1694
Връща се мъж от командировка и заварва жената с любовник. – Здравейте, аз съм Иван Петров, генерален директор, а и съпруг на тази дама. – Здравейте, а аз съм изпълняващ длъжността генерален директор.
Вицове за семейни отношения, драми и комедии
Мъж отива при морските спасители, позавърта се и след малко вика: – Момчета, да имате кибрит? – Не със запалки сме. А ти ще черпиш ли по цигара? – Да, заповядайте. – Мерси. – Няма защо. Как я карате тука? – Ами бива, поработваме, разслабваме, такива ми ти работи… – Мноооо горещо това лято бе, направо не се диша! – Абе мани, не е истина! – А и цените тая година са едни. Дееееа техната… – Мдааа, така си е…. – Еми добре момчета, аз тръгвам. Ама всъщност за кво дойдох?! А, сетих се! Тъщата май се дави.
В същият ден, в който дъщерята получила шофьорска книжка, баща й я помолил да го повози. Тя се съгласила. Широко усмихнат той се качва отзад, на седалката зад шофьора. – Ама, татко, защо не седнеш отпред, до мен? – пита дъщерята. – Чаках този момент 15 години, от онова време, когато беше малко дете. Сега вече е мой ред да седя зад тебе и да ритам с крака по седалката.
Един запален по риболова мъж всяка сутрин става и излиза от къщата си в 4.00 часа суринта и тръгва за риба. Но една сутрин имало снежна виелица и тои решил да си остане в леглото при жена си и й казал: – Навън е голяма виелица! – казал той. – А моят глупав мъж отиде за риба! – казала жената в просъница.
Един моряк тръгнал на поредния дълъг рейс, обаче на излизане от пристанището корабът се повредил и се върнал обратно за поправка. Морякът се прибира вкъщи, опитва да си отвори – от вътрешната страна има ключ. Звъни. Отваря му някакъв здравеняк. Здравенякът пита: – Ти пък кой си? – Аз ли? Аз съм мъжът… – Абе я се разкарай, нашият мъж замина на дълъг рейс…
Турист минал през някакво село и бил впечатлен от огромния брой деца, които щъкали по улиците. Попитал един от местните за обяснение. – Ами какво да ви кажа, има един влак дето минава през селото в 5.30 сутринта… – Е, и? Какво общо има това? – Ами 5.30 е едно такова никакво време – няма за кога да заспиваш пак, а за работа е рано…