Срещат се двама стари приятели: – Хе, здрасти бре, от кога не сме се виждали, кво правиш, как я караш!? – казал единия. – Ми бива, почнах работа в телевизията. – отвърнал другият. – Оооо браво, и като какъв? – Като свърши програмата правя "шшшшшшшшшшшшшшшшш".
– Как следва да се нарича комунист, преименувал се в социалист, който "милее" за националната кауза? – Национал-социалист.
Пиян човек стигна до един блок, влиза вътре и сяда на стълбите. В това време един господин слезнал от асансьора и го попитал: – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете на кой етаж, за да ви помогна? – Ами на четвъртия… – Добре елате… а коя врата? – Където и да е – все ще ме харесат. Човекът се позамислил, отворил една врата и го бутнал вътре. Слиза на входа и гледа още един пияница. – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете къде, за да ви помогна. – Ами някъде на четвъртия етаж… И човекът и този го качил на четвъртия етаж, отворил една врата, бутнал го вътре и пак слезнал с асансьора. Само че, не щеш ли, долу още един препил. Писнало му и го питал: – Абе да ви се не види и вие ли живеете тука? – Да и то на четвъртия етаж… само че, ако ме бутнеш още веднъж в шахтата на асансьора ще те смачкам от бой!
Младоженка е пред първа брачна нощ и се страхува, че не е девствена и ще разочарова мъжа си. Баба й я посъветвала да сложи една слива където трябва, младоженецът ще се пъне, ще бута, та докато сливата падне и така всичко ще се нареди. Момичето така и сторило, но през нощта мъжът й намерил падналата слива и я изял. Младоженката страшно се притеснила и веднага отърчала при баба си за съвет. Бабата й рекла: – Ама от какво толкова се плашиш бе, дъще… ти ако знаеш дядо ти навремето как цял пъпеш изяде…
Старшината строява ротата и командва: – Иванов! 50 крачки пред строя – ходом марш! Иванов почва да марширува и след малко се спира: – Не мога по-нататък, господин старшина! Тука има стена! – По-нататък не е нужно… Иванов, кръ-ъ-ъ-гом! Рота, за стрелба!
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
Дама разглежда изложба на модерна скулптура. – Ще ви кажа искрено, че не бих сложила в дома си това чудо! – казва тя на скулптора. – И аз, госпожице. Затова го и продавам!
