3877
Един сервитьор станал полицай. Попитали го какво най-много харесва в новата си работа. – Това, че клиентът никога не е прав!
Един сервитьор станал полицай. Попитали го какво най-много харесва в новата си работа. – Това, че клиентът никога не е прав!
Клиент изучава сметката в ресторанта: – Абе, нещо не разбирам тука. Салата – 2 лева, основно – 5 лева, десерт – 1 лев, бутилка вино – 3 лева. Всичко 11 лева. А сметката е 30 лева. Как се е получило така? – Ами, не се получи! – с досада отговаря сервитьорът.
Професор по очна хирургия бил известен с мекушавостта си по отношение на студентите. Никога не късал студент. Дори студентът нищо да не знаел, пишел му тройка. Но преди това студентът трябвало с ръка върху библията да произнесе тържествена клетва, че никога в живота си няма да оперира човешко око.
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
Един юзър към друг: – Сложих си брояч на мишката. Сега знам, че е изминала 1253 метра.
Театър. След антракта, в тъмнината, закъснелите се придвижват към местата си. – Извинете, вас ли настъпих, когато излизах от салона? – Да, мен. – Хайде, скъпа! Това е нашият ред!
Английски лорд със съпругата си е на посещение в зоопарк. Приближават клетката на лъва и съпругата пита стоящ наблизо пазач от зоопарка: – Извинете господине, колко пъти лъвът прави любов с лъвицата? – Ами пет до шест пъти дневно. Дамата поглежда с укор мъжа си и отбелязва: – Поучете се от лъва, милорд! Приближават клетката с елените и лорда се обръща към стоящ наблизо пазач: – Извинете, колко пъти го прави еленът със сърната? – Два до три пъти в годината, господине. Лордът се обръща с триумфална усмивка към съпругата си: – Поучете се от сърната, милейди… – Е да, но вижте от друга страна какви огромни, красиви рога има еленът, милорд…
Дресьор на лъвове показва номер: Слага си члена в устата на лъва и го удря с юмрук по главата. След което остава абсолютно невредим. – Моля за доброволец от публиката – казва дресьора. От публиката излиза бабичка. Дресьора: – Да, заповядайте, госпожо. Бабичката: – Обаче ще може ли да ви помоля нещо – само да не ме удряте толкова силно по главата.
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.