Вицове, свързани с политика
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
България направи крачка напред в преговорите с Европейския съюз – затвори главата на Главния Преговарящ.
Коментар за разделянето на заведенията на зони: Обособяването на зони за пушачи и непушачи в заведенията е нещо като зони за пикаещи и непикаещи в плувен басейн.
Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители. – Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? – пита шефа на отряда. – Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите – винаги лъжат…
В едно латвийско училище върви урок по история. Темата е "Латвийския национален флаг". Учителката пита децата: – Какво означава червеният цвят на знамето? Николас, кажи ти! – Червеният цвят олицетворява кръвта, пролята от латвийците в борбата за независимост на Латвия срещу немците, шведите и другите нашественици. – Добре, Николас. Шестица. А, какво означава зеленият цвят? Хайде Вичкаускас, кажи! – Зеленият цвят олицетворява нашите безкрайни и красиви гори, планини и поля. – Добре, Вичкаускас. И ти получаваш шестица. А какво означава… Не оставяйки учителката да се доизкаже, Вася, който е руснак, скача от последния чин и казва: – А белият цвят на Вашето знаме е цветът на безкрайните сибирски степи, в които Николас и Вичкаускас ще бъдат изпратени, когато Латвия отново стане наша 15-а република.
– Мъничко, черничко, чука на вратата. Що е то? – Нашето голямо светло бъдеще.
Буш и Путин договарят съкращаване на ядрените си ракети. Путин започва: – Джордж, аз мисля, че ще е добре да съкратя ракетите си наполовина. – Чудесно Володя, и аз мисля да съкратя ракетите си наполовина. В този момент се обадил Осама: – Ха здрасти, загряхте най-после, че е най-лесно със самолет.
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.
От новините: По последни данни състоянието на Ясер Арафат не се е изменило. Остава си мъртъв.
Сталин говори по телефона с Чърчил: – Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не. Затваря. Секретарят му го пита: – Другарю Сталин, за какво му казахте "да"? – Попита ме дали го чувам добре.
По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: – Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. – Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.
Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита: – Защо работиш толкова много? Почини си малко… Политикът: – Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа… Съпругата: – Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа… и него го насраха… Политикът: – А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат…
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Преди избори двама си говорят: – Какво мислиш за кандидат-депутатите от нашия район? – Ами имаме късмет, че ще изберат само един от тях.
Вчера Народното събрание разпрати до медиите SMS с годишния си доклад за свършената от него работа.
– Ти защо все говориш с бръснаря си само за времето? – А да не искаш да говоря за политика с човек, който ми е опрял бръснач в гърлото?