Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Стоял си Иванчо в къщи и наблюдавал баба си как се къпела и по едно време я питал: – Бабо какво е това мужду краката ти? Бабата се изчервила и отвърнала : – Аааа нищо Иванчо, нищо особено, белег ми е от младините. – А как е станал тоя белег ? – Ами как стана? Дядо ти като беше млад и сечеше дървата отхвръкна една съчка и ме удари там, та така. – Ееее, той пък баш по путката ли те умерил…
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял: – Да бягаме, Петка! Германците идат! Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл: – Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Отиват полицаите да хванат Щирлиц в квартирата му. Тропат на вратата и викат: – Щирлиц! Излизай! Нищо. – Щирлиц! Излизай, знаем, че си вътре! Отвътре се чува глас: – Мммм…. Може да съм излязъл. – Не ни будалкай, Щирлиц, обувките са ти тука! Излизай! Пауза, мълчание. След малко отвътре пак се чува глас: – Амиии…. Може да съм излязъл бос. Полицаите: – Ех, гадината мръсна, пак се измъкна!
– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар! – Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!
Иванчо и Марийка се разхождали в градината. Иванчо казал: – Марийке ще ти дам пет лева ако се качиш да ми откъснеш една ябълка. А целта на Иванчо била да й гледа гащичките. Така един, два, три пъти. Майката на Марийка й се карала но тя не чувала. Един ден се разхождали и пак така. Като се качила Марийка на дървото майката на Марийка се провикнала: – Маарийке ведната слез от дървото, Иванчо ще ти види гащичките! Марийка отговорила: – Не се безпокой, майко, аз вече ги свалих.
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
– Иванчо, това Иван Вазов ли е? – Не, госпожо, това е неговият портрет!
Майката пита Иванчо: – Защо плачеш? – Сънувах, че училището е изгоряло. – Не плачи де, това е само сън! – Плача точно за това…
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" – мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" – пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" – мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца. – Ти що не пишеш, бе, Иване? – Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо….
Сър Уинстън разбира, че съпругата му е спала със сър Джон. Отива при сър Джон и му казва: – Разбрах, че сте се виждали със жена ми! Отваря сър Джон тефтерчето и започва да прелиства: – Виждал, виждал, виждал… да… виждал съм се с нея. – Но аз разбрах, че вие сте ходили у нас! Сър Джон (гледа тефтерчето): – У вас, у вас, у вас, мммда… ходил съм у вас. – Но аз разбрах, че вие сте спал със жена ми! Сър Джон (пак гледа тефтерчето): – Спал, спал, спал… мммда… спал съм с нея. Сър Уинстън (вече ядосан): – Но аз, сър, не съм доволен! Сър Джон (отново тефтерчето): – Доволен, доволен, доволен… и аз не съм доволен…
Светското общество. Една от дамите разказва сутрешния си страшен сън: – Господа, днес сънувах ужасен кошмар! Пъхам си аз пръста в устата, а там – нито един зъб! Както обикновено пиян, поручик Ржевски повдига глава от салатата: – Мадам, струва ми се, че Вие не там сте си пъхнали пръста!
Космонавти от Земята най-после кацват на Марс. Срещу тях се задава един марсианец, целият в златни синджири и пръстени, и ги поздравява на разбираем език. Космонавтите учудено го питат: – Вие тука всички ли ходите с толкова много злато по себе си? – Не – отговаря марсианеца, – само арменците сме така!
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата. Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола. Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал: – Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
Час в училище, учителката проверява домашните на децата, стига до Иванчо и го пита: – Иванчо, имаш ли домашно? – Имахме, ама баща ми го изпи!