5845
Зъболекарят, извикан на телефона в съседния кабинет, се връща и пита асистента си: – Има ли още пациенти? – Да, още един. В кабинета ви. – Но защо тогава не подготвяте инструментите? – Защото той се е заключил от вътрешната страна.
Професионални вицове
Зъболекарят, извикан на телефона в съседния кабинет, се връща и пита асистента си: – Има ли още пациенти? – Да, още един. В кабинета ви. – Но защо тогава не подготвяте инструментите? – Защото той се е заключил от вътрешната страна.
В театъра една жена прошепва на мъжа си: – Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар! – Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години! – Сигурен ли си? – Напълно. – О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
Попитали домакиня, ревизор и адвокат колко прави 2 плюс 2. Домакинята: "Четири!" Ревизорът: "Мисля, че е 3 или 4, но за всеки случай ще прегледам цифрите пак." Адвокатът дръпнал пердетата, намалил светлината и прошепнал:"Колко искаш да бъде?"
– Няма на света болест, от която аз да не мога да оживея! – Не говорете така. Има болести, от които човек или умира или остава пълен идиот. – Знам, знам, и такива болести съм преживял.
Пешо решил да се хвърля с парашут. Отишъл в базата и там започнали да му дават инструкции: – Значи, като се издигне самолета на 3000м височина – скачаш. После броиш до 10 и натискаш бутончето за отваряне на парашута. Ако не се отвори, броиш до 7 и натискаш резервния бутон. Когато се приземиш, долу ще те чака една джипка, която ще те върне обратно в базата. Качил се Пешо, дошло време да скача. Скочил той, броил до 10, натиснал бутона – парашута не се отворил. Броил пак до 7, натиснал резервния бутон – парашута пак не се отворил. Тогава си казал на глас: – Е сега, ако и джипката не дойде, ебати организацията!
Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
– Знаеш ли кое е най-трудното в нашата работа? – пита фармацевт млад колега. – Кое? – Да измисляш все нови и нови имена на едно и също лекарство.
Икономист – човек, който утре ще знае защо това, което е предсказал вчера, не се е случило днес.
В съда. – Ваша чест, искам да ми смените адвоката, този който назначихте въобще не се интересува от делата ми. Съдията към адвоката: – Какво ще кажете в отговор на това обвинение? Адвокатът: – Извините, Ваша чест, какво казахте – не Ви чух…
При инспекция офицерът пита един от войниците: – Колко време сте в армията? – Много. – отговаря войникът. – Много какво? – Много дълго. – е крайният отговор.
Докторът пита първокласник:– Някакви оплаквания от уши и нос?– Да, пречат ми като си обличам пуловера.
Във връзка с предстоящата реорганизация на правителството и обособяване на нови отдели към министерствата, предлагаме: Министерството на транспорта да се раздели на два отдела – "отиване" и "връщане".
Клиент звъни на адвоката си: – Какво става с моето дело? – Справеливостта възтържествува. – Веднага обжалвай!
Поканили един генерал на прием, даван от президента. И понеже не бил наясно как да се държи в подобна обстановка, помолил един от подчинените да му каже какво да прави и говори. Подчиненият обяснил, че на такива приеми човек задължително трябва да демонстрира и чувство за хумор. – Ето например, знаете ли каква е разликата между курортиста и прокурора? – Не знам, – отговорил генералът. – Ами много просто – на единия курът му е отпред, а на другият по средата. Отишъл генералът на приема и решил да блесне пред президентшата с тънко чувство за хумор. Задал й същия въпрос, но тя естествено не знаела и помолила да й каже отговора. – Абе и аз точно не си спомням, – почесал се генералът, – но знам че на единия курът му май беше отзад…
Двама бизнесмени се срещат на коктейл. Започват да водят разговор за живота, за бизнеса, когато стигат до въпроса за данъците, единият казва: – Ох, заради тези данъци, напоследък спя като младенец. – Що, бе? Всичко ли ти е чисто? – Не, бе! На всеки час се будя и плача…