11119
– За да се купи апартамент в София, трябва да се работи 100-120 години,– Ето, виждаш ли, правителстото се грижи, за да живеем, колкото се може повече!
– За да се купи апартамент в София, трябва да се работи 100-120 години,– Ето, виждаш ли, правителстото се грижи, за да живеем, колкото се може повече!
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
– Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!
Кмета Софиянски се среща с група граждани. Кмета се усмихва. "Софиянски се усмихва, значи всичко е ОК!" – си мислят гражданите. "Гражданите виждат, че се усмихвам, значи всичко е ОК!" – си мисли Софиянски.
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: – Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
Учителка поръчала на учениците си да донесат животински органи за часа по биология. И всеки донесъл по нещо – крак, лапа, шкембе, далак, черен дроб… Иванчо донесъл един гръклян. Учителката го запитала: – Иванчо, откъде взе този гръклян? – От дядо. – И какво каза дядо ти? – Хрррррррр…