3626
Заклет пушач отива на лекар, влиза в кабинета, затваря вратата, изведнъж се сепва за секунда, после вади цигара, пали я и мощно дърпа.. Лакарят: – Ама моля Ви се господине, тук не се пуши. – Ми тогава кой идиот е написал на вратата "Дръпни"!
Професионални вицове
Заклет пушач отива на лекар, влиза в кабинета, затваря вратата, изведнъж се сепва за секунда, после вади цигара, пали я и мощно дърпа.. Лакарят: – Ама моля Ви се господине, тук не се пуши. – Ми тогава кой идиот е написал на вратата "Дръпни"!
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
Известен певец изнася концерт в болница. След края се обръща към пациентите и казва: – Довиждане, и се надявам да се подобрите! – Благодарим, подобно! отговорили пациентите.
Из медицинско заключение:„Аутопсията показа, че смъртта е настъпила в резултат на аутопсията.“
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
Проверка в поделение. Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка. Генералът е възхитен от чистотата. – Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца? – Сержант Петров. – Браво! Продължават огледа. В столовата също блести. – Кой отговаря за чистотата в столовата? – Сержант Петров. – Юнак! Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров. Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант. – Браво сержант. Обявавам ти благодарност! – Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате. – Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!? Командира си маха ръката от лицето – окото му е синьо – и шепне на генерала: – Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…
– Но не можете ли в края на краищата да живеете честно? – пита съдията. – Че кога – вие през цялото време ме вкарвате в затвора!
Между писатели: – Една дама ми сподели, че чела във влака моя най-нов роман и пропуснала 6 спирки! – Интересно… Как е могла да заспи толкова дълбоко по време на движение?!
Внуче пита дядо си: – Дядо, ти участвал ли си във войната? – Да, момчето ми, участвал съм…. – А, там ли ти откъснаха ръката? – Да, момчето ми, там…. – А, как стана това? – Като ме водеха да се записвам за доброволец, момчето ми….
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.
Военен инструктор обяснява на новобранци-шофьори: – Кормилото служи, за да завивате с него наляво, надясно, и на други страни.
Срещат се двама познати. – Какво работиш? – Ами в цирка съм – гледал ли си, има един номер "сам срещу лъва"? – А не те ли е страх? – Не, от какво да ме е страх? Аз играя лъва.
Един мъж се гласи да скача с парашут и пита за последно: – Ами ако парашутът не се отвори? – Ее, здраве да е.
Адвокат изпратил на наелия го бизнесмен телеграма: "Делото приключи.Справедливоста възтържествува!", на което бизнесменът веднага отговорил: – Веднага обжалвайте решението на съда!
Болният: – Докторе, много дълга диагноза ми пишете? Докторът: – Не е диагноза, съчинявам некролог.
Някакъв отива на лекар. Сяда на стола и казва: – Докторе, ей тук ме боли… Лекарят го преглежда, сбръчва вежди и пита: – Пиеш ли? – Ми … сипи!