Професионални вицове
Седи мъж в операта. Изведнъж се обръща към съседа отдясно: – Вие ли казахте – да ти еба майката? Съседът изненадано: – Не. Мъжът се обръща към съседа отляво със същия въпрос. Съответно получава същият отговор. Отпуска се с въздишка на стола и казва: – Ух, навярно музиката ми го е навяла…
Мъж и жена в театъра: – Скъпи, този на първия ред не е ли Иван Вазов? – Мила, но той е умрял отдавна! След няколко минути: – Скъпи, не е! Видях го да шава!
– Докторе, ям като свиня, работя като вол и се уморявам като куче! Какво да правя? – Отде да знам, да не съм ветеринар!
– Страхувам се, че от сега нататък ще трябва да престанете да пиете, да пушите и да се срещате с жени. – Но аз съм мъж, докторе! – Е… можете да продължавате да се бръснете.
Прием в Холивуд. На един от присъстващите представят поредния съпруг на известна звезда. – Аз съм мъжът на … – казва той. – А през деня с какво се занимавате?
На един човек члена му бил много малък, а на брат му-голям. Той отишъл на доктор: – Докторе, члена ми е много малък, а на брат ми е голям. – Вземи тия две лекарства. Ти изпий червеното, а на брат ти дай зеленото. Човекът си тръгнал. Но вкъщи объркал лекарствата. След една седмица отива на контролен преглед. – Докторе, члена ми стана по-малък, а на брат ми още по-голям – А къде е брат ти? – Ей го там горкия, не може да вземе завоя.
Разговарят двама приятели: – Учудвам се как може асансьорът ви винаги да работи?! – Няма нищо чудно. Механикът по поддържането на асансьорите живее на последния етаж.
Редник съобщава на главния: – Старшина, има дупка в чаршафа ми. – Обърни го от другата страна и заспивай.
Срещат се двама бивши колеги от ВИТИЗ и споделят, кой до кьде е стигнал в развитието си. Единият бил вече станал известен артист, докато другият едва сега получил малка роля: – Е, не е нещо особено: в един момент излизам на сцената и казвам "Белгуев! Дрьж ми шпагата!" – Малее, като те помня, какъв смотаняк беше, ти няма начин да не се обьркаш! Ще вземеш да кажеш "Белхуев" и ще станеш за резил! Разделили се, ама на нашият човек му се свило сьрцето. Почнал да си повтаря наум "Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев,дрьж ми шпагата… Белгуев, дрьж ми шпагата…", та белким не се заплете. Дошьл денят на премиерата. Долу на първия ред в очакване го гледал бившият му колега. Завесата се вдигнала и нашият излязъл на сцената: – Белгуев! – доволен от успеха си, той погледнал право в колегата, – Дръж ми хуя!…
Разговор между двама просяци: – Знаеш ли какво се е случило с Иван? – Не, какво е станало? – Започнал е работа. – Винаги съм подозирал, че за пари е готов на всичко…
В кинозалата лампите угасват и прожекцията започва. Няколко минути обаче филмът върви без звук. Разнася се раздразнен мъжки глас: – Ей, кой си играе с дистанционното?
Назначили известен адвокат за служебен защитник на опасен престъпник, когото застрашавала смъртна присъда. Председателят на съда се приближил до адвоката и му поръчал да даде на обвиняемия най-добрия съвет. След кратък разговор между адвоката и обвиняемия, последния скочил и избягал през прозореца. На упрека на председателя на съда адвоката отговорил: – Но нали вие ми казахте да му дам най-добрия съвет!
При военния лекар идва новобранец с кашлица. Лекарят по погрешка му дава разслабително. На другия ден двамата се срещат на плаца. – Е, как е, боец? Кашляш ли още? – Не смея…
Войник праща от казармата колет на баба си. Вътре има граната и бележка:– Бабо, ако дръпнеш това кръглото телче дето стърчи, ще получа три дена отпуска.
Съдебно заседание. Съдят младеж, опитал се да изнасили девойка в двор в 00.00 ч. на Коледа. Разпитват вещо лице – метереолог: Съдът: – Кажете, колко градуса беше темперературата на въздуха по това време? – Минус 20 градуса! Подсъдимият не издържа, става и се обръща към съда: – Е, кажете г-н съдия, на вас ще ви стане ли при минус 20 градуса? Адвокатът му рязко става и го удря по главата с папката и за да замаже тази обида към съда, казва: – Ти да мълчиш! На съда винаги му става!
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.