10466
Бойчо Огнянов е бил готов да се пльосне където и да е в името на революцията Учител по литература
Дядо разправя на внуците си подвизи от войната: – Нося се аз на коня, и гледам срещу мен – куп врагове! Че като ги подхванах със сабята – сеч, сеч! Това ръце, крака – всичко наред сека! – А защо не им сече и главите? – Ами главите им вече бяха отсечени…
В болницата. В коридора пред операционната нервно ходи мъж. Един час, два, три… Накрая излиза хирургът и с тъжна физиономия казва на мъжа: – Имам лоша новина. На третия час от операцията вашата майка… Мъжът нетърпеливо го прекъсва: – Това не ми е майка. Това е тъща ми! Хирургът: – Добра новина. На третия час от операцията…
– Донесох ви моята първа пиеса! – А какъв е сюжетът й? – Тя го обича, а той обича… – Друга? – Не, нея. – О, най-после нещо оригинално!
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
Дете пита баща си: – Абе тате, съседа от ляво взима 320лв. заплата и едвам свързва двата края. Съседа отдясно взима 220лв. и яде хляб и сол. А как ти като взимаш 180лв. имаме всичко – уиски, луканки и т.н.? – Ами много просто тати. Имам магическа пръчка и като махна всичко се оправя. На другия ден детето казва: – Абе тати, цяла нощ махам, ама нищо не става? – Каза ли вълшебните думи? – пита бащата. – Да бе. Абракадабра, нали? – Не бе, тати! "Документите и талона за проверка!"
Пиян мъж се опитва да влезе в метрото в Москва. На входа го спира полицай: – Не може! Пияни не пускаме! – Добре де, поне ми кажи – вярно ли е, че всички спирки били облицовани с мрамор, че било чудно красиво… – Ама ти не си ли от Москва, не си ли влизал досега? – От Москва съм. Ама ето – все не ме пускате!
Пощальон носи препоръчано писмо на адрес. Звъни на вратата. След малко отваря момченце, на около десет години. В едната ръка държи бутилка уиски, а в другата дими хаванска пура. Пощальонът изумен пита: – Ъъ-ъ-ъ, такова, ваште, вкъщи ли са? Момченцето небрежно изтръсква пурата на килима, почесва се по брадата и казва: – Ти как мислиш?