Седи си руската салата в стомаха на Петров.По едно време пристига една водка: – Здрасти, аз съм първата водка на Петров, а ти коя си? – Аз съм руската салата! След малко пристига втора водка, и казва: – Здрасти, аз съм втората водка на Петров, а ти коя си? – Аз съм руската салата! И така нататък, идва десета водка и казва: – Здрасти, аз съм десетата водка на Петров! – Абе я да изляза аз да го видя кой е тоя Петров бе?
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
В час по биология учителката разправя за размножението на амебите. След като си разказва урока, пита учениците: – Какво правят амебите след процеса на деление? Иванчо: – Едната се обръща към стената и заспива.
– Един милиард долара дава Буш за Бен Ладен! – А той? – Пет пари не дава…
На необитаем остров след корабокрушение се спасили двама мъже и една жена. Когато след година ги спасили, ги попитали: – А как си поделихте жената? – Много просто: три дни от седмицата единият й беше съпруг, а другият – любовник. Следващите три дни – обратното. – А на седмия ден? – На седмия ден я биехме затова, че ни изневерява.
Един строител паднал от скелето. Около него се събира тълпа, а от скелето викат: – Ей, извадете му ръцете от джобовете! Трябва да мине за трудова злополука…
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.
