Вицове за животни
Зайо Байо много псувал и на всички животни в гората им писнало. Затова се събрали всичките и решили: Зайо Байо получил заповед вместо псувня – да казва някакво цвете. Минала след малко Лиса край Зайо-Байо и му казала: – Е, Зайо разкатаха ли ти майката? Зайо много се ядосал и казал: – Лисо, не ме закачай, защото така съм се набожурил и така ще ти го надетелинча, че момини сълзи ще ти покапят от маргаритката!
Отива заекът в сладкарницата, поръчва си кафе и кифла и отива до тоалетната, да си измие ръцете. Когато се връща гледа кафето му изпито.– Кой ми изпи кафето? – попитал заекът.Никакъв отговор.– Пак питам, кой ми изпи кафето?Никакъв отговор.– Кой ми изпи кафето бе?! – изкрещял ядосано заекът.– Аз – изправила се мечката.– А кифлата защо не изяде?
Прибрал се Кумчо Вълчо вкъщи мъртво пиян и казал на Кума Лиса: – Курво рижава, с кого пак си спала, че си ми народила прасенца? А Кума Лиса отговаря: – Първо – не съм курва, а общителна! Второ – не съм рижава, а светъл махагон! И трето – как няма да ти народя прасенца, като всяка нощ ме ебеш пиян като свиня!
Един жираф, една топка и един слон решили да се бесят. Но жирафа бил много дълъг за да влезе в примката, топката нямала врат, а слонът скочил и счупил бесилката. Тогава решили да скачат от 8-мия етаж. Топката скача и започжа да брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1;1,2,3,4,5,6,7,8 – и започнла да се качва на горе. Скача жирафа и започва да брои: – 8,7,6,5,5,5,5,5 – и оставал на 5-я етаж. Скача слона и брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1 мазе, здравейте миньори, аз съм по-надолу.
Стои си слона в апартамента и по едно време се звъни. Отива, гледа през шпионката- никой. След малко пак звъни. "Абе кво стана?". Отива, гледа през шпионката, ама пак никой. Отива сяда си пак и тамън се намества и пак се звъни. "Бе, да му еба мамата, кой пък е това!" Отива отваря, гледа, гледа, никой. Тамън да затвори и чува нещо. Гледа – комара. Комара: – Ей, пич! Тука ли е сестра ти? Кажи й, че един пич я търси.
Вървят си заека и мечока през гората и изведнъж – хоп, хващат златната жаба. Тя им казва: – Пуснете ме, ще ви изпълня по три желания и на двамата! – Ами добре, – казва мечока – моето първо желание е всичките мечки в гората да станат женски! – Готово, – казва жабата – а ти, Зайо? – Аз искам каска! – Хе-хе-хе, – смее се мечока – егати тъпото желание. А на мен второто ми желание е всичките мечки и в съседната гора да станат женски. – А аз искам мотор! – казва заека. Махва жабата и хоп – всичките мечки в съседната гора и те стават женски, а заека е качен на мотор. – Третото ми желание е всичките мечки по целия свят да станат женски! – казва мечока. Заека стяга каската, припалва мотора и отдалечавайки се вика на жабата: – А на мен третото ми желание е мечока да стане педераст!
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
Във влак пътували лисицата, вълка, и други горски животни. По едно време влиза зайчето с една бухалка и пита: – Има ли тарикати? Всички мълчат и зайчето казало: – Дайте тогава по 2 лв. След малко се върнало пак и попитало: – Има ли тарикати? Пак мълчали всички. – Тогава дайте по 2 лв. Така няколко пъти, но на животните им писнало и когато дошло пак вълка станал и извикал: – Има тарикати. Тогава зад заека се показала мечката и казала: – За тарикати по 4 лв.
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…