Професионални вицове
Един фермер отива в банката заедно с кучето си, за да поиска заем. Директорът на банката му отказва, след което кучето се разгневява и ухапва директора, а след това и случаен клиент. – Мога да разбера защо ухапа мен, но защо трябваше и бедния клиент? – пита потресеният директор. – За да изчисти лошия вкус от устата си – отговаря фермерът.
В кабинета на лекаря влиза младо момиче. – Съблечете се! – казва лекарят. – Защо? – чуди се момичето. – Мен ме боли ухото! – В такъв случай вие не сте за преглед при мен. Аз съм очен лекар…
Умира болен. Колеги обвинявят доктора в непредпазливост. Изказване на професора: – Колеги, болния няма да възкръсне. Нека да спасим доктора!
Доктор към пациент: – Трябва веднага да започнете диета. Никакво месо, цигари, кафе, алкохол, жени, шоколад, секс, танци. И най-важното – радвайте се повече на живота, давайте го по-весело!
Двама съдии се напиват заедно, полицията ги арестува. За наказание всеки от тях трябва да осъди другия. Първият осъжда приятеля си на дребна глоба. Вторият осъжда колегата си на шест месеца затвор. – Но защо? – пита клетникът. – Аз бях толкова снизходителен към теб! – Зная, но много зачестиха случаите с пияни съдии. Ето, днес сте вторият.
Възрастен човек припада на улицата. Събират се минувачи. – Мъртъв ли е? – пита някой. – Не, но всеки момент очакваме да дойде лекарят…
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
Актриса се връща у дома си и пита прислужничката: – Идва ли някой? – Само пощальонът. – Нещо за мен? – Не, госпожо, той е женен.
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Адвокатът казва на прокурора: – Не виждате ли, че клиентът ми е дебилен? – Това не е основание да го оправдаем. Все пак, той е човек като мен и вас.
Известен певец изнася концерт в болница. След края се обръща към пациентите и казва: – Довиждане, и се надявам да се подобрите! – Благодарим, подобно! отговорили пациентите.
В гарнизонно градче, капитанът слага сина си да спи. – Не ми се спи, татко – капризничи синчето, – искам слончетата да потичат! – Късно е вече, синко, лягай да спиш. – Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам! – Ох, какво да правя с теб! – въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение: – Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
– Редник Иванов, можете ли да плувате?– Тъй вярно, господин старшина!– Къде се научихте?– Във водата, господин старшина!
Журналист прави анкета на хората от третата възраст. Той среща мъж с набръчкано лице, прегърбен, с треперещи ръце и доста отпаднал вид. – Спазвали ли сте някакъв режим през живота си, за да доживеете до вашата възраст? – пита го журналистът. – Не, не съм. Пуша по три пакета цигари на ден, пия половин литър уиски всяка вечер и си лягам след полунощ… – Това е необикновено постижение… И на колко години сте? – На тридесет и пет.
Стюардесата кани с дъвка един пътник. – Опитайте, господине, много фино и отлично средство против шума и пукането в ушите. Пътникът приема с благодарност и няколко часа по-късно, когато самолетът започва да се приземява, извиква стюардесата. – Госпожице, елате и ми обяснете как да махна от ушите си този боклук.
Един селянин се хвали на друг: – Ей, ако знаеш какво страшно плашило сложих на бостана! – И какво толкова му е страшното? – Абе как да ти кажа… Гаргите толкова се уплашиха, че ми върнаха и реколтата от миналата година!