Вицове, свързани с политика
Пенсионери скандират пред МС: – Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Минава гражданин: – Какво благодарите, когато сте били деца, той не е бил роден! – Точно затова – отговарят пенсионерите…
Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: – Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. – А за кого гласувах? – попитала старицата. – Бабо – строго я скастрил наблюдаващият, – у нас изборите се тайни!
Съобщение на пресцентъра на Министерски съвет: "Днес следобед правителството проведе заседание при закрити врати. В късния следобед ключът от вратите беше намерен".
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита: – А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава? Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка: – Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава… – Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим… На другия ден: – Е, Иванчо, какво измисли? – Ами, госпожо, татко каза че не съм прав. – Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти? – Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво… – ?!? – За да не ме смаже тълпата.
Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители. – Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? – пита шефа на отряда. – Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите – винаги лъжат…
В библиотека влязъл човек и попитал: – Имате ли книгата "Комунизмът през 2000 година"? Библиотекарят отговорил: – Търсете я в раздел "Научна фантастика"!
Руският министър на отбраната казва на подчинените си: – Американците ни предлагат да ни помогнат в разоръжаването. Искат да им изпратим половината си танкове да ги нарежат и претопят на техни разноски. – Е, няма лошо… – Ама май е по-добре да им пратим ракетите. – Защо? – Ами на танковете трябва да им плащаме транспорта, а ракетите ще ги засилим на собствен ход.
Президент посреща на аерогарата спортисти от Олимпиадата. Подават му предварително написаното привествие и той започва да го чете пред микрофона: – О, о, о, о, о… – Господин президент,- подшушва му – това са олимпийските кръгове! Четете по-надолу!
Питали радио Ереван: Докога ще продължават зрелищата в България. Радиото отговорило: Докато има хляб …
– Защо Клинтън се гневи на Саддам? – Завижда му за харемите.
-Защо Хилари Клинтън става в пет сутринта? -Е, как защо – нали трябва да е първата дама…
Министърът на финансите се загледал в една витрина: – Я, колко евтино сако! А само се оплакват от високите цени! – Господин министре, това е ателие за химическо чистене…
"В чест на посещението президента Джордж Буш в Санкт-Петербург бяха произведени петнадесет залпа от парадни пушки. За съжаление, нито един не уцели."
– Ти защо все говориш с бръснаря си само за времето? – А да не искаш да говоря за политика с човек, който ми е опрял бръснач в гърлото?
Момче пита баща си: – Татко, какво е това политика? – Ами как да ти обясня по-накратко? – отговаря бащата. – Аз съм демокрацията, защото аз печеля парите, майка ти е правителството – тя ги харчи. Ти си народът – за теб се грижим. Прислужницата е работническата класа, а малкото ти братче е бъдещето. Момчето много не разбрало, но все пак не отговорило. През нощта то отива при майка си и гледа че тя е заспала. После минава през стаята на малкото си братче и вижда, че се е наакало. Поглежда през ключалката във стаята на прислужницата и я вижда в леглото с баща си… На сутринта всички се събуждат и детето отива при баща си и казва: – Татко. разбрах що е политика! – Браво моето момче! – отговаря бащата. – Докато правителството спи, демокрацията чука работническата класа, народът е пренебрегнат а бъдещето е цялото в лайна!
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…