5612
(Посвещава се на приватизацията на БТК) – Вярно ли е, че скоро мобилните телефони ще струват колкото обикновените? – Вярно е, ама не е баш така. Обикновените ще струват колкото мобилните.
Вицове, свързани с политика
(Посвещава се на приватизацията на БТК) – Вярно ли е, че скоро мобилните телефони ще струват колкото обикновените? – Вярно е, ама не е баш така. Обикновените ще струват колкото мобилните.
Седят три крокодила на едно дърво и си говорят: – Помните ли, че преди ядрената война бяхме зелени? – И можехме да плуваме… – Айде стига сме приказвали, давайте да отлитаме за нектар.
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
На политзанятие в бившия СССР лекторът патетично заявява: – Другари, през последните 30 години градихме социализма. В следващите 30 години ще изградим за нашите деца комунизма! Глас от залата: – Браво! Така им се пада на тези хулигани!
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
Руският министър на отбраната казва на подчинените си: – Американците ни предлагат да ни помогнат в разоръжаването. Искат да им изпратим половината си танкове да ги нарежат и претопят на техни разноски. – Е, няма лошо… – Ама май е по-добре да им пратим ракетите. – Защо? – Ами на танковете трябва да им плащаме транспорта, а ракетите ще ги засилим на собствен ход.
Пенсионери скандират пред МС: – Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Господин Костов, благодарим ти за щастливото детство! Минава гражданин: – Какво благодарите, когато сте били деца, той не е бил роден! – Точно затова – отговарят пенсионерите…
Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат: – Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше? Кака Пена отговаря: – Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член! Помислили другарите и решили: – Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!
– Каква е приликата между бившето Шесто и Ариел? – И в двата случая те перат, но в Шесто те накисват.
Излита американската совалка "Чалинджър". Катастрофа – взрив, унищожение… Американското правителство веднага започва разследване защо се е взривил десният резервоар. Руското правителство веднага започва разследване защо не се е взривил левият резервоар.
Поради морални и етични съображения законът у нас забранява клонирането на хора. За клониране на некадърници, политици и борци няма подобни морални пречки.
Новините по телевизията: – Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща…
Попитали Асан: – Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията? – Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш – купиш телевизор, работиш, работиш – купиш килим, работиш, работиш – купиш хладилник. А при демокрацията – работиш, работиш – продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш – продадеш хладилник.
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Около правителствената болница в Москва има сериозно присъствие на милиция. – Да не би Брежнев да е…? – пита развълнуван минувач. Близостоящ милиционер му отвръща: – Не, от четири часа извършват сложна хирургическа операция – отделят езика на другаря Живков от задника на другаря Брежнев…