Вицове за животни
Върви зайо-байо през гората целия окървавен. Среща го вълка и го пита: – Я? Зайо, какво е станало с тебе, защо си целия в кръв? – Ох, вълчо, вървя си аз, среща ме Баба Меца и като ме видя такъв пухкав и мекичък и ме използва за дамска превръзка. На следващия месец вълка среща орела из гората, целия в кръв и го пита: – На къде така орльо, целия си в кръв? – Абе, мерака ми е да набарам заека! Да вземе да каже на Баба Меца че тия с крилцата били по-добри превръзки!
Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче. – Защо плачеш? – Заекът ме излъга и ме наеба… – Гледай го ти! – казал лъвът и продължил. Среща вълка – и той плаче. – Какво ти се е случило? – Заекът ме излъга и ме наеба… – Виж го ти хитрецът! Продължил нататък и среща мечката – също плаче. – Какво е станало, защо плачеш Мецо? – Заекът ме излъга и ме наеба… – И тебе ли? Ще я видим ние тая работа! Продължил нататък лъвът и гледа – заекът стои до една дупка и мисли. – Абе Зайо, ти цялата гора си наебал – бива ли такива работи? – Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, ащото са ми къси лапите… – Къде, къде – казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи. – Ах ти хитър заек!
Мишките отиват при бухала за съвет: – Кажи ни, като най-мъдро животно, какво да направим? Всички ни гонят – котки, сови, всякакви други хищници. – Станете бодливи като таралежите, никой няма да ви закача. – А как да станем бодливи? – Абе не ме занимавайте с подробности, аз съм стратег, тактиката си е ваша работа.
Жирафа и стоножката щели да имат гости.За това жирафа казал на стоножката да иде и купи храна за гостите.Тя стигнала до магазина,стояла пред него три часа , влязла напазарувала,излязла и се сетила че е забравила нещо и стояла още три часа пред магазина и напазарувала.Върнала се при жирафа който я попитал защо се е забавила толкова много. -Еми имаше табелка на вратата „Изтъркай си обувките“а аз с моите сто…
Лъвът събрал всички животни и им казал: – Искам всеки да ми донесе месо. Който не ми донесе ще му бия един чимбер с оная си работа. И почнали животните да му носят месо. Дошъл ред на заека и той донесъл морков. – Защо ми носиш морков, а не месо? – Ами защото не можах да намеря друго. Баам един чимбер. Заека хем реве хем се смее. – Що ревеш бе? – Щото ме боли. – А що се смееш? – Таралежът иде с ябълка.
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче – потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. – Ха, сега де – разплакал се човекът – Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: – Болна ли ти беше кравата? – Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: – Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? – А-а-а. Не е от храната. – рекъл човекът. – Сигурен ли си? – Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.
Върви си щраусът през пустинята и по едно време гледа в далечината една щрауска. Решил да я прелъсти. Подгонил я, обаче тя го видяла и побягнала. Гонил я той, гонил я и започнал да я настига. Съвсем я наближил, когато щрауската изведнъж спряла и си заровила главата в пясъка. Щраусът също спрял с недоумяващ поглед: – А… къде изчезна тая, бе…?