Екатерина II, подпряла се на перилата, гледа от моста плуващите по разлялата се Нева кораби, леко поклащайки задника си. – А! Кой беше това?! – простенва тя от приятна болка. – Поручик Ржевски, Ваше величество! – представя се той, удряйки с токове. – Продължавайте, полковник, продължавайте…
Някакви наркомани пътували с кола, всичките много надрусани. Стигат до един светофар, стоят и гледат светлините – червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено… Стоят така половин час, един, два… Най-накрая един бута шофьора: – Айде бе, няма ли да минаваме? – Не мога да се включа бе, много бързо ги сменят!
Счетоводител кандидатства за работа във фирма. В отдел кадри го питат: – Колко време сте работил на последното място? – Осем години. – Защо сте се махнали оттам тогава?
Лекарят преглежда пациент и постоянно си мърмори под носа: – Добре… добре… добре… – Какво е толкова добре бе, докторе? – Добре, че аз не съм болен от това…
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Надпис в бирария: "След като жена ви така или иначе ще ви направи скандал, защо да не останете още малко в тази приятна атмосфера?".
