Вицове, свързани с политика
Кратка история на Русия (отчасти и нашите страни). 1907 г. Жандарм конвоира болшевик към затвора. 1917 г. Болшевик конвоира жандарм към затвора. 1937 г. Болшевик и жандарм лежат в затвора. 1997 г. Стар – престарял жандарм вижда на улицата стар – престарял болшевик да продава гевречета. Жандармът ехидно се усмихва и пита: – Хе, хе, нима навремето бащицата – цар ти забраняваше да търгуваш с гевречета, а?
Из новините: "Американски морски пехотинци охраняват иракския национален музей от други мародери."
Попитали икономист, каква е тайната на успеха в икономиката. Той казал: – Някои страни намират петрол. А други не…
Американското правителство съобщава, че в отговор на терористичната атака – неизвестно от кого, ще извърши свирепа бомбардировка – няма значение къде.
Политически виц от комунистическо време: Двама са в командировка, спят на хотел. До тях в съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На тия им писнало и се наговорили да ги шашнат, та да млъкнат. Единия отива оттатък и вика: – Абе, кви са тия политически вицове бе? Вие не знаете ли, че тука всичко се подслушва и записва? – Айде бе, не може да бъде. – Ей сега ще ви покажа. Навежда е към контакта и вика: – Две чайчета в тази стая, моля. Другия е вече подготвен и след малко влиза с два чая. Ония се сбъркват, млъкват веднага и всичко утихва. На сутринта нашите хора отиват да си плащат сметката. На излизане портиера им казва: – Ей, на майора много му хареса тоя номер с контакта.
Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: – Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. – А за кого гласувах? – попитала старицата. – Бабо – строго я скастрил наблюдаващият, – у нас изборите се тайни!
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.
Журналистка пита 3-ма души "Оптимист ли сте или песимист?" Първия отговаря, че е оптимист. Втория отговаря, че е песимист. Третия казва, че е реалист. "И каква е разликата" – пита учудената журналистка. Отговор: Оптимиста изучавал английски език, песимиста – турски език, а реалиста – автомат "Калашников".
Един младеж си заключва колелото до входа на Парламента и тамън се отдалечава – пресреща го полицай: – Абе младеж, ти не знаеш ли, че от тука минават депутати… – Ааа, не се безпокойте – здраво съм го заключил.
Знаете ли ли какво представлява микробетона, от който строят жилищата на БОДК? Това е 80% бетон и 20% микрофон.
На един митинг всички скандират: – Демокрация! Демокрация! Само един приглася: – Менструация! Менструация! Питат го защо така скандира, а той отговоря: – Абе все тая, важното е кръв да се лее!
Около правителствената болница в Москва има сериозно присъствие на милиция. – Да не би Брежнев да е…? – пита развълнуван минувач. Близостоящ милиционер му отвръща: – Не, от четири часа извършват сложна хирургическа операция – отделят езика на другаря Живков от задника на другаря Брежнев…
Попитали Радио Ереван: – Може ли на Луната да се проведе структурна реформа? – Може, то там и бездруго няма живот!
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
– Другарю Сталин, вие имате ли си хоби? – Да, колекционирам политически вицове. – И много ли сте събрали? – Три-четири лагера.
Опровержение: "Не е вярно, че всички политици у нас се продават! Някои вече са продадени."