Професионални вицове
Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва – този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… – Глезотии! – обадил се ветеранът – 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: – Господине, при температура над 42 градуса човек умира. – Аз майтап си правя, бе! – отвърнал ветеранът – Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!
Противно на общото мнение, социологията е точна наука. Колкото платиш, точно такива резултати и ще получиш.
Учителката казва на Петърчо: – Петърчо, ти защо винаги сядаш на последния чин? – Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…
По време на един коктейл актриса среща писателка, която мрази: – Много харесах последната ви книга! Кой ви я написа? – Радвам се, че ви е харесала! Кой ви я прочете?
Три часа през нощта. Вбесен мъж тропа по стената на съседа си и крещи: – Ако не спреш да свириш на саксофона си, ще полудея! Съседа: – Късно е, от два часа вече не свиря…
В столовата: – Кой е дежурен? – Аз, господин полковник! – Защо не слагате дафинов лист в супата? – Войниците не щат да го ядат, господин полковник!
Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: – Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: – Господин старшина, разрешете да доложа – там сте, покрит с хартия!
– Докторе, колко ще ми се увеличи бюстът след пластичната операция? – Ами, поне ще се забелязва.
Председателят на съда упреква един адвокат, че защитава несправедлива кауза. Адвокатът се оправдава: – Господин председателю, толкова справедливи каузи загубих, че не мога вече да ги различавам едните от другите!
– Какво е общото между юристите и сперматозоидите? – На три милиона един става човек…
Атомен физик се прибира позакъснял у дома и жена му го пита: – Къде беше досега? Закъсняваш вече с няколко часа! – Ох, остави се жена, много тежък експеримент правихме и отне много време. След като се нахранили си легнали и в момента в който жена му угасила лампата се нахвърлила срещу него с юмруци: – Ах ти, мръсник, мене ще лъжеш! Казвай веднага къде си бил! Казвай защо не свети тази вечер в тъмното…
– Докторе какво ще кажете за заболяването ми?– Трябва да се изчака седмица.– А после?– После – погребение.
Дядо разправя на внуците си подвизи от войната: – Нося се аз на коня, и гледам срещу мен – куп врагове! Че като ги подхванах със сабята – сеч, сеч! Това ръце, крака – всичко наред сека! – А защо не им сече и главите? – Ами главите им вече бяха отсечени…
– Подсъдимият! Имате право на последна дума! – Двеста и петдесет хиляди… – Съдът се оттегля на съвещание!
Правят моэъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и эяпват иэумени – вътре имало само едно опънато въженце. Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да отрежат въженцето, режат го и… на чалгаджийката й клепнали ушите.
Инспекция в затвора. Проверяващият пита един затворник: – За какво си тук? – Защото не ме пускат да изляза.