Професионални вицове
– Подсъдими, вие сте осъден на 3000 марки глоба или на десет дни затвор. Ще платите или ще лежите? – Предпочитам да отлежа. Още първия ден осъденият получил закуска парченце хляб и чаша слабо кафе. – Искам да говоря с директора на затвора – ядосал се той – Да не би да искате да ме убедите, че това е закуска за триста марки дневно!
– Идвам да ви оправя водната инсталация. – Но тя е в изправност! – Не живеят ли тук Стоянови. – Ние сме Драганови. Стоянови се преместиха преди осем месеца. – По дяволите! Обаждат се спешно за водопроводчик, пък после се местят!
Заседават новите собственици на зоологическата градина. Единият предлага: – Няма да е зле да пуснем гондола в голямото езеро с лебедите! – Да пуснем две гондоли! – съгласява се другият. – Мъжка и женска!
Двама бизнесмени отишли на гробището да навестят гроба на бивш партньор. Търсили, търсили, но не могли да го намерят. Изведнъж единия се ударил по челото: – Слушай, той навярно го е записал на името на жена си!
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
Китайски разузнавателен самолет летял над САЩ. Отбраната го засякла и започнала да го обстрелва. Но в самолета имало монтирано устройство, което независимо от пилота, в последния момент променяло курса. Все пак накрая самолета бил свален а пилотът пленен. Подложен бил на продължителни разпити, съпроводени с бой и един единствен въпрос – какво беше това устройство, което отклонява самолета. Бой, той мълчи, пак бой, пак мълчи и така 10 години. Накрая американците изгубили надежда да разберат нещо и разменят китайския пилот за свой, свален над Китай. В родината си нашия човек е посрещнат като национален герой – ордени, почести. Вечерта му уреждат среща с млади бойни летци, пред които той споделил премеждията си. Накрая завършил с думите: – Едно запомнете от мен момчета – учете устройство на самолета – много бият за него!
Лейтенант крещи на войниците: – Тук има само три правила: "Млъкни!", "Яж!" и "Слушам!". И за да провери дали всички са разбрали, пита: – И така, глупаци, кое е първото правило? Шейсет гърла изревават: – Млъкни, господин лейтенант!
Между колеги: – Ти си имал по-голям късмет по време на почивката си! – Ами, през цялото време не спря да вали… – Но все пак си почернял! – Това не е никакво почерняване, а ръжда!
– Имате ли книгата "Как се забогатява за един месец?" – Имаме я, обаче ви препоръчвам още една. – Коя? – Наказателният кодекс.
– Вероятно сте политолог, след като с такава сигурност твърдите, че нашите бизнесмени непрекъснато нарастват. – Не, шивач съм. Всеки ден нарастват на талия.
Приятел се обръща към пощенски работник: – И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. – Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
– Как не ви беше съвестно да убиете човек само заради един-единствен долар? – Долар по долар милион става, господин съдия.
Из новините: "Похитителите, които вчера настояваха за десет милиона долара и хеликоптер, за да пуснат заложниците, днес промениха исканията си и сега настояват за два хамбургера, една кока-кола и велосипед. Преговорите продължават."
В поликлиниката влиза прежълтял мъж и се държи за корема. – Докторе – казвай той – вчера ядох миди и сигурно са били развалени, защото ужасно ме боли коремът! – Не усетихте ли неприятен мирис, когато ги отваряхте? – Трябваше ли да ги отварям?
В болницата. Пациент жално пита сестрата: – Сестро, на лежащо болните не им ли носите храна? – Носят – сърдито отговаря сестрата. – Обаче ходещите я изяждат!