Вицове, свързани с политика
Умрял Тито. В Югославия обявили "мука" (национален траур). Граждани, неразбрали какво не бива да правят по време на траура, звънят в националното радио да питат: – Да пиемо мое ли? – Не мой! Мука! – А да играмо? – Не мой – мука. Да ви е тужно! – А да йебаме мое ли? – Мое. Али свакой со своя жена – да му е тужно. Да е пуна муката!
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
– Какво е „икономическа реформа“ в България? – Представи си, че са ти свалили якето, дали са ти в замяна фланелка и ти казват: „Честито палто!“
– Мъничко, черничко, чука на вратата. Що е то? – Нашето голямо светло бъдеще.
По време на комунизма в СССР Брежнев викнал при себе си вътрешния министър за справка: – Колко евреи имаме в страната? – Към 4-5 милиона. – А ако им разрешим да емигрират в Израел, колко от тях ще поискат да емигрират? – Към 12-15 милиона.
Радио "Москва" излъчва 3 вида новини: верни, вероятни и неверни. В първата графа влиза "Точно време", във втората – "Прогнозата за времето", а в третата е всичко останало!
Съобщение на ТАСС: "Вчеpа в Тихия океан пpи неизяснени обстоятелства изчезна целият Тихоокеански флот на САЩ. Космонавтите Ляхов и Pюмин пpодължават експеpиментите на оpбита."
Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори…
Срещат се Костов и Клинтън в България. Клинтън: – Абе много готини гаджета имате тука в България бе, прати ми една-две за стажантки! Костов: – Ш-ш-шт, сакън, трай че тука и теменужките имат уши!
На вратата на известен политик се звъни. Отваря той и на вратата висок мъж в черен костюм, нахълтва в къщата, вади пистолет и му го опира в челото.– Ама, аз такова… – уплашил се политикът.– Аз съм наемен убиец и ще ви убия без да усетите – прошепнал човека в черния костюм.– Ооо,така ли било – отдъхнал си политикът, – аз помислих, че сте данъчен…
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
По време на социализма поканили в България известен японски специалист, който да изчисли за колко време у нас ще настъпи комунизъм. След дълго проучване изследователят казал: – След пет километра! – Как така? – учудили се всички. – Ами ето как – посочил им той лозунга на стената, където пишело: "Всяка петилетка – крачка по пътя към комунизма!"
Двама говорят за политика: – Абе защо ще гласуваш за този измамник? Нали знаеш, че само обещава, а после нищо няма да изпълни? – Да, ама няма да го изпълни чак след четири години, а обещава още сега!
– Другарю Сталин, вие имате ли си хоби? – Да, колекционирам политически вицове. – И много ли сте събрали? – Три-четири лагера.
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
– Знаеш ли? Тия избори все повече ми приличат на шах. – Да бе, вече и цар има в играта. – Има цар и всички пешки искат да станат фигури.