6850
– Понякога, – казва мисис Смит на новата прислужница, – ще ви се налага да ми помагате да се кача по стълбите. – Разбирам ви, мадам – аз също обичам да си пийвам понякога.
Професионални вицове
– Понякога, – казва мисис Смит на новата прислужница, – ще ви се налага да ми помагате да се кача по стълбите. – Разбирам ви, мадам – аз също обичам да си пийвам понякога.
Стюардесата кани с дъвка един пътник. – Опитайте, господине, много фино и отлично средство против шума и пукането в ушите. Пътникът приема с благодарност и няколко часа по-късно, когато самолетът започва да се приземява, извиква стюардесата. – Госпожице, елате и ми обяснете как да махна от ушите си този боклук.
– Господин полковник, нашите разузнавачи плениха съгледвач! Ще заповядате ли да го обесим? – В никакъв случай! Та нали от бесилката той ще огледа разположението на целия ни полк!
Към пиколото: – Бързо тичай горе и виж дали съм си забравил чадъра в 502 стая. Мисля, че го оставих в ъгъла до умивалника. Пиколото след няколко минути: – Точно така, сър, на същото място си е.
Две баби си плетат плетките под асмата на село, а по улицата минава военна колона. Едната баба казва: – Я, командирът извади някаква карта и идва към нас. Сигурно пак ще пита за пътя…
В града дошъл цирк. Излиза директорът и обявява: – Сега ще видите тигри. Свършва номера, всички ръкопляскат, само от първия ред се чува: – Педали! Педерастки тигри! Педерастко шоу! Всички сте педали! Излиза директорът и обявава другия номер – клоуни. Свършват клоуните, всички ръкопляскат, само от първия ред се чува: – Педали! Педерастки клоуни! Педераско шоу! Всички сте педали! Излиза директорът и казва: – А сега най опасния номер – скок от 20 метра в леген с вода! Всички почват да ръкопляскат, само някъде отпред се чува: – Педали! Къде ме водите, педали! Пуснете ме бе, педали!
Болният: – Докторе, много дълга диагноза ми пишете? Докторът: – Не е диагноза, съчинявам некролог.
Военен преподавател обяснява на войниците новите достижения на техниката: – Американците са измислили нов вид патрони – без гилзи! Сега се опитват да изобретят и пушка за тях.
Дадена е задача: "До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата – момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?" Математикът: – Никога. Физикът: – Сред безкрайно дълго време. Инженерът: – След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.
Пациент позвънил на лекаря си, за да си запише час.– Извинявайте, отговорила му дежурната сестра, но можем да ви приемем не по рано от след две седмици.– Но до тогава аз може и да умра.– Няма проблеми. Жена ви ще се обади да отмени часа.
След тежка катастрофа санитари носят потрошен пациент към линейката. До носилката търчи лекар и го уверява: – Не се тревожете, няма да умрете! – Да умра ли докторе? – казал пациентът – това ще е последното, което ще направя!
Войник пише на родителите си: – Скъпи родители! В свиреп бой загубих крака си. Сега лежа в болницата без стотинка. Моля помогнете ми – пратете пари! Баща му отговаря: – Синко! Тъй като това е четвъртият крак, който губиш, научи се да се придвижваш на колкото крака са ти останали.
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
В лекарския кабинет звъни телефона, лекарят вдига слушалката и насреща му разтревожена жена: – Докторе, детето ми изяде 41 сладоледа и има 41 градуса температура. При което лекарят пита учуден: – Под нулата ли госпожо?
Някакъв тип се протяга: – Е-е-ех! Пак се появи желание за работа! Ще ида да си полегна, може пък да ми мине…
Казват, че първият икономист бил Колумб. Когато тръгнал да открива Америка, не знаел накъде отива. Когато я открил, не знаел къде се намира. И всичко това – на държавни разноски.