2158
– Вчера ми откраднаха куфара и палтото. – Ходи ли в полицията? – Ходих. Не са ги откраднали те.
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
– Къде работиш? – Тайна, не казвам. – А колко ти плащат? – По пет лева на бомба.
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…
Един с Трабанче закъсал на посред пътя. Покрай него минало Ферари. Човека с Трабанта помолил Ферарито да го дърпа. Той се съгласил. Едно Ламборджини изпреварило Ферарито. Почнали да се състезават. Трабанта почнал да натиска бибитката, защото почнал да се разпада. Отстрани на пътя стои патрулка. Единият полицай към другия: – Виж! Ферари и Ламборджини се състезават, а едно Трабанче бибитка да му направят път.
Попитали радио Ереван: – Да вярвам ли на приятеля си, който твърди, че жена му е ангел? – Приятелят ви вдовец ли е?
Младоженката е много нервна, когато влиза в хотела, придружена от съпруга си. – Мили – шепне тя, – имам впечатление, че всички ни гледат, толкова имаме вид на младоженци на сватбено пътешествие! Няма ли начин да ги накараме да помислят, че сме женени отдавна? – Има – отговаря съпругът. – Вземи да носиш куфарите.
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…