4147
Учителката пита Иванчо:– Колко е 3+2?– Пет – казва Иванчо.– А 2+3?– Шест – отговаря Иванчо.– Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!– Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.
Учителката пита Иванчо:– Колко е 3+2?– Пет – казва Иванчо.– А 2+3?– Шест – отговаря Иванчо.– Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!– Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.
Заповед във фирма:„От утре не приемаме болнични листове! Щом сте могли да се занесете до доктора, ще се донесете и до офиса!“
Новобранци скачат за пръв път с парашут. Инструкторът командва: – Първи да скача! – Втори да скача! – Трети да скача! – Не си забравяйте парашутите!
Попитали радио Ереван как се вари глава на комунист. Отговора бил: – Главата се слага в една тенджера, затиска се с един камък и се вари докато камъка омекне!
Крадец бяга от полицията и малко преди да го заловят успява да се скрие в една детска градина. Децата тъкмо обядвали, той седнал при тях и започнал да се храни. В това време един от полицаите влязъл в детската градина застанал до престъпника и му казал: – Айде папай, моето момче, че след малко отиваме на бу-то!
Влиза в железария един борец и казва: – Брато дай един хляб бе! – Ама господине тука хляб не се продава… – отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача. На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: – О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: – Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".