8685
Живеем във време, когато всички пътища водят към комунизъм! Лозунг на ж.п. гара Струпец, 1982 г.
Една лисица била поканена на парти. Нагласила се и тръгнала. По пътя чула един петел да кукурига. Тя бая се зачудила дали да отиде ама си рекла: – Е, сега отивам на парти, ще се занимавам с тебе! И си продължила пътя. След малко пак го чула да кукурига. – Ей сега идвам при тебе! – рекла лисицата. След малко от храстите се появил един вълк, облизва се и си говори: – Ей, хубаво е човек да знае чужди езици!
– Какво, докторе, изглежда ще трябва да спра цигарите, а? – О, не, съвсем не! Късно е…
Ето какво би казал Цезар, ако днес беше жив и се хранеше в ресторант. – Дойдох, видях, но не победих. Все още чакам келнера.
Мъж и жена на средна възраст празнували годишнина от свадбата си. Изведнъж зазвучала позната мелодия: – Пешо, това е нашата песен! Хайде да танцуваме… – Ха, да танцувам с такава пералня като теб?! По-късно същата вечер в леглото: – Лино, Линче, душко, нещо за празника няма ли да има? – Ха, заради парцал като тебе струва ли си да пускам цяла пералня?!
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Гладен клиент в ресторант си поръчва супа. Секунда след като му я поднасят намира част от парцал в купата. – Сервитьор! – провиква се той. На повика сервитьора се връща. – Да, господине, кажете? – В супата ми има парцал! – изумен вика той. – Че Вие персийски килим ли искахте да намерите?