Вицове за борци/мутри
Една мутра кара БМВ-то си с бясна скорост по магистралата. В този момент му звъни GSM-а: – А бе, брато, къде си? – А бе, движа тук по магистралата, бе брато. – Брато, внимавай много, защото току що по радиото казаха, че някакъв идиот карал с 200 срещу движението. – А бе, брато, не е един, бе, много са…
Детето на един борец се разболяло и вдигнало много висока температура. Вечерта то се оплакало на баща си: – Татко, имам 38 градуса температура. – Оо – казал борецът – нищо ти няма. Аз съм имал 50-60. След малко като останали насаме, жена му се скарала: – Как може да говориш такива глупости на детето? Човек не може да вдигне толкова висока температура! – Знам – казал борецът. – Ама аз само исках да го успокоя детето. Иначе я съм имал 20-25…
Борче отива при шефа и пита: – Шефе! Насекъде пишат нюанси, нюанси… Абе кво е тва нюанси? Шефът: – Глей сега Картоф… Трудно е да се обясни с думи. Я си свали гащите. Картофа сваля гащите, шефа го обръща и го опъва отзад. – Ето сега, значи, ти си с хуй в задника и аз съм с хуй в задника, обаче има нюанси…
Един борец си кара БМВ-то, а след него карат една пожарна и една линейка. Един полицай спира БМВ-то. Вместо да отминат обаче, линейката и пожарната също спират зад БМВ-то. Полицаят се доближава до БМВ-то и иска документите на бореца. След като ги преглежда, той пита: – Абе тия двамата защо спряха след теб? Борецът отговаря: – Как защо, защото ми писна като ме спират да ме питат имам ли аптечка и пожарогасител. Ето ти аптечка, ето ти пожарогасител…
Отишъл "вожда" на наша групировка на посещение в Дания. Навръщане си донесъл "LEGO"? Затворил се в кабинета си и три седмици не излизал- ни ял, ни пил, ни (срал) до тоалетна ходил! Накрая излязъл, светнал от радост, в ръцете си държи сглобен конструктор. Борците го питат: – К"во ста"а бе шефе, к"во са радваш толкова? – Вижте, вижте! Сглобих го само за 3 седмици… а там пише "от 3 до 5 години"…
Мутра диктува на смъртно легло завещанието си на адвокат: – На третата си жена завещавам вилата в Княжево и малкия дворец в Испания. На приятелката ми – сто хиляди долара и един автомобил "Форд Мустанг". На племенницата ми, която работеше в моя офис – да поеме работата и да ползва служебното "Чероки" като свое. А на сина си, който смята, че главното богатство е здравето, оставям спортната си шапка и кецовете.