Вицове за семейни отношения, драми и комедии
Мъжът се връща от работа и жената се хвали: – Скъпи, днес на детето му порастна първото зъбче! – Браво, чудесно! – И също така, днес направи първата си крачка! – Още по-добре. – Обаче, докато правеше първата си крачка, падна и загуби първото си зъбче… – Лошо. – Но затова пък, като падна, каза първата си дума! – Прекрасно! – Щеше да е прекрасно, ама да не беше казал точно тая дума…
Разстроена дъщеря се прибира у дома и казва на родителите си: – Мамо! Тате! Бременна съм! Бащата пита ядосано: – Кой беше тоя кретен? Кой го направи? Дъщерята вика любовника, пред дома им спира ферари… От него слиза състоятелен господин и чука на вратата. После обяснява, че той е въпросният кретен, но не може да се ожени за дъщерята, защото вече е женен. – Нека ви предложа следното – казва състоятелният господин. – Ако се роди момченце, ще ви дам 1 000 000 евро и нова къща. Ако се роди момиченце, ще ви дам цяла фабрика, заедно с работниците. Ако се родят близнаци, ще ви дам 1 000 000 евро, фабриката с работниците, и разбира се нова къща. А ако дъщеря ви абортира… – Ако абортира, – прекъснал го бащата – пак ще я изчукаш!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата: – Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли? – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. На другия ден: – Зетко, чешмата капе… – Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се. Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден: – Зетко, плочките тука са за сменяне… – На теб какво ти дреме? Къщата си е моя…
Едно момченце чуло, че всеки възрастен крие поне една тайна и за това възрастните много лесно могат да бъдат изнудвани. Момченцето се прибрало в къщи и казало на майка си: – Знам цялата истина! Майката бързо дала на сина си 20 долара и казала: – Само не казвай нищо на баща си! Когато се прибрал и бащата, детето и на него казало: – Знам цялата истина! Бащата веднага извадил 40 долара и казал: – И дума не казвай на майка си! На следващият ден момченцето тръгнало към училище и по пътя срещнало пощальона: – Знам цялата истина – казало детето. – Така ли? – зарадвал се пощальонът. – Тогава ела да прегърнеш баща си?
