Жена се обажда на съпруга си от командировка по телефона и пита как е в къщата. – Ами котката ти пукна – казва съпругът й. – Ау, ама не можа ли по-заобиколно да ми го кажеш, например че се е разхождала по покрива, подхлъзнала се е и е паднала. Ех, как да е. А мама как е? – Ами на покрива е…
– Госпожице, къпането в това езеро е строго забранено! – казва горският. – Но защо не ми го казахте преди да се съблека? – Защото събличането не е забранено, госпожице…
Тайните служби на вражеска империалистическа сила решават да направят покушение срещу Тодор Живков. Пращат убиец – не се връща. Пращат втори – и той. Пращат най-добрия си човек. Връща се целия насинен, изподран, едва ходи – не изпълнил задачата. – Какво стана? – питат го. – Ами какво… Карах по плана – отивам на една манифестация, смесвам се с тълпата. Приближаваме се до него, аз вадя пищова… и като скочиха върху мене всичките хора от тълпата, като взеха да ме дърпат и да ме бутат… – ??? – … и всичките викат "дай на мене, дай на мене!"
– Келнер, ножът, които сте ми дал е ужасно мръсен! – Хммм… Странно – последното нещо, което рязах с него беше сапун…
– Мамо, защо клоунът има червен нос? – За да не го блъсне някой камион.
Идва Дейвид Копърфилд (фокусника) на турне в България, с кораб от Турция. И започнал да се фука още на митницата: – Моля паспорта за проверка. Оня закатава ръкавите и изважда паспорта си от въздуха. Митничаря – нула внимание. – Имате ли багаж? Вади кърпа от джоба, размахва я и се появяват куфари. На митничаря не му пука – започва да рови в тях. Фокусникът се ядосал, помахал към кабинката и тя изчезнала. Тогава митничарят се подразнил: – Абе момче, я аз да ти покажа един фокус. Виждаш ли оня кораб с рафинирана захар? – извадил печата и го ударил върху някакъв документ – А сега захарта е нерафинирана!
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране – момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова – преспала с него и я приели. След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: – Как си? Какво правиш? Приеха ли те? – Да! Вече съм студентка по право! – Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история? – А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.
