Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
Богат златар предупреждава кандидата за охрана: – Дълго време ще трябва да стоите само на едно място. Дали ще издържите? – О, свикнал съм. Скоро излязох от затвора.
– Госпожице, позволете да ви помогна! – Благодаря, но чантата не е тежка. – Аз не за чантата. Аз съм пластичен хирург.
Учителката пита Иванчо: – Кой е коренът на думата кокиче? – Луковицата, госпожице.
Щирлиц отвори вратата и зърна насочен към себе си автомат. "Повече няма да поръчвам биренки по телефона", помисли си Щирлиц.
В края на прегледа лекарят казва на пациента:– А сега отидете до прозореца и извадете максимално навън езика!След малко пациентът вижда, че докторът вече пише рецептата.– Но вие въобще не погледнахте гърлото ми!– Няма нужда, диагнозата ви е дископатия. А това с езика е за да дразня данъчните отсреща.
Пушач, пияница и наркоман умрели и попаднали на оня свят. Пушачът взел да разказва: – Братя, умрях в страшни мъки! Белият ми дроб беше станал на каша! Пияницата казал: – И аз умрях в мъки! Черният ми дроб беше станал на нищо. А наркоманът се хванал за главата: – Боже, боже, как съм се напушил! Вече и с умрели разговарям!
