В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
– Какво имате за вечеря? – Превъзходен бифтек. – Нещо по-семпло. – Тогава ще ви донеса задушен телешки език със салата. – Не ям неща, излезли от устата на животно. – В такъв случай ще ви донеса две-три варени яйца.
При фотографа. – Това е най-ужасната ми снимка! Приличам на маймуна! – Трябваше да помислите за това, преди да се фотографирате, госпожо.
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
Щирлиц вървеше към тайната квартира на пастор Шлаг. На прозореца й бяха подредени единадесет ютии. – Навярно явката е провалена. – помисли си Щирлиц.
