10800
Двама фармацевти си говорят: – Нашата фирма измисли страхотно лекарство! Страшно ефективно! – За каква болест? – Не знам още, сега му измисляме болест.
Професионални вицове
Двама фармацевти си говорят: – Нашата фирма измисли страхотно лекарство! Страшно ефективно! – За каква болест? – Не знам още, сега му измисляме болест.
Американски лекар казва: – При нас понякога се случва да лекуваме една болест, а болния умира от друга… Руският му колега отговаря: – Ние нямаме такъв проблем… от каквото лекуваме, от това умира пациента.
– Разправят, че в театъра играят пиеса, която не се харесва на зрителите. Постановката била пълен провал. – Провал е меко казано! Вчера, като се обадих в касата на театъра и попитах в колко часа започва спектакълът, те ме попитаха: "А на вас в колко ще ви е удобно?"
– Докторе имам проблем, свършвам много бързо.– Ами да помислим какво ще ви помогне: следващият път, при полов контакт си представете, че е мързелива неделна сутрин, бавно си обличате дрехите, миете си зъбите, излизате на продължителна разходка, отивате да пиете кафе, сервитьора се мотае, бавно си пиете кафето…Пробвайте тази рецепта.На другия ден пациента се връща и разказва:– Направих както ми казахте: представих си, че е неделна сутрин, че бавно се обличам, мия си зъбите и излизам на разходка, но зад ъгъла изкочи сервитьора с кафето!
По време на война. Капитан се изправя пред войниците точно преди решаващата битка, за да им вдъхне кураж. – Ето там – казал той и посочил към фронта – е врагът! А врагът се опитваше да направи нещастен живота на всички ви! Врагът се опитваше да ви убие ден след ден през цялата тази дълга война! Един редник изскочил от окопа и извикал: – Господи! Знаех си, че готвачът не е от нашите!
Един мъж отива при личния си лекар и казва: – Докторе, дайте ми хапчета против алчност! Много, ама МНОГО ви казвам!
Въпрос: Какво означава двеста адвоката на дъното на морето? Отговор: едно добро начало.
Говорят си двама приятели, и двамата по професия наемни убийци. – Абе слушай, мисля си нещо… Ти например, мен можеш ли да ме убиеш за пари? – Ама братче! Как можеш да говориш такива неща! Че ние с тебе сме като родни братя! Тебе без пари ще те гръмна!
Все се чудя – защо балерините все играят на пръсти? Не е ли по-лесно просто да вземат по-високи балерини?
При земетресение се срутва един блок. Идват спасителите. Изведнъж изпод развалините се чува смях. Разчистват срутването и гледат – на клозетната чиния седи човек и се смее: – Ама и строители, мамка им мръсна. Дръпнах въженцето и целия блок се срути!
На репетиция на духов оркестър диригента прави забележка: – Втория тромпетист свири фалшиво! Глас от оркестъра: – Втория тромпетист още не е дошъл. – Добре, кажете му като дойде.
Обсъжда се какво е това "секс": Лекарят: – Това е болестно състояние – желателен е постелен режим. Профсъюзният деец: – Сексът е труд – изразходва се енергия. Интелигентът: – Това е изкуство – вижте какви гримаси, какви стонове! Полицаят: – Изкуството е за пред всички, защо тези, които правят секс се крият? Това е афера! Юристът: – Защо афера, щом и двете страни са доволни? Това е сделка. Бизнесменът: – Каква ти сделка – влагаш повече, вадиш по-малко? Това е наука! Професорът: – Що за наука е това, което студентите могат, а аз не мога? Това е война, борба между двама души! Военният: – Каква е тази война, когато едната страна през цялото време атакува, а другата страна не се брани? Отгоре на всичко, накрая атакуващия пада като убит! Сексът, това е политика – управляващите атакуват, народа е беззащитен! Но политиците да не забравят за накрая!
– Не се ли срамувате да просите милостиня на улицата? – Права сте, госпожо. Откровено казано, и аз бих предпочел да ми я носят в къщи, но нали си нямам жилище…
Болния (с надежда): – Докторе, ще живея ли? Доктора (учтиво): – Интересува ви, дали има живот след смъртта?
Възрастен актьор се обръща към директора на театъра: – Господине, работя в този театър вече двайсет години. Струва ми се, че бихте могли да помислите за подобряването на материалното ми състояние! – Добре. Ще се разпоредя да ви дадат всички роли, в които се налага да се яде на сцената…
Шефът на хотела върви по коридора и чува от една стая пеене. Обажда се на рецепцията: – Вие връчихте ли сметката на клиента от 108-а стая? – Да. – А защо пее тогава? – Не пее той. Опяват го.