10229
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. – Серьожа, это ты? – Ja, ja!
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. – Серьожа, это ты? – Ja, ja!
Цялото семейство се е събрало около смъртното легло на тъщата. Тя вече е затворила очи и не реагира. Но изведнъж през прозореца влита голяма пеперуда. Тъщата поотворила очи и се загледала в пеперудата. В този момент мъжът се надвесил над нея и прошепнал в ухото й: – Мамо, не се разсейвай.
– Благодаря, докторе! Болката в гърба ми премина. Какво беше това? Радикулит? – Не, тирантите ти се бяха усукали.
В трамвая влетява маскиран и въоръжен мъж, стреля в тавана и вика: – Всички на пода! Това е обир! Давайте парите! Още на следващата спирка полицията го хваща. На разпита го питат: – Добре де, защо пък си тръгнал да обираш трамвай? Хората банки обират… – Ами грешка стана… Гледам отвън надпис – "Първа частна банка"…
Млад режисьор правил първият си филм. Поискал от директора да му се осигурят 5000 души статисти за една армия и още 7000 за другата, за да направи грандиозно сражение.– Ти луд ли си, бе? – възкликнал директорът. – На 12 000 души кой ще им изплаща хонорарите?– Не се бойте! – отвърнал режисьорът. – Стражението ще бъде с истински патрони.
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Петка се жали на Чапаев: – Не ме приеха в университета, Василий Иванич. Скъсаха ме на историята. Попитаха ме кой е Цезар, а аз им казах, че е жребец от пети ескадрон. – Моя е вината, Петка. Докато те нямаше, аз го преместих в седми ескадрон.