Пожар. Насъбрала се тълпа. Всички гледът как мъжът самоотвержено спасява семейството и покъщнината си: Влиза в горящата къща и изнася на ръце двете си деца. Влиза и изнася жена си. Влиза и изнася телевизора. Влиза и изнася стереото. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Влиза и нищо не изнася. Един от зрителите го спрял и го питал: – Ти луд ли си? За какво само влизаш в огъня като нищо не изнасяш? – Абе, обръщам тъщата.
Три месеца след сватбата жената започва да обвинява мъжа си, че той я обича по-малко. – Преди ти винаги ставаше пръв, приготвяше ми закуската, а сега аз правя всичко това… – Глупости! – възразява той. – От това, че ти ставаш рано и приготвяш закуската, моята любов не е намаляла ни най-малко…
Стоят си трима приятели и си говорят, и тогава единият каязал: -Абе да знаете моята тъща като почина и ние и взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб. Тогава и вторият казал: – Абе и моята тъща като почина и взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех. Третия мислил, мислил, извадил мобифона си и звъннал на тъща си: -Ало, майко какво правиш. -Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка. -Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш те хората взеха хубавите места!
Срещат се две приятелки. Едната пита: – Кво става с твоя мъж? Още ли скита по цели нощи из игралните домове и пръска пари на вятъра… – Скъпа, това е минало! Аз проведох с него един сериозен разговор. Сега той е нов човек, не пуши, не пие, по игрални домове и ресторанти не ходи….Само си лежи тихичко в реанимацията.
