5513
Кандидат-депутат се връща вкъщи, след обявяването на изборните резултати, тъжен и посърнал. – Колко гласа набра? – с трепет го пита жена му. – Три… – Винаги съм знаела, че имаш любовница!
Имало едно време едно момиче и едно момче. Те учели в една и съща гимназия и толкова много се обичали, че си обещали, че ще отидат в един и същи колеж. Но когато завършили, момичето било прието в колеж на източния, а момчето – в колеж на западния бряг. Двамата влюбени се врекли, че ще си бъдат верни един на друг. Но времето минавало и момичето започнало да пише все по-рядко. Момчето започнало да се съмнява във верността на своята любима. Докато един ден се получила снимка, на която неговата любима прави свирка на непознат мъж. На гърба на снимката имало текст "Имам си нов приятел! Остави ме намира!". Тогава в момчето се родил план за отмъщение: препратил снимката на родителите на момичето, като написал "Прекарвам си чудесно в колежа! Изпратете ми още пари!".
Психиатър към пациента: – За първи път ли сте при мен? – Да. – Странно, като ви гледа човек не би повярвал.
Влиза гражданин с ловджийска униформа в парламента и започва методично да отстрелва народни избраници. Естествено охраната го спира и го пита какво по дяволите си мисли, че прави. – Ама аз имам разрешително! – казва ловецът и го показва. Документът наистина гласи, че лицето има право да отстрелва отрепки през цялата година. Охраната го преглежда внимателно и казва: – Разрешителното ви е наред, господине, но не можете да продължите – това тук е резерват.
Среща на високо равнище СССР-САЩ. По някое време Рейгън и Горбачов остават насаме – няма преводачи наоколо, няма никой… Рейгън се хвърля на рамото на Горби и почва да му плаче: – Миша, не могу я больше так! Горбачов го тупа успокоително по гърба: – Надо, Щирлиц, надо…
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
– Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим? – В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!