Професор по математика изнася лекция. Той пише на дъската формула след формула в бързо темпо. По едно време казва: "От тук очевидно следва…" и изписва формула, нямаща нищо общо с която и да било от предишните. След момент се умълчава и изпада в дълбок размисъл. После напуска аудиторията. След 15 минути се връща сияещ: – Аз бях прав! Това наистина е очевидно!
Между фалшификатори: – Хванаха ме с фалшиви пари. – И как стана това? – Ами, когато правех банкнота от 10 лева всичко беше нормално. Успешни бяха и 50 левовите, и 100 левовите банкноти. Предполагам, че съм сбъркал нещо при банкнотите от 300 лева?!
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
Учителката пита Иванчо: – Иванчо, защо първо виждаме светлината, а после чуваме звука? – Ами… защото очите са по-напред от ушите!
Попитали един донаборник: – Какъв искаш да си във войската? – Летец! Пратили го на подготвителни курсове, обаче там не го харесали и му казали, че никога няма да стане летец. Отива пак на комисия. – Какъв искаш да си във войската? – ПВО! – Защо? – Ако аз не мога да летя, никой друг няма да лети!
Правят моэъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и эяпват иэумени – вътре имало само едно опънато въженце. Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да отрежат въженцето, режат го и… на чалгаджийката й клепнали ушите.
Двама са в командировка и са в една стая. На последната вечер имало много къркане. На сутринта единия:– Един на нула!– Какво един на нула?– Снощи като се напи – ти заспа, а аз те опънах…След време пак заминали в командировка. Последния ден, подобно на предишния път, но другия:– Един на един!– Какво един на един?– Ми снощи ти след като се напи, заспа като пън и аз те опънах и сега сме един на един…– Абе идиот, аз предишния път само се пошегувах!!!– Ами тогава: един на нула!
Генерал пуши цигара и преглежда строя на войниците. Спира до последния войник и пита: – Колко деца имате? – Седем. – Аз когато пуша отвреме на време си изваждам цигарата от устата!
Разговарят родителите на двама студенти: – Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите. – Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…
