Професионални

Професионални

1192

Във военния щаб плаче млада жена с дете на ръце. Среща един войник и му казва: – Идете при майора. Кажете му, че има малка злополука от миналогодишните маневри…

Професионални

6149

Старшината обяснява на войниците: – Трябва постоянно да държите врага под око! Да не го изпускате от поглед! Иванов, какво си ме зяпнал?

Професионални

9164

Между драматурзи: – Щом пуснаха завесата след премиерата на новата ми пиеса и залата гръмна от аплодисменти! – И какво беше нарисувано на завесата?

Професионални

9362

Човек отива при лекаря: – Докторе, задушавам се, не мога да дишам! – Пушите ли? – Пуша, но не помага!

Професионални

10057

При доктора идва пациент. Носът му е разбит, а под окото има огромна синина. Докторът – иронично: – Вие май сте любител на алкохола? Пациентът – твърдо: – Обиждате ме, докторе! Аз съм професионалист!

Професионални

7623

В съда. – Ваша чест, искам да ми смените адвоката, този който назначихте въобще не се интересува от делата ми. Съдията към адвоката: – Какво ще кажете в отговор на това обвинение? Адвокатът: – Извините, Ваша чест, какво казахте – не Ви чух…

Професионални

6936

Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…

Професионални

6307

Възрастен актьор се обръща към директора на театъра: – Господине, работя в този театър вече двайсет години. Струва ми се, че бихте могли да помислите за подобряването на материалното ми състояние! – Добре. Ще се разпоредя да ви дадат всички роли, в които се налага да се яде на сцената…

Професионални

11530

Съдия се обръща към един от свидетелите по бракоразводното дело: – Господине, вие женен ли сте? – Не, ваша милост, аз просто така си изглеждам…

Професионални

10186

Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

Професионални

11507

Момиче влиза в агенция за набиране на манекенки и казва на чиновник, който чете вестник: – Бих искала да постъпя на работа като манекенка. Без да вдигне глава от вестника, чиновникът бърка в чекмеджето, изважда миниатюрен бански костюм и казва: – Попълнете този формуляр!

Професионални

4283

Възрастен мъж влиза в приемната на военна част. – При вас служи внукът ми, Петър Иванов. Може ли да го повикате? – С удоволствие, но сутринта го пуснаха в отпуск за погребението ви…

Професионални

3310

– Този господин е голям любител на живописта – казва собственик на художествена галерия на свой приятел. – По какво съдиш? – Един път влезе в галерията, когато не валеше…

Професионални

6004

Млад писател и жена му са поканени на прием. Тя е предмет на всеобщо внимание, мъжете непрекъснато я канят на танц. – Тя е очарователна – казва домакинът – А роклята й е истинска поема! – Не една поема – отговаря младият писател, – а петнайсет поеми, пет разказа и три статии.

Професионални

1409

– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.

Професионални

9182

Докато преглеждал пациент, лекар постоянно си мърмоел: – Добре, добре, добре! Ей-й много добре! Пациентът се изнервил и попитал: – Докторе, кажете какво ми е, защо постоянно повтаряте "добре"? Докторът: – Казвам добре, че и аз не съм болен от тази болест.