– Поканете, моля ви, следващия пациент, – казва лекарят след преглед на болния. – Моля, заповядайте, – казва пациентът на дамата, която чака реда си и след това излиза на улицата. След като изминал половин километър пациентът чул глас зад себе си: – А, къде отиваме?
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи разпределение, и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил: "Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?" Отишъл той в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай… Попитал дявола каква е тази работа, и той му отговорил : – Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик. – Дай го този инженер насам – казал св.Петър – горе в Рая не се живее от горещина! – Ааааа, не! – отговорил дявола – щом си го изпуснал един път сърди се на себе си. – Ще те съдя – разгорещил се свети Петър. – Кого ще съдиш, бе? Нали всички адвокати са при мен?
Борче отива при шефа и пита: – Шефе! Насекъде пишат нюанси, нюанси… Абе кво е тва нюанси? Шефът: – Глей сега Картоф… Трудно е да се обясни с думи. Я си свали гащите. Картофа сваля гащите, шефа го обръща и го опъва отзад. – Ето сега, значи, ти си с хуй в задника и аз съм с хуй в задника, обаче има нюанси…
Зайо Байо си намерил пушка. Отишъл в гората и рекъл на Кума Лиса: – Кума Лисо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – БУМ БУМ… Изяла му го. После отишъл при вълка и му казал: – Вълчо, БУМ БУМ,а ко не ми изядеш лайното – БУМ БУМ… Изял му го. После отишъл при баба Меца и казал: – Бабо Мецо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – ЦЪК ЦЪК… аз сам ще си го изям.
