1192
Във военния щаб плаче млада жена с дете на ръце. Среща един войник и му казва: – Идете при майора. Кажете му, че има малка злополука от миналогодишните маневри…
Професионални вицове
Във военния щаб плаче млада жена с дете на ръце. Среща един войник и му казва: – Идете при майора. Кажете му, че има малка злополука от миналогодишните маневри…
Български преводач в луксозен средиземноморски ресторант. – Каква сардина предпочитате, Г-не, френска или португалска? – Аз я поръчвам за вечеря, няма да разговараям с нея.
През войната: – Стой, кой там? – Партизани. – Колко сте? – Цванцих.
– От десет години пиша и едва сега разбрах, че нямам талант! – оплаква се един писател на свой познат. – И оставяш писането? – За съжаление вече е много късно. Станах знаменит!
Новобранци тренират за състезание по скок на височина. Най-добрият скачач сред тях пита предпазливо: – Сержант, разрешавате ли да скочим колкото високо искаме? – Стига да се приземите навреме за вечеря!
Бизнес преговори: – Ще процедираме по следния ред: първо, вие ще посочите вашата цена, след това ние ще уточним нашата, после всички ще се посмеем заедно и ще пристъпим към сериозния разговор…
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
Рота парашутисти-новобранци се строява за първия си скок. Старшината се обръща към един от войниците: – Защо трепериш такъв? – Страх ме е, за пръв път ще скачам с парашут… – Е, ако чак толкова те е страх, тоя път може да скочиш и без парашут.
Мъж и жена в театъра: – Скъпи, този на първия ред не е ли Иван Вазов? – Мила, но той е умрял отдавна! След няколко минути: – Скъпи, не е! Видях го да шава!
– Днес ще пълзите на загзиг! – Господин майор, не на загзиг, а на зигзаг! – Както съм заповядал, така ще пълзите!
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
Журналист прави анкета на хората от третата възраст. Той среща мъж с набръчкано лице, прегърбен, с треперещи ръце и доста отпаднал вид. – Спазвали ли сте някакъв режим през живота си, за да доживеете до вашата възраст? – пита го журналистът. – Не, не съм. Пуша по три пакета цигари на ден, пия половин литър уиски всяка вечер и си лягам след полунощ… – Това е необикновено постижение… И на колко години сте? – На тридесет и пет.
– Много ви благодаря, докторе, за това че ме излекувахте. За съжаление не мога да платя сега сметката си, но задължително ще ви спомена в завещанието си. – Прекрасно! Само, бихте ли ми дали за момент рецептата, която ви изписах, бих искал да внеса в нея малки изменения.
Седят три момченца в пясъчник, пийват си биричка и си пушат. Минава няква жена: – Как не ви е срам, на колко години сте!? Защо не сте на училище ? Децата се споглеждат и едното : – Ти луда ли си ма, кой ходи на училище на 5 годинки?
Телефонът в сервиза звъни: – Ало, поправен ли е вече телевизорът ми? – А кога сте го дали на ремонт? – На седемнадесети септември. – По-точно, моля! Коя година?
Пена от с. Долна баня се хвали на Събка: – Събке, вече си избрах един семеен лекар! А Събка отговаря: – Аз пък си избрах един несемеен!