Вицове за животни
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Научила мечката, че ще има ревизия в гората. Разтревожила се: – Бре, ами сега! Аз – с кожух, мъжът ми – с кожух, децата – и те с кожуси. На една заплата – откъде!? Хукнала да се спасява. Срещнала я костенурката: – Мецо, накъде си хукнала? – Остави се… Ревизия ще има. Как да обяснявам откъде са всичките тези кожуси? Стреснала се костенурката: – Бре, ами сега! Аз – с къща, мъжът ми – с къща, децата – и те с къщи. На една заплата – откъде!? Хукнала след мечката. Срещнал ги щъркелът: – Какво сте се разбягали така? Фитнес за сваляне на килограми ли правите? – Остави се… Ревизия ще има. Как да обясняваме откъде са всичките тези кожуси и къщи? Изстинала му усмивката на щъркела: – Бре, ами сега! Аз – всяка година на екскурзия в чужбина, жена ми – на екскурзия в чужбина, децата – и те на екскурзия в чужбина. На една заплата – откъде!? Хукнал с тях. Срещнали маймуната. Като ги видяла, че бягат – и тя се присъединила. По едно време се уморила и се сетила да ги пита защо бягат. Обяснили й за ревизията. Маймуната се плеснала по челото и рекла: – Бягате, защото не ви е чиста работата. Ами аз, с моето голо дупе, накъде съм хукнала?!
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
В бара влиза кон, съблича си палтото, сваля си шапката, поръчва си уиски със сода и фъстъчки, изпива го бавно и си тръгва доволен, обещавайки, че ще дойде и на другият ден. Барманът изпада в шок и звъни на директора на цирка: – Слушай, имам за тебе страхотен номер! Ела утре в бара и ще видиш. На следващият ден директорът на цирка от сутринта засяда в бара и чака. Привечер в бара влиза коня, поръчва си отново уиски със сода и започва да си го пие. Директорът на цирка се присламчва до него и пита: – Извинете, не искате ли да работите за нас? Колко получавате на сегашната си работа? – Триста долара! – Аз мога да ви предложа хиляда, храна и подслон! – И къде трябва да работя? – Тук, наблизо, в цирка. – В цирка?! Не, за хилядарка аз, разбира се съм съгласен, но не мога да разбера, за какво са ви в цирка програмисти…