11145
Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща – салами, кашкавал, сирене и др. Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита: – Господин Божков, а парите? – Спокойно, ние за това пари не взимаме.
Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща – салами, кашкавал, сирене и др. Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита: – Господин Божков, а парите? – Спокойно, ние за това пари не взимаме.
Из "Речник на дявола" на Амброуз Биърс: Зъболекар: Фокусник, който пъхвайки метал в устата ти, измъква от джоба ти монети. Барут: Средство, използвано от цивилизованите народи за уреждане на споровете. Безстрашие: Едно от най-характерните качества на мъжа, който се намира в безопасност. Мишка: Животно, което осейва пътя си с припаднали жени. Философия: Маршрут, по който се срещат многобройни пътища, водещи отникъде заникъде.
Един се обадил по обява в цирк. Казал на директора: – Аз имам кон, който свири на пиано. – Това е невъзможно! – Е да, ама аз имам и крава, която пее, докато той свири. Съгласил се директорът, а номерът имал невероятен успех. Директорът попитал дресьора: – Как правиш така, че конят свири, а кравата пее? – Абе, всичко е лъжа и измама. – махнал с ръка той – конят и свири и пее, а кравата само си отваря устата.
– Това е същият ръкопис, който отхвърлих миналия път, нали? – пита редакторът. – Да – отговаря авторът. – Тогава защо ми го носите пак? Да не би да си мислите, че ми липсва? – Защото сега вече имате опит – отговаря авторът. – А преди три години едва започвахте…
Пушач, пияница и наркоман умрели и попаднали на оня свят. Пушачът взел да разказва: – Братя, умрях в страшни мъки! Белият ми дроб беше станал на каша! Пияницата казал: – И аз умрях в мъки! Черният ми дроб беше станал на нищо. А наркоманът се хванал за главата: – Боже, боже, как съм се напушил! Вече и с умрели разговарям!
Млади родители трябвало да отидат при адвокат, за да подпишат някакви документи, но не успяли да намерят бавачка за малкия си син и затова се наложило да го вземат със себе си. Но нещата се проточили повече от предвиденото и малкият започнал да пищи с пълно гърло. – Да затворим ли вратата, за да не притеснява колегите ви? – попитала майката. – Няма проблем! – отговорил адвокатът. – Те ще си помислят, че е някой от клиентите ми, който току-що е получил сметката!