Вицове, свързани с политика
Отива министър "1" при министър "2", но на вратата го спира охраната на министър "2". – За да влезете трябва да кажете паролата. – А каква е паролата? – Паролата е секретното име на Министтър "2". – А-а-а-а така ли? И какво му е секретното име? – Ш-ш-ш-т… "Неподкупния"! – Тогава предай на "Неподкупния", че го търси "Кльощавия"!
– Защо Клинтън се гневи на Саддам? – Завижда му за харемите.
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари. Първа награда – спечелелият да свири един час на цигулка "Страдивариус", на която е свирил Паганини. Двамата български участници печелят второ и последно място. На летище "Хийтроу" в очакване на самолета, класираният на второ място казва: – Изпуснах шанса на живота си. – Айде стига бе. Много важно, да свириш два часа на некаква цигулка на която бил свирил Паганини – отговорил последния. – Виж сега, малко ми е трудно да ти го обясня на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински.
По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия: – Абеееее… Другия го прекъсва уплашен: – Ееееее де! – Е да де.
На един митинг всички скандират: – Демокрация! Демокрация! Само един приглася: – Менструация! Менструация! Питат го защо така скандира, а той отговоря: – Абе все тая, важното е кръв да се лее!
Питат Фидел Кастро: – Ще има ли президентски избори в Куба? – Ще има. – А след тях ще има ли нов президент? – Ако изберете мен – ще има. – А ако не? – Тогава ще остане старият президент.
Секретаря и кмета на едно село се разхождали вечерта в гората но изведнъж притъмняло и паднал дъжд. Най-близо била къщата на бай Иван. Влезли при него и седнали гладни: – Бай Иване, да имаш нещо така пържолки да сложиш? – Нямам кмете, сиромах човек съм аз. – Секретар, пиши едно прасе на бай Иван от общината. А нещо сиренце, млекце да имаш? – Нямам,много съм беден. – Секретар, пиши една крава на Бай Иван от общината! Легнали и заспали гладни. На сутринта станали те и кмета рекъл: – Бай Иване абе ти оправяш ли я твойта баба? – Кур нема, кмете. Кур нема. – Секретар! Задраскай прасето и кравата и пиши – кур за бай Иван.
Кой е най-краткият политически виц? Комунистите си отиват. А най-дългият? Един по един.
Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим. – В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!
Попитали радио "Ереван": – Могат ли да се правят мозъчни операции на политици? От радиото отговорили: – Изключено! Никой хирург не се занимава с дърворезба!
Въпрос: Кой е най-добрият изход от кризата в България? Отговор: Аерогара "София".
– Защо не се омъжиш? – Нали знаеш, че годеникът ми е депутат – само обещава!
Въпрос: Коя е най-кратката книга? Отговор: "Какво не ям", с автор Александър Божков.
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
Проблясъци от миналото – любими лозунги: При директора се влиза само по голяма нужда! (Надпис на вратата на директорски кабинет) 20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! (Лозунг в цирка) 25 години народна власт – 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка) Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол) Дръж маркуча си в изправност! (Надпис в ТКЗС) Да покрием навреме младите кобилки! (Надпис в ТКЗС) Да не оставим неодрусана слива в нашето село! (Надпис в ТКЗС) Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу империалистическите агресори! (Лозунг в птицеферма) Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. (Тодор Живков) Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе – цял живот мъртъв. (Крайпътен надпис във Видинско) Който не познава Сибир, не познава СССР! (Лозунг от "Интурист") Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света! (Лозунг в болница) Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (Лозунг в болница) На партията – вярност, на народа – чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация") Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм! (Агиттабло в лудница) Един допуснат брак – беда за целия колектив! (Лозунг в предприятие)