Професионални вицове
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
Зрител напуска театъра след първото действие. – Защо така рано? – пита го една разпоредителка. – Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор.
– Докторе, имам грип. Какво да правя? – Застанете по-далече от мене.
Командващият армията поканва офицерите и техните жени в базата на коктейл. Един от генералите държи реч пред събралите се. Млад лейтенант се обръща към жената до него и казва: – Каква глупсти ги дрънка този глупак, а? Жената обръща червеното си от гняв лице към него с думите: – Лейтенант, знаете ли коя съм аз? – Не, госпожо. – Аз съм жената на този, който нарекохте "глупак". – Така ли, – казва младият лейтенат твърдо и наперено, – а знаете ли кой съм аз? – Не, не знам- казва генералската жена. – Слава богу! – казва лейтенантът и изчезва в тълпата.
Археологът е най-добрият съпруг за една жена: колкото повече остарява тя, толкова повече интерес възбужда у него.
– Днес ще пълзите на загзиг! – Господин майор, не на загзиг, а на зигзаг! – Както съм заповядал, така ще пълзите!
В болницата карат мъж с нож, забит между лопатките. Докторът в приемната съчувствено го пита: – Боли ли ви? – Само когато се смея.
Веднъж корабът претърпял корабокрушение и по чудо (що ли?) само фокусникът и папагала се спасили, и продължили да плават на някакви останки от кораба. Фокусникът гледал злобно към папагала, който също не откъсвал поглед от него. Накрая след седмица папагала не издържал: "Е добре де, добре. Предавам се! Къде е корабът?"
Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците. Изчервена студенката му казва: – Свалете си гащите! Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква. Студентката: – Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!… Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика: – Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?
– Докторе, зъбите ми са съвсем жълти! Какво да правя? – Носете кафеви вратовръзки.
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
– Знаете ли, това е едно интересно представление. Съветвам ви да си тръгнете след втората му част – казва гардеробиерка в театъра на човек от публиката. – Защо след втората част ? – Защото след първата тук е голяма блъсканица .
Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите" така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. – Абе, сине, тези врабчета са с краката нагоре! – рекла старицата. – Нищо, бабо! Ние нарочно – да не ти нацвъкат килима!
Проверка в армията: – Петров! – Аз! – Иванов! – Аз! – Презоградазакачикраков! – Аз! – Ебати фамилията! – Аз!
Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж. – Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел. – Сядай, моят нос отдавна вече не работи! След 2 – 3 километра дядото спрял колата и рекъл: – Слизай! – Ама нали носът ти не работи! – Да, ама ми се насълзяват очите!
– Защо не тръгна автобусът? Закъснява доста… – Защото шофьорът отстъпи мястото си на майка с малко дете.