1324
След поредната лъжа бащата се кара на Иванчо: – Ти знаеш ли какво ги правят тея дето много лъжат? – Да, правят ги или депутати, или министри…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
След поредната лъжа бащата се кара на Иванчо: – Ти знаеш ли какво ги правят тея дето много лъжат? – Да, правят ги или депутати, или министри…
Четири слона се возят в едно трабанче, кой кара? Който има книжка! Как ще разберем че слонове обядват в "Шератон"? По трабанта отвън!
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Иванчо среща бременна жена на улицата. -Какво има в корема ти?-пита Иванчо. -Дете. -Обичаш ли го? -Да,разбира се. -Ами тогава защо си го изяла?
На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца – Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го – той вече чете Енгелс. "Ах да му се не види" – вика си Петка и пак не посмява да го безпокои. След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин. – Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. – рекъл му Петка. – Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря – казал Чапай.
Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял:– Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чорапа ми, ще ти счупя юргана.
– Марийке, с коя рокля имаш най-голям успех сред мъжете? – Още не съм я обличала.
– Иванчо, да не си болен нещо? Защо си толков блед? – Нищо ми няма, мама ме изкъпа сутринта.
Английски замък, пред него се ширнала ливада, покрита с прекрасен току що навалял сняг, изкрящ под слънчевите лъчи. Лордът – собственик на замъка се събужда и излиза на терасата да се полюбува на красивата гледка. О, ужас! Върху белият сняг с урина е изписано: "Лорда е рогоносец". Лордът веднага повикал Шерлок Холмс. След кратък оглед на местопрестъплението Шерлок Холмс направил своето заключение: – Милорд, почеркът е на жена Ви, а урината – на Вашият шофьор.
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце. – Биячи! – помисли си Щирлиц. – Щирлиц… – помислиха си бейзболистите.
Поручик Ржевски се събужда в палатката след страшен запой с хусарите и местните курви. Показва се навън и казва: – Господа, каква забележителна мъгла има днес… – Поручик, свалете си презерватива от главата!
Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: – Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: – Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Учителката пита Иванчо: – Кой е коренът на думата кокиче? – Луковицата, госпожице.
Иванчо се оправдава пред баща си: – Учителят се заяжда с мен, каза че нищо не разбирам от математика. После ми написа в бележника някаква цифра.
Джентълмен от Англия стой пред печката. На вратата се звъни. Друг джентълмен пита: – Може ли чаша вода, сър. Джентълменът от къщата му дава. След малко пак се повтаря същото, и пак, и пак. Последния път човекът от къщата пита: – Какво става? – Пожар, сър.