Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Срещат се двама строители: – Как си колега? – Бетон арме. А ти? – Тухла четворка…
– Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.
Един българин умира и се възнася на небето. Господ го посреща лично и му обяснява как стоят нещата там. Накря пита: – Българино, имаш ли въпроси? – Да, Господи. – Казвай! – Кога здравно-осигурителната система в България ще заработи нормално? Господ се замислил за момент и казал: – Няма да бъде по мое време.
Диригентът на оркестъра получава анонимна бележка: "Господин диригент, не че съм доносник, ама тоя тип на ударните удря барабана само ако гледате към него."
Баща вампир учи малкото вампирче как да си набавя храна: – И сега, тати, набелязваш си 5-6 човека и после – смук малко от тоя, смук малко от оня и докато стигнеш до петия-шестия ще си напълниш коремчето. А малкото, понеже е тарикатче: – Ииииииииии бе тати, що пък 5-6 – не може ли само един и… – Ама тати – възмутено казал стария вампир – ние сме вампири, не сме адвокати.
– Това е просто… ужасно е да си търсиш спътницата в живота с помощта на компютър! – казва баща на сина си. – А ти как си се запознал с мама? – Нормално, спечелих я на покер.
