2599
Върви си Баба Меца из гората и гледа насреща й човек. – Ти кой си? – пита го тя. – Ами-и-и-и… турист. – Не – казала Меца – аз съм турист, а ти си туристическа закуска.
Учението е завършило. Сърдит сержант се отправя към редника: – Какво става с теб? Стърчиш прав като дърво, когато от теб до въображаемия противник има само сто метра! – Да, ама аз стоях зад въображаема скала, висока десет метра!
Шоп влиза в ресторант и келнерът му подава менюто. Шопът погледал, па рекъл: – Дай да ручем, па после ще четем!
– Каква е разликата между политика и бандита? – В колата. При политика тя е държавна, а на бандита си е негова.
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: – Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? – Да. – Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? – Да. – Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? – Да. – Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: – Разрешете да запитам. – Казвай, Иванов! – Спалното помещение е ясно – там ще спим, консерваторията е ясна – там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? – Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
– Вие искате да работите като кондуктор на автобус? А какво сте работили досега? – Опаковах консерви, господине. – Подходящ сте. Ще ви приемем.
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита: – А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава? Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка: – Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава… – Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим… На другия ден: – Е, Иванчо, какво измисли? – Ами, госпожо, татко каза че не съм прав. – Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти? – Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво… – ?!? – За да не ме смаже тълпата.
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.