Вицове за блондинки
Една блондинка си купила кола и поканила приятелката си /също блондинка/ на пазар в града. След като приключили пазаруването, двете блондинки се отправили към колата, но се оказало, че вратите са заключени, а ключът виси на таблото. Момичетата прекарали няколко часа в неуспешни опити да отворят колата. Изведнъж едната от тях погледнала към небето и видяла приближаващи се облаци. – Бързо, измисли нещо, защото идва буря, а аз забравих гюрука на колата отворен!
Някаква градска мадама (блондинка) отишла на гости на баба си на село. Докато бабата била излязла, котката им се окотила. Връща се бабата и внучката й казва: – Бабо, котката се окоти! Две мъжки и две женски котенца. – А ти откъде знаеш кои какви са? – Аз не, ама дядо ги погледна под опашките – там сигурно нещо пише.
Мъж работи в градината си. По едно време от съседната къща на бегом тича неговата съседка-блондинка, отваря пощенската кутия, поглежда в нея, затваря я и се прибира вкъщи. След известно време съседката отново тича, гледа в пощата, хлопва вратичката и се прибира. Когато това става за четвърти път съседа не издържа и пита: – Ама какво става? Да не се е случило нещо? – Точно така, случило се е! Моя тъп компютър непрекъснато ми съобщава: "You"ve got mail".
Три блондинки попаднали на остров сред реката и не знаели как да се измъкнат. Тогава дошъл Добрия дух и им обещал да им изпълни по едно желание. Първата казала: – Искам да ме направиш умна, че да се измъкна. Речено-сторено, направила си сал и минала. Втората казала: – Искам да ме направиш по-умна от първата. Речено-сторено и тя си направила лодка и минала по моста. А третата казала: – Искам да съм по-умна от втората. И тогава духът я направил мъж и тя минала по моста.
Полицай отиват на мястото на пътно-транспортно произшествие. Гледат преобърната кола, а до нея седи блондинка и нервно пуши. – Какво стана? – пита един от полицаите. – Ами карам си аз, не бързам, никого не изпреварвам, изведнъж гледам елхичка, аз наляво, елхичката и тя наляво, аз надясно, елхичката и тя надясно, пак наляво, елхичката и тя наляво… За да не се ударя в елхичката, взех че се преобърнах в канавката… Полицаят: – Ква елхичка бе? Тука в радиус десет километра няма едно дърво. Блондинката: – Имаше елхичка! С очите си я видях! В това време вторият полицай оглежда колата и крещи: – Ква елхичка ма, това е освежителят, дето ти виси на огледалото…
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
Блондинка постъпила на работа в офис. Първото нещо, което трябвало да направи, било да донесе кафе. Тъй като искала да се справи много добре, блондинката взела един термос и изтичала до близкото кафене. – Мислите ли, че този термос ще побере шест чаши кафе? – попитала блондинката, когато дошъл редът й. Барманът погледнал термоса, погледнал и блондинката и казал: – Да, май ще побере точно шест чаши! – Чудесно! Дайте ми тогава две къси, две черни и две безкофеинови.
