Вицове, свързани с политика
Краен седесар, покрусен от президентските избори, задал въпрос в ефира на Радио Ереван: – Възможно ли е да има по-лоша президентска двойка от тази на Георги Първанов – Ангел Марин? Арменското радио направило своето проучване и след три дена отговорило: – Възможно. Двойката Ангел Марин – Георги Първанов.
Един човек много обичал да разказва политически вицове. Тази информация стигнала до когото трябва. Дошли съответните служби, хванали човека и го набили. След това му предложили тест за благонадждност: – Ако сега пред тебе се появят Клинтън и Костов и трябва да убиеш един от двамата – кой ще избереш? – Костов. Пак го били и пак го попитали: – Ако сега пред тебе застанат Клинтън и Костов и имаш един куршум в пистолета – кого ще убиеш? Човека погледнал хитричко и попитал: – Ами вие кого бихте убили? – Клинтън, естествено! – Ето видяхте ли? За мен пак остана Костов.
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща – салами, кашкавал, сирене и др. Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита: – Господин Божков, а парите? – Спокойно, ние за това пари не взимаме.
Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: – Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! – Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. – Ало, Боже! – Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!
На един празник, преди много време, чичо каза: – Ние с жена ми държим парите си в една кутия от шоколадови бонбони. Днес аз ви казвам, че ние с жена ми държим парите си в пощенски плик, да му се не види късмета.
По време на комунизма в СССР Брежнев викнал при себе си вътрешния министър за справка: – Колко евреи имаме в страната? – Към 4-5 милиона. – А ако им разрешим да емигрират в Израел, колко от тях ще поискат да емигрират? – Към 12-15 милиона.
Двама си говорят и единият се жалва: – Сещаш ли се за оня огромен гьол пред нашата къща? – Да, какво? – Писах на кметството да им се оплача, казах им че е цяло блато. – И те какво? – Пратиха ми учебник за развъждане на гъски.
По комунистическо време в СССР някаква жена се явява на изпит за вкантната длъжност "чистачка". Излиза и плаче. Питат я: – Какво стана? – Ами скъсаха ме… Питат ме отначало – какво е това: две нули, М. И аз казвам – мъжка тоалетна. После – какво е това: две нули, Ж. И аз казвам – женска тоалетна. А след това ме попитаха какво е това – две нули, Н, аз не знаех и ме скъсаха. – Ей, ама ти не знаеш ли че винаги задават два въпроса по специалността, а третият е политически?
След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: – БКП! Големеца отвърнал на поздрава: – ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: – БКП – това е "Бягай крий парите", а ДКМС – "дреме ми на капата, мойте са скрити".
Въпрос: Кой е най-добрият изход от кризата в България? Отговор: Аерогара "София".
Из новините: "Американски морски пехотинци охраняват иракския национален музей от други мародери."
Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори…
На политзанятие в бившия СССР лекторът патетично заявява: – Другари, през последните 30 години градихме социализма. В следващите 30 години ще изградим за нашите деца комунизма! Глас от залата: – Браво! Така им се пада на тези хулигани!
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
В самолета. Стюардесата казва: – Моля всички да затегнат коланите! Чува се недоволен мъжки глас: – Моля, без политика!