Вицове, свързани с политика
Конгрес по хирургия. Събрали са се всички светила на науката. Всеки става и разказва за последните постижения на своята страна. Става български професор и казва: – Ние можем да премахваме апандисит… Цялата зала изпада в бурен смях Професорът: – През аналното отверстие… Възгласи на недоверие, крайно учудване… Става възрастен японски професор и казва: – Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място…
Кой е най-краткият политически виц? Комунистите си отиват. А най-дългият? Един по един.
– Ало, Народното Събрание ли е? – Да. – Искам да питам, какво трябва за да стана депутат? – Бе ти луд ли си? – Да. Някакви други условия?
Кандидат-депутат се обажда на жена си след изборите: – Можеш да ме поздравиш, избраха ме! – Не може да бъде, да не ме лъжеш? – За какво да лъжа вече – нали ти казвам, вече ме избраха!
Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: – Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. – А за кого гласувах? – попитала старицата. – Бабо – строго я скастрил наблюдаващият, – у нас изборите се тайни!
Съобщение на Пресцентъра на Президентството: "Вчера с указ на Президента бе убита муха. После указът беше върнат отново на президентското бюро."
Обхождайки военните си бази, македонският президент Киро Глигоров открил два бомбардировача и решил да нападне САЩ. Обадил се на Бил Клинтън и му заявил,че ще обстрелва Бостън. Докато двата самолета пускали бомби над американския град, македонците се окопали и зачакали ответен удар. Чакали седмица, две – нищо. Глигоров пак вдигнал телефона и съобщил на Клинтън, че този път ще обстрелва Ню Йорк. Самолетите пак бомбардирали, македонците пак се окопали и отнове две седмици – нищо. На третата седмица Киро Глигоров пак звъннал на щатския си колега и го заплашил: – Клинтън, днес нападам Вашингтон! В отговор от слушалката се чуло: – Копеле мръсно, само да ви намеря на картата ще ви разкажа играта!
Руснаците, като закъсали с парите, решили да продадат мумията на Ленин – така и така искали да се отърват от него… Пуснали обява, никой не се обажда, и по едно време постъпва запитване от кметството на Ерусалим: "Колко искате за мумията?" Руснаците в паника отговарят: "А, не! Само на вас не го продаваме! При вас вече един възкръсна!"
На политзанятие в бившия СССР лекторът патетично заявява: – Другари, през последните 30 години градихме социализма. В следващите 30 години ще изградим за нашите деца комунизма! Глас от залата: – Браво! Така им се пада на тези хулигани!
Срещат се Костов и Клинтън в България. Клинтън: – Абе много готини гаджета имате тука в България бе, прати ми една-две за стажантки! Костов: – Ш-ш-шт, сакън, трай че тука и теменужките имат уши!
През 1987, малко преди да излети совалката "Чалинджър" в белия дом звъннал червения телефон. Президентът Рейгън вдигнал слушалката и чул покрусения глас на Горбачов: – Много съжалявам за совалката… – В какъв смисъл? – учудил се Рейгън. – Ами че избухна… – Но тя още не е излетяла! – О, извинявай, ще се обадя след десет минути.
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Журналист към Костов: – Какво бихте направили ако имахте сто хиляди долара? – Само сто ?!… Вече не си спомням, това беше толкова отдавна…
Сталин свиква съвещание и пита най-учените хора в страната: – Защо изоставаме толкова? – Ами, другарю Сталин… 90% от населението са мързеливци и мърлячи. – А ако ги разстреляме, ще се оправи ли положението? – И да ги разстреляме, все тая… пропорцията ще се запази.
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.