• 251

    1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?

  • 130

    По време на студената война американците се готвят да изпитват нова балистична ракета. Развръщат установката на тайно място в гората, подготвят се за старт. На близкото дърво стоят две гарги и си говорят: – Ще излети. – Няма да излети. – Ще излети бе! – Няма да излети. Изстрелват я, ракетата се издига на стотина метра във въздуха и се взривява. Едната гарга казва: – Ей, вярно бе, не излетя. Другата застава мирно и козирува: – Служа на Съветския Съюз!

  • 8765

    Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея: – Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил? – Им-м-м-ма! И не един, а два даже! – Как два? – Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен…

  • 7482

    В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…

  • 8558

    Финансовият министър Муравей Радев разказва на дъщеря си приказката за Пепеляшка. Дъщеричката го пита: – Тате, а когато тиквата се е превърнала в златна каляска, какво е трябвало да плати Пепеляшка – данък общ доход, или патентен данък за транспортни услуги?

  • 2836

    Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.

  • 4819

    Конгрес по хирургия. Събрали са се всички светила на науката. Всеки става и разказва за последните постижения на своята страна. Става български професор и казва: – Ние можем да премахваме апандисит… Цялата зала изпада в бурен смях Професорът: – През аналното отверстие… Възгласи на недоверие, крайно учудване… Става възрастен японски професор и казва: – Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място…

  • 9800

    Американски фермер пристига при свой български колега на гости. След дълго ядене и пиене американецът поискал да разгледа фермата на домакина. Показва българинът доматите, краставиците, лукът и зелето, а чужденецът се учудва: – Това ли е фермата? Аз в мойта ферма, като се кача на колата, пътувам три дни. – О! Из преди години имах такава кола – казал нашият човек.

  • 4010

    Защо комунистите са щастливи от изборите? Ами защото като падне Царя и идва 9-ти септември!

  • 2944

    Осама бин Ладен бил на екскурзия в Италия. Започнал да разглежда забележителностите и стигнал до наклонената кула в Пиза. Като я видял се усмихнал и въздъхнал: – Аматьори…..

  • 9697

    Кандидат-кмет в шопско село решил да провежда директна кампания и тръгнал по селските къщи. Отишъл при Нане и си записва какво иска Нане от него за да гласува. Нане се почесал и казал: – Е,оная ливада от 200 дка, та да си направим комплект компиро. После кандидат-кмета отишъл при Коце и той му поискал "10 малки прасенца за да си направи комплект със свинкята-майка". В края на деня отишъл при Вуте и него го попитал какво иска да му даде за да гласува за него, а Вуте отговорил – Сакам 2 мъде. – Чакай бе, е Нане шъ си направи комплект за компири, Коце – комплект със свинкята, а ти – мъди. За какво са ти? – Шъ си направа комплект с курецо, що го получих от предишната ти изборна победа!

  • 7878

    Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: – Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. – Тате, ама то бил много хубав този свят. – Ами хубав е. – Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? – Ех, какво да правим сине – родина…

  • 4274

    Най-краткият виц в България: "Двама министри се срещат в трамвая."

  • 6094

    В един самолет стюардесата обикаля и пита пътниците кой какво ще пие. Минава през всички пасажери и накрая се доближава до човек, който е с дълга брада и черни дрехи. – Нещо за пиене, сър? – пита стюардесата. – Не, благодаря. След малко ще карам.

  • 9809

    Партиен агитатор разяснява: – Нас често ни питат – няма ли Бог? На този въпрос можем да отговорим твърдо и безкомпромисно с положителен отговор – да, Бог няма!

  • 5931

    – Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…