Професионални вицове
Главен лекар на болница вика в кабинета си млад хирург и започва да му се кара: – Млади момко, разбирам вашия ентусиазъм и хъс в работата… Трябва, обаче, да се съобразявате поне малко. Заради вас поръчвам вече трета операционна маса. Моля ви, ама много ви моля, не натискайте така скалпела!
Съдията съобщава на подсъдимия, че е оправдан. – Какво означава това? – пита подсъдимия. – Това ознчава, че сте свободен, понеже няма достатъчно доказателства, че сте обрали банката. – Слава Богу! Значи мога да задържа парите ? – Не! Ще ги делим, бе глупчо!!! – казал съдията и посочил съдебния състав.
В аптека клиент пита тихо и срамежливо: – Извинете, да имате препарат срещу срамни въшки? – Да. Колко? – Не знам, не съм ги броил.
Възрастен мъж влиза в приемната на военна част. – При вас служи внукът ми, Петър Иванов. Може ли да го повикате? – С удоволствие, но сутринта го пуснаха в отпуск за погребението ви…
Попитали домакиня, ревизор и адвокат колко прави 2 плюс 2. Домакинята: "Четири!" Ревизорът: "Мисля, че е 3 или 4, но за всеки случай ще прегледам цифрите пак." Адвокатът дръпнал пердетата, намалил светлината и прошепнал:"Колко искаш да бъде?"
Мъж лети с балон и разбира, че се е загубил. Променил височината и видял една жена. Спуснал се по-ниско и се провикнал: – Извинете, нуждая се от помощ. Разбрах се с приятели да се срещнем преди час, но не зная къде се намирам. Жената му отговорила: – Вие сте приблизително на 30 стъпки над земята, в балон с горещ въздух. Намирате се между 40 и 41 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса западна дължина. – Вие сигурно сте счетоводителка? – предположил мъжът. – Да, но как разбрахте? – попитала дамата. – Ами всичко, което казахте е абсолютно точно, но аз нямам идея какво да правя с вашата информация. Факт е, че аз все още съм изгубен, а вие не ми помогнахте с нищо. – А, вие сигурно работите в ръководството – констатирала жената. – Да, но как се досетихте? – Не знаете къде се намирате и каква е целта ви. Издигнали сте се там, където сте, благодарение на голямо количество горещ въздух. Обещавате неща, които нямате идея как да изпълните, но очаквате другите да решат вашите проблеми. И накрая вие все още сте в същото положение, след като ме срещнахте, но прехвърлихте вината за това върху мен.
Казват, че първият икономист бил Колумб. Когато тръгнал да открива Америка, не знаел накъде отива. Когато я открил, не знаел къде се намира. И всичко това – на държавни разноски.
Седят четирима мързеливци в стаята. На вратата се звъни. Минава един час и първият казва: – Звъни се! Минава още един час и вторият казва: – Трябва да отворим! Минава час и третият казва: – Ще ходя да отворя! След още един час четвъртият казва: – Не, аз ще отида да отворя. След още един час четвъртият отваря вратата, а отвън стои изненадан пети мързеливец: – Ейй, като ракети сте, бе! Даже не можах и втори път да звънна…
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Мъж седи в ресторант. Вика сервитьора и го пита: – Певицата изпълнява ли желания? – Да, господине! – Тогава й кажете да млъкне!
По време на студената война се карат американец и руснак. Американецът казва: – Ние ще ви пуснем неутронна бомба! – Какво е това? – Ами всичко живо изчезва, а материалното остава. – Хехе, това нищо не е. Ние пък ще ви пуснем един взвод старшини. – ?!? – Всичко живо ще си остане, а всичко материално ще ви изчезне.
– И откога ви влече парашутизмът? – Ами когато видях, че ми гори левият мотор на самолета…
При художника: – Господине, можете ли да ми нарисувате портрет, на който да изглеждам доста по-млада? – Разбира се, госпожо! Ако искате мога да ви нарисувам с кофичка и с лопатка за пясък в ръце!
Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита: – Как ти се струва? – Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече…
– Докторе, зъбите ми са съвсем жълти! Какво да правя? – Носете кафеви вратовръзки.
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)