Вицове за животни
Влязъл Зайо Байо в една сладкарница, ударил с юмрук по тезгяха и изревал: "Дайте ми една торта с моркови!" "Нямаме торта с моркови", отговорили му любезно. На другия ден пак влязъл Зайо Байо, ударил с юмрук и изкрещял: "Дайте ми торта с моркови!". Отново му обяснили, че нямат. И така няколко дни наред, докато на продавача му писнало и казал: "Ако още веднъж ми удариш с юмрук по масата, ще ти закова лапите за нея!" На другия ден влиза Зайо Байо и плахо пита: "Извинявайте, моля ви се, случайно да имате пирони?" "Не." "Тогава бързо ми дайте една торта с моркови!"
Киркор и Гарабед – на лов за лъвове. Обикалят, обикалят, и по едно време насреща им – лъв! Хвърлили пушките и побегнали. Киркор бягал с всички сили и успял да се качи на един баобаб. Гарабед не успял да дотича навреме до баобаба и да се качи. Бяга той около дървото, бяга, а лъвът след него. Отгоре Киркор му вика: – Бягай по-бързо, настига те! А Гарабед го успокоява: – Няма страшно, водя го три обиколки!
Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден. На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно. Лъвът: – Зайо, ще те изям. Издадох заповед! Зайчето: – Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия. На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно. – Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка. – Моля те, вече няма да пия, за последно беше. На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола. – Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата. Зайчето (с пиянски глас): – Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият? – Да. – Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?
Три прилепа се събират и се уговарят да обиколят света и да разглеждат забележителности. След 3 часа се събират на същото място, от което са тръгнали. Първият казал: – Виждате ли я еееееееееееееееееееей онази там река, дето се синее в далечината? – Виждаме я. – Е аз ходих е до том. Вторият казал – А виждате ли я еееееееееееей тази там планина, дето опира в хоризонта? – Виждаме я. – Аз ходих зад тази планина. Третият, най-опърпаният казал – А виждате ли го ей това дърво тука? – Виждаме го. – Е аз не го видях.
