3759
Един нещастник попаднал с краката си под бавно движещ се валяк. Погледнал водача на валяка надолу и се смръщил: – Какво се пулиш, бе? Не си ли виждал валяк!
Черен хумор
Един нещастник попаднал с краката си под бавно движещ се валяк. Погледнал водача на валяка надолу и се смръщил: – Какво се пулиш, бе? Не си ли виждал валяк!
Жена полива цветята на гроба на мъжа си и му говори: – Скъпи, добавих калций във водата, с която поливам. Разправят, че укрепвал костите.
Новодошъл в ЮАР бял отишъл на кино. Отишъл на първия етаж и що да види – целият етаж пълен с негри. Седнал той на свободна седалка, а онзи до него: – Хей, ти май си нов? – Да. – Не виждаш ли, че тук всички сме негри, върви на втория етаж! Там са белите! Качил се той горе и седнал на свободно място. След време му се допикало. – Извинете, къде е тоалетната? – Ти май си нов? – Да. – Ами нали си на вторя етаж, върви се изпикай през балкона. Долу всички са негри! Послушал го той, и докато пикал се чуло: – Хеей! Ти май си нов? – Да. – Ами разтръскай го малко, не съм само аз негър тука!
Пътуват в самолет черни и бели. Развалила се климатичната инсталация и белите ревнали: – Ууу, миришете та не се траете! – Миришете вие – викнали черните, – защото имате гъбички! … И започнал боя. Пилотът се видял в чудо. Какво да прави, кацнал принудително и изкомандвал всички да излязат вън. В противен случай – тука ще се мре. – Не ви ли е срам бе! В кой век живеете! Няма черни, няма бели. В моя самолет всички са един цвят! – Е какъв ще да е тоя цвят? – попитали пътниците. – Няма значение какъв е… син да кажем. – Ами добре – съгласили се пътниците. – Дойде ли ви ъкъла в главата! Айде качвайте се обратно и само някой да е гъкнал! На входа обаче станало задръстване. – Я, господа – разпоредил се пилотът, – малко организация де! Я, светлосините напред, тъмносините – след тях!
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Четирима души играят хаэарт в къщата на единия. Жена му го пита: – Кога ще спрете да играете хазарт в нашата къща? – Извинявай скъпа – утешава я той, – но тази къща вече не е наша.
Една мадама решила да си пробва късмета и попитала в една агенция за фотомодели: – Според вас, ставам ли за фотомодел? Онези я огледали подробно и казали: – Не, най-много за фоторобот.
Вътрешнофирмена заповед: "Във връзка с обявения в страната траур, нареждам всички монитори да бъдат превключени на черно-бял режим."
Коя жена знае по всяко време къде се намира мъжа й? – Вдовицата.
В библиотеката: – Извинете, имате ли някакви книги за самоубийство? – Да, там на петия рафт би трябвало да са. – Там няма нищо! – Абе тия книги все ги взимат и не ги връщат…
Бабичка решила да изненада внука си и извикала двама клоуни за рождения му ден. Дошъл денят, всички стоят и чакат, а клоуните ги няма. По едно време на вратата се звъни. Отваря бабата, а на прага седят двама скитници. – Стопанке, дай да свършим някаква работа. Дърва да нарежем, нещо друго…. абе за една бутилка ракия… – Става! Триона и брадвата са в бараката, дървата са отзад, действайте… Продължават да чакат клоуните. По едно време бабата гледа през прозореца – единият скитник търчи из двора, надава някакви крясъци, пада и се въргаля по земята. Извикала вторият и му казва: – Дали вашият приятел ще се навие, да се направи на клоун пред внука ми. Малко да го развесели, виждам, че го може….ще му дам 50 лева… – Ами, не знам…..трябва да го питаме…Ей, Пешооооо, навитак ли си за 50 лева да ти отрежеме още два пръста бе?
Един селянин гледал зайци, а съседът му имал злобно куче. Един ден първият се хвали на комшията: – Ей, ако знаеш само какъв заек си купих! Шампион! Красавец! След няколко дена другия излиза на двора и какво да види – кучето му захапало заека за врата… Заекът цял в кръв и кал, мъртъв… Ами сега? Огледал се човекът, видял че комшията го няма, измил заека, прескочил оградата и го подхвърлил в зайчарника. Прибрал се и зачакал. По някое време съседът се прибрал и – право в зайчарника, да си нагледа добитъка. Излиза от там блед като платно, тича при съседа и заеква: – Д-д-д-д-ай ед-д-д-на ракия. – Защо, какво става? – Вчера най-хубавия ми заек умря и го зарових, а сега се е върнал в зайчарника.
Оптимист и песимист седят в парка. Песимистът вика: – Абе дай да идем някъде на закрито, тука ще вземе да ни се изсере някоя птица на главите. Оптимистът: – Ей, ама все за такива неща се сещаш! Гледай по-весело на живота де! След малко наистина минала една птица и им се изсрала на главите. Песимистът: – Казах ли ти аз, че така ще стане! – Ама гледай по-оптимистично на нещата де, можеше и по-зле да е! – Какво например? – Ами само си представи, ако и слоновете можеха да летят!
Едно момченце тъкмо проговорило и го попитали какво иска да му подарят на рождения ден. То отговорило:– Масичка.Станало на 10 години и пак го попитали какво иска за рождения ден. То пак отговорило:– Масичка.И така всяка година, когато го попитали, желанието му било все същото – масичка. Момчето пораснало, възмъжало, остаряло, станало на 80 години и пак го попитали какъв подарък иска, а той пак отговорил:– Масичка искам.Но един ден легнал да умира и роднините му го попитали защо са му били тези масички? А той отговорил:– Тези масички ми бяха за…И умрял.
Седи ди един столентик под сянка на пейката, минават съселяни и го закачат: – Как е, дядо Иване, можеш ли още, можеш ли? – Абе, мога, ама дава ли ти някой да опиташ…
Какво са нахалство и наглост? – Нахалство е да се изсереш пред вратата на съседа, а наглост – да му поискаш после тоалетна хартия.