Вицове, свързани с политика
Сретен Йосич организирал атентат на Бойко Борисов. Оказал се успешен – Бойко бил прострелян в челото и куршумът излязъл от тила му. Откарали го веднага в Пирогов. След първоначалния медицински преглед, лекарят съобщил добрата новина на разтревожения Цветан Цветанов. – Няма никаква опасност за живота на пациента. Не са засегнати никакви жизнено-важни органи.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
Баба Ганка пита Симеон: – Тва, новото време, вие ли го измислихте, чедо, или учените? – Ние, бабо Ганке, ние – отговаря Симеон. – И аз така им разправям, зер – ако бяха учените, щяха да го пробват първо на кучета.
Андропов излязъл с предложение да бъде уеднаквено астрономическото време в света и се мотивира така: – Честитя Новата Година на японския си колега, а при тях тя била преди 5 часа. Обаждам се на Рони да му честитя – тя ще бъде след 8 часа. Обаждам се на папата да му изкажа съболезнования за покушението, а то още не било извършено!
Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители. – Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? – пита шефа на отряда. – Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите – винаги лъжат…
"Ако смятате, че на държавата хич не й пука за вас – това изобщо не е вярно! Опитайте се поне веднъж да не си платите данъците."
Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал). Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа – 23, 18, 10 и т.н. Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват. Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл: "Еееех… мене пък ще ме пишат мъртво роден!"
Разхожда се Леонид Илич Брежнев (известен с дългото си управление) заедно с внука си. Внукът пита: – Дядо, като порастна, ще стана ли и аз партиен секретар? – Ще станеш, защо да не станеш? – А може ли да стана Генерален секретар? – Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Съвещават се страните от Ваpшавския договоp. Решили да окажат на Либия хуманитарна помощ. Става премиерът на България и казва: – Ние ще изпратим 10 000 щайги домати. – А защо? – Ами те ще са в особена опаковка – от олово. Така ще могат да леят куршуми от нея. Става премиерът на Румъния: – Ние ще изпративм 10 000 щайги краставици. – А защо? – Ами опаковката им ще е особена – от стомана. Така ще могат да правят автомати от нея. Става премиера на СССР. – Е, тогава ние ще изпратим 20 000 яйца. – И те ли са с особена опаковка? – Опаковката им е чудесна – сини барети и ботуши.
Отива един бизнесмен при г-н Божков и му казва: – Г-н Божков, много искам този и този завод, и съм готов да ви дам не 10%, а 15! А Божков направо подивял и вика: – Какви са тези глупости, какви 10%, какви, защо вярвате на вицовете и глупостите от медиите! Няма нищо вярно! Или 50 на 50% или се махайте от тука!
Двама депутати разговарят в тоалетната на Народното събрание. – Абе това – казва единият – срането, физическа работа ли е, или умствена? Другият отговаря: – Абе, трябва да е умствена, защото ако беше физическа някой щеше да я свърши вместо нас.
Руснаците, като закъсали с парите, решили да продадат мумията на Ленин – така и така искали да се отърват от него… Пуснали обява, никой не се обажда, и по едно време постъпва запитване от кметството на Ерусалим: "Колко искате за мумията?" Руснаците в паника отговарят: "А, не! Само на вас не го продаваме! При вас вече един възкръсна!"
По радиото излъчват как протича денят на Костов. В 6 часа Костов става от сън. А Вие станахте ли? В 6.15 Костов прави своята гимнастика, а Вие направихте ли своята? В 6.30 Костов преглежда пресата, а Вие прегледахте ли я? ……. В 7 часа Костов сяда да закусва, а за Вас музика…….
Върви си един мъж из Белфаст и хоп някой опира в гърба му пистолет. Следва въпрос: – Какъв си протестант или католик? Замисля се човека: "Ако кажа католик, той може да е протестант и да ме гръмне, а ако кажа протестант, той може да е католик и пак да ме гръмне". Решил и рекъл: – Евреин. Отзад се чул радостен възглас: – Аз съм най-щастливият палестинец в този град!
Новините по телевизията: – Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща…
