Вицове, свързани с политика
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. – Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. – А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе. – Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…
По време на комунизма в СССР. Някакъв баровец си купува вносен телевизор и веднага се захваща с дистанционното. Щрак – и на екрана се появява XXV конгрес на КПСС. Щрак – друга програма, пак XXV конгрес на КПСС. Щрак – и на третата програма XXV конгрес на КПСС. Човека започва бясно да сменя каналите, но все попада на конгреса. Накрая започва да сменя честотите, за да намери друг канал. И по някое време му изниква нова програма, която до този момент не е виждал. Навъсен говорител с квадратна челюст се навежда към екрана и казва: – Сменяй каналите, Сидоров, сменяй… Съответните органи вече са на път към вас.
Стар евреин бяга от Русия. На рамото му седи говорящ папагал. Митничарят: – Господине, не може да пътувате със жива птица! – Ами как?… – Допускаме само препарирани и замразени. Папагалът се обажда: – Абе ако трябва замразявай, ако трябва препарирай ама да се махаме от тука че си… p.s. Важи и за българските "папагали".
През 1987, малко преди да излети совалката "Чалинджър" в белия дом звъннал червения телефон. Президентът Рейгън вдигнал слушалката и чул покрусения глас на Горбачов: – Много съжалявам за совалката… – В какъв смисъл? – учудил се Рейгън. – Ами че избухна… – Но тя още не е излетяла! – О, извинявай, ще се обадя след десет минути.
България направи крачка напред в преговорите с Европейския съюз – затвори главата на Главния Преговарящ.
– Как следва да се нарича комунист, преименувал се в социалист, който "милее" за националната кауза? – Национал-социалист.
Партиен агитатор разяснява: – Нас често ни питат – няма ли Бог? На този въпрос можем да отговорим твърдо и безкомпромисно с положителен отговор – да, Бог няма!
– Каква е разликата между политика и бандита? – В колата. При политика тя е държавна, а на бандита си е негова.
Новият премиер заявява при среща с народа: – Ние ще се оправим за 800 дни… Радост, аплодисменти. – А ние? – неуверено промърморва глас откъм народа.
По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия: – Абеееее… Другия го прекъсва уплашен: – Ееееее де! – Е да де.
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Радио "Москва" излъчва 3 вида новини: верни, вероятни и неверни. В първата графа влиза "Точно време", във втората – "Прогнозата за времето", а в третата е всичко останало!
Заседание на политбюро на ЦК на КПСС. Брежнев пита: – Другари, някой да иска дъвка "Wrigley"s Spearmint"? – Че откъде я имате? – Абе оня ден ПВО-то свали един шпионски самолет…
Личният бръснар на Брежнев винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми, и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Брежнев го попитал: – Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша? – Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.
Правителството проблеми не решава, то само ги финансира.
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…