7408
Между приятели: – Знаеш ли, че женати е бременна от мен? Ще станем роднини… – Не, ще станем квит!
Влиза един гангстер в поликлиниката,изважда един "Колт" и казва на дежурния лекар. – Докторе,този човек е прострелян.Той ми е близък приятел и ако умре ще те гръмна. Докторът изважда по-голям "Колт" и отговаря: -Ако твоят приятел умре на операционната маса ,аз ще разбера 15 сек.по-рано от тебе.
Специалист дълго обяснява на своя позната принципа на устройството на телеграфния кабел. – Всичко разбрах, – казва накрая дамата. – Само една подробност не ми е ясна: защо телеграмите от Европа пристигат сухи в Америка?
Топла лятна нощ. Поручик Ржевски, държейки чаша с шампанско, излиза на балкона и казва възхитено:– Каква луна, какви звезди…– Майната ти, майната ти, майната ти… – по навик отговаря ехото.
Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията: – Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин. Гарабед: – Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов. Съдията: – Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Мъжът: – Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него. Съдията: – Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Киркор: – Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…
Мъж сяда в кафене и казва на сервитьорката: – Една минерална вода, моля. – В чаша ли? – Ами… В какво друго? В леген ли?
Келнер, ние със съпругата ми отбелязваме 25 години съвместен живот. Някакво вино да ни препоръчате? – Кажете първо: искате да празнувате или да забравите?
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!