• 4977

    В богат дом назначават нова камериерка. – Как се отнасяте към папагалите? – пита я господарката. – Не се безпокойте, госпожо, не съм придирчива, аз ям всичко…

  • 508

    – Чудесно изиграхте ролята на ранения офицер! – хвали режисьорът след премиерата главния актьор. – Някакъв пирон в обувката ми взе здравето! – Не го вадете до края на сезона!

  • 11741

    В отговор на въпроса, който винаги е затруднявал изучаващите Шекспир, дали Хамлет е спал с Офелия, възрастен театрален мениджър отговаря: – В нашия театър – винаги!

  • 6317

    Пациент се оплаква на лекаря от силна кашлица. – Трябва да спрете да пушите! – строго казва лекаря. Пациентът му подава плик с пари. Лекарят поглежда вътре и добавя: – Но не веднага! Вредно е пушенето да се спира рязко. Постепенно, постепенно…

  • 5067

    Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: – Защо закъсня? – Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… – И какво, три дена я чака да излезе ли? – Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.

  • 10122

    Новобранец се оплаква на сержанта: – Погледнете каква униформа ми дадоха в склада! Панталоните са ми до коленете, ризата е много широка, а ръкавите – до лактите. Приличам на плашило! – Всичко е наред, момче! Войникът трябва да внушава страх!

  • 3137

    Из новините: "Похитителите, които вчера настояваха за десет милиона долара и хеликоптер, за да пуснат заложниците, днес промениха исканията си и сега настояват за два хамбургера, една кока-кола и велосипед. Преговорите продължават."

  • 2708

    Проверка в поделение. Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе. Веднага взима меерки: – Ей шматковец, я ела тука. Войника със строева крачка се доближава и рапортува: – Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал. Генерала се учудва: – Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"? – Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…

  • 6584

    Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.

  • 6007

    – Нашите предшественици са били големи изобретатели. Изобретатели са приспособление, с помощта на което може да се гледа и вижда и през най-дебелата стена! – И какво е това приспособление? – Прозорецът.

  • 11764

    – Само си помислете деца – обръща се свещеникът – в Африка има 6 милиона квадратни мили, където малките момченца и момиченца си нямат Неделно училище. Сега, за какво трябва да събираме пари? – За да отидем в Африка – отвръща хор възбудени гласове.

  • 2776

    – Госпожо, съгласна съм да бъда ваша прислужница, но трябва да ви предупредя, че не мия нито подове, нито прозорци. – А свирите ли Шопен на пияно? – Не, но защо ме питате? – Госпожице, на мен ми трябва прислужница, която да свири Шопен, докато аз мия пода и прозорците.

  • 9393

    На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…

  • 1069

    Заете ли как са наказвали Стиви Уондър като малък? Ами като са местили мебелите.

  • 1631

    – Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.

  • 10508

    Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.