– Малейй шо не се сетихме за тия фенери бе? Само Ицето се сети! А той къвто е тъпирр! Ама се сети да го еба! Ама ние толко ли сме тъпоумни бе?– Ееее нищо не се хаби толкоз друтия път ше се сетим!(Разговор между ученици)
И точно когато жителите на крепостта очаквали най-лошото, пристигнала вестта, че Крум е невидимо заклан от своите приближени, тй като в края на живота си загубил зрението си. Кандидатстудентски
Гогол страдал от тройнственост, която се състояла в това, че с единия крак той стоял в миналото, с другия приветствувал бъдещето, а между краката му била страшната действителност.
