1747
Простите числа са числа, които не се делят на никое друго число, освен на себе си и на всички останали….
Лиса и Мечо били женени. Един ден Лиса изчезнала. Мечо се разтревожил ужасно. Звънял в "Пирогов", в полицията, дори в моргата да я търси, но… нищо! След 48 часа Лиса се прибрала цялата раздърпана, с особен поглед и изкаляно кожухче. – К`во стана бе, мила – пита Мечо. – Абе, остави се! Като ме хванаха едни пет вълка, па ме замъкнаха в гората, а там едно кално и … да не ти разправям, цяла седмица ме държат! – Бре, как седмица, минали са само два дена? – Ама аз идвам само да си изпера кожухчето и пак се връщам в гората – опровергала го Лиса.
В ресторанта. Келнерът се приближава към масата. – Какво ще обичате? – Шишчета. – Чудесно! – Печено пиле. – Прекрасно! – Торта и плодове. – Не е лошо! – Бутилка вино. – Добре! Съжалявам, но имаме само картофени кюфтета и чай… – Но защо не казахте веднага? – Знаете ли, толкова красиво се изразявахте…
На улицата има три обущарници. Надпис над първата: "Най-добрият обущар на този континент!". Надпис над втората: "Най-добрият обущар на света!". Надпис над третата: "Най-добрият обущар на тази улица!".
Старшината обяснява на войниците: – Трябва постоянно да държите врага под око! Да не го изпускате от поглед! Иванов, какво си ме зяпнал?
Разговор между колеги: – Ти ходи ли на лекар? – Ходих вчера. – Той намери ли ти нещо? – Да! Имах триста лева и той ми ги намери всичките.
Варна, Цветния квартал. Прибира се съпругата от работа и минавайки покрай гаража, какво да види: мъжът й под колата, по къси гащи, нещо ремонтира, а оная му работа на вън. Навела се тя, поприбрала му малко такъмите, че съседките само това чакат, и се качила. Звъннала на вратата – отваря й мъжът й. Смутила се, отишла да си върши домакинската работа. След минута, на вратата се звъни на пожар. Мъжът й отваря, тя наднича и вижда грамаден мъж, по къси гащи и омазнен, с кървяща рана на челото. – Пешо, ибати курвите у вашия квартал, като ма хвана за пакета, гледай ко са направих в дифиринциала.
– Келнер, защо цветята във вазата са изкуствени? – Защото сме вегетариански ресторант и преди като слагахме истински, клиентите ги мислеха за предястие.
Един мъж се опитвал да се откаже от пиенето. Разхождел се една вечер и по едно време гледа – бар! Но не влязъл. Втори бар, тогава се обажда вътрешния му глас: "Айде бе, влез за малко, пийни едно – нищо няма да ти стане!" – Не! – категорично си казва мъжът. Трети бар. Пак се обадил вътрешният глас: "Айде бе, готин, влезни, пийни барем една бира!" – Не. Четвърти бар. Вътрешния глас: "Абе не знам за тебе, ама аз влизам…"