9706
Потребител на интернет се прибира късно вечерта. В тъмна улица го сгащват двама и му казват: – Давай парите! "Провайдери!" – мисли си потребителят.
Потребител на интернет се прибира късно вечерта. В тъмна улица го сгащват двама и му казват: – Давай парите! "Провайдери!" – мисли си потребителят.
Офицерският клуб. Хусарите, до един пияни, седят оклюмали: провинция, скука, всичко са опитали, всичко е омръзнало… Внезапно, излизайки от алкохолния делириум, поручик Ржевски развълнувано скача от мястото си и вика: – Господа! Имам идея! Предлагам ви да поиграем на една интересна игра! Обнадеждени, хусарите един след друг проявяват жив интерес: – Отлично, разкажете, поручик! – Това е просто, господа! Дамите повдигат полите си и се нагъзват до стената. От другата страна на стаята кавалерите свалят панталоните си и се засилват към тях. Който попадне в разбег от раз, целува ръка на дамата!
В тясна лондонска уличка спират два автомобила, които са се движили един срещу друг. Нито единият, нито другият шофьор желае да отстъпи. Единият вади вестник "Таймс" и започва да чете. След около час другият вежливо се обръща към него: – Господине, моля ви да ми предоставите вестника, след като го прочетете…
Жена към мъжа си: – Ей, знаеш ли каква реклама гледах? Разработили са нови домашни роботи, които възприемат команди гласово и визуално. Например, ако кажа боклук и посоча нещото за изхвърляне, роботът ще го изнесе при кофата за смет! Супер, нали? Искам такъв подарък за рождения ден! – А, и дума да не става! Това значи, че при всяко наше скарване ще спя до кофата за боклук.
Учителката пита децата: – Деца, кой ще каже една гатанка? Иванчо вдига ръка, но учителката не го вдига. В това време в стаята влиза директора. – Госпожо, вдигнете това дете. Учителката вдига Иванчо и става неспокойна. – Черно, кръгло, с дупка в средата – що е то? – пита Иванчо. – Деца, веднага излезте от стаята – казва даскалката. – А сега, Иванчо, кажи какво е. – Грамофонна плоча, госпожо. Директора излиза и казва: – Деца, влезте, не е путка.
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Командирът на ротата подава команда за атака. Всички войници се впускат напред с възгласи "Ура!", само един търчи в обратната посока и също вика "Ура!" – Стой!- изкрещял му командирът. – Ти къде хукна, шубе тъпо! – Господин командир, аз не съм шубе! Просто имам тактически план – ще обиколя земното кълбо и ще ги нападна в тил!
Питат радио Ереван: – Какво е това щастие? – Съчетание между крепко здраве и слаба памет! – отговаря радиото.