9172
Кумчо Вьлчо паднал в една яма. Минал Зайо Байо и започнал да му пикае на главата. Изпикал се един път, втори път, но като дошъл пак, не щеш ли паднал в ямата и казал на вълка: – Ако щеш вярвай, ама идвах да ти се извинявам!
Вицове за животни
Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези: – Тате, разкажи ми приказка! – Остави ме на мира! – Ама разкажи ми приказка… – Ох, добре де, коя приказка? – Ами за хората ми разкажи. Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър: "Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?" "Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…"
Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си… – Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката – Ама що? – Излез бе! – Що ма, мравке? – Бе излез бе! – настоявала мравката. Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала: – Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.
Направили в гората яма-капан. Вървял си таралежа и без да иска паднал в нея. Паднал, ударил се и загубил съзнание. Същият ден до обяд паднали лисицата и вълка, а надвечер тъкмо паднала и баба Меца в безсъзнание, се събудил Ежко-Бежко, огледал се, почесал се по главата и си рекъл: – Бре, какви ги върша докато съм в безсъзнание!
В гората пуснали авиолиния – лъвът бил пилот, а мечката стюардеса. На първия полет се качили вълка и гаргата. Самолета излетял и мечката отишла да види какво ще желаят пътниците. Гаргата казала: – Едно уиски. Вълка за да не остане по-назад и той поискал уиски. Донесла им мечката уиски, гаргата го взела и пляс – изсипала го на земята. Вълка да не остане по-назад и той го изсипал. Така няколко пъти. Мечката се нервирала и отишла при лъва: – Тия двамата отзад направиха всичко на кочина. – Изхвърляй ги тогава. Хванала ги мечката и ги изхвърлила. Летейки надолу, гаргата казала на вълка: – Абе пич, за к"во се пра"иш на мъж, кат" не мо"еж да летиш бе?
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: – Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: – Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.