Вицове за животни
Зайо Байо бил некрофил. Извикал го един ден лъва и му казал: – Зайо Байо, повече в гората да не си барнал нищо мъртво, само да си оправил още веднъж мъртво животно ще те изям. К"во да прави Зайо Байо – съгласил се. Но не щеш ли срещнал той на една поляна един умрял слон. Огледал се той и като не видял никой започнал да го клеца. По едно време от храстите изскочил лъва и му казал: – Абе Зайо, нали се разбрахме, к"во правиш? Зайо Байо отвърнал: – Ами какво да правя – на хуя ми умря.
Вървял си лъва из гората и внезапно пропаднал в ловна яма. Случайно оттам минал заека, метнал му едно въже и го извадил. Лъвът му бил много задължен и свикал всички животни на събрание. Казал им:– От сега нататък, заека е мой приятел и каквото ви каже той, все едно аз съм го казал.Разотишли се животните и на другия ден, както си вървял по пътеката заекът срещнал лисицата.– Лисо, ти чу ли какво каза снощи лъва?– Чух – казала лисицата.– Хайде тогава един бърз секс в храстите.Нямало как, лисицата отишла със заека в храстите.По-късно заека срещнал мечката.– Мецо, ти чу ли какво каза снощи лъва?– Чух – казала мечката.– Хайде тогава един бърз секс в храстите.Нямало как, и мечката отишла със заека в храстите.По-късно заекът срещнал вълка. Застанал пред него, изправил се на задни лапи и му казал:– Гледай сега пич, много си ме гонил, обаче дойде и моя ред да те оправя. Хайде сега един бърз секс в храстите.Отишли зад храстите и след малко се чули виковете на заека:– Ах ти копеле, лъвът като вика всички животни на събрание, ти защо не ходиш?
Едно котенце попитало батко си: – Бате, какво е това "ебане"? Батко му казал: – Ела с мене довечера и ще ти покажа. Излизат те вечерта и отиват на мястото където се събират младите котки. Обаче било зима и било много студено. Чакали те котките, чакали и мръзнали и по едно време котенцето казало: – Абе бате, аз още малко ще поеба и ще си ходя.
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
