– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…
Вбесеният клиент: – Нима мислите, че ще ям тази помия? Веднага извикайте управителя! – Безполезно е, – казва сервитьорът. – Той също няма да я яде.
Шофьор минава на червен светофар. Спира го полицай и разгневен започва да обяснява какво голямо нарушение е направил водача. Поисква му документите за правоуправление и в последствие разбира, че това е министър. Тогава полицаят сменя тактиката и се обръща към министъра: – Г-н министре, много хубаво си минахте на червено, но не се знае коя будала ще мине на зелено!
Въпрос: Защо наричат г-н Костов баща на народа? Отговор: Защото ни ебава майката на всички!
Иванчо отива при баща си: – Тате, тате, откъде съм аз? Бащата се замислил и решил, че няма смисъл да го усуква и трябва да каже истината на детето. Разказал подробно за любовта и как в резултат на любовта се появяват децата. По време на разказа очите на Иванчо се отваряли все повече и повече от изумление. След края на разказа, Иванчо възкликнал: – Да, да!! Много интересно. Твоят разказ е доста по-изчерпателен от този, който ми разказа вчера Пешо. Той само каза, че е от Пловдив…
Върви си заека през гората целият в лайна. Среща го лисицата: – Кво е станало бе Зайо? – Бих мечката и ми се посра в ръцете… По-късно го среща Вълка: – Кво е станало бе Зайо? – Абе бих мечката и ми се посра в ръцете… Стига заека до хралупата си и на вратата го посреща едно от малките му, провиквайки се: – Мамо, мамо, ела да видиш – мечката пак си е избърсала гъза с татко…
Млада и красива девойка се жени за богат и много възрастен английски лорд. Естествено, както е обичаят в Англия, семейството спи в различни спални. Преди първата брачна нощ младоженката си мисли: "Дали ще дойде, или не…". През това време на вратата се чука. Младоженката трепетно отговаря: – Влез! Влиза лордът: – Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения. Изпълнява ги лордът, пожелава й приятна нощ и отива в спалнята си. Девойката си мисли: – Брей, да му завиди човек… През това време на вратата се чука: – Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения. Миледи е много изненадана, но лордът отново изпълнява съпружеските си задължения, пожелава й лека нощ и отива в спалнята си. ….. Чукане по вратата. Миледи с ужас отговаря: – Влез. Влиза лордът: – Миледи, дойдох да изпълня съпружеските си задължения. – Но сър, за седемнадесети път тази вечер!. Лордът сконфузено: – Простете, склерозата…
Новабранец се жалва на началството: – Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали – панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… – Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!
Редактор пита автора: – Така и не разбрах, защо вашият роман се нарича "Бумеранг"? – Ами нали все ми връщате ръкописа обратно.
Дяволът среща новоизпечен български милиардер и му казва: – Предлагам ти сделка: ти ще ми завещаеш душата си, а аз ще ти изпълня три желания. – Ама всякакви ли? – Да! – Искам вагон злато с разрешение за износ. – Заповядай! – Не може да бъде! А можеш ли да ми доставиш един кораб, пълен с уран, с разрешение за износ? – Готово! – Ти си бил голяма работа! А аз какво трябва да направя за тебе? – Нищо, освен да ми завещаеш душата си след смъртта ти и имаш още едно желание. – Можеш ли да ми откриеш сметка в швейцарска банка и в нея сто милиона долара? – Разбира се! Имаш я! – Слушай, приятел. Дай да се разберем като пичове, честно! На никого няма да кажа! Къде все пак ме прецакваш?
