Вицове за животни
Мечока и заека били големи приятели. Един ден се срещат на горската пътека и зайю е много омърлушен. – Какво става бе, заю? – Мани, мани!!! Получих повиквателна за казарма!!! – Е и кво? – Шъ ме земат!!! А аз не искам да ходя войник! – Чакай да помислим! – казал мечока и двамата седнали върху пъноевете да помислят. Седяли, мислили, седяли…. и най-накрая мечокът казал: – Виж кво! Ако ти избия двата предни зъба, ще почнеш да фъфлиш, а фъфляци в казармата не зимат!!! Помислил зайо и рекъл: – Верно, бе! Дай да го направим!!! Замахнал мечо, фраснал заека и предните зъби на заека паднали. На следващият ден мечокът седнал върху пънчето и чака заека да се върне от военното. Най-накрая го видял. Зайо тича по пътеката и подскача весело. – Кво стана бе зайо? – попитал мечокът. – Сичко мина есстра! – фъфлейки казал заекът – Дюфтабанлии не зимат!!!
На една мацка много й се прияли охлюви, ама много. Влиза тя в ресторанта и си поръчва една порция охлювчета. Келнерът й ги носи и тя веднага хваща първия – всмуква го наведнъж, хваща втория – всмуква го на един дъх, хваща третия – бре, смуче, смуче, ама нищо… Надигнало мацето да погледне какво става и гледа охлювът се запънал в черупката, разпищолил се, кефи се и вика: сму-у-учи-и-и малката-а-а, смучи-и-и.
Събрали се животните от гората да си разказват тъпи вицове. Така от животно на животно дошъл ред и на костенурката. Застанала тя на средата на полянката, поогледала се и казала : – Стена. Всички животни се спогледали учудено, а костенурката се изпъчила и продължила: – Ха хааааа, зная и по-тъпи!
Млада учителка води класа в зоопарка и говори с единия гледач: – Ще може ли да видим маймуните? – Не, в брачен сезон са и не излизат от вътрешните си клетки. – О, колко жалко. Децата толкова искаха да видят маймуните. А може би ако се опитате някак да ги изкарате – да им дадете орехи например? – А вие бихте ли излязли?
На животните в гората им било много скучно. Така че се уговорили всеки да разкаже по един виц. Ако дори едно от животните не се разсмеело щяли да изядат разказвача. И така първо зайчето. Реакцията на всички: "Ха, ха, ха…" – магарето мълчи. Изяждат заека. След това вълчо. Всички: "Ха, ха, ха…" – магарето пак мълчи. Два дни по-късно, в присъствието на малкото останали животни, магарето започнало да се хили като обезумяло: – Какво ти стана, бе – пита лъвът. – Абе тоя заек верно може да разправя вицове…
Вълкът си купил мотор и решил да повози заека. Качили се двамата и вълкът вдигнал 100 км/ч и попитал заека: – Зайо, напика ли се? – Не. Вдигнал 150 км/ч. – Зайо, напика ли се? – Не. Вдигнал 200 км/ч. – Зайо, напика ли се? – Да. На другия ден заека си купил мотор и решил и той да повози вълка. Качили се, заека вдигнал 100 км/ч и попитал: – Вълчо, напика ли се? – Не. Вдигнал 150 км/ч. – Вълчо, напика ли се? – Не. Вдигнал 200 км/ч. – Вълчо, напика ли се? – Да. – А сега се и насери щото немам спирачки.
Лъвът, царят на животните издал заповед: – Всички в гората се задължават да пазят пълна тишина между 2 и 4 часа следобяд – царят почива. Ляга той, заспива и… гръм. След малко… отново бууум. На третият гръм ядосан тръгва по посока на взривовете и вижда слона. А той гледа невинно и мига с очи: – Ваше величество, зная за вашата заповед и затова тихичко, тихичко си еба едни маймунки. Ама аз свършвам – те гърмят.