3320
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
1-ва степен: Той се обажда на жена си и й казва: – Жена, аз съм в командировка и ще спя с нея! 2-ра степен: Той се прибира у дома, води си мадама и прошепва на жена си: – Ш-ш-ш-ш-шт, жена, кажи че си ми братовчедка! 3-та степен: Той се прибира у дома пиян на мотика и крещи на жена си: – И, жена, да знаеш, че тези деца не са от тебе…
Датчанин отишъл на почивка в едно затънтено селце. Почерпили го с шнапс домашно производство. Като изпил една чашка той прибледнял, позеленял и преплитайки език попитал: – Колко градуса е това чудо? – Колкото до градуси,- казал домакинът,- не знам. Но знам, че една бутилка е достатъчна за дванайсет побоя и едно убийство…
Вървели Петка и Чапай през нощта и стигнали до една река с мост. – Чапай, – казал Петка – ще знаеш, че сто на сто белите пазят моста. Дай да минем през реката. – Петка-а-а, Петка, на теб само бели ти се привиждат. Прави каквото искаш, аз минавам по моста. Минал Чапай по моста и белите естествено го хванали. – Пол? – попитал командира им Чапай. – Женски. – отвърнал Чапай. – Как женски бе, виж какъв голям мъж си. Пол? – Женски. – Абе как така женски бе, виж какви големи мустаци имаш! – Путка съм аз, путка-а-а-а, хубаво ми викаше Петка да минем под моста…
За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.
Стандартна ситуация – съпруг се връща от командировка, съпругата е с любовник. Любовникът е на терасата. Мисли: „Какво да правя – да бях мушица, да не се забелязвам??“ Глас свише: Дръпни си х** и ще станеш. Така и направил младия любовник. И наистина се првърнал в мушица. Не му стига обаче и си казва: „Ех, сега да можех и да излетя оттук!“ Отново гласът свише: „Дръпни си *** още веднъж и ще излетиш!“ Така и станало – излетял от терасата и кацнал на тротоара. И пак мисли: „Сега ако можех да се превърна отново в човек..“ Дръпнал ГО! Гласът свише мълчи! Дръпнал отново! Гласът отново мълчи! Дърпа! Мълчание! Дърпа по-настървено! И тук гласът проговорил: – Млади човече, не стига че спите по време на моята лекция, ами и онанирате…