Професионални вицове
Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
По време на война. Капитан се изправя пред войниците точно преди решаващата битка, за да им вдъхне кураж. – Ето там – казал той и посочил към фронта – е врагът! А врагът се опитваше да направи нещастен живота на всички ви! Врагът се опитваше да ви убие ден след ден през цялата тази дълга война! Един редник изскочил от окопа и извикал: – Господи! Знаех си, че готвачът не е от нашите!
Учителка отива при директора и казва: – Край! Напускам или ми увеличете заплатата! Директора: – Ама какво е станало, Иванова? Учителкатата: – Как какво? Моите деца отнякъде научили, че е нормално да се хранят по три пъти на ден!
Питат математик: – Къде работите? – В научен институт. – И с какво се занимавате? – Изучавам реда на Тейлър от първа степен. – А някакво хоби имате ли? – Да. – Какво? – Ред на Тейлър от втора степен.
При доктор непукист: – Добър ден, докторе. – Добър ден, следващият. – Докторе, бременна съм! – Честито, следващият. – Докторе, глътнах мишка! – Глътни котка, следващият. – Докторе, ухапа ме куче! – Ухапи го и ти, следващият. – Докторе, пикая на четири струи! – Глътнал си копче, следващият. – Докторе, боли ме пръстът! – Фра-а-ас! Следващият. – Докторе, умирам! – И аз, следващият.
Срещат се двама приятели: – С какво се занимаваш напоследък? – С лизинг и маркетинг. – А по-точно? – Лепя марки в Централна поща…
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Посред нощ в една аптека влиза една леко разголена жена, застава пред младия фармацевт и казва предизвикателно: – От месеци не съм виждала мъж! Аптекаря се усмихва с разбиране и ведро отговаря: – Тука имам едни много добри капки за очи…
На преглед при доктора: – Свалете си гащите, ще ви меря температурата. – Ама защо? – Имаме само ректални термометри… След малко лекарят вади термометъра: – Висока температура! 39.5! – Бре… и то на сянка!
Школа по парашутизъм. Скача един от самолета, дърпа халката – парашута не се отваря. Дърпа халката на резервния – и той не се отваря. Лети към земята и се ядосва. Покрай него прелита втори парашутист и пита: – Кво, жена ти ли ти сгъва парашута? – Да! – Аха, ясно. Продължават да летят надолу и си говорят за живота. Покрай тях с три пъти по-висока скорост прелита трети парашутист с диви крясъци "Гадддддддддд мръснаааа, ще те убияяяяяяяяяяяяяя!" Вторият прашутист обяснява: – Е на тоя сигурно тъщата му е го е сгъвала. Така става, когато вместо парашут, ти напълнят раницата с тухли…
Двама музиканти обсъждат свой колега: – Чу ли, че Петров изнесъл концерт за гладуващите в Африка? – Добре е направил. Нека разберат, че има неща по-страшни от глада.
Гост на мизерен хотел пита служащия на рецепцията: – Какво е това върху бланката, която попълвам, господине? – Дървеница, сър. – Нямам нищо против, че във вашия хотел има дървеници, но когато те излизат навън, за да видят коя точно стая давате – това вече е прекалено!
– Госпожице, позволете да ви помогна! – Благодаря, но чантата не е тежка. – Аз не за чантата. Аз съм пластичен хирург.
Журналист прави анкета на хората от третата възраст. Той среща мъж с набръчкано лице, прегърбен, с треперещи ръце и доста отпаднал вид. – Спазвали ли сте някакъв режим през живота си, за да доживеете до вашата възраст? – пита го журналистът. – Не, не съм. Пуша по три пакета цигари на ден, пия половин литър уиски всяка вечер и си лягам след полунощ… – Това е необикновено постижение… И на колко години сте? – На тридесет и пет.
Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците: – Хайде, мекотели, пълзете по-бързо! Покрай тях минава полковник и прави забележка: – Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират. От къде ще ти разбират от ботаника?
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.