Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Лъвът направил трудов ден в гората със задължително присъствие на всички животни. Само заекът не дошъл. Лъвът пратил баба Меца да го повика. Тя отишла, но на вратата на къщата на заека имало табела: "Ебем!". Мечката се върнала и разказала всичко на лъва. Той поклатил глава и казал: "Нека, и аз като млад така правех…" Минало време, лъвът направил нов трудов ден. Пак само заекът отсъствал. Пак мечката отишла да го вика и намерила пак същата бележка на вратата. Лъвът пак не се разсърдил. Но когато и на трети трудов ден пак само заекът не се появил, лъвът лично отишъл да го извика. Гледа бележката на вратата, влиза и гледа заекът… хрупа морков. Попитал го: "К"во ебеш ти бе, зайо?" Заекът му отговорил: "Ебем ти трудовия ден!"
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: – Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: – Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!
