Професионални вицове
Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…
– Преди да започна да ви защитавам, ще отбележа, че този път положението ви е много по-сериозно. – казва адвокатът на своя клиент. – Миналия път се отървахте на косъм. – Разчитам на това, че междувременно вие сте повишили квалификацията си…
Минава един човек покрай оградата на военно поделение и слуша отвътре: – Зеленото отгоре! Зеленото отгоре! Почудил се какво става, намерил една дупка в оградата и надникнал оттатък. И какво да види: Военните садят дървета под надзора на цивилен от горското.
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
След бурна нощ млада актриса изскача възмутена от леглото на режисьор: – Мръсник, защо не ми каза по-рано, че си режисьор на анимационни филми?
Дежурният офицер прави обиколка на столовата по време на закуска. – Някакви оплаквания? Става войник и казва: – Да, чаят има вкус на хлорна вар! Офицерът опитва чая и заявява: – Глупости! Има вкус на карболова киселина!
Събират се няколко баровци на разпивка, всички с бодигардове – все яки, едри типове, само единият – дребен, сбръчкан, плешив… Другите баровци питат шефа на тоя бодигард: – За какво си го взел, да не е нещо спец по бойните изкуства? – Не, изобщо не ги разбира. – Или точен стрелец? – Оръжие не е пипвал през живота си. – А за какво си го взел тогава? – тоя ми е вече четвърти такъв… Много съм доволен – все се припознават и ги бъркат с мене.
Старшина минава медицинска комисия. При очния: – Затворете лявото око. Коя е буквата? Старшината мълчи. – Затворете дясното око. Коя е буквата? Старшината мълчи. – Какво, съвсем нищо ли не виждате? – Не, виждам си отлично – просто съм забравил как се казваха…
Край една река вървели двама психоаналитици. Изведнъж дочули викове за помощ – някой се давел! Единият психоаналитик се обърнал към своя колега и казал: – Този човек има пролем! – Да, но е важно, че говори за него!
На един генерал му се родил внук. Той изпраща адютанта си да го види. Задъхан адютантът се връща и докладва: – Цялото прилича на вас, господин генерал: плешиво, бузесто, нищо не разбира и си дере гласа.
Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа – до него се крие друг военен в офицерска униформа. – Извинете, господин капитан… – Не съм капитан. – Извинете, господин майор… – Не съм майор, полковник съм! – Леле, толкова далече ли съм избягал!
Доктор помолил своя приятел фотограф да го замести за малко в лекарския кабинет -Не мога,нищо не разбирам от тая работа,какво ще правя ако някой дойде? -Не се притеснявай,няма кой да дойде. Фотографът се съгласил, но както си стоял в кабинета изведнъж задъхан човек влиза. -Докторе,помогни голям проблем… -Какво става!? -Докторе, жената черна, аз съм черен, а бебето бяло. -Ей верно, голям проблем -замислено казал доктора. Ти мушка ли го? -Мушках го. -Вади ли го после? -Вадих го. -И пак го мушка и пак го вади. -Да-виновно казал пациента. -Какво си направил ти бе,ти си осветил бебето!!!
Влиза човек в бръснарницата и сяда на стола. Бръснарят го пита: – Как да бъде? – Ами, от ляво – много ниско, почти голо. Отдясно – по-дълго, ама на вълни. На врата – на степени. Отгоре на главата косата да стърчи във всички посоки, а точно на средата една дупка, колкото монета от 50 стотинки. Бръснарят го гледал, мислил и накрая казал: – Братле, аз така не мога. Другият скочил от стола и взел да го налага: – Не можеш, а? Не можеш… А миналия път как можа?
Сержант вика на млад войник: – За малко да застреляш генерала! А войникът гордо отговаря: – Виждате ли! А едва вчера се научих да стрелям…
Един младеж не искал да служи войник. На прегледа се оплаква: – Абе, аз не мога да служа. Късоглед съм. – Как тъй късоглед, бе? – Еми на, гледаш ли го онзи пирон на стената. – Виждам го. Е? – попитал лекарят. – Е, ти го виждаш, ама аз не мога да го видя.
В час по рисуване учителят се навежда над Тони: – Ти какво рисуваш? – Грешницата Мария Магдалена. – Преди или след греха? – По време на греха.