11385
Попитали радио Ереван: – Можете ли да съобщите повече информация за кончината на Андропов? Знаете ли от какво точно е умрял? – Не знаем. Знаем само, че много е страдал по време на аутопсията
Попитали радио Ереван: – Можете ли да съобщите повече информация за кончината на Андропов? Знаете ли от какво точно е умрял? – Не знаем. Знаем само, че много е страдал по време на аутопсията
Животните в гората решили да направят някакво увеселително заведение. Заекът като най-умен казал да направят караоке бар, жабата казала: – Не, ще направим публичен дом! Лъвът казал: – Няма такива работи, ще направим дискотека. Жабата: – Няма, ще направим публичен дом! Лъвът се ядосал: – Тука едно животно с голяма уста и зелена кожа скоро ще пострада! Жабата злорадо казала: – Леле, еба му се майката на крокодила!
Ветеринар се разболял и извикал при себе си обикновен лекар и му казва: – Аз съм болен, но искам да ви кажа, че когато аз съм болен при лечението разчитам изключително на интуицията си. Предлагам ви да използвате моите методи и да правите всичко както го правя аз. Докторът го огледал, изписал лекарства и подавайки рецептата на ветеринаря му казал: – Ако до две седмици не се почувствате по-добре, страхувам се, че ще трябва да ви застреляме.
Богат златар предупреждава кандидата за охрана: – Дълго време ще трябва да стоите само на едно място. Дали ще издържите? – О, свикнал съм. Скоро излязох от затвора.
Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: – Защо закъсня? – Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… – И какво, три дена я чака да излезе ли? – Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.
Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: – Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: – Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…
В ресторанта. Келнерът се приближава към масата. – Какво ще обичате? – Шишчета. – Чудесно! – Печено пиле. – Прекрасно! – Торта и плодове. – Не е лошо! – Бутилка вино. – Добре! Съжалявам, но имаме само картофени кюфтета и чай… – Но защо не казахте веднага? – Знаете ли, толкова красиво се изразявахте…
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!