Година след сватбата, една блондинка все още не забременявала. Но един ден тя влетяла в спалнята със сияещо от радост лице. Съпругът й я попитал: – Какво се е случило? – Никога няма да познаеш! Бременна съм! – отговорила блондинката. – И това не е всичко! Ще си имаме близнаци! – Но как можеш да си толкова сигурна? – попитал съпругът. – Направих си два теста за бременност и двата излязоха положителни! – бил отговорът.
Запитали лекар що е здраве. – Здраве е, когато всеки ден те боли на друго място.
– Татко, викат те на малка родителска среща. – Как тъй малка бе? – Аз, ти и директора. – Защо? – Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. – Татко, пак те викат. – Защо? – Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. – Татко, пак те викат. – E, тоя път няма да отида. – Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
Каква е разликата между военния и цивилния инженер? Единият прави оръдия, а другият строи мишени.
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
Иванчо учи в къщи урок по история на тема "Древния Рим" и чете на глас: – "Богатите патриции често канели хетери и устройвали оргии…" – Абе, тате, какво е това "оргии"? – Пиянски запои – отвръща баща му. – А какви са тия "хетери"? – пита Иванчо. – Това са проститутки. – А какво означава "патриции"? – Ами… – бащата се чеше неуверено по главата – Сигурно има печатна грешка – искали са да напишат "партийци"!
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
