Вицове, свързани с политика
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато – слаб, целия кожа и кости. – Здрасти – казва Доган, – защо си толкова мършав? – А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.
Въпрос: Коя е най-кратката книга? Отговор: "Какво не ям", с автор Александър Божков.
Двама си говорят и единият се жалва: – Сещаш ли се за оня огромен гьол пред нашата къща? – Да, какво? – Писах на кметството да им се оплача, казах им че е цяло блато. – И те какво? – Пратиха ми учебник за развъждане на гъски.
Продавач на вестници на Централна гара вика: – Няма Стандарт, няма Демокрация, няма Пари… Остана само Труд и Капитал!
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!
Влиза един съветник при Костов: – Господин премиер, имам две новини. С коя да започна? – С добрата. – Ама те и двете са лоши…
Един човек много обичал да разказва политически вицове. Тази информация стигнала до когото трябва. Дошли съответните служби, хванали човека и го набили. След това му предложили тест за благонадждност: – Ако сега пред тебе се появят Клинтън и Костов и трябва да убиеш един от двамата – кой ще избереш? – Костов. Пак го били и пак го попитали: – Ако сега пред тебе застанат Клинтън и Костов и имаш един куршум в пистолета – кого ще убиеш? Човека погледнал хитричко и попитал: – Ами вие кого бихте убили? – Клинтън, естествено! – Ето видяхте ли? За мен пак остана Костов.
Из новините: "Американски морски пехотинци охраняват иракския национален музей от други мародери."
Терорист опира нож в гърлото на машиниста в софийското метро и казва: – Карай за Лондон! Машинистът обявява по уредбата: – Затварям вратите. Следваща спирка – Лондон. Граждани, не се блъскайте, вагона не е разтегаем!
Летят три натовски ракети. Едната казва: – Е, чао! Аз отивам на посещение на един Дунавски мост. Останалите две ракети продължават да летят. – Е, чао! Канена съм на прием в Китайското посолство. – Ех, кой сега ще ми прави компания до АЕЦ "Козлодуй"! – оплаква се третата.
Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие – девойки, хайвер, водка… На сутринта Рейгън казва: – Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем! – Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея. – Стига бе! Нали ти си главният тука? – Ами добре, да вървим тогава… Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача. – Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба! Горбачов: – Ама аз съм Горбачов! Пазачът: – Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън…
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…