Вицове, свързани с политика
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
Опровержение: "Не е вярно, че всички политици у нас се продават! Някои вече са продадени."
Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим. – В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Въпрос: Каква е разликата между батерията и политиците? Отговор: Тази, че батериите за разлика от политиците имат поне един плюс.
Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал: – С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер. – Моля те пусни ме, не ща в ада – примолил се Кастро. – Не става – казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада. Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня. – Чакай, недей – примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера… – Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите – казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая. Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 – работното време свършило и вратите заключени. – Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките – казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл: "Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там…"
Купувач пита в магазина: – Другарю продавач, имате ли самобръсначки? – Нямаме. Купувачът си тръгва, а вторият продавач пита първия: – Защо му каза, че нямаме самобръсначки като имаме? – Егати селянина, като ми вика "другар" да ходи да се бръсне със сърпа!
Отива министър "1" при министър "2", но на вратата го спира охраната на министър "2". – За да влезете трябва да кажете паролата. – А каква е паролата? – Паролата е секретното име на Министтър "2". – А-а-а-а така ли? И какво му е секретното име? – Ш-ш-ш-т… "Неподкупния"! – Тогава предай на "Неподкупния", че го търси "Кльощавия"!
Попитали Асан: – Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията? – Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш – купиш телевизор, работиш, работиш – купиш килим, работиш, работиш – купиш хладилник. А при демокрацията – работиш, работиш – продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш – продадеш хладилник.
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
"Ако смятате, че на държавата хич не й пука за вас – това изобщо не е вярно! Опитайте се поне веднъж да не си платите данъците."
– Мъничко, черничко, чука на вратата. Що е то? – Нашето голямо светло бъдеще.
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
Един американски просяк обменил опит с нашенски. Нашенеца гледа онзи богаташ, а пък проси и вика – Как забогатя ? Американеца казва – Ами отидох пред президентсвото и по цял ден чоплех семки на колене, и ме засипваха с камари долари. Нашенеца решил да бъде още по-хард. Отишъл пред министерския съвет и почнал да гризе от една торба сено. Минавали министрите но не пари ами и никакви внимание не му обрнали. Единствено Бойко Борисов му обърнал внимание. Спрял се Бойко и го питал – Кво праиш тука бее? Просяка отвърнал – Ами на нема кво да ям и хрупам сено. А Бат Бойко отвърнал ядосано – Затуй си тъй зле щото ядеш готовото. Яяя виж по полето е пълно със зелентия. Бегай да пасеш. Зимата кат ми увиснеш тука и сено нема да има. И нежно му теглил един премиерски шут. Та така у нас не е кат в Америката…
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
По времето на Съветския съюз – конгрес на КПСС. Закъснял мъж влиза в залата и побутва хората от последните редове: – Другари, поместете се малко, не мога да видя трибуната. – Да ти услужим с бинокъл? – Не, благодаря, аз съм с оптически мерник.