Професионални вицове
Капитанът: – Редник Иванов, доложиха ми че вчера си се върнал от отпуска пиян до козирката, като си бутал пред себе си открадната ръчна количка! Наказвам те с една седмица арест. – Ама господин капитан, не си ли спомняте че вие бяхте в количката?
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
– Какво е статистиката? – Нещо като банския костюм – показва много, а скрива главното.
Новодошъл в хотел: – Какво е това на ценовата ви листа? – Бълха господине. – Аз лично нямам нищо против, че имате бълхи в хотела. Но когато излизат да видят в коя стая ме настанявате – това вече на нищо не прилича!
– Само си помислете деца – обръща се свещеникът – в Африка има 6 милиона квадратни мили, където малките момченца и момиченца си нямат Неделно училище. Сега, за какво трябва да събираме пари? – За да отидем в Африка – отвръща хор възбудени гласове.
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Говорят си двама лекари: – Имам пациент, който според всички прогнози е трябвало да умре още преди 10 години. А той още е жив! – Е, какво да се прави… Ако болният иска да живее – медицината е безсилна…
Двама самураи ци говорили и единият казал: – На бас, че ще ти резна главата без да усетиш! Другия казал: – Не можеш! Първия се приготвил, замахнал – нищо! – Видя ли, че не можа! – казал втория. – Да, да, ама що не кимнеш! – отговорил първия.
Питат математик: – Къде работите? – В научен институт. – И с какво се занимавате? – Изучавам реда на Тейлър от първа степен. – А някакво хоби имате ли? – Да. – Какво? – Ред на Тейлър от втора степен.
– Значи вие сте парашутист? Знаете ли, аз никога не бих скочил с парашут! – А аз никога не бих скочил без парашут.
Маниак на преглед при психиатър. Психиатърът: – Кажете ми какво е това – две колелца, две дръжки, а по средата гвоздей? – Ами, това е някакъв очилатко, а между очите му са забили пирон! – Не познахте. Ножица. – Забили са му ножица?! Баси маниашкото!
– Господин фризьор,защо са ви толкова мръсни ръцете? – Защото днес още на никого не съм мил главата.
Шефът на малка фирма събрал всичките си четирима подчинени и им казал: – С голямо съжаление ви съобщавам, че трябва да уволня един от вас… – Аз съм от малцинство! Ще те съдя за расова дискриминация – казал чернокож служител. – Аз съм жена! Ако ме уволниш, ще те съдя за полова дискриминация! – А аз ще те обвиня в незачитане на възрастните – казал побелял служител. Тогава всички погледнали към беззащитния млад, бял мъж. Той размислил за момент и после казал: – Мисля, че аз бих могъл да бъда гей…
Актриса се снима в лъвска клетка. След снимките журналист я пита: – Уплашихте ли се, когато се озовахте до лъва? – Разбира се. Тези зверчета понякога имат много бълхи.
След като двама били заедно, на сутринта дамата пита:– Скъпи, ти да не си анестезиолог?– Да. Но как разбра?– Ами нищо не усетих.
Преподавател във военно училище: – А сега, курсанти, запишете си – водата кипи при температура от 90 градуса. Курсант: – Господин полковник, а нас в училището ни учеха, че водата кипи при 100 градуса. Преподавателят отваря тетрадка, разглежда нещо дълго и накрая вдига глава: – Съвършенно сте прав, курсант! Аз съм сбъркал, действително водата кипи при 100 градуса. Правият ъгъл кипи при 90 градуса!
