2769
– На какво мирише тук? – На Роза. – Тя да не е увяхнала? – Не, преоблича се…
Черен хумор
– На какво мирише тук? – На Роза. – Тя да не е увяхнала? – Не, преоблича се…
Двама патолози си говорят:– Абе помниш ли онази блондинка, дето й правихме аутопсия преди два дена?– Че как, и к`во за нея?– Ами клиторът й е като лимон.– А, толкова голям ли?– Не бе, толкова кисел.
Дете отива при майка си: – Мамо, мамо! Баба ме ухапа! – Казах ти да не влизаш в клетката!
Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии генитали. Слепият Джо пита: – Кой си ти? Тишина. Слепият Джо хваща гениталите по-здраво: – Кой си ти? Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно: – Пак питам, кой си ти? В отговор се чува стон: – Аз! Джо стиска още по-силно: – Кой аз? Тишина… – Кой аз? – стиска още по-силно – П-педро. – Кой Педро?! – стиска с две ръце Джо. Тишина… – Питам, кой Педро?! – и още по-силно стиска… – Н-немият П-педро…
Трима вампири сядат в кафене. Първият поръчва: – За мене една чаша гореща кръв, моля. Вторият: – И за мене една чаша гореща кръв. Третият: – За мене една чаша гореща вода. Другите двама го поглеждат в недоумение, а онзи вади една дамска превръзка и казва: – Днеска съм на чай от пакетчета.
Стара двойка си седи пред камината в къщи. По едно време дядото започва да се подхилва под мустак. – Ко се хилиш бре? – му викнала бабата. – Абе сетих се че като те чуках първия път, ти ми пръдна. Бабата се сконфузила яко. След известно време дядото се разхилил пак: – За ко пак си се разхилил сега? – Абе сетих се че и втория път като те ебах ми пръдна. Бабата се сконфузила много яко. лед известно време бабата започнала да се подхилва ехидно. – Ти пък за ко се хилиш, ма? – попитал я дядото. – Абе сетих се че аз и сега мога да ти пръдна, ама ти сега немой ме наеба.
Край едно гробище човек настига жена. Тя пита: – Извинете, може ли да повървя с вас, защото се боя? – Разбира се, госпожо! – Толкова сте мил! Нима не се страхувате поне мъничко? – Вече не. Виж, докато бях жив…
Професор измислил хапче против запек. Първите изпитания върху животни минали успешно. Решили да го пробват върху трима доброволци. На първия дали едно хапче, на втория две хапчета и на третия три хапчета. На следващият ден професорът проверява резултата. Отива при първия доброволец и пита: – Как е, отпусна ли те? – Супер е! До сега по-добро не съм срещал. Докторът отива при втория доброволец. Намира леглото му празно. Пита сестрата: – Къде е пациента? – От снощи е в тоалетната, докторе. Докторът отива да провери третия доброволец. В стаята го няма. Търси го в тоалетната. И там го няма. Докторът намира сестрата и пита: – Къде е пациента? – В реанимацията е, докторе… Вливаме му лайна, за да можем да му смогнем…
Минавайки през гробището много пиян човек внезапно паднал в един прясно изкопан гроб. Пазача, който обикалял наоколо чул стон от там: – Ох, студено ми е! – Ами как няма да ти е студено, като си се изровил!
Гилотината е вдигната. Докарват поредния осъден. Той стъпва на ешафода, приближава се до палача и нещо му шепне на ухото. – Добре, добре, вървете – маха с ръка палачът. – Но все пак би било по-добре, ако следващия път уведомите лекаря си, а не мен за разстройството си…
В живота на мъжа има четири периода: – още не – вече да – още да – вече не.
Баба разказва на внучката си, че по нейно време не е имало нито автомобили, нито телевизори, нито кина… – А тогава какво сте правили? – Живеехме, детето ми, живеехме…
– Вие не обичате черен хумор? У-у-у-у-! Расисти!
Двама алпинисти се катерят над дълбока пропаст. Единият се изпуска от въжето и пропада. Другият се провиква:– Какво става, жив ли си?– Жив съм.– Нещо счупено имаш ли?– Нямам.– Ами айде качвай се обратно!– Чакай бе, още падам.
Някакъв маркототевец хванал Златната рибка и тя му казала: – Пусни ме, и ще ти изпълня едно желание. (нали му бил такъв късмета на човека – само едно желание). – Искам да стана принц! – казал той. – Добре. – казала рибката. На другия ден се събужда човекът – в някакъв палат, над него надвесен слуга в ливрея и му казва: – Време е да ставате, принц Фердинанд, трябва да пътувате за Сараево!
Разговарят двама пенсионери. Единият пита: – Помниш ли наборе, как в казармата ни слагаха бром в чая? – Да, защо? – На мен взе да ми действа.