Вицове за животни
Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези: – Тате, разкажи ми приказка! – Остави ме на мира! – Ама разкажи ми приказка… – Ох, добре де, коя приказка? – Ами за хората ми разкажи. Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър: "Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?" "Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…"
Зайо седи на пьн в гората и си пили ноктите. Минава лисицата. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. Лисицата се зачудила и си тръгнала. Минава вълкът. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. Вълкът и той се почудил и си тръгнал. Минава мечката. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. И мечката си тръгнала. Из гората се понесла мълва. Даже и лъвът разбрал, ядосал се и решил да види каква е работата. Отишъл при Зайо. – Зайо, абе ти какво правиш? – Абе, нищо. Пиля си ноктите и си говоря глупости.
Животните в гората решили да направят някакво увеселително заведение. Заекът като най-умен казал да направят караоке бар, жабата казала: – Не, ще направим публичен дом! Лъвът казал: – Няма такива работи, ще направим дискотека. Жабата: – Няма, ще направим публичен дом! Лъвът се ядосал: – Тука едно животно с голяма уста и зелена кожа скоро ще пострада! Жабата злорадо казала: – Леле, еба му се майката на крокодила!
Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
Едно малко момиченце отива в зоомагазина, усмихва се на продавача и му казва: – Искам да си купя едно зайченце. – Добре, кое зайче си избираш? Това сивичкото с бялата пухкава опашчица или това черничкото с големите тъжни очички? Момиченцето се усмихнало и казало: – Честно казано на моя питон му е все едно!
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: – Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: – Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!