Вицове, свързани с политика
Върви си един мъж из Белфаст и хоп някой опира в гърба му пистолет. Следва въпрос: – Какъв си протестант или католик? Замисля се човека: "Ако кажа католик, той може да е протестант и да ме гръмне, а ако кажа протестант, той може да е католик и пак да ме гръмне". Решил и рекъл: – Евреин. Отзад се чул радостен възглас: – Аз съм най-щастливият палестинец в този град!
Питат един министър: – Вярно ли е, че в страната има голяма безработица? – Не е вярно! Тия гнусни слухове ги разпространяват разни, които си нямат работа…
– По какво се отличава министъра на социалната политика от програмиста? – На програмиста му плащат за работещи програми.
По съветско време един руснак решил да се избудалка с КГБ. Звъннал от уличен автомат: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Лошо работите, другари, лошо… След един час пак решил да си направи майтап. Пак звъннал: – Ало, КГБ ли е? Отзад някакъв здравеняк го тупа по рамото: – Да, КГБ e. Както можем, така работим…
Пенсионери скандират пред МС: – Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Минава гражданин: – Какво благодарите, когато сте били деца, той не е бил роден! – Точно затова – отговарят пенсионерите…
Как отговаря Тити Папазов, като го викнат?– Тити?– Аз-аз.
Продавач на вестници на Централна гара вика: – Няма Стандарт, няма Демокрация, няма Пари… Остана само Труд и Капитал!
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Журналист към Костов: – Какво бихте направили ако имахте сто хиляди долара? – Само сто ?!… Вече не си спомням, това беше толкова отдавна…
– Чу ли за новия закон? Преместват деня на лъжата от 1 на 6 април. – Защо? – За да не трябва царя да си изпълнява обещанията, които даде на народа.
Мечтата на българското правителство: В едно прекрасно утро да изчезне народа, а да остане само бюджета.
Изобретили такава машина – от двама негри един бял прави. Прекарали всички черни но останал един… Търсили, търсили втори, ама нъц – всички вече били бели. Решили да вземат една маймуна, за да стане чифта. Пуснали ги двамцата и чакат резултата, излиза нещо и го питат: – Я гражданино, елате да ви огледаме! – Аз не съм гражданин, аз съм конституционният министър-председател!
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: – Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! – Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. – Ало, Боже! – Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!