Вицове, свързани с политика
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
– По какво се отличава министъра на социалната политика от програмиста? – На програмиста му плащат за работещи програми.
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
След провала на Правителството се разбира, че Цветанов е червен агент внедрен в приятелския кръг на Бойко Борисов. Бойко Борисов не може да побере това в главата си, но понеже това му е коствало провала вика англичаните да разследват. Идват Шерлок Холмс и д-р Уотсън и почват разследване. След прочита на пресата и преглед на откритите източници Уотсън почва да се вайка: Ооо Хоолмс как е възможнооо. Как е възможно червените така навътре да внедрят Цветанов и толкова добре да го законспирират. Холмс отвърнал: Елементарно Уотсън. Как така елементарно ? Кое е елементарното ? – попитал Уотсън. Холмс отвърнал: Не кое, а кой ?
Кратка история на Русия (отчасти и нашите страни). 1907 г. Жандарм конвоира болшевик към затвора. 1917 г. Болшевик конвоира жандарм към затвора. 1937 г. Болшевик и жандарм лежат в затвора. 1997 г. Стар – престарял жандарм вижда на улицата стар – престарял болшевик да продава гевречета. Жандармът ехидно се усмихва и пита: – Хе, хе, нима навремето бащицата – цар ти забраняваше да търгуваш с гевречета, а?
В един самолет стюардесата обикаля и пита пътниците кой какво ще пие. Минава през всички пасажери и накрая се доближава до човек, който е с дълга брада и черни дрехи. – Нещо за пиене, сър? – пита стюардесата. – Не, благодаря. След малко ще карам.
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
"В чест на посещението президента Джордж Буш в Санкт-Петербург бяха произведени петнадесет залпа от парадни пушки. За съжаление, нито един не уцели."
Двама говорят за политика: – Абе защо ще гласуваш за този измамник? Нали знаеш, че само обещава, а после нищо няма да изпълни? – Да, ама няма да го изпълни чак след четири години, а обещава още сега!
Политически виц от комунистическо време: Двама са в командировка, спят на хотел. До тях в съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На тия им писнало и се наговорили да ги шашнат, та да млъкнат. Единия отива оттатък и вика: – Абе, кви са тия политически вицове бе? Вие не знаете ли, че тука всичко се подслушва и записва? – Айде бе, не може да бъде. – Ей сега ще ви покажа. Навежда е към контакта и вика: – Две чайчета в тази стая, моля. Другия е вече подготвен и след малко влиза с два чая. Ония се сбъркват, млъкват веднага и всичко утихва. На сутринта нашите хора отиват да си плащат сметката. На излизане портиера им казва: – Ей, на майора много му хареса тоя номер с контакта.
– Мъничко, черничко, чука на вратата. Що е то? – Нашето голямо светло бъдеще.
– Има ли в България средна класа? – Има. Тя се състои от политическия елит на посредствените политици.
Поради морални и етични съображения законът у нас забранява клонирането на хора. За клониране на некадърници, политици и борци няма подобни морални пречки.
Съобщение на пресцентъра на Министерски съвет: "Днес следобед правителството проведе заседание при закрити врати. В късния следобед ключът от вратите беше намерен".
– Какво е общото между комунизма и атомната бомба? – И двете премахват разликата между града и селото…
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.