7420
Въпрос: Колко психоаналитици са нужни, за да се смени една крушка? Отговор: Зависи от детството на крушката.
Професионални
Професионални вицове
-
-
6539
Доктор към пациента: – Имам една хубава и една лоша новина. Хубавата е, че болният ви крак ще се оправи и няма да го режем. А лошата – по погрешка отрязахме здравия ви крак.
-
6698
В генералния щаб се срещат двама генерали. – Изглеждате някак странно тази сутрин – казва единият – Да, наистина, за първи път откакто работим заедно, ви виждам без медали. Другият генерал поглежда към гърдите си и възкликва: – О, забравил съм да ги сваля от пижамата си!
-
8435
– Докторе, когато протягам ръце към коленете си и едновременно се извивам назад и вдигам първо единия, а после и другия крак, ми се появява болка в гръбнака. – Хм… Но защо правите такива сложни упражнения? – Какви упражнения? Вие по друг начин ли си обувате панталоните?
-
1002
Клиент звъни на адвоката си: – Какво става с моето дело? – Справеливостта възтържествува. – Веднага обжалвай!
-
11610
В клуба на писателите красива дама се запознава с млад поет: – Неотдавна купих книгата ви… – О! Много ми е приятно! Значи това сте били вие!
-
10868
Пощаджия стои пред оградата на къща и очевидно се бои от огромния доберман в двора. – Влизайте, не се бойте, той е кастриран! – провиква се стопанката. – Ама аз, да си кажа честно, се страхувам да не ме ухапе! – мърмори пощаджията.
-
2980
Пациентът: – Докторе, съседите ми ме смятат за луд, защото обожавам наденички. Докторът: – Що за глупости, аз също обичам наденички. Пациентът: – Тогава защо не дойдете с мене у нас! Ще ви покажа цялата си колекция!
-
991
При зъболекар. – Какво Ви дължa за ваденето на зъбът ми? – пита пациентът – 30 лв – отговаря докторът. – Как 30 лв, за една секунда работа – възмущава се пациентът. – Е, щом настоявате, мога да го вадя и по-бавно… – усмихва се зъболекарят.
-
6877
Старшината крещи пред ротата: – Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Мълчание. – Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? Ротата пак мълчи. – За последен път питам! Кой се е върнал снощи пиян от отпуска? – Аз… – плахо пристъпва напред един войник. – Добре. Идваш с мен да си допиваме да ни мине махмурлука. Останалите заминават да окопават градинката.
-
3581
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".
-
4173
Между милионери: – Купих ниви в една много красива местност. Ще построя там един великолепен ресторант. – Че кой ще ти дойде там? – Около него ще построя град.
-
8088
На цигулков концерт звучи мазурка от Шопен. Изпълнителят забелязва, че лицето на един от зрителите на първия ред е обляно в сълзи. След концерта той го намира във фоайето и го пита: – Навярно сте поляк? – Не, цигулар съм – отговаря човекът.
-
904
Какво си мислят музикантите в една група докато свирят?Барабанистът: Леле какъв завързан и готин ритъм свиря и какви брейкове праскам!Китаристът: …а леле майко какви жици, какви рифове праскам – всички мацки са мои!Вокалът: Пея като змей – височини, низини – жесток съм, нема проблеми с мадамите!Клавиристът: Леле какви пръсти кърша, кви сола, хармонии – мамата си трака!Басистът: До-до-до-до, сол-сол-сол-сол…
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
-
7658
– Какво работите, господине? – Изкарвам си хляба за сметка на грешките на другите хора. – Адвокат ли сте? – О-о, не, произвеждам гумички…
