Мъж отива при комшията си с две кофи за вода и го пита: – Може ли да си налея вода от твоя кладенец? Докато съседът му отговори той напълнил кофите и изтичал в двора си. След малко пак се връща. – Дай вода! Налял си и избягал. И така няколко пъти. Най-накрая комшията му го попитал: – Абе ти нали си имаш кладенец! Защо вземаш вода от моя? – Имам си, ама тъщата падна в него и водата й стига само до брадичката та доливам.
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
Звъни телефона във фирма за ремонт на компютри. – Принтера ми започна да не печата добре. – Най-вероятно е за почистване. Ще ви струва $50, но можете да прочетете ръководството и да си го почистите сам. Клиента е потресен от такава откровеност: – Младежо, вашият началник знае ли, че така му проваляте бизнеса? – Честно казано това е негова идея. Доста повече изкарваме от принтери, които клиентите са опитвали да поправят сами.
Мъж и жена в театъра: – Скъпи, този на първия ред не е ли Иван Вазов? – Мила, но той е умрял отдавна! След няколко минути: – Скъпи, не е! Видях го да шава!
– Това е просто… ужасно е да си търсиш спътницата в живота с помощта на компютър! – казва баща на сина си. – А ти как си се запознал с мама? – Нормално, спечелих я на покер.
