Вицове за блондинки
Мъж работи в градината си. По едно време от съседната къща на бегом тича неговата съседка-блондинка, отваря пощенската кутия, поглежда в нея, затваря я и се прибира вкъщи. След известно време съседката отново тича, гледа в пощата, хлопва вратичката и се прибира. Когато това става за четвърти път съседа не издържа и пита: – Ама какво става? Да не се е случило нещо? – Точно така, случило се е! Моя тъп компютър непрекъснато ми съобщава: "You"ve got mail".
Един катаджия пътувал към София. По едно време попаднал на задръстване. Тръгнал напред да види каква е причината. Стигнал до началото на задръстването и видял една кола, която се движила напре-е-ед-наза-а-ад. Спрял я той и от там се показала чаровна блондинка. – Какво правите? – попитал катаджията. – Засилвам се да полетя – отговорила блондинката. – Защо? – Искам да отида в София, а на онази табела е написано "София" и има нарисувана стрелка нагоре.
Две блондинки работели на строеж. Едната попитала: – Забелязах, че вадиш гвоздеи от кутията с инструменти, оглеждаш ги и хвърляш някои от тях. Защо? – Ами понякога вадя от кутията гвоздеи, които са към мен с остра си част – те са дефектни – нямат главичка. Ако гвоздеят е насочен с острото към къщата, значи е здрав. – Колко си глупава! Гвоздеите, които сочат към теб не са дефектни! Те просто са за противоположната стена на къщата!
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Решили блондинките да развенчаят мита за тяхната глупост, събрали се на конгрес, избрали най-умната от тях и я изпратили на изпит. Явила се тя и изпитващият я пита: – Колко е 2+2? – 6. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Добре де, колко е 2+2? – 5. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Този обаче е последен. Колко е 2+2? – 4. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс."