11012
Продават старо дресирано куче. Купувачът се поинтересувал: – А това куче вярно ли е? – Изключително вярно е, вече три пъти го продаваме и трите пъти се връща обратно в цирка.
Продават старо дресирано куче. Купувачът се поинтересувал: – А това куче вярно ли е? – Изключително вярно е, вече три пъти го продаваме и трите пъти се връща обратно в цирка.
На сечището довели нов секач. Гледат го другите секачи – един такъв мъничък, слабичък… Чудят се, какво да го правят. Дали му да събира отсечените клони. Секли те, каквото секли, отсекли три дървета и отишли на обяд. Новия го оставили на сечището. Връщат се след обеда и гледат половината гора изсечена. С изумление го питат: – Ти откъде идваш бе, човек? – От Сахара! – Как така от Сахара? Там няма гори! – И у вас няма да има!
Един адвокат трябвало да защитава в съда арменец. Той трябвало да докаже, че арменецът не е имал отношения с известна жена. И адвокатът много добре се справял с задачата си до онзи момент, когато в залата на съда не довели детето на жената. Детето поразително приличало на арменеца. Адвокатът се смутил от приликата, но направил усилия над себе си и казал: – Господа съдии, приликата още нищо не доказва. Човек с човек си прилича. И аз имам едно дете, което поразително прилича на един мой комшия…
Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
Пасат четири коня на една ливада – единия млад жребец, другия на средна възраст, третия на солидна възраст, а четвъртия – дърта кранта. В другия край на ливадата се появява млада кобила. Жребеца подскочил и казал: – Хей, давайте да отидем да я оправим!? – Що да бързаме – казал коня на средна възраст – може така, пасейки, пасейки ще стигнем. – А – казал вързрастния кон – на който му трябвам, сам ще ме намери. – Тихо – казала крантата – тихо да не ни чуе…