8048
Мразя расизма! И негрите.
Черен хумор
Мразя расизма! И негрите.
"С течение на времето забелязах, че най-много ми харесват жени на моята възраст. С ужас очаквам старостта…"
Двама погребални агенти си говорят: -Сънувах родилен дом! -Това е от лошо храносмилане.
Възрастен господин се хвали с успехите си в младостта. – Само за една година – казва той, – покорих сто жени! – Виж ти! – обажда се синът му. – Миналата година казваше, че били петдесет! – Да – излиза от положението старият, – но миналата година ти беше твърде млад, за да знаеш цялата истина!
Що е финансово-сексуална криза? Отваряш си портфейла, а там – кур…
Двама алпинисти се катерят над дълбока пропаст. Единият се изпуска от въжето и пропада. Другият се провиква:– Какво става, жив ли си?– Жив съм.– Нещо счупено имаш ли?– Нямам.– Ами айде качвай се обратно!– Чакай бе, още падам.
– Жена, какво пишеш? – Писмо на децата. Пиша им, че вече оздравяваш. Между другото, как е правилно да се пише – погрибение или погребение?
Мъж седи в кенефа със запек. Жена му минава и гаси лампата без да знае,че е вътре. От кенефа се чува: – Аъъъъуууоооиииии! Тя святка и вика: – Какво стана бе? – Охххх, помислих че са ми изхвръкнали очите.
Дама на възраст се хвали на своя приятелка: – Много добре съм се съхранила за възрастта си! Ето, мога да ходя без сутиен. – Да, даже така е и по-добре – изглаждат ти се и бръчките на лицето.
Попитали радио Ереван: – Каква е приликата между жената и колата? От радиото отговорили: – И двете стават трудноподвижни след спукана гума!
На покойния артист Асен Миланов се приписват следните думи: – Остарях, остаряаах. Косата ми опада, зъби не ми останаха, ръцете ми треперят, нищо не мога. Сал едното любене ми остана.
Вчера в местната болница една жена роди близнаци.Едното от децата умря, но другото нямаше такъв късмет…
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
Двама пенсионера отиват към публичния дом. Единия: – Какво ще правим, ако не ни пуснат? Другият: – Аз повече се притеснявам, какво ще правим, ако ни пуснат!!!
Баба Мара кани две свой приятелки на гости.Тъй като зобравяла доста, решила да си запише какво да ги почерпи. 1. бонбони 2. кафе 3. бисквитки Дошли бабите на гости. Мара обаче забравила къде е оставила така ценното листче. Въпреки това обаче се сетила, че трябва първо да ги почерпи с бонбони. След това им дала пак бонбони и така докато свършила цялата кутия. Тръгнали си двете баби и едната казала на другата: – Тая Мара и по една бонбона не почерпи. – Ти пък къде си виждала Мара? – попитала смаяно другата старица.
– Ти имаш направо лебедова шия! – Толкова изящна? – Не, толкова тънка и крива.