5342
Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен. – Какво става бе, заю? – Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!! – Е и кво? – Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник! – Чакай да помислим! – казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят. Седяли, мислили, седяли…. и най-накрая мечокът казал: – Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!! Помислил зайо и рекъл: – Верно, бе! Дай да го направим!!! Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело. – Кво стана бе зайо? – попитал мечокът. – Сичко мина есстра! – фъфлейки казал заекът – Дюфтабанлии не зимат!!!