Вицове, свързани с политика
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили: "По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква."
По случай годишнина от рождението на Ленин бил обявен в Москва конкурс за най-ефектен стенен часовник с вид и украса, свързана с делото на юбиляра. От изпратните модели трето място спечелил часовник с украса от дърворезба, изобразяваща Ленин, говорещ на митинг. На второ място бил класиран часовник с кукувица, която на всеки час се показвала, изкуквайки "Ленин! Ленин!" Първата награда била присъдена на подобен часовник, на който от прозорчето на кукувицата се показвал миниатюрен Ленин с възгласа: "Ку-ку! Ку-Ку!" След конкурса били обявени и наградите: Трета награда – екскурзия до Сибир с връщане. Втора награда – екскурзия до Сибир без връщане. Първа награда – среща с юбиляра.
– Какво е „икономическа реформа“ в България? – Представи си, че са ти свалили якето, дали са ти в замяна фланелка и ти казват: „Честито палто!“
На прием политик пита редактора на местен вестник: – Вие ли писахте, че съм бил некадърник? – О, не господине, нашият вестник отпечатва само последните новости
Между политици преди избори: – Сигурен съм, че трезвомислещите избиратели ще гласуват за нас! – Не е достатъчно – трябва ни мнозинство.
Събрали се българските политици и си говорят: – След 50 години България ще е богата страна! – Ех, жалко че нас няма да ни има тогава… – Не "жалко", а "защото".
На един самотен остров канибалите се пекат картофи в жаравата… В резултат на самолетна катастрофа г-н Божков попада на въпросният остров и бива пленен. Вожда ахва при вида му, хваща двама от племето и им казва: – От 40 години не съм виждал такъв екземпляр. Искам като го вържете на шиша да го въртите много, ама много бавно, за да се изпече добре! Аз отивам да събера племето и се връщам да пируваме! След два часа вожда и племето пристигат и виждат как единия "пекар" е припаднал от умора, а другия върти шиша с всички сили. – Кретени, идиоти, нали ви казах да въртите шиша много, ама много бавно! – разкрещял се вождът. – Не може, шефе – отвърнал изпотения, въртящ шиша канибал – краде от картофите!
Кой е най-краткият политически виц? Комунистите си отиват. А най-дългият? Един по един.
Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом: – Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
Влиза един съветник при Костов: – Господин премиер, имам две новини. С коя да започна? – С добрата. – Ама те и двете са лоши…
Съобщение: "Министерският съвет уведомява гражданите, че считано от 1 май се прекратява месец април."
По време на възродителния процес директор на предприятие събира подчинените си и им казва: – От днес категорично забранявам използването на турски и турцизми в предприятието. Всички скачат на крака и ръкопляскат: – Евала, другарю началник!
Секретаря и кмета на едно село се разхождали вечерта в гората но изведнъж притъмняло и паднал дъжд. Най-близо била къщата на бай Иван. Влезли при него и седнали гладни: – Бай Иване, да имаш нещо така пържолки да сложиш? – Нямам кмете, сиромах човек съм аз. – Секретар, пиши едно прасе на бай Иван от общината. А нещо сиренце, млекце да имаш? – Нямам,много съм беден. – Секретар, пиши една крава на Бай Иван от общината! Легнали и заспали гладни. На сутринта станали те и кмета рекъл: – Бай Иване абе ти оправяш ли я твойта баба? – Кур нема, кмете. Кур нема. – Секретар! Задраскай прасето и кравата и пиши – кур за бай Иван.
Питат радио Ереван: – Как се казва Централният затвор в Белград? – Югославски бизнес център.