7775
Кафенето разполага с машина за разпознаване на фалшиви пари, последните се унищожават за сметка на клиента Надпис в кафе в Студентски град
Учителка се запознава с първокласници: – Ти как се казваш? – Тошко. – А какъв е твоят татко? – Ами той работи в месокомбината, като директор. – Седни Тошко на първия чин! – Ти как се казваш? – пита тя следващото дете. – Васко. – А какъв е баща ти? – Шеф е на Винпрома. – Сядай и ти на първия чин! – А ти как се казваш? – обръща се към трето дете. – Сашко. – А твоят баща къде е? – В Държавна сигурност. – ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност? – Не знам, едва вчера го прибраха.
Банята на Гестапо. Шпионката Хайке зърва отпечатък на Ленин с главата надолу до пъпа на радистката Кет. – Браво, иронизираш комунистите – казва Хайке. "Повече няма да давам на Щирлиц да ме люби в униформа", мисли си Кет.
Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче. – Защо плачеш? – Заекът ме излъга и ме наеба… – Гледай го ти! – казал лъвът и продължил. Среща вълка – и той плаче. – Какво ти се е случило? – Заекът ме излъга и ме наеба… – Виж го ти хитрецът! Продължил нататък и среща мечката – също плаче. – Какво е станало, защо плачеш Мецо? – Заекът ме излъга и ме наеба… – И тебе ли? Ще я видим ние тая работа! Продължил нататък лъвът и гледа – заекът стои до една дупка и мисли. – Абе Зайо, ти цялата гора си наебал – бива ли такива работи? – Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, ащото са ми къси лапите… – Къде, къде – казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи. – Ах ти хитър заек!
Някакъв тип се протяга: – Е-е-ех! Пак се появи желание за работа! Ще ида да си полегна, може пък да ми мине…
Говорят си двама колеги: – Вчера бях на гости у тъщата… – И кво, хапнахте, пийнахте… – А, не! Аз като ходя в тъщата въобще не пия.. – Що бе, тя ли не ти дава? – Не, просто веднъж, като й ходих на гости, така се напих, че ми се стори, че имам две тъщи. Такъв ужас, никога повече не искам да изпитвам…