Професионални вицове
Мъж е на очен доктор: – Докторе, зрението ми започва да отслабва. – Да, ще трябва да правите упражения за очите всеки ден по един час: да ги движете нагоре-надолу, наляво-надясно, може в произволен порядък. – Всеки ден по един час? Но това е адски скучно. – Няма проблем, ще ви дам видеокасета, кояото силно ще облекчи тази процедура. – Че какво има на тази касета толкова специално? – Нищо особено. Просто на нея е записано тичането на голи жени с голям бюст.
Пилотът към инструктора по парашутизъм: – Инструктор, всички новобранци скочиха. – Юнаци! – Но ние още не сме излетели!
Клиент се обръща към млад художник: – Колко струва тази картина? – Пет хиляди долара. – Да не би да сте полудели? Човек може да си помисли, че сте умрели най-малко преди триста години…
– Редник Петров, как се почиства автомат? – Ами първо, поглеждаме му серийния номер… – Чакай, чакай… Това пък защо? – Ами да не стане някаква грешка – за какво ми е да чистя чужд автомат?
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
Генерал пуши цигара и преглежда строя на войниците. Спира до последния войник и пита: – Колко деца имате? – Седем. – Аз когато пуша отвреме на време си изваждам цигарата от устата!
Един доктор отишъл на преглед при друг доктор и питал: – Ще ме прегледаш ли? – Защо? Сам не можеш ли? – Мога, ама много скъпо взимам.
Една кинозвезда разказва на своя приятелка как е обядвала с известен кинорежисьор: – Той ми показа сценария на филма, който иска да снима. Там ролята на главната героиня все едно, че е написана за мене. След това отидохме при него, той искаше да обсъдим сюжета на филма. И точно в разгара на нашата дискусия той ми каза, че ме вижда в ролята на камериерката, където и реплики почти няма. Нещастник! Изсмях му се направо в топките.
– Новия пациент ще го обслужвам само ако гипсирате и другата му ръка, професоре! – оплаква се медицинската сестра.
По време на спектакъла актьорът почувствал, че му се отлепа брадата и казал на партньорката си: – Извини ме, скъпа, някой ме вика. Той изтичал зад кулисите, но тъй като гримьорът го нямало там, актьорът свалил брадата си и вече без нея излязъл отново на сцената. – Кой беше? – попитала партньорката му. – Бръснарят!
– В моята практика клиентите се стремят да получават най-малкото. – Любопитно! А какво практикувате? – Наказателен съдия съм.
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Командирът на батареята оглежда позициите и вижда обслужващите оръдието да лазят в храстите. – Защо пълзите така? – пита той. – Тази сутрин замаскирахме оръдието и сега не можем да го намерим – докладва ефрейторът.
Възмутен гост на хотел се обръща към управителя: – Това е безобразие! Покривът ви тече и дъждът цяла нощ капа по леглото ми! Мога ли да ви попитам, докога ще продължава това безобразие? – Че аз, откъде да знам? – лениво отвръща управителят. – Случайно да ви приличам на метеоролог….
Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: – Защо закъсня? – Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… – И какво, три дена я чака да излезе ли? – Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.
Предложение: Освен офицери, в шахмата да се въведат и фигури "старшини". Те ще ходят където си искат и ще взимат каквото си искат.