Кратка история на медицината: 2000 г. пр.н.е. – Ето, изяш този корен. 1000 г. от н.е. – Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва. 1850 г. от н.е. – Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара! 1940 от н.е. – В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче! 1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик! 2000 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен!
Военният лекар: – Е, от какво се оплакваш, момче? – Имам затруднения с дишането. – Добре. Освободен си от дишане за два дни.
Ограбена е банка. От сейфа е изчезнал огромен бисер. Полицията нямала никакви заподозряни и за това арестувала един пиян, който спял на пейка до банката. В участъка го хванали и започнали да му топят главата в кофа с вода и да го разпитват: – Къде е бисера? – Не знам. Отново му потопили главата и пак го питат: – Къде е бисера? – Не знам. Това се повторило още няколко пъти и накрая пияният не издържал и казал: – Стоп! Стоп!.. Ако толкова искате да си намерите вашия бисер, по-добре си намерете друг гмуркач, аз в тая вода нищо не виждам.
Баща учи сина си на ум и разум: – Ако рано си лягаш и рано ставаш, винаги ще имаш успех. Ето виждаш ли птичката. Станала е рано и си е намерила червейче, а ако беше станала късно, щеше да си остане гладна. Момченцето се замисля за минута и пита: – Тате! А червейчето бе? То също е станало рано, а птичката го е изяла!? Бащата зяпва от изненада, но бързо се окопитва и отговаря: – А червейчето се е връщало от нощен гуляй…
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!
