Вицове, свързани с политика
В кабинета на Ленин внасят цвете в саксия. – Как се казва това цвете, другарю? – пита Владимир Илич. – Мушкато. – Мушкато… – замислено повтаря Ленин, след това изтръгва цветето с корените и го изхвърля през прозореца. – А земята, – заповядва той, – я раздайте на селяните!
Журналистка пита 3-ма души "Оптимист ли сте или песимист?" Първия отговаря, че е оптимист. Втория отговаря, че е песимист. Третия казва, че е реалист. "И каква е разликата" – пита учудената журналистка. Отговор: Оптимиста изучавал английски език, песимиста – турски език, а реалиста – автомат "Калашников".
– Ало, Народното Събрание ли е? – Да. – Искам да питам, какво трябва за да стана депутат? – Бе ти луд ли си? – Да. Някакви други условия?
Журналисти питат Цветанов на поредната пресконференция: Всеки ли можете да арестувате в България? Няма ли все пак недосегаеми? Цветанов бойко отговаря: Недосегаеми няма. Даже аз сам ще си сложа белезниците ако Бойко Борисов нареди. От залата се чува реплика: „Недосегаемите“ ще са операцията на следващото правителство…
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
Г-н Сакс-Кобургготски, вместо да съветвате хората да си сменят чипа, сменете вие вашия, защото сте с дефектна версия, която не поддържа добре български език.
Лягат си Раиса и Михаил Горбачови да спят. – Ех, Миша, Мишаа… ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на СССР!…
Заповед на военния министър Ръмсфелд: От 11 септември Пентагонът да се нарича Квадрагон!
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
В час по история учителката на Иванчо обяснява: – Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. – Кажи Иванчо? – Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?
1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
Един американски просяк обменил опит с нашенски. Нашенеца гледа онзи богаташ, а пък проси и вика – Как забогатя ? Американеца казва – Ами отидох пред президентсвото и по цял ден чоплех семки на колене, и ме засипваха с камари долари. Нашенеца решил да бъде още по-хард. Отишъл пред министерския съвет и почнал да гризе от една торба сено. Минавали министрите но не пари ами и никакви внимание не му обрнали. Единствено Бойко Борисов му обърнал внимание. Спрял се Бойко и го питал – Кво праиш тука бее? Просяка отвърнал – Ами на нема кво да ям и хрупам сено. А Бат Бойко отвърнал ядосано – Затуй си тъй зле щото ядеш готовото. Яяя виж по полето е пълно със зелентия. Бегай да пасеш. Зимата кат ми увиснеш тука и сено нема да има. И нежно му теглил един премиерски шут. Та така у нас не е кат в Америката…
Християнинът: Ако имаш две крави, задръж едната и дай другата на съседа си. Социалистът: Ти имаш две крави. Държавата взема едната и дава другата на съседа ти. Републиканецът: Ти имаш една крава. Съседът ти няма нито една. И какво от това? Комунистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взима и двете и ти дава мляко. Фашистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взима и двете и ти продава мляко. Капиталистът: Ти имаш две крави. Продаваш едната и с парите купуваш бик и правиш кравеферма. По американски: Имаш две крави. Продаваш едната и караш другата да произвежда четири пъти повече мляко. По френски: Имаш една крава. Стачкуваш, защото искаш да имаш три крави. По талибански: Имаш две крави. Пълниш ги с експлозиви, пускаш ги в двора на съседа, взривяваш ги. Съседът ти умира. Ти нямаш какво да ядеш.
Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал: – С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер. – Моля те пусни ме, не ща в ада – примолил се Кастро. – Не става – казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада. Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня. – Чакай, недей – примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера… – Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите – казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая. Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 – работното време свършило и вратите заключени. – Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките – казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл: "Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там…"
– Един милиард долара дава Буш за Бен Ладен! – А той? – Пет пари не дава…
