1994
– Редник Мойков, какво четете? – Фантастика, господин старшина. – А заглавието? – "Старшият войник – приятел и пример на младия".
– Редник Мойков, какво четете? – Фантастика, господин старшина. – А заглавието? – "Старшият войник – приятел и пример на младия".
Млада дама отива на преглед при психиатър! Почукала на вратата на кабинета и влязала. Психиатърът станал, отишъл до нея хванал я разкъсал й дрехите, без да казва нищо и започнал яростно да я люби! След като свършил, казал: – Уфффф, с моя проблем свършихме, я сега да чуем вашия!
– Иванчо, как се намира лицето на пирамида? – Госпожо, по-добре ми пишете двойка – с мафията не искам да се занимавам!
Седят четирима мързеливци в стаята. На вратата се звъни. Минава един час и първият казва: – Звъни се! Минава още един час и вторият казва: – Трябва да отворим! Минава час и третият казва: – Ще ходя да отворя! След още един час четвъртият казва: – Не, аз ще отида да отворя. След още един час четвъртият отваря вратата, а отвън стои изненадан пети мързеливец: – Ейй, като ракети сте, бе! Даже не можах и втори път да звънна…
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Художник отива при директора на художествена галерия и пита:– Как е? Продават ли се картините ми?Директорът:– Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли, да му покажа вашите картини. След това ме попита, дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини.Художникът:– Ама, това е великолепно!Директорът:– Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар…
Един мъж все ходел с много тесни обувки и един ден неговите приятели го попитали: – Абе защо не си купиш обувки, които да ти стават? – Как да ви кажа… то е дълга история. Имам грозна жена, която по цял ден ми мърмори. Тъщата живее при нас и тя мърмори. Децата все създават проблеми… – Това какво общо има? – Ами единствената ми радост е като се прибера вечер, да си сваля обувките…
Киркор, Гарабед, Агоп и други арменци заминали на екскурзия на Ниагарския водопад. Екскурзоводът разказва: – Пред вас е най-големият водопад на планетата. Водното му огледало надвишава 20 квадратни километра, дебитът му е повече от 10 тона вода в секунда, която пада от над 300 ярда височина, силата на шума е повече от 160 децибела и ако млъкнете за малко, дори ще го чуете.
Човек влиза в ресторант. Вика той келнера вика, вика – никой не идва. Огладнял още повече и по едно време гледа – на съседната маса има супа. Взима човека супата и почва да я яде бързо. По едно време гледа на дъното на купата едно гребенче – мазно, цялото в косми и пърхот. На човека му станало гадно и се издрайфал в купата. Келнера го потупва по рамото и казва: – И вие ли стигнахте до гребенчето?