8600
Срещат се две приятелки и едната казва на другата: – Представяш ли си, поисках от моя двеста „зелени“ за фризьор. – Какво, не ти ли даде? – По-лошо! Изгледа ме, изгледа, па измъкна петстотин…
Пожарникари подпират стълба на прозореца на горяща сграда. Оказва се, че прозорецът е на една баня. По стълбата се катери млад пожарникар. В банята се къпе млада брюнетка. – Аха, вие сте втората бременна която спасявам в този град! – възкликва пожарникарят. – Ама аз не съм бременна. – Но аз още не съм ви спасил…
Учителката по литература попитала през часа за името на автор, което започва с "В" и завършва с "в". Иванчо станал и казал: "Вазов". Учителката казала, че е имала предвид Вапцаров, но харесва начина на мислене на Иванчо. После попитала за автор, чието има започва с "К" и завършва на "в". Иванчо казал "Каравелов", учителката уточнила, че е имала предвид "Каралийчев", но че отново й харесва начина на мислене на Иванчо. След часа Иванчо я попитал за автор, чието име започва с "Х", по средата има "у" и завършва на "й". Учителката се изчервила и казала на Иванчо, че ще го заведе при директора. Той й казал, че си е мислел за Хемингуей, но че все пак харесва и нейния начин на мислене.
Старшината командва войниците: – Веднага започвайте да копаете! А аз ще ида до щаба да питам къде точно трябваше да се копае.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…