Професионални вицове
Попитали един донаборник: – Какъв искаш да си във войската? – Летец! Пратили го на подготвителни курсове, обаче там не го харесали и му казали, че никога няма да стане летец. Отива пак на комисия. – Какъв искаш да си във войската? – ПВО! – Защо? – Ако аз не мога да летя, никой друг няма да лети!
Капитанът: – Редник Иванов, доложиха ми че вчера си се върнал от отпуска пиян до козирката, като си бутал пред себе си открадната ръчна количка! Наказвам те с една седмица арест. – Ама господин капитан, не си ли спомняте че вие бяхте в количката?
Известна порноактриса казва пред журналисти:– Щастлива съм да се ръкувам с грубите, мазолести ръце на феновете на моите филми!
Лекция във военната академия. Преподавателят диктува и едновременно с това записва на дъската: – Новият танк може да работи при плюс 50 и при минус 50 градуса по Целзий… В този момент се чува звънецът за междучасието. По време на почивката един от студентите дописва към -50 още една нула. Връща се полковникът и гледайки дъската, повтаря: – И така, новият танк работи при температури от плюс 50 до минус 500 градуса по Целзий… Студентът вдига ръка: – Другарю полковник, физиката не познава толкова ниски температури! – Няма значение! Този танк е секретен и физиката, още не го знае!
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Реплика към заловен шпионин: – Песента ти е изпята! – Нищо – отвръща той – имаме още два кавъра!
В обща килия били затворени двама престъпници – единият за кражба на крава, а другият за кражба на часовник. По някое време този, които бил откраднал кравата се помайтапил: – Колко е часът? – Стана време да доиш кравата! – отговорил другият.
– Какво е статистиката? – Нещо като банския костюм – показва много, а скрива главното.
Любовното обяснение на един счетоводител: С настоящото бордеро декларирам, че целият авоар от надежди и всички вътрешни ресурси от търпение за взаимност от моя страна са изчерпани. Защо сторнираш всички мои платежни искания отправени към теб по ускорената форма? Инкасирай поне това, което е последно от моя страна. Твоят поглед е винаги студен като на ревизор, забелязъл дебитно салдо по разплащателната сметка. Защо е това презрение към мен, като към облигации от фашисткия заем през 1942 година? Твоята студенина е в състояние да докара до банкрут и най-пламенната любов, каквато е моята. Анализирайки досегашният баланс на нашата нещастна и несподелена любов, дойдох до заключението, че не мога да разчитам на никакво любовно авансиране от твоя страна. Но аз ще си отмъстя! Ще настъпи падежа на моето отмъщение и тогава ще си платиш с лихвите на просрочените заеми. Не очаквай милост от моя страна! Разбира се до този момент ще гасна в дълбоко просрочие- нещастен и влюбен! Времето обаче не ще успее да амортизира моите чувства, защото те са свети и силни. Пак те моля, авансирай ме с малко любов и аз ще бъда твой на безсрочен влог! О, нима моите любовни мечти и блянове не ще бъдат никога погасени? По-добре да умра, отколкото да кредитирам сърцето си на някоя друга след твоето сторно. Твоят отказ тегне като блокирана сметка на съзнанието и мислите ми. О, моя бедна любов, лутаща се като отклонени оборотни средства! Изглежда ще бъда принуден да обявя на ликвидация чувствата си по твоята аналитична сметка към синтетичната й, наречена любов! О, само ако би направила справка в главната книга на моето сърце, ти би открила такъв голям фонд любов, който ще може да те премира през целия си живот. Но ти си замразена като заем за нередовни запаси. Превеждам ти моите последни прощални поздрави! На приносящия настоящия любовен ордер се заплаща 3% комисионна за услугата. Прилагам един лимитиран чек за безкасово изплащане на милиони целувки, които ти не ми даваш възможност да ти предам лично в твоя трезор. Твой вечен дебитор?
– Какво работите, господине? – Изкарвам си хляба за сметка на грешките на другите хора. – Адвокат ли сте? – О-о, не, произвеждам гумички…
Курсант в отпуска свалил една мадама и я завел къщи. Помолил я да се съблече и тя се съблякла. Курсантът: – Застани в този ъгъл. А сега в другия. Добре, а сега обратно. След това замислено казва: – Ето така сме и ние – по цял ден ходим от ъгъл в ъгъл и чакаме някой да ни прекара.
– Можеш ли да доиш и да караш трактор? – попитали новия ратай. – Да карам трактор мога, но досега не съм пробвал да го доя…
– Обвиняеми, защо сте влезли три пъти чрез взлом в един магазин? – Първия път откраднах за жена ми една рокля. Втория и третия път ходих да я сменям.
Школа по парашутизъм. Скача един от самолета, дърпа халката – парашута не се отваря. Дърпа халката на резервния – и той не се отваря. Лети към земята и се ядосва. Покрай него прелита втори парашутист и пита: – Кво, жена ти ли ти сгъва парашута? – Да! – Аха, ясно. Продължават да летят надолу и си говорят за живота. Покрай тях с три пъти по-висока скорост прелита трети парашутист с диви крясъци "Гадддддддддд мръснаааа, ще те убияяяяяяяяяяяяяя!" Вторият прашутист обяснява: – Е на тоя сигурно тъщата му е го е сгъвала. Така става, когато вместо парашут, ти напълнят раницата с тухли…
Археолози намират неотворена гробница в Египет. На входа пише – "тук почива най-известният играч на "тука има, тука нема" в империята". Отварят гробницата, а вътре три саркофага и надпис – "ха познайте в кой саркофаг е".
Две баби си плетат плетките под асмата на село, а по улицата минава военна колона. Едната баба казва: – Я, командирът извади някаква карта и идва към нас. Сигурно пак ще пита за пътя…