Седят двама в затворническата килия. Единият си седи на леглото, а другият се разхожда напред-назад из килията. По едно време седналият казва: – Сега вече разбирам Закона за относителността на Айнщайн. Ето: ти стоиш прав, а аз седя, но и двамата лежим.
Една жена минава през парка. Изведнъж иззад храста: – Стой! Тя спира. – Лягай! Легнала. – Пълзи! Запълзяла. И изведнъж чува до ухото си съчувствен глас: – Госпожо, да не ви е лошо?Аз тука обучавам куче и ви гледам пълзите…