Професионални вицове
Брокер обяснява същността на борсовата игра: – Представете си, че купувате чифт зайци. След месец те стават шест. Когато броят им нарасне на дванадесет, вие купувате по-голяма клетка. След десетина месеца вече разполагате с няколкостотин зайци и купувате нови клетки. – Колко просто! – чуди се някой. – Дааа… Обаче изведнъж става наводнение и всичките ви зайци се издавят. Тогава вие денонощно започвате да се тормозите от мисълта: "Защо аз, глупакът, още в началото не си купих шарани!"…
Старшината обяснява на войниците: – Трябва постоянно да държите врага под око! Да не го изпускате от поглед! Иванов, какво си ме зяпнал?
Проверка в армията: – Петров! – Аз! – Иванов! – Аз! – Презоградазакачикраков! – Аз! – Ебати фамилията! – Аз!
На един кораб за далечно плаване работел фокусник. Той знаел няколко фокуса и все тях показвал. Понеже непрекъснато се сменяли пътниците номерата минавали. Капитанът на кораба обаче имал папагал. Той изучил всички номера на фокусника и му правел сечено. Направи фокусника някакъв фокус и папагала се обади: – Не, не! Това не е истина. Той извади заека от вътрешния джоб на фрака, банкнотата не е изчезнала той я скри в ръкава си … и т.н. На фокусника му писнало от папагала и от това, че му провалял представленията, обаче нищо не можел да направи, нали пилето било на капитана. Веднъж обаче кораба попаднал на подводни скали, разбил се и потънал. От всички хора оцеляли само фокусника и папагала. Фокусника се хванал за някакви дъски а папагала долетял и кацнал отгоре. Плували те така една седмица, през цялото време папагала мълчал и гледал фокусника изпитателно. Накрая на седмицата не издържал и промълвил: – О"кей! Предавам се! Казвай къде скри кораба?
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: – Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: – Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва… Така се появили старшините.
Албанските учени изобретили нов тип ракета "земя-земя". На изпитанието присъстват висши военни и политици. Точно на старта обаче ракетата нещо засича и не успява да излети. Веднага към нея се спускат механици и техници и започват да оглеждат какво не е наред. По едно време един се провиква: – Открих какъв е проблемът – скъсал се е главният ластик.
Новобранец се оплаква на сержанта: – Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите – до лактите. Приличам на плашило! – Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!
Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му: – Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира… – Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете. – Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.
При инспекция офицерът пита един от войниците: – Колко време сте в армията? – Много. – отговаря войникът. – Много какво? – Много дълго. – е крайният отговор.
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
В болницата. Пациент жално пита сестрата: – Сестро, на лежащо болните не им ли носите храна? – Носят – сърдито отговаря сестрата. – Обаче ходещите я изяждат!
Самолетът е в пламъци. Пилотът скача с парашут, но при приземяването се закача за клоните на дърво. Един селянин дотичва и му помага да слезе. – Исках да поставя нов рекорд – обяснява пилотът, – но не успях. – Напротив, успяхте – казва селянинът. – Вие сте първият човек, слязъл от дърво, без изобщо да се е качвал на него.
– Мога да ви препоръчам прекрасен адвокат! Един негов клиент го заплашваше смърт на електрически стол, а той успя… – Да го оправдае? – Не, да се пребори за понижение на електрическото напрежение.
– Докторе, не мога да ходя, не мога да седя, не мога и да легна… – Значи, остава ти само да се обесиш.
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
Богат златар предупреждава кандидата за охрана: – Дълго време ще трябва да стоите само на едно място. Дали ще издържите? – О, свикнал съм. Скоро излязох от затвора.