Професионални вицове
Ранен следобяд, от радиото се носи тиха музика. След малко музиката заглъхва и се чува как водещият шепне: – Нико, хайде сега изсвири нещо! – Няма! – Хайде бе, моля те! – Няма! Няма! Няма! После водещият с нормален глас: – Драги слушатели, току-що чухте изпълнение на "Капризи" от Николо Паганини…
Лекар влиза в кабинет, където лежи млада жена. – Добро утро! Съблечете се! Ще Ви прегледам. – Но мен вече ме прегледа един Ваш колега и ми каза, че съм в страхотна форма. – Да, той и на мен това каза.
Двама войници си говорят: – Нашата рота е същинска лудница! – Не е така – в лудницата поне началниците са нормални.
Голяма фирма. В разгара на работния ден в офиса нахълтват група маскирани и въоръжени мъже: – Всички на земята! Това е обир! – Пу, че ме уплашиха – мърмори си главният счетоводител от пода – а аз помислих, че са данъчните.
В операционната зала сестрата вика: – Докторе! Загубихме пациента! Хирургът: – Няма страшно, имаме още две отделения такива.
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
Режисьор се кара на сценаристите на сапунен сериал: – Абе, некадърници такива, каква е тая скука, дето сте я написали бе! Я вземете и убийте Идалго, или отровете Хелена, или пък някой да застреля Хосе…. Изобщо – вкарайте малко живот в тоя филм!
В баровски фризьорски салон: – А сега, госпожо, да започнем с рентгенова снимка на главата ви…
– Какво е общото между юристите и сперматозоидите? – На три милиона един става човек…
Индиец е на очен лекар. Там на таблото за проверяване на зрението му показват един ред от букви БКРДЖЧТПХ и го питат: – Виждате ли какво пише тук? – Естествено – казва индиеца. – Само не знам откъде знаете моминското име на жена ми!
"Моноспектакъл – театър с един актьор. Всичкият билет е продаден."
Разговор по телефона между офицер и войник: – Николов, запалихте ли камиона? – Да, до преди малко го гасихме…
В ЦРУ се провежда конкурс за вакантно място за наемен убиец, последната задача е била: да влезеш в стая и с пистолет да застреляш собствената си жена. Първия веднага се отказал. Втория влезнал, след половин час излязъл целия потен: – Не мога да я застрелям любим човек… Третия влезнал, чуват се викове, блъскане, след 5 минути излиза: – Защо, гадове такива, халосни патрони сте ми пробутали, наложи се с табуретката да я пречукам.
Адвокат говори в съда: – Господин съдия, ако човек е бил осъждан осемнадесет пъти досега, то той не е престъпник! – А какъв е според вас? – Колекционер на присъди.
Новодошъл в хотел: – Какво е това на ценовата ви листа? – Бълха господине. – Аз лично нямам нищо против, че имате бълхи в хотела. Но когато излизат да видят в коя стая ме настанявате – това вече на нищо не прилича!
Млад лейтенант, току що завършил военното училище, трие със спирт оптическата леща на снайпера. – Какво правиш? Какво ви учат вас в училище? – Ами изтривам с тънък слой, както ми наредихте. Взимам парчето плат, сипвам спирт върху него и трия. – Не се прави така! Гледай мен! Капитанът взима чаша, напълва я със спирт, изпива го на един дъх, след това издиша върху лещата и започва да трие. – Така се трие с тънък слой!