4954
Новият премиер заявява при среща с народа: – Ние ще се оправим за 800 дни… Радост, аплодисменти. – А ние? – неуверено промърморва глас откъм народа.
Вицове, свързани с политика
Новият премиер заявява при среща с народа: – Ние ще се оправим за 800 дни… Радост, аплодисменти. – А ние? – неуверено промърморва глас откъм народа.
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. – Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. – А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе. – Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…
По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори: – Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма… Идва до него милиционер и му казва: – Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата! – Стига бе, и патрони ли вече няма?
Излиза главният прокурор Филчев след среща с президента и се обръща към журналистите: – Здравейте, деца! Журналистите отговарят: – Здравей, бащице!
Предложение към БНБ: Да се пусне монета с номинал "една минимална заплата".
От североамериканската медия: "Овалният Кабинет" на Белия Дом във Вашингтон се сдобил с ново име: "Оралният Кабинет".
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
– Ти защо все говориш с бръснаря си само за времето? – А да не искаш да говоря за политика с човек, който ми е опрял бръснач в гърлото?
Бин Ладен се обажда на Д. Буш: – Джордж, имам за теб две новини, една добра и една лоша. С коя да започна? – Давай с добрата. – Реших да се предам! – А лошата? – Идвам със самолет!
Журналист към Костов: – Какво бихте направили ако имахте сто хиляди долара? – Само сто ?!… Вече не си спомням, това беше толкова отдавна…
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.
Терорист опира нож в гърлото на машиниста в софийското метро и казва: – Карай за Лондон! Машинистът обявява по уредбата: – Затварям вратите. Следваща спирка – Лондон. Граждани, не се блъскайте, вагона не е разтегаем!
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
Журналисти обсаждат премиера Костов с въпроси. Той мълчи. Нахакана новинарка настоява: – Кажете поне, как стоят нещата общо взето. – Ами общо взето, всичко общо е вече взето.
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: – Абе бабо? Бе слона дали може да лети? – Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? – Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. – Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…
Въпрос: Какво значи коалиционен партньор по време на избори? Отговор: Бъдещ корупционен партньор, ако дойдат на власт!