Вицове, свързани с политика
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
По времето на комунизма агитатор обяснява: – Другари, партийната политика днес е: две плюс две е равно на шест! Скача един дисидент и вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Пращат го на лагер. Идва "демокрацията". Същия агитатор вече е демократ и говори на митинг: – Господа, днес демократичното правителство обяви: две и две е пет. Скача същия дисидент (брадясал, изнемощял) и пак вика: – Не, две и две винаги е било и ще бъде четири. Агитатора го дръпва настрани и му казва: – Недейте така бе, господине. По-добре ли беше вчера когато две и две беше шест?
По време на комунизма в СССР Брежнев викнал при себе си вътрешния министър за справка: – Колко евреи имаме в страната? – Към 4-5 милиона. – А ако им разрешим да емигрират в Израел, колко от тях ще поискат да емигрират? – Към 12-15 милиона.
Ленин говори на събраните революционни матроси: – Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба! – Не можем ли да минем без него? – Без него можем, но без "Аврора" – не!
На един митинг всички скандират: – Демокрация! Демокрация! Само един приглася: – Менструация! Менструация! Питат го защо така скандира, а той отговоря: – Абе все тая, важното е кръв да се лее!
В щаба на руските ракетни войски влиза началникът… – Господа офицери, дойде заповед за съкращаване на щатовете с 10%. Разбирате ли какво означава това? – Да… – А сега подробностите: Смятам, че трябва да започнем с Тексас, Флорида, Алабама…
Двама си говорят и единият се жалва: – Сещаш ли се за оня огромен гьол пред нашата къща? – Да, какво? – Писах на кметството да им се оплача, казах им че е цяло блато. – И те какво? – Пратиха ми учебник за развъждане на гъски.
Събрали се българските политици и си говорят: – След 50 години България ще е богата страна! – Ех, жалко че нас няма да ни има тогава… – Не "жалко", а "защото".
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
– Имате ли някаква работа за мен? – разпитва безработен човек в строителна фирма. – Може и да се намери… Какво сте работили преди да останете без работа? – Занимавах се с политика. Бях министър. – И вие смятате, че в строителството има работа за бивши министри? Питам ви, какво може да прави един министър в строителството? – Мисля, че бих могъл да правя първата копка на всяка нова сграда…
Двама депутати разговарят в тоалетната на Народното събрание. – Абе това – казва единият – срането, физическа работа ли е, или умствена? Другият отговаря: – Абе, трябва да е умствена, защото ако беше физическа някой щеше да я свърши вместо нас.
На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците: – За много години, за много години!
– Защо Клинтън се гневи на Саддам? – Завижда му за харемите.
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Министърът на финансите се загледал в една витрина: – Я, колко евтино сако! А само се оплакват от високите цени! – Господин министре, това е ателие за химическо чистене…
