Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: – Другари, при вас имаше ли революция? – Не. – А съветска власт? – Не. – А колективизация? – Не. – А култ към личността? – Не… – А перестройка? И това не? – А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?
Командирът пита касиера: – Къде държите парите на полка? – В здрава кутия. – Надеждна ли е? – Абсолютно! Никакъв ключ не може да я отвори. – А вие как я отваряте? – С пирон.
Иванчо решил да се научи да сваля мацки като брат си. Качил се в колата и зачакал… Брат му отива до площада, взима една мацка, кара я в гората и й казва: – Да или не? Тя отговаря: – Емиии – едва се познаваме – не. Брата казва: – Тогава слизай от колата и ще си ходиш пеша. Иванчо грабва колелото отива на катерушките, взима Марийка и я води в гората: – Марийке, да или не? – Еми да, Иванчо. – Добре, на ти колелото, аз ще си хода пеша.
Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир. Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар: – И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
Сервилен служител се връща от почивка в Бразилия и шефът му го пита: – Здравей Иванов, как прекара отпуската си? – Страхотно, шефе! Бях в Бразилия. Там всички са или страхотни футболисти или развратени жени. – Иванов, внимавай какво говориш, защото жена ми е бразилка. – Така ли. А в кой отбор играе?
Един пътнически самолет бил отвлечен от група терористи. Те заплашили, че ще почнат да убиват хората на борда по техния произход, и то по азбучен ред! След като не им били "уважени" желанията, те почнали да изпълняват обещаното и стигнали до буквата К. Едно малко азиатче тогава се обрнало към баща си: – Татко, ние нали сме китайци? А бащата го ръгнал: – Шшшт! Днеска сме японци!
