Професионални вицове
На учения, сержант се обръща към войник: – Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Разбира се, – отговаря Петров – Вземи братче! – Не отговаряте по устав. Повтарям въпроса. Редник Петров! Остана ли ви вода в манерката? – Съвсем не, господин сержант!
Инструктират нов продавач на очила в една оптика: – Първо говориш с клиента. След това му показваш рамките на очилата. Когато клиентът си избере очилата, ще те попита колко струват. Ще му кажеш "100 долара". Ако не протестира, тогава казваш "И стъклата – още 50 долара". Ако пак нищо не каже, му казваш "Всяко!".
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Срещат се двама приятели: – С какво се занимаваш напоследък? – С лизинг и маркетинг. – А по-точно? – Лепя марки в Централна поща…
– Идиоти, защо возите тази котка на танка? – Счупи ни се прибора за нощно виждане.
– Господин сержант, редник Петров скочи без парашут! – Как, пак ли?!
– Госпожо, съгласна съм да бъда ваша прислужница, но трябва да ви предупредя, че не мия нито подове, нито прозорци. – А свирите ли Шопен на пияно? – Не, но защо ме питате? – Госпожице, на мен ми трябва прислужница, която да свири Шопен, докато аз мия пода и прозорците.
Алфред Нобел се счита за първия изобретил динамита само по простата причина, че предишните не са успели да ги индентифицират.
В жилищен блок музикант свири на тромбон. Съседът му чука по стената, за да подскаже, че е полунощ. По едно време музикантът не издържа, излиза на балкона и се провиква: – Господине, моля ви, хванете най-после ритъма!
Правят моэъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и эяпват иэумени – вътре имало само едно опънато въженце. Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да отрежат въженцето, режат го и… на чалгаджийката й клепнали ушите.
– Докторе, мъжът ми е болен… – Ясно. Съблечете се и ми покажете къде точно го боли.
В цирка, по време на антракта, един мъж отива в бюфета. Седи там, пие си биричка и изведнъж надушва невероятна воня. Обръща се и вижда до себе си един мъж, от който се носи тази смрад. – Човече, знаеш ли колко вониш? – Знам! Аз бачкам тука в цирка. Изривам лайната на слоновете. – Хубаво ама много миризлива тая работа, бе! Не можеш ли да си намериш по-добра работа!? – Каквооо! И да изляза от шоубизнеса?!
– Едно време все ми натякваха – "а Моцарт на твоята възраст как е можел да свири, а Моцарт на твоята възраст каква музика е пишел"… Да ги видя сега какво ще ми кажат! На моята възраст Моцарт вече от две години е бил умрял!
След разпадането на СССР в Америка рязко се понижило количеството на враговете. Във връзка с това Пентагонът взел решение да направи съкращения. Най-трудно било, да определят, каква пенсия да дадат на хората. След дълги обсъждания взели решение: всеки да укаже някакво разстояние между части от тялото (във футове) и според него да се определя пенсията. Влиза първият генерал: – Премерете ме от главата до петите! Мерят го – 6 фута. Дали му 60 хиляди долара пенсия. Влиза вторият генерал (малко по-умен): – Мерете ме от върха на пръстите на краката до върха на пръстите на ръцете! Мерят го – 8 фута. Дали му пенсия 80 хиляди долара. Влиза третият генерал: – Мерете ме от оная работа до топките! Всички започват да се смеят, но все пак законът си е закон. Идва доктора с рулетката, сваля панталона на генерала, тръгва да мери и изведнъж пита: – А, ама къде са топките?! – Във Виетнам! – невъзмутимо отговаря генералът.
Актриса се връща у дома си и пита прислужничката: – Идва ли някой? – Само пощальонът. – Нещо за мен? – Не, госпожо, той е женен.
Отива един пациент при лекаря. – Докторе, страдам от загуба на паметта. – От кога? – попитал лекарят. – Какво от кога?