• 876

    Инкасаторът звъни на вратата. Отваря му малко момченце. Инкасаторът: – Имате тук едни сметки за плащане… Хлапето се провиква към къщата: – Мамо, мамо, чичкото пак е дошъл за пари! Имаш ли да му платиш, или да излизам да си играя на двора?

  • 5825

    Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците. Изчервена студенката му казва: – Свалете си гащите! Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква. Студентката: – Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!… Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика: – Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?

  • 3390

    Икономист – човек, който утре ще знае защо това, което е предсказал вчера, не се е случило днес.

  • 9381

    По време на спектакъла актьорът почувствал, че му се отлепа брадата и казал на партньорката си: – Извини ме, скъпа, някой ме вика. Той изтичал зад кулисите, но тъй като гримьорът го нямало там, актьорът свалил брадата си и вече без нея излязъл отново на сцената. – Кой беше? – попитала партньорката му. – Бръснарят!

  • 6174

    – Сестро – моли болният, – дайте ми някакви приспивателни хапчета! – За съжаление свършиха, но ако искате, мога да ви дам моето плюшено мече…

  • 8913

    В казармата. Генералът отива в стола на визита. Блъсва се в редника, който носи с баките с храна: – Какво има за ядене днес, редник? – Генерал със зеле, господин Свински! – стреснат отговаря редникът. Генералът му прощава. Към тях се задава младши лейтенант. – Господин генерал, дръжте баките, да отдам почест на лейтенанта – казва редникът.

  • 7859

    Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…

  • 11470

    На гърдите на пациент докаран в „Бърза помощ“ е поставена бележка: „Докторе, това е обикновена епилепсия, а не апендисит. Апендиситът вече ми е махан три пъти.“

  • 1878

    Влиза пациент при лекаря и реве: – Има ми нещо на очите, какво ми има на очите, докторе моля те помогни! Погледнал доктора и казал: – Спокойно бе, имаш хемороиди! – Ама как хемороиди на лицето? – А! Ама това лицето ви ли е?

  • 6734

    – Докторе, нима във вашата болница няма лекарства за моето заболяване? – Какво говорите! В нашата болница има толкова много лекарства, че за някои от тях все още не са се намерили заболявания!

  • 9589

    -Докторе, вчера получих киселини! -оплаква се пациент. -Бъди сигурен, че пратката не е от мен.

  • 2659

    При художника: – Господине, можете ли да ми нарисувате портрет, на който да изглеждам доста по-млада? – Разбира се, госпожо! Ако искате мога да ви нарисувам с кофичка и с лопатка за пясък в ръце!

  • 5599

    – Редник Петров! – Аз! – Вчера бяхте ли в отпуска? – Тъй вярно, господин капитан! – Ходихте ли в града? – Тъй вярно, господин капитан! – На гарата срещнахте ли проститутката Мара? – Тъй вярно, господин капитан! – И игнорирахте ли я? – Тъй вярно, господин капитан! Три пъти!

  • 2539

    – Това е безобразие! – оплаква се гост на хотела на администратора. – През нощта хванах около петдесет бълхи и дървеници! – О, господине, това е чудесно! Бихте ли останали при нас още няколко дни?

  • 1042

    Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.