Черен хумор
Едно момиче не можело да си намери приятел, защото му миришела устата. Майка му казала да не говори, а само да кима с глава. Отишло един ден момичето в един бар и там я срещнало едно момче. – Ти сега ли дойде? – попитало момчето. Момичето кимнало с глава. – Искаш ли нещо за пиене? Момичето пак кимнало с глава. – Ти да не си няма? – учудило се момчето. – Не – не успяло да се сдържи момичето. – Пръдна ли? – Неее! – извикало момичето. – Е сега вече се насра!
Един човек имал лице, което приличало на задник. Накрая му писнало да му се подиграват непрекъснато и решил да скочи в една отворена канализационна шахта и така да се самоубие. Навел се той над шахтата, а отдолу се чул глас: – Хей, тук не се сере!
Между приятелки: – Много ми се иска когато стана на 70 години да изглеждам като Рена. – Не се притеснявай. Ти и сега изглеждаш така.
– Много се извинявам, господине! Седнала съм ви на очилата без да искам! – Не се притеснявайте, госпожо, те са виждали много по-лоши неща!
Каква е приликата между Андре Агаси и принцеса Даяна? – И двамата имат удар с по 170 км. в час…
Навръх Коледа едно малко момиченце се загубило в мразовитата, тъмна гора. Но, разбира се, както всяка коледна приказка, и тази има щастлив край – никой не разбрал, и коледният празник в селото си продължил необезпокояван.
Закръглена дама споделя с приятелката си: – Вярвай ми, докато бях на курорт, загубих десет килограма от теглото си! – Имаш късмет, че човекът, който ги е намерил е бил честен!
Вървяло едно вампирче през гората много гладно. Гледа на едно дърво вързана една гола мадама и до нея един много стар вампир седи и нещо се куми. – Ийй дядо, айде да й изпием кръвта на тая. – Не мога, синко, нямам зъби. – Ами как живееш тогава? – Карам я някак криво-ляво от месец на месец.
Двама некрофили си говорят: – Как си бе, приятел? – Екстра! Сега си чукам една двудневна…, ама да знаеш – тя е малко вкочанена, все едно чукам девственица! Ами ти как си, брато? – Ами аз се позадържах малко с една 30-дневна…, ама не мога да се оплача – къде ръгна, там влиза!
– Случвало ли ти се е нещо странно някога? – Не, не помня! – Имаш два часа срок да си спомниш! – Какво ще стане ако не си спомня? – Ще ти се случи!
Не трябва да се съди за една девойка само по външността й.Джак-изкормвача знаеше това, и затова се интересуваше и от вътрешността.
– Защо носиш толкова малки и тесни обувки? Сигурно са с три номера по-малки от крака ти! – Как да ти обясня… С жена ми не се разбираме, синът бяга от училище, тъща ми мрънка, без да спре… Единствената ми радост в тоя живот е да се прибера вечер в къщи и да си събуя обувките…
Един човек имал много въшки и отишъл за съвет при лекар. – Докторе, какво да правя? Изтормозиха ме тия въшки! – Ето ти тука едно мазило, ще се намажеш и готово. – Ама то много скъпо бе, докторе! Нямаш ли нещо по-евтинко? – Няма… Ама да ти кажа, сещам се за един безплатен начин да се отървеш от въшките. Като пътуваш в градския рейс, трябва да намериш някой по-въшлив и от тебе. Долепяш глава до неговата, твоите въшки ще се сбият с неговите, ония ще изтрепят твоите и си готов. Така и направил човекът – намерил някаква въшлива циганка, долепил глава до нейната, чул някакво шумолене в косата си и си помислил: "Край! Отървах се!". Прибира се вечерта у тях, ляга си да спи и чува в косата си въшките да си говорят: – Ех, каква битка беше само! 50 от нашите загинаха! Ама взехме 200 пленници!
Двама професори гледат минувач с много странна походка. След кратко обсъждане, професорите спират минувача и го питат: – Извинете господине, но с колегата сме в научен спор. Аз смятам, че Вие сте болен от паралич, а той твърди, че сте пиян. Кой от нас е прав? – И тримата сме се излъгали. Аз мислех да пръдна, пък се насрах. – отговорил минувача.
– Мамо, мамо! Може ли да полюлея братчето си? – Разбира се! Нали за това сме го обесили!!!
Как евреите бягат от концлагерите? – Скачат в пещта и дим да ги няма!