4423
Двама погребални агенти си говорят: -Сънувах родилен дом! -Това е от лошо храносмилане.
Черен хумор
Двама погребални агенти си говорят: -Сънувах родилен дом! -Това е от лошо храносмилане.
– На колко сте години? – Аз съм в преходна възраст: пенсия още не ми дават, а жените вече не ми дават.
– Щом ви видях, веднага си спомних за един хотел в столицата. – За кой хотел, господине? – За „Златната гъска“, госпожице.
– Какво е това, което правиш? – Къщичка за птици. – А къде й е вратичката? – Няма вратичка. – Тогава птицата как ще влезе? – Няма страшно, тя вече е вътре.
Пена среща Мария в тролея с цветя и я пита: – Къде отиваш? – На гробищата. – А ще се връщаш ли?
В германски затвор двама затворници си говорят: – Заради евреите сме тука! – Как така? Че то нали вече няма евреи в Германия? – Именно. Ако имаше, те щяха да са в затвора.
Превод на поема написана от един африкански "Шекспир" Скъпи Бели Приятелю, Ето някои неща, които ти си длъжен да знаеш: Като се раждам, аз съм черен. Като израствам, аз съм черен. Като ходя под слънцето, аз съм черен. Когато ми е студено, аз съм черен. Като ме е страх, аз съм черен. Като съм болен, аз съм черен. Като умра, аз все още съм черен. А ти, Бели Приятелю, Като се раждаш, ти си розов. Като растеш, ти си бял. Когато си под слънцето, ти си червен. Като ти е студено, ти си син. Като те е страх, ти си жълт. Като си болен, ти си зелен. Когато умреш, ти си сив. И имаш още нахалството да ме наричаш "ЦВЕТЕН"!
Един възрастен човек се разхождал по улицата с отворен цип отпред на панталона. Един човек се разминал с него и го попитал : – Ей, дядо, защо вървиш с отворен цип? Дядото му отговорил: – Абе, вчера когато се прибирах се беше разкопчала ризата и ми се вдърви врата! Та сега…
Малко момиченце сяда в скута на дядо си и пита: – Дядо, мен Господ ли ме е направил? – Да, мило дете – отговорил старецът. – Дядо, а Господ и теб ли е направил? – Да, мило дете. Момиченцето погалило сбръчканото лице на дядо си и казало с въздишка: – Е, явно Господ се справя много по-добре напоследък…
Гилотината е вдигната. Докарват поредния осъден. Той стъпва на ешафода, приближава се до палача и нещо му шепне на ухото. – Добре, добре, вървете – маха с ръка палачът. – Но все пак би било по-добре, ако следващия път уведомите лекаря си, а не мен за разстройството си…
Възрастна жена към внучката си: – Когато аз бях млада, музиката бе къде-къде по-мелодична отколкото днешната… – Но, бабо, това е миксерът!
Интервюират столетник. – Как достигнахте тази преклонна възраст? – Знаете ли, аз още от младини бях твърдо решил – каквото и да става, ще продължавам да живея!
– Господин капитан, нашата подводница атомна ли е? – Абе, матрос, я иди питай е-е-ей оная група плешиви механици…
Перфектната обида: Майка ти е толкова дебела, че като стъпи на кантара се изписва: "Следва продължение…."
– Къде отиваш? – До тоалетна. – По голяма нужда или по малка? – По средна. – Как така? – Имам разстройство.
– Извинете, коя е тази жена там? Има толкова идиотски вид… – Това е сестра ми. – О, простете, не забелязах, че си приличате.