1117
На времето бях толкова нежен, толкова чувствителен… по ухото да ме пипнеш и ми ставаше…
Черен хумор
На времето бях толкова нежен, толкова чувствителен… по ухото да ме пипнеш и ми ставаше…
Презервативите са измислени от вече родените…
– Защо носиш толкова малки и тесни обувки? Сигурно са с три номера по-малки от крака ти! – Как да ти обясня… С жена ми не се разбираме, синът бяга от училище, тъща ми мрънка, без да спре… Единствената ми радост в тоя живот е да се прибера вечер в къщи и да си събуя обувките…
Двама каубои си яздили из прерията и видели на едно дърво oбесен негър, с избодени очи, с извадени ръце и извадено сърце. – Егати самоубийството – заключил единия каубой.
Един възрастен човек се разхождал по улицата с отворен цип отпред на панталона. Един човек се разминал с него и го попитал : – Ей, дядо, защо вървиш с отворен цип? Дядото му отговорил: – Абе, вчера когато се прибирах се беше разкопчала ризата и ми се вдърви врата! Та сега…
Господин с патерици чете на улицата лозунг: "Днес започва месецът по безопастността на движението!" – Вчера трябваше да започне! – раздразнено възкликнал човекът.
Млад лекар преглежда починал човек. Негов приятел го пита:– По какво познавате, че този човек е починал?– Но, моля ви! Нали всички в къщата плачат?!
– Ти откъде познаваш прадядо ми? – Изобщо не го познавам. – Странно, разказваш същите вицове като него.
Вдовица нервно обяснява в погребалното бюро: – Казах ви да бъде със син костюм, а вие сте облекли мъжа ми в кафяв!? – Ед – провиква се агентът – размени ако обичаш главите на номер 2 и номер 5…
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
– Тате, искам да стана патоанатом! – Само през трупа ми!
– Случвало ли ти се е нещо странно някога? – Не, не помня! – Имаш два часа срок да си спомниш! – Какво ще стане ако не си спомня? – Ще ти се случи!
Скинар пита цигане:– Ей, малък, ти какъв искаш да станеш бе?!– Космонавт, бате!– Не, бе – веро или сапун те питам?!
Двама дървари в гората и между тях редица дървета. Единият се провиква:– Хвърли ми брадвата!– Дръж Пешо! Хвана ли я Пешо? Пешо, Пешо, защо мълчиш?
– Как успяхте да доживеете до сто години? – пита журналист един столетник. – Защото винаги съм бил умерен във всичко: в секса, в пиенето, в пушенето, в яденето. Разбира се, има значение и това, че когато отидох на пристанището, се оказа, че съм закъснял и "Титаник" вече е отплавал.
Обява във вестник: "Изгубено е куче. Отличителни белези: без едно око, без един крак и без зъби. Отговаря на името Лъки."