Професионални вицове
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
– Помощ! Има ли лекар в някое купе? – чува се отчаян вик в пътнически влак. – Аз съм лекар. Какъв е проблемът? – притичва очилат господин. – Можете ли да ми кажете, докторе, как се казва болест на гърлото, която започва с "а" и има шест букви?
Минава един човек покрай оградата на военно поделение и слуша отвътре: – Зеленото отгоре! Зеленото отгоре! Почудил се какво става, намерил една дупка в оградата и надникнал оттатък. И какво да види: Военните садят дървета под надзора на цивилен от горското.
Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му: – Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира… – Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете. – Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.
Един човек отишъл на доктор да му направят пълни изследвания. Взели му кръв, мерили му кръвното и т.н. След половин час излиза доктора от кабинета си и казва: – Съжалявам господине, но ви остават 10… – Какво десет? Месеца, години…? – попитал пациента – 9, 8, 7, 6…..
Докладна записка от старшина в армията:„Г-н капитан, вчера се подхлъзнах в коридора, паднах и се ударих с глава в бояджийската стълба пред канцеларията ви. Моля да отпуснете 20 лева за нова стълба.“
Придворният астролог отива при краля и казва: – Ваше Величество, звездите казват, че кралицата ще умре утре! Кралят го изгонил позорно, но на другата сутрин кралицата наистина умряла. Зъл като куче, кралят вика астролога, кара го да застане на колене и опира меча в гърлото му: – Я кажи сега, какво говорят звездите за твоята смърт? Астрологът: – Не знам точно, Ваше Величество, но те казват, че ще умра три дни преди краля…
В докторския кабинет. Докторът: – Съжалявам, господине, имам една много лоша новина. Получих изследванията ви. Остават ви 10… Пациентът: – Какво?! Години, месеци, дни?!… – 9, – 8, – 7, – 6…
Лекция във военната академия. Преподавателят диктува и едновременно с това записва на дъската: – Новият танк може да работи при плюс 50 и при минус 50 градуса по Целзий… В този момент се чува звънецът за междучасието. По време на почивката един от студентите дописва към -50 още една нула. Връща се полковникът и гледайки дъската, повтаря: – И така, новият танк работи при температури от плюс 50 до минус 500 градуса по Целзий… Студентът вдига ръка: – Другарю полковник, физиката не познава толкова ниски температури! – Няма значение! Този танк е секретен и физиката, още не го знае!
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, годподин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
– Как беше на морето? – Какво да ти кажа… Същото, като на работа. Седиш, дремеш и чакаш да дойде време за ядене…
Художник отива при директора на художествена галерия и пита:– Как е? Продават ли се картините ми?Директорът:– Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли, да му покажа вашите картини. След това ме попита, дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини.Художникът:– Ама, това е великолепно!Директорът:– Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар…
– Погледнете тук! Не виждате ли, че приемното ми време е до шест вечерта? – Виждам, докторе, но кучето, което ме ухапа сигурно не знае да чете!
– Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор. Ще платите или ще лежите? – Предпочитам да отлежа. Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и чаша слабо кафе. – Искам да говоря с директора на затвора – ядосал се той – Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!
Девиз на травматолозите: "Счупеното носи щастие!"
При сладкаря: – Сладките ви са невъзможни! – Но, госпожо, аз съм правил сладки още преди да се родите! – А защо ги продавате чак сега?