпаднало от колата на пътя и идвам да ми я оправите. Монтьорът почва да преглежда частите: – Това е запазено, ще го монтираме. Това е счупено, ще ви го сменим. А тоя капак от шахта ще идете да си го върнете където е бил…
– Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. – Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
Катаджия спира кола на пътя: – Гражданино, защо не ви работят задните габарити? Шофьора изскача от колата и започва да тича около нея издавайки нечленоразделни звуци. – Спокойно бе, човек! Не се вълнувай, това са дребни ядове! Няма страшно, като се прибереш ще ги поправиш! – Дребни ядове викаш, а? А къде е караваната, къде е жена ми, тъщата и децата ми!