9736
Уважаеми господин Директор, Молим да ме преместите пазач на другио склад, оти тоя го окрадоа!
Професионални вицове
Уважаеми господин Директор, Молим да ме преместите пазач на другио склад, оти тоя го окрадоа!
Някакъв младеж постъпва на нова работа. Началникът го пита: – Защо напуснахте преишната си работа? – Абе, там беше пълен бардак… – Е, то… как да ти кажа… и при нас е пълен бардак. – Няма нищо, поне курвите са нови.
Психиатър към пациента: – И така, всяка вечер вие сънувате едно кошмарно същество, което се нахвърля върху вас, крещи и ви бие по главата с точилка. Разбира се, когато се събудите видението изчезва нали? – Там е работата, че не. На сутринта то обикновено крещи: "Стига си хъркал, безделник, заведи децата на детска градина".
В бръснарницата постъпва стажант. Във вълнението си младият човек на няколко пъти порязва първия си клиент. Накрая потърпевшият казва: – Дайте бръснач и на мен! Искам да се отбранявам!
Лекарят пита един пациент как се чувства след операцията. – Като че са ме ударили с нещо тежко по главата. – Съжалявам, точно за вас упойката свърши.
– Докторе, лекарството което ми предписахте го вземах все три пъти по едно и до вечерта го свърших. Сега какво ще ми предпишете? – С духове не разговарям.
Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му: – Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира… – Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете. – Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.
Холандски турист възнамерява да пренощува в бунгало близо до Бангкок и пита служителката на рецепцията: – Има ли наблизо опасни животни? – Изключено. Единственото, което може да ви се случи, е през леглото ви да мине някоя змия, но не се притеснявайте! След нея тичат плъхове и я убиват, щом я стигнат!
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст: "Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
Партизанин разказва на пионерчета бойните си спомени: – Гледам напред – бре, ебало си мамата! Поглеждам наляво – ебало си мамата! Поглеждам надясно – ебало си мамата! Гледам назад – малей, и там си ебало мамата! – Бре, каква памет! – чудят се пионерчетата.
Командир на ракетна база строява ротата: – Така-а-а… Който от вас си е отварял бирата на червеното копче, да взима една гумичка и да ходи да трие Америка от картата…
– Най-после Иванов си изпълни обещанието да не влиза в Интернет през работно време! – Да, бе! Лъжеш! – Не! Лично го видях, как вчера целия ден се хвалеше докато играеше карти!
След премиерата публиката крещи: – Автора! Автора! Директорът на театъра се обръща към автора: – Трябва да излезете. – Не, жив няма да се дам!
Лекар практикувал в отдалечено провинциално градче, където клиентелата била малка. Един ден при него дошъл нов пациент. След прегледа пациентът го попитал:– Какво ви дължа, докторе?– Моите пациенти ми заплащат обикновено с каквото могат. фермерът например ми плаща с някое шиле, друг носи заек, шивачът ми уши нов костюм… Каква е вашата професия?– Гробар…
Лекар преглежда пострадал пациент: – Да-а-а. Всички кости са си цели, само че някак подредбата им е по-друга.
Провеждат политическа подготовка в армията. Капитанът пита: – Иванов! Защо трябва войникът да умре за родината си? – Тъй вярно, господин капитан! Защо ли трябва да умре за родината си?