Професионални вицове
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
Заклет пушач отива на лекар, влиза в кабинета, затваря вратата, изведнъж се сепва за секунда, после вади цигара, пали я и мощно дърпа.. Лакарят: – Ама моля Ви се господине, тук не се пуши. – Ми тогава кой идиот е написал на вратата "Дръпни"!
САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"
При лекаря: – Хм, струвате ми се познат. Може би сте били при мен и друг път. Как се казвате? – Симеонов. – Плеврит? – Не, Николай.
При лекаря: – Пушите ли? – Не. – Жалко… Щях да ви кажа да спрете, и щяхте да се оправите.
Реплика към заловен шпионин: – Песента ти е изпята! – Нищо – отвръща той – имаме още два кавъра!
– Докторе, жена ми се разболя! Има температура. – Висока ли е? – Да – метър и седемдесет.
Ранен следобяд, от радиото се носи тиха музика. След малко музиката заглъхва и се чува как водещият шепне: – Нико, хайде сега изсвири нещо! – Няма! – Хайде бе, моля те! – Няма! Няма! Няма! После водещият с нормален глас: – Драги слушатели, току-що чухте изпълнение на "Капризи" от Николо Паганини…
Режисьор коментира сценария на новата пиеса с писателя: – Трябва да го променим, аз съм противник на псувните в театъра! – Какви псувни? В сценария няма никакви псувни! – Там няма, но сред публиката ще има!
– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?
Дама си поръчва фотопортрет. – Колко ще струва? – пита тя фотографа. – Сто шилинга, а копието седемдесет. – Тогава ми направете само копие.
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.
Трима си разговарят: – Аз съм историк. Изследвам индианската култура и затова карам червен джип Grand Cherokee. – Аз пък имам фирма за светещи реклами. Затова колата ми е син Crysler Neon! – Ами аз какво да кажа… Аз работя в една лаборатория за анализ екскременти. Затова колата ми е кафяв Ford Probe!
– О-о, колко си пораснал, вече си ученик! А кой предмет най-много ти харесва в училище? – Ами… часовника на учителката и раницата на Емил!
– Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича… – Докторе, оставете ми зъбите на мира!
– Госпожо – обръща се лекарят към съпругата на свой пациент, – длъжен съм да ви предупредя, че вашият мъж никога повече няма да може да работи. Но засега не му казвайте! – Но защо? Това така ще го ободри!