11908
Храната е спасила човечеството от гладна смърт. Надпис на стената на кръчма
Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо: – Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. – Ама как така, Иванчо? – пита учителката. – Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!
Милиционери имат изпит. Всички излизат скъсани, защото въпросите са много трудни. Накрая влиза един смелчага, който е направил много страшни пищови. На първия въпрос да назове един град в САЩ той се почесва по крака, поглежда си подметката и казва: "Ню Йорк". Комисията гледа на картата- има такъв град! На втория въпрос – да назове още един град в САЩ, той се почесва по другия крак, поглежда си подметката и казва "Вашингтон". Комисията е във възторг – и този град го има на картата! Третия въпрос е да назове трети град в САЩ. Той се почесва по главата, мисли, мисли: "Меверето!" На картата няма такъв град. "Кагебето" И такъв град няма. Накрая отгатва: "Чекаго!"
– Знаете ли, това е едно интересно представление. Съветвам ви да си тръгнете след втората му част – казва гардеробиерка в театъра на човек от публиката. – Защо след втората част ? – Защото след първата тук е голяма блъсканица .
Доктор се обажда на пациент по телефона: – Получихме резултатите от изследванията ви и имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че ви остават още 24 часа живот. Ужасеният пациент пита: – А тогава каква е лошата? – Не можах да са свържа с вас вчера.
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…