386
Играят си Иванчо и Марийка в пясъчника. Изведнъж Марийка си изпуснала куклата. Навела се да я вдигне, а Иванчо започнал да я… оправя де! – Ох, боли! Иванчо: – За първи път ли ти е? – Да! – отговаря Марийка – Нормално, нормално!
Играят си Иванчо и Марийка в пясъчника. Изведнъж Марийка си изпуснала куклата. Навела се да я вдигне, а Иванчо започнал да я… оправя де! – Ох, боли! Иванчо: – За първи път ли ти е? – Да! – отговаря Марийка – Нормално, нормално!
Учителката казала на децата: – Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва: – Кажи ти, Иванке. Иванка започва: – Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. – Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке. Марийка започва: – Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. – Отлично, Марийке, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: – Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Щирлиц хвърли хартийката в тоалетната чиния и пусна водата. Шифрограмата пое по пътя си към разузнавателната централа…
Поручик Ржевски прочел книга за това как трябва да се разговаря с жените. Там имало и примерни теми за разговор: за животните, за времето, за музика, за любов. Решил той да опита, отишъл при една дама и казал: – Какво хубаво кученце имате, мадам! – и го сритал с ботуша си – Лети ниско, сигурно ще вали. У дома имам един барабан, не искате ли да ходим да се чукаме?
Иванчо и Марийка са сред природата. – Марийке, намерих четирилистна детелина. – Иванчо, това означава, че ние скоро ще се оженим. – Така ли? Аз винаги съм мислил, че четирилистната детелина носи щастие…
– Марийка е истински телефон! – Какво искаш да кажеш, Иванчо? – Ами, когато и да я повикам на среща все дава заето.
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда: – Доведете ми една девственица! Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика: – Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е! Водят му друга. Пак същата история. Трета – пак я гони… Чапай разярен вика Петка при себе си: – Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен? – Ама Чапай, – рекъл Петка, – никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така – да ни нямаш вяра?
Иванчо пита баща си: – Тате, твойте очила колко пъти увеличават? – Три пъти. – Добре тогава ето ти бележника ми.