Вицове за семейни отношения, драми и комедии
След едно корабокрушение се спасили четирима – пияница, студент, невярна жена и верен съпруг. Защото: – на пияницата морето му е винаги до коленете; – студентът винаги ще изплува – даже и на сесия; – невярната жена ще намери изход от всяко положение; – а верният съпруг не е потънал, защото е глупав като коркова тапа.
Срещат се двама приятели. Единият се хвали, че наскоро се оженил. Другият започва да разпитва за жена му. – Абе, какво да ти кажа… Всички разправят, че приличала на Божията майка. – А стига бе?! Имаш ли снимка? – Имам – отговаря първият и вади един фотопортрет. Другият я поглежда и възкликва: – Майчице Божия!
Две приятелки си говорят: – Знаеш ли какво ми се случи миналата седмица, когато мъжът ми замина в командировка… Отидох на фризьор, направиха ми хубава прическа, маникюр, педикюр… След това си купих хубава рокля, вечерта отидох на ресторант.. с един страхотен мъж. Вечеря на свещи, цветя, романтика, музиката свири само за нас… След това в скъп хотел правихме секс цялата нощ до сутринта… По-красива нощ не съм имала през живота си и… и… и…! – И какво, какво стана после? – И какво, нищо. Прибра се мъжът ми от командировка и ме прееба по своему…
Няколко дни след сватбата булката се обажда на майка си: – Никога повече няма да се омъжа за журналист! – Какво е станало, дъще? Все пак той е хубав съпруг. – Какво е станало ли?! Публикувал е във вестника любовните писма, които съм му писала преди сватбата. – Не се ядосвай, това трябва да те ласкае. – Но, мамо, той ги е публикувал на страницата с хумора!
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение: – Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя? – Стена – казва Петърчо. – Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката. – Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето? – Крава – казва Марийка. – Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката. – А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо. Учителката: – Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите. – А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо. – Питай, Иванчо – казала му учителката. – Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то? – Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му. – Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
