Вицове за животни
Върви си щраусът през пустинята и по едно време гледа в далечината една щрауска. Решил да я прелъсти. Подгонил я, обаче тя го видяла и побягнала. Гонил я той, гонил я и започнал да я настига. Съвсем я наближил, когато щрауската изведнъж спряла и си заровила главата в пясъка. Щраусът също спрял с недоумяващ поглед: – А… къде изчезна тая, бе…?
Кума Лиса срешнала Лоса и му казала: – Лосе, хайде да се напушиме! – Лисо,вече не е модерно. Хайде да тичаме! Лиса срещнала Вълчо, кoйто й казал: – Лисо, хайде да се напушиме! – Вълчо, вече не е модерно. Хайде да тичаме! Тичали, тичали и срещнали Баба Меца. Тя им казала: – Хайде да се напушиме! – Абе, вече не е модерно! – Кой ви каза това? – Ами, Лоса. – Ами, той като напуши не знае какво говори!
Решила Кума Лиса да прави бизнес в гората и засадила путчици. По-малките и свежите се продавали много добре, но старите и големите никой не ги купува. Идва заека и нали няма пари: оглежда ли, оглежда… По едно време казва: – Ще взема тази! – Абе Зайо, другите избират младо, свежо, пък ти – най-голямата избра. Заека рекъл: – Да, ама за по-евтинко, и като я пришия на две места – ще си имам три!
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
Лъвът като цар на животните издал заповед да не се сере по горските пътеки. Една неделя следобед всички животни се били събрали на пикник на поляната. Пристига лъвът целия омазан с лайна и пита: – Кой сра на горската пътека? Всички се умълчали. – Питам – кой сра на горската пътека?! Всички изтръпнали. – Вашта мама, кой сра на пътеката?! Слончето се обадило плахо: – Ами аз без да искам се изпуснах малко… – Абе какво малко бе, аз със засилка не можах да го прескоча!