2798
Актриса се снима в лъвска клетка. След снимките журналист я пита: – Уплашихте ли се, когато се озовахте до лъва? – Разбира се. Тези зверчета понякога имат много бълхи.
Актриса се снима в лъвска клетка. След снимките журналист я пита: – Уплашихте ли се, когато се озовахте до лъва? – Разбира се. Тези зверчета понякога имат много бълхи.
– Какво става, Иванчо, защо плачеш? – Ами тате ковеше пирони и се удари с чука по пръста. – Е, и? – Ами аз се засмях…
На откриване на изложба питат художник: – Вие в какъв стил рисувате? – В стил "реализъм". – А тази картина каква е? – Казва се "Строители на работа". – Тогава защо всички са налягали по земята и нищо не правят? – Нали ви казах – рисувам в стил "реализъм".
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
Пешо влиза в стаята на приятеля си – хакерчето Иван и вижда на бюрото му книгата "Тайните прекъсвания на IBM" след което искрено се учудва: – Егати компютрите! Толкова пари, а да ти прекъсват! … и то тайно!
Дадена е задача: "До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата – момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?" Математикът: – Никога. Физикът: – Сред безкрайно дълго време. Инженерът: – След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.
Докторът продължително опипва гръдния кош на пациента със слушалката и накрая му казва: – Хм… не знам и аз какво да мисля. Или стетоскопът ми е счупен, или отдавна сте мъртъв.