10963
Семейство се прибира от отпуска. Жената мълчаливо започва да разопакова багажа. Съпругът я прегръща: – Е, все пак, почивката ни не беше пълен провал, скъпа… Помисли си само, колко много хора никога не са виждали ледени висулки по палмите…
Черен хумор
Семейство се прибира от отпуска. Жената мълчаливо започва да разопакова багажа. Съпругът я прегръща: – Е, все пак, почивката ни не беше пълен провал, скъпа… Помисли си само, колко много хора никога не са виждали ледени висулки по палмите…
Веднъж директорът на затвора извикал при себе си палача и му направил строга забележка да не се отнася толкова грубо с осъдените на смърт. Вярно, че хората са обречени, но все пак до последния момент и те имат право на човешко отношение. На следващия ден водят един осъден на смърт. Посрещнал го палачът пред бесилката, протегнал ръка, погалил го под брадичката и се ухилил: – Гъди, гъди, гъди! Кого ще бесим днес, а?
Пенсионер влиза в приемната на доктора. – Какво ви безпокои?- интересува се доктора. – Ами тука, нещо, сърцето не ми е наред. – В какво се изразява проблема? – Задъхвам се, губя сили. На първата още съм без проблеми, на втората с усилие, а на третата никак не мога да се кача! – Е-е-е-е, че на вашите 70 години! Грях е да се жалвате, уважаеми. Аз съм само на 30, а едва за една ми стига. Завиждам ви. – Докторе, за какво говориш?- мрънка стареца. – За жени, естествено. – А-а-а-а, аз за стълбището бе!…
Когато сме съвсем млади, най-често има с какво, но няма къде.Когато остареем съвсем, обикновено има къде, но няма с какво.
Eдин дядо отишъл в един магазин да си купи риба. Застанал пред един аквариум и гледа една шарена риба. Пита продавача: – Рибата прясна ли е? – Ами… разбира се! Не виждате ли, че е жива?! – Е… то и бабата е жива ама…
Амнезията е хубаво нещо. Прочетеш един виц смееш се, прочиташ го пак, пак се засмееш.
– Здравей, Мартине! Разреши ми да ти представя моята братовчедка! – Не е нужно. Аз я познавам. – Така ли? Откога? – Преди време тя беше и моя братовчедка…
Плешо пред огледалото: – Вече съм на 60, а пък нямам нито един бял косъм…
– По-лошо от това не може! – казал песимистът. – Може, може – казал оптимистът.
– Защо си толкова унил? – Четох една книжка с много тъжен край. – Коя? – Спестовната ми книжка.
Надпис над писоар в мъжка тоалетна: "Не се надценявай – ела по-близо".
Един оптимист, един трезво мислещ и един песимист отиват при лекар. И тримата заболели по едно и също време, точно преди една седмица. Доктора пита първо оптимиста. – От колко време си болен? Оптимиста отговаря: – Съвсем скоро, вчера нямаше дори и една седмица. Пита трезво мислещият същото и той отговаря: – Точно преди седем дена. Накрая пита песимиста, откога е болен и той казва: – След три седмици ще стане месец.
Въпрос: Какво разделя хората от маймуните? Отговор: Средиземно море.
– Не ме нервирайте! Скоро вече няма да имам място да крия труповете!
Звъни се на вратата на един старец: – Кой е там? – Пионери! Да ви донесем вода, дърва да ви нарежем…! – Кой? – Пионерииии…! В магазин да отидем, пода да измием…! – Кой, кой? – Твойта мамка! Пионери сме бе! Обяд ще ти сготвим, батерията на слуховия апарат ще ти сменим…
Разговарят майката и тъщата. Майката: – Искам да бъда кремирана като се спомина… Тъщата: – Аааа… в никой случай! Аз искам да ме погребат! – Що бе? – Ами ти не знаеш ли че ги горят по няколко човека заедно? – Че тебе срам ли те е бе?