Вицове за борци/мутри
Две групи борчета се карали за това кой да притежава паркинга. Обявили си състезание с кучета. На другия ден едната група идва с бултериер а другата с дакел. Дакелът изяжда бултериера. Едната група борчета казва: – Знаеш ли колко платихме за този бултериер? А другата казва: – А вие знаете ли колко платихме за пластичната операция на този крокодил?
Някакви обират един тип. За да го сплашат, го топят в кофа с вода да го давят. Вадят го и го питат: – Долари има ли? Изтръсквайки се им отвръща: – Няма. Топват го отново и го вадят: – Злато има ли? – Няма. Топват го отново и го питат: – И левове ли няма? Тариката нервно им отвръща: – Слушайте момчета, или ме дръжте по-дълго под водата, или ме пуснете по-дълбоко. Нищо не се вижда.
Мутра отива в туристическа агенция. – Какво ще обичате? – Ще ми се малко да си почина, ама ми трябва нещо по-така… – Какво ще кажете за Бахамските острови? – Не. Там вече ходих. Иска ми се нещо по-специално, да се отвлека от ядовете, от работата. – Малко ски из Алпите? – Не. И това съм го правил. – Знам, какво ви е нужно – сафари! – Това какво е? – Ще се повозите на джип, ще постреляте… – Че то все едно, че съм на работа!
Влиза в железария един борец и казва: – Брато дай един хляб бе! – Ама господине тука хляб не се продава… – отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача. На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: – О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: – Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
Мутра се записала в туристическа фирма за екзотична почивка на Бахамите. На половината път самолетът се развалил и паднали на необитаем остров. Спасили се няколко пътника и мутрата. След една седмица запасите от храна свършили и настанал глад. Решили да теглят жребий и да изядат някой от групата. Теглят жребия и изяждат един от пътниците. След една седмица, още един. На третата седмица, жребият се паднал на мутрата. След като научил резултата, той вади мобифона и се обажда. След няколко часа пристига хеликоптер и прибира всички оцелели. Пътниците: – Защо не извика помощ по-рано?! Тука един друг се ядем, а ти? – Ами, щото мислех, че това влиза в стойността на екскурзията…
Един борец си хванал едно такси защото валял много силен дъжд. Изминали 300-400 метра и едно хубаво младо момиче маха на таксито да спре. Шофьорът казал: – Абе, дай да я качим тая, скив ква пичка е. – Ми, качи я да не я вали дъжда. Качили момичето. Седнала на задната седалка и се оказало че била без бикини. Шофьорът гледал, дървил се, червил се и по едно време не издържал и завъртял огледалото към бореца: – Глей кво става бе! – казал шофьорът. – Леле, от тоя дъжд съм станал като путка в главата! – завайкал се бореца.
Един борец се разхождал из полето със синчето си. Детето по едно време го попитало: – Тате, какво е онова дето лети там горе? – Ами птица. – Как се пише това? – Ето как. – чертае му в пръстта. – П-т-и-ц-а. – А онова там какво е? – Делтаплан. – Как се пише? – Ами… Д-е-… – вглежда се в небето. – Знаеш ли, и това е птица!
Младо момче, борец и възрастен човек решават да отидат до дървото на истината да видят кой е прав. Пръв отишъл младока: – Аз мисля, че през 2000 година всеки ще си има компютър! Да ама не. Шляп с клона и дървото го наказало, че лъже. Дошло ред и на възрастния: – Аз мисля, че през 2000 година ще цари мир… Шляп с клона, и тоя лъже. Дошъл ред на бореца: -Аз мисля… Шляп с клона за лъжата и бореца умрял…
Мутра влиза в музикален магазин и пита за най-добрият музикален инструмент, с който да се хвали пред приятелите си. Показват му цигулка Страдивари, произведена през 1730 година, която струва 70000 долаpа. – Цената няма значение! – казва той,- А фирмата производител съществува ли още? – Естествено не. – отвръща продавачът. – А не, отказвам се. Откъде ще купувам резервни части…