В малко селце назначили нов свещеник. Решил човекът да установи контакт с местните жители и тръгнал от къща на къща да се запознава. Някъде в края на деня стига до една къща и чука на вратата. Отвътре се чува съблазнителен женски глас: – Ти ли си, ангел мой? Свещеникът се замислил малко, но отговорил: – Не, но съм от същата фирма….
– Виждал ли си слон, скрит зад конец? – Не. – Че как ще го видиш, нали се е скрил!
Двама патрулни полицаи обикалят квартала. По едно време виждат едно лайно на улицата. За майтап единия вика на другия: – Ако изядеш това лайно ще ти дам 20 лева. Позамислил се колегата му, но все пак 20 лева – грабнал една клечка и започнал да си хапва. Другия го гледал па му дожаляло и му казал да спре – демек видяхме колко си смел. Продължили обиколката. Ялият от лайното си мислел: "Абе, то взех 20 лева ама има да си правят ташак с мен в службата… " Другия си мислел: "Абе, ташак ще има , ам аз му дадох 20 лева, и сега ако жена ми ме пита къде са парите…" По едно време пак стигат до лайното. Ялият предлага на другия: – Ако доизядеш лайното ще ти дам 20 лева. Другия с незабавна готовност хваща клечката и доизяжда лайното. Свършват и продължават обиколката на квартала. По едно време единия вика на другия: – Ей, ама го изядохме това лайно… Другия отвръща: – Е, поне беше безплатно…
В ресторанта. Келнерът се приближава към масата. – Какво ще обичате? – Шишчета. – Чудесно! – Печено пиле. – Прекрасно! – Торта и плодове. – Не е лошо! – Бутилка вино. – Добре! Съжалявам, но имаме само картофени кюфтета и чай… – Но защо не казахте веднага? – Знаете ли, толкова красиво се изразявахте…
– Татко, викат те на малка родителска среща. – Как тъй малка бе? – Аз, ти и директора. – Защо? – Подпалих кабинета по химия. След няколко дни. – Татко, пак те викат. – Защо? – Взривих кабинета по физика. След още няколко дни. – Татко, пак те викат. – E, тоя път няма да отида. – Ми прав си, кво ще правиш в тези развалини.
– Келнер, тези мухи в ресторанта ви ме дразнят! – Кажете кои конкретно и аз ще ги изловя.
Мъж се готви да лети за първи път със самолет, нервничи и разпитва стюардесата: – Давате ли на всички пътници парашути? – Не, това не е необходимо. – Как да не е необходимо? Преди един месец плувах на параход и там, на всички пътници дадоха спасителни жилетки, а предполагам, че тези дето умеят да плуват са повече от тези, които умеят да летят…
– Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? – пита съдията. – Че кога – вие през цялото време ме вкарвате в затвора!
