Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!
Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая – Петка. Чапаев пита: – Анке, майка ти балерина ли е била? – Не, защо? – Такива дълги и хубави крака имаш… Пълзят. След малко Петка пита: – Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил? – Не, защо? – Такава права и дълбока бразда правиш…
– Иванчо, защо вчера не си бил на училище? – Ами учителката имаше рожден ден и реших да й направя подарък. – Какъв подарък? – Ами не отидох на училище.
Мъж отива в командировка. Вечерта свалил някакво гадже, завел го в хотела. Точно влязла девойката в банята, да вземе душ и на вратата звъни куриер, който носи телеграма. Съпругата на командирования била катастрофирала и загинала трагично. Разстроен мъжът седи на леглото, а в този момент гаджето се появява голо от банята. – Какво става с теб, скъпи? Изглеждаш толкова тъжен… – Дори не можеш да си представиш, колко гузен ще се чувствам на сутринта…
