7166
Двама играли цяла нощ на покер и на сутринта единия – обран до дупка – попитал: – Не мога да разбера, защо все ти печелиш? – Ами защото ти все губиш!
Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ
-
-
-
-
-
3508
Малкият Иванчо се научил да смята на пръсти. Веднъж, когато им дошъл на гости дядото, накарали Иванчо да демонстрира това си умение. Дядото задал въпрос: – Колко е три плюс четири? Иванчо сметнал на пръсти и отговорил: – Седем! Дядото: – Слушай, синко, не трябва да смяташ на пръсти. Скоро ще тръгнеш на училище, а това хич няма да се хареса на учителката. Я си сложи ръчете в джобовете сега! Иванчо си пъхнал ръцете в джобовете. Дядото пита: – Колко е пет плюс пет? Иванчо почва да шава с ръце в джобовете и после казва: – Единайсет!
-
-
-
-
5722
КАКВО НЕ ТРЯБВА ДА КАЗВАТЕ НА ПОЛИЦАЙ КАТО ВИ СПРЕ: 01. Съжалявам, не бях обърнал внимание на радар-детектора… 02. Лошо ченге, няма поничка за теб. 03. Добри сте, трябва да сте карали поне със 140 за да ме настигнете. 04. Мислех, че трябва поне да си в добра форма, за да станеш полицай… 05. Вярно ли е, че единствената причина да ставате полицаи е, че сте глупави за МакДоналдс? 06. Какво ще кажеш за двайсетак, виждал ли си такива досега? Това са доста понички и кафета… 07. Ще проверяваш ли багажника? – наистина не ти трябва да правиш това… 08. Е, корумпиран ли си, или…? 09. Искаш ли да развъртим един джойнт? 10. Чакай, би ли подържал малко тоя кървав нож!? 11. Превишена скорост? Аз? Не. Просто се опитвам да се махна от тоя скапан, малък кокошкарски град, пълен с развъдени, слабоумни мухльовци, колкото се може по-скоро…
-
-
6847
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
-
-
-
10730
Президент посреща на аерогарата спортисти от Олимпиадата. Подават му предварително написаното привествие и той започва да го чете пред микрофона: – О, о, о, о, о… – Господин президент,- подшушва му – това са олимпийските кръгове! Четете по-надолу!
-
-