8787
Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал: – По-живо, по-живо! На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".
Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал: – По-живо, по-живо! На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".
Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев): – Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…
По време на лов Негово Превъзходителство стреля по дива патица, но не я улучва. – Убих ли я? – пита той лесничея. Лесничеят отговаря с поклон: – Ваше Превъзходителство благоволи да помилва патицата.
Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: – Сега само ти ми остана на този свят!
Изпращат английски шпионин в България, с маскировка като чужд студент. След два дена го разобличават и го връщат обратно. – Как те хванаха? – питат го шефовете му. – Ами на лекциите – всички спят, а аз си водя записки, и ме разкриха. Пращат друг шпионин, той се връща след месец. – Как те хванаха? – Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, а аз уча – и ме разкриха. Пращат трети шпионин, той изкарва половин година и се връща. – Тебе пък как те хванаха? – Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, и аз пия. Обаче като дойде сесията – всички си взеха изпитите, а мен ме скъсаха на английския.
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
Срещнали се двама пенсионери в Германия и си говорят: – Абе цял живот си живея тук и никъде не съм ходил в чужбина. Реших да направя една екскурзия, ама нали нямам много пари, искам да ида някъде, където е по-евтино. Ти нали си пътувал много, дай ми съвет. – О, в Русия иди. Където и да съм ходил никъде няма толкова евтино – всичко е без пари, и ядене, и пиене, и спане, и мадамите и те са без пари. Послушал го другия и отишъл. След няколко месеца пак се срещат: – А бе човек как можа да ме излъжеш така. Съдраха ми кожата, добре че бях си купил билет за обратно. Такава скъпотия не бях виждал. – Ама ти как отиде, с коя агенция? – попитал другия. – Че как с коя, с "Орбита", нали е най-добрата туристическа агенция. – Е, объркал си мой човек. Аз навремето ходих с "Вермахта".
Преподавател към студент: – Джон, вчера Ви забелязах на територията на женското общежитие към 11 часа вечерта. Този път ще Ви се размине с десет долара глоба, но ако пак Ви видя там ще се разделите с още двайсет и пет … – Сър, ние с Вас сме делови хора! Колко е абонамента за целия семестър?
Синче на системен администратор го моли: – Тате, разкажи ми пак приказката за добрия, схватлив и интелигентен потребител…