Вицове за лов и риболов
На брега на язовира седи рибар и държи в ръката си вестник и чукче. – Какво правите? – пита турист. – Ловя шарани по мой метод. – Как така? – Държа вестника над водата. Шараните са любопитни, идват да надникнат в него и аз ги удрям с чукчето. – И много ли уловихте по този начин? – Вие сте тридесет и шестият.
Един мъж лови риба, а на главата му – тухла. Минава една жена, гледа го – с тухла на главата – и любопитството я заглождило. – Каква е тая тухла на главата ти? – Пусни ми и ще ти кажа – отговорил мъжът. – Абе я си еби майката! – казала жената и си тръгнала. Обаче нали е любопитна – върнала се. – Кажи бе, каква е тая тухла! – Пусни ми и ще ти кажа. – Добре, ще ти пусна. Отишли те зад храстите и като се върнали мъжът й казал: – Слушай сега – от сутринта съм тука, на червея – нищо, ама на тухлата – ти си третата!
Един млад ловджия пита един стар: – Абе ако отида в гората на лов и срещу мене се изправи мечка и аз вдигна пушката за да я застрелям, обаче тя засече, какво да правя? Старият казал: – Нямаш никакви проблеми. Оглеждаш се, избираш си най-високото дърво, качваш се на върха му и се намазваш целия с лайна. – Че от къде да взема толкова лайна? – попитал учуден младият. – Ще има, ще има…
Един ловец отива в гората.Вижда три перални.Застрелва първите две.Те избухват.Стреля по третата пералня.Не избухва.Стрелял още девет пъти.Пак не избухва.Най-на края ловецът отишъл при пералнята и я попитал: -Защо не избухваш като другите перални? А тя казала: -„Пералните живеят по-дълго с калгон“.
Посред зима един рибар отива да лови риба. Пробива една дупка в леда и тъкмо да хвърли въдицата, някакъв зад него му казва: – Няма риба! Рибарят отива на друго място. Онзи пак му казва: – Няма риба! Рибарят се обръща и разгневен го пита: – Кой си ти бе, мангал? Онзи го гледа и в същият момент го потупва по рамото и му казва: – Аз съм пазачът на хокейната площадка!
Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло. Бащата: – Сине донеси от колата тесто – ще ловим на него. Синът: – Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох. – Е нищо, донеси хляба! – Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия. – Значи да знаеш – никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!
Рано сутринта в събота жена се събужда. Става и отива в кухнята. Взима ножа и накълцва въдиците, нарязва влакното, полива с киселина плувките, с ножицата нарязва гумените ботуши на лентички, отваря прозореца и изхвърля стръвта. Удовлетворена от извършеното тя ляга отново в леглото и прегръща спящият си съпруг… Остават и още два часа живот…
