Вицове, свързани с политика
Президент посреща на аерогарата спортисти от Олимпиадата. Подават му предварително написаното привествие и той започва да го чете пред микрофона: – О, о, о, о, о… – Господин президент,- подшушва му – това са олимпийските кръгове! Четете по-надолу!
Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори…
Един човек хванал риба на реката и я занесъл вкъщи да му я сготви жената. Казал й: – Ето ти една риба да я изпържиш! – Нямаме олио. – Тогава с мас. – И мас нямаме – ти от небето ли падаш, с какво да си купим олио и мас, нямаме пари! – Добре де, свари я! – И вода нямаме, сутринта ни я спряха защото не сме плащали от миналата година. Човекът се ядосал, върнал се на реката и хвърлил рибата обратно във водата. А рибата изплувала и започнала да вика: – Да живее правителството, да живее правителството!
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
"В чест на посещението президента Джордж Буш в Санкт-Петербург бяха произведени петнадесет залпа от парадни пушки. За съжаление, нито един не уцели."
Събужда се сутринта Евгени Бакърджиев, поглежда през прозореца и изкрещява: – А! Какво съм направил снощи на пияна глава! Къде е Витоша? Жена му: – Спокойно, не си я продал. Забрави ли, че днес сме във Варна?
По татово време един министър вика секретарката си и казва: „Тотке, пиши съвещание във вторник 18 часа!“. След малко тя се връща и пита: Чичо, вторник как се пише бе, с Ф или с В? „Хайде, пиши го за сряда и да научиш този пръвопис защото шъ тъ изволня!“
Въпрос: Какво притежава Тед Кенеди, за което Бил Клинтън може само да си мечтае? Отговор: Мъртва съпруга.
– Защо Клинтън се гневи на Саддам? – Завижда му за харемите.
Тодор Живков и Роналд Рейгън се хванали на бас в коя страна хората пият повече алкохол. Влиза Рейгън е един бар и гледа всички пияни и ги разстрелял. Влиза във втори – пак всички пияни и пак ги изпозастрелял. В трети – пак положението същото. После отишли в Америка. Влизат в един бар, ама никой не бил пиян. Влизат във втори – пак никой. Трети – никой. Тодор Живков много се ядосал, ама решили да влязат в още един. Гледат всички пияни и Живков щастлив застрелял всички. На другия ден във вестниците пишело: "Един плешив терорист разстреля българското посолство в САЩ…"
Говорителят съобщава по радиото: Днес на финландско – китайската граница нямаше никакви инциденти.
Кореспондент на чужд вестник пристига в един наш град. Целта му е, да напише статия за живота на простите хорица в комунистическото общество, която да се използва за пропаганда. За да стане статията колкото се може по-зловеща той влиза в една кръчма и задава въпроси на най-пияният човек в нея: – Кажете ми, господине. При нас във всяко семейство практически има автомобил, а при вас например, има ли автомобил? – Им-м-м-ма! И не един, а два даже! – Как два? – Ами ей сега като те тресна със стола по тиквата и ще пратят една кола за теб, и една за мен…
Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: – Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. – А за кого гласувах? – попитала старицата. – Бабо – строго я скастрил наблюдаващият, – у нас изборите се тайни!
Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща – салами, кашкавал, сирене и др. Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита: – Господин Божков, а парите? – Спокойно, ние за това пари не взимаме.
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
