Първа брачна нощ. На вратата се звъни настойчиво. Недоволен мъжът отваря вратата, влизат четирима с един ковчег на рамо, влизат в спалнята, обикалят в кръг и излизат от апартамента. Мъжът, недоумяващо: – Вие какво, бе? Да не сте полудели? Един от четиримата: – Извинявай, приятел! Просто в коридора не можем да вземем завоя…
– Хей, вие! Какво прави ръката ви в джоба на панталоните ми? – Извинявайте, само търся кибрит! – Можехте просто да ме попитате! – Не обичам да разговарям с непознати!
Клиент се оплаква на келнера: – Келнер, това не ми прилича на рибешка супа. – Казвам ви,че е, господине. Аз лично видях как готвачът сипва водата от аквариума в чинията.
По време на военно учение с цел международно сътрудничество и запазване на световния мир, на борда на руска атомна подводница са се строили руски и американски екипаж в очакване на капитана. Той обаче идва ядосан и разярено пита: – Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? Никой не отговаря, след което капитана пита пак: – Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? При това американски войник решава да се опита да успокои капитана и продумва: – Ние обикновенно в нашата страна… – Няма я вече вашата страна, отвръща троснато капитана, питам пак, кой идиот си хвърли куртката върху командното табло.
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Иванчо пита майка си: – Мамо, какво е това оргазъм? – Не знам, питай баща ти.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!
