8708
Чиста съвест? Това е първият симптом на склерозата.
Черен хумор
Чиста съвест? Това е първият симптом на склерозата.
Двама старци си седят в градската градина, хранят птичките с трошички и приказват помежду си:– Абе тия птици много приличат на нашите политици. – казва единия – Докато са на земята се задоволяват с трохи, пък като излетят на високо ти се изсират на главата.
Възрастен човек се оплаква: – Преживял съм една световна война, три автомобилни катастрофи, една самолетна, два несполучливи брака, един банкрут… А внучето ми идва днес при мен и ми заявява: "Дядо, ти нищо не разбираш от живота…"
Двама младежи си говорели: – Знаеш ли каква е разликата между чорапите и чорапогащите? – попитал единия. – Не. – отговорил другия. – Ами чорапите миришат на едно място, а пък чорапогащите на две.
Водят осъден на смърт към ешафода. Последното ви желание? – Да бъде погребан в един и същи ден с Негово Величество Краля! – Но кралят е още жив! – Няма значение. Аз мога да почакам…
Двама пенсионера отиват към публичния дом. Единия: – Какво ще правим, ако не ни пуснат? Другият: – Аз повече се притеснявам, какво ще правим, ако ни пуснат!!!
В село имало един гърбав и един сакат. Гърбавия го бъзикали много по-често от сакатия и един ден той решил да се махне от селото. Тръгнал из гората и изведнъж пред него "буф" – Дяволът: – Кой си ти, бе? – Ами аз съм гърбав. Взел му дявола гърбицата и човекът, вече здрав, се прибрал подскачайки и тананикайки обратно в селото. Като го видял сакатия, че е без гърбица учуден го попитал: – Какво стана с гърбицата, как се излекува? -Ам и отидах в гората и срещнах Дявола, който ме излекува. Решил и сакатия да търси Дявола, тръгнал из гората и изведнъж "буф" – пред него Дявола: – Кой си ти? – Аз съм сакат. – На ти тогава една гърбица.
– Господин капитан, нашата подводница атомна ли е? – Абе, матрос, я иди питай е-е-ей оная група плешиви механици…
Двама каубои си яздили из прерията и видели на едно дърво oбесен негър, с избодени очи, с извадени ръце и извадено сърце. – Егати самоубийството – заключил единия каубой.
Възрастен господин бил поканен на вечеря от свои стари приятели. Човекът бил очарован от това, че цяла вечер неговият приятел се обръщал към жена си с думите "Миличка", "Любима", "Захарче" и т.н. Когато жената отскочила до кухнята, господинът се обърнал към домакина: – Намирам за прекрасно, че след толкова години семеен живот, вие двамата все още си говорите с галени имена… – Да ти кажа истината, забравих й името още преди 10 години…
– Представи си, лекарят ми забрани всичко – и алкохол, и цигари, и жени! – Сериозно! Я ми кажи, какво ще прави жена ти довечера?
Звънят на рецепцията по телефона: – Кажете моля, този хотел не е ли "Елдорадо"? – Не господине, това е "Еспланада"? – Хм, излиза, че оня тип когото изхвърлих през прозореца на 10-я етаж е бил прав?
В дом за стари хора подготвят тържество по случай стогодишнината на един от пансионерите. Празничният ден настъпва и старецът, злобничък и доста бодър за възрастта си, духовито отговаря на многобройните въпроси. Деветдесетгодишна жена го пита какво трябва да прави, за да доживее до сто години. – Просто трябва да се чака, моето момиче – казва юбилярят. – Останалото са подробности.
"Дракула" – нова марка дамски превръзки с крилца…
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Два сапуна си говорят и единия вика: – Абе, що си толкоз слаб? А другия отвръща: – Често се къпя.