2414
Сократ знае, че нищо не знае. В час по философия
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
На изпит за милиционери, изпитващия задава следните въпроси: – Коя историческа личност е загубила битката при Ватерло? – Амиииии, не знам! – отговаря бъдещото ченге. – Е, помислете де, името му започва с На… – На… на… Нагазаки? – с надежда в гласа пита милиционера? – Ще Ви помогна: НАПО… – подсказва инструкторът. – Наполеон? – Браво, правилен отговор! Втори въпрос: Велик немски диктатор от 1940 г. – Луи XVI? – осмелява се милиционерът. – Не, не, отговора започва с "Х". – Хайделеберг? – Не, пак ще Ви помогна: Отгговора започва с ХИТЛ. – ХИТЛЕР! – загрява накрая бъдещият пазител на реда. – Трети и последен въпрос: Кой е убил Христос? – пита инструкторът. – Не знам. – признава си милиционерът, при което на изпитващия му писва и вика: – Вижте, вече стана късно, и аз съм уморен, и вие сте уморен. Защо не помислите през почивните дни и елате с правилния отговор в понеделник. Ченгето радостен си отива в къщи, звъни, жената отваря, пита как мина и т.н. – Е, как да мине: отлично мина – хвали се той. – Отговорих на всички въпроси и дори ми дадоха да разследвам убийство!
Млад ветеринарен лекар започва работа на село. Кметът идва да го поздрави и казва: – Вие ли сте? Докторът за говедата? – Да, аз съм, а какво ви боли?…
Двама музиканти обсъждат свой колега: – Чу ли, че Петров изнесъл концерт за гладуващите в Африка? – Добре е направил. Нека разберат, че има неща по-страшни от глада.
Учителката по литература попитала през часа за името на автор, което започва с "В" и завършва с "в". Иванчо станал и казал: "Вазов". Учителката казала, че е имала предвид Вапцаров, но харесва начина на мислене на Иванчо. После попитала за автор, чието има започва с "К" и завършва на "в". Иванчо казал "Каравелов", учителката уточнила, че е имала предвид "Каралийчев", но че отново й харесва начина на мислене на Иванчо. След часа Иванчо я попитал за автор, чието име започва с "Х", по средата има "у" и завършва на "й". Учителката се изчервила и казала на Иванчо, че ще го заведе при директора. Той й казал, че си е мислел за Хемингуей, но че все пак харесва и нейния начин на мислене.
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…