Професор, пелтек и бързак трябвало да скачат с парашути от самолет. Първи бил професорът. Казали му да брои до три, преди да отвори парашута. Понеже бил професор се зачудил: "Защо трябва да броя до три, а не до две?" Докато се чудел паднал на земята. Втори бил пелтекът: "Е-е-е-дно, д-д-две…" и той паднал на земята. Трети скочил бързакът: "Едно, две три, о-о-о-, забравих си парашута".
Три блондинки попаднали на остров сред реката и не знаели как да се измъкнат. Тогава дошъл Добрия дух и им обещал да им изпълни по едно желание. Първата казала: – Искам да ме направиш умна, че да се измъкна. Речено-сторено, направила си сал и минала. Втората казала: – Искам да ме направиш по-умна от първата. Речено-сторено и тя си направила лодка и минала по моста. А третата казала: – Искам да съм по-умна от втората. И тогава духът я направил мъж и тя минала по моста.
На ЗАЗ налетял Мерцедес 600. Из под Мерцедеса излиза дребен мъж с очила голям диоптър и тропа по прозореца. Стъклото се спуска; зад волана борческа "натура": – Кво искаш, бе? – Ами сгазихте ми колата! – Кво, не разбрах. – Не чухте ли преди малко, нещо да скърца под колата ви? – А-а-а-а да не съм те ударил? – Да! – Слава богу. А аз си помислих, че накладките са ми за смяна.
Гарабед казва на Киркор: – Жена ти НИ изневерява!
Двама сервитьори в заведение на няколко етажа обменят опит: – Ти как успяваш да донесеш толкова бързо кафето до третия етаж, без да разлееш нито капка? – Много лесно – на първия етаж си пълня устата с кафе, а после като изкача стълбите, пак го изплювам в чашата.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
