Вицове, свързани с политика
Една жена се омъжва за четвърти път. След първата брачна нощ новия й съпруг учудено я пита: – Скъпа, нали вече три пъти си била омъжена? Не разбирам само как може да си още девствена. Жената отговаря: – Първия ми съпруг беше пианист и всичко правеше с пръсти. Втория беше комунист и само обещаваше, а третия беше политик и колкото и да се стараеше, все ми го начукваше отзад.
От североамериканската медия: "Овалният Кабинет" на Белия Дом във Вашингтон се сдобил с ново име: "Оралният Кабинет".
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.
На един празник, преди много време, чичо каза: – Ние с жена ми държим парите си в една кутия от шоколадови бонбони. Днес аз ви казвам, че ние с жена ми държим парите си в пощенски плик, да му се не види късмета.
По време на социализма две русначета си говорят: – На мен дядо ми е бил партизанин през войната! Герой! Награден с орден от съветската власт! А твоят дядо какъв е бил? – Не знам, сигурно електротехник. Оня ден му намерих каската в мазето – имаше две гръмотевички нарисувани на нея.
Стар евреин бяга от Русия. На рамото му седи говорящ папагал. Митничарят: – Господине, не може да пътувате със жива птица! – Ами как?… – Допускаме само препарирани и замразени. Папагалът се обажда: – Абе ако трябва замразявай, ако трябва препарирай ама да се махаме от тука че си… p.s. Важи и за българските "папагали".
Съвещават се страните от Ваpшавския договоp. Решили да окажат на Либия хуманитарна помощ. Става премиерът на България и казва: – Ние ще изпратим 10 000 щайги домати. – А защо? – Ами те ще са в особена опаковка – от олово. Така ще могат да леят куршуми от нея. Става премиерът на Румъния: – Ние ще изпративм 10 000 щайги краставици. – А защо? – Ами опаковката им ще е особена – от стомана. Така ще могат да правят автомати от нея. Става премиера на СССР. – Е, тогава ние ще изпратим 20 000 яйца. – И те ли са с особена опаковка? – Опаковката им е чудесна – сини барети и ботуши.
Купувач пита в магазина: – Другарю продавач, имате ли самобръсначки? – Нямаме. Купувачът си тръгва, а вторият продавач пита първия: – Защо му каза, че нямаме самобръсначки като имаме? – Егати селянина, като ми вика "другар" да ходи да се бръсне със сърпа!
– Как може да ускорим масовата и касовата приватизации? – Като повишите комисионния процент на ресорните министри от 10 на 25, за да има поне 5 за чакалите които ги съветват. Знаете, че без пари нищо не става.
Как отговаря Тити Папазов, като го викнат?– Тити?– Аз-аз.
По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: – Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. – Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.
Американците създали компютър, който пресказвал бъдещето. Бил Клинтън решил да го попита: – Ще има ли трета световна война? – Да. – Ще я има ли Америка? – Да. – Мойте близки ще бъдат ли живи? – Да. – А аз ще бъда ли жив? – Да. Клинтън решил да си направи майтап и попитал: – А колко ще стува Кока-Колата след войната? – Три рубли…
В час по история учителката на Иванчо обяснява: – Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. – Кажи Иванчо? – Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?
Анонимен глас попитал радио Ереван: – Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде? – Не може, г-н Кастро! – отговорило радиото.
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!