8471
Млад писател споделя с колега: – Ура! Ще получа пет долара за последния си разказ! – От кого? – От пощата, защото ми изгубили писмото, с което го пращах до редакцията.
Професионални
Професионални вицове
-
-
8968
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
-
1406
– Слушай, приятелю, приеми един съвет от мен. Престани да играеш карти. Ако не съжаляваш за парите си, помисли поне за загубеното време. – Прав си. Наистина, при розетките се губи страшно много време.
-
10361
– Докторе, нима е толкова вредно да изпивам преди ядене по една чашка водка? – Зависи от това колко пъти се храните на ден.
-
3117
Сико пощаджията отива на преглед в общинската поликлиника. Докторът му предписва необходимите лекарства и след като му дава най-подробни указания как да ги взема, добавя: – И всеки ден по два километра оздравително ходене! – Докторе, – пита Сико, – а кога да ги одим тия два километра? Преди да разнесем пощата или след това?
-
7954
Бивш служител в ресторант за бърза закуска работи в аптека: – Касата е свободна, следващият.Клиентът казва: – Един пакет презервативи. – За тук или за в къщи?
-
5914
Старшина строява ротата и казва: – Представете си, че над нас лети самолет… Целия от алюмин… – Алуминий. – чува се глас от строя. – Кой се обади? – пита старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя! Легни, стани, легни, стани, легни, стани… Марш в строя! И така продължавам! На самолета има иедрена бомба… Какво ще направите вие! – Ще спасяваме старшината. – чува се отново от строя – Кой се обади? – пита пак старшината. – Редник Петров! – Редник Петров, две крачки пред строя… Рота! Легни, стани, легни, стани…
-
10656
– Пръстите на дъщеря ви са като мълнии – обръща се учителят по пиано към майката на своя ученичка. – Искате да кажете, толкова бързи? – Не. Никога не уцелват втори път същото място.
-
3000
На оживена улица просяк спира случаен минувач: – Днес имате голям късмет, господине! В рамките на моята рекламна кампания можете да направите петдесетпроцентно намаление на онова, което мислехте да ми дадете…
-
9371
Все се чудя – защо балерините все играят на пръсти? Не е ли по-лесно просто да вземат по-високи балерини?
-
2328
– Най-после Иванов си изпълни обещанието да не влиза в Интернет през работно време! – Да, бе! Лъжеш! – Не! Лично го видях, как вчера целия ден се хвалеше докато играеше карти!
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
-
8368
Рекламен агент разказва как почти не е изгубил работата си. – Това се случи в една арабска страна. Реших да напиша сценарий за реклама на една разхладителна напитка, която се състоеше от три части. В първата част сложих снимка на човек в пустинята, който умира от жажда. Във втората – същия този човек пиещ тази напитка и в третата той щастлив и доволен се усмихва. Но забравих едно: арабите четат отдясно наляво.
-
3944
Счетоводител на преглед при психиатър: – Докторе, не мога да заспя! – А защо не опитате да броите овце? Много приспивно действа. – Опитах. Обаче – броя, броя, и после като допусна някоя грешка, отиват ми три часа да я намеря и поправя.
-
2057
С какво се отличава добрата секретарка от много добрата? Добрата всяка сутрин казва: "Добро утро, шефе!" А много добрата нежно му прошепва на ухото: "Вече е утро, шефе!"
-
5521
Млад, току-що дипломиран артист получава първата си роля в театъра в пиесата "Иванко, убиецът на Асеня". И понеже е млад, и понеже е неопитен, дават му второстепенна роля: да се втурне на сцената пред пируващите боляри и да каже: "Убиха Асеня! Убиха Асеня!". Дошла премиерата. На сцената болярите насядали на масата и пируват. Изведнъж нашето момче се втурва на сцената и крещи с цяло гърло: – Убиха Асеня! Убиха Асеня! Болярите (силно уплашени): – Сериозно ли говориш, млади момко? – Да си еба майката, ако лъжа!